ВЪОБРАЗЕНО...

Понякога си представям красиво тъжно момиче, което идва, за да поседи при мен... незнайно откъде, но винаги навреме...
Представям си семпла стая с малко мебели – маса, два стола, няколко шкафа, диван...
Цвете във вазата...
Кървавочервено вино, застинало до черно в двете чаши, като съсирено...
Свещи... взираме се, търсим небивали спомени в отблясъците им, крием се от болката в треперещите сенки...
Представям си красива музика... Танцуваме...
Никога не говорим... това е нашето негласно споразумение...
Понякога се прегръщаме дълго и нежно, безмълвно – просто така – да усетим топлината на телата си... не правим секс...
Никога не се познаваме...

Само си помагаме...
Представяме си какво би било, ако тя бе с Него, ако аз бях с Нея... !

После си отиваме...



___________________________________

"Живеят само влюбените.
Останалите просто съществуват!"
Уилям Шекспир

дааа, и това живее, за жалост , само в представите ни...нали сме в 21 век(махни ме от технологиите)
т а, такива понятия-няма
горчива,а?хехеххе,ще свикнеш,но представата в съзнанието вечно ще я има.
таке Е! Култова реплика, а? ние не я харесваме, да?но тя си е факт сред нас!

лошото е,че фантазията ни- всякса срещната,поредната или безредна,гонят все тия....как да ги кажа-надежди,нали?макар че те няма д а се сбъднат бро,нямааа;)

а да си представяме,викаш-ми да си представяме,то е синоним на надеждата. не знам-който вярва сляпо-да се надява

и, в заключние-нещо не толкова поетично,колкото Шекспир:

Искам да поздравя красивата от *-... , поздравът е от един семинарист!

А помните ли,че Една луна наеба Звездата веднъж?...

В сънищата си виждам един мъж. Вървя към него по един полу-тъмен, тих коридор. Пред мен е неизвестното. Затайла дъх, се приближавам към последната стая на коридора. Вратата е открехната, а меката светлина от стаята, която лекичко осветява края на коридора, ме подканя да вървя натам, въпреки страха си. Любопитна съм. Бавно се доближавам до вратата и надничам вътре. Виждам гърба му. Седнал е на пода с гръб към вратата, кръстосал крака, сякаш медитира. Облечен е в черно, нещо като японско кимоно. Влизам. В стаята цари пълна тишина. Той е със затворени очи, но аз усещам, че знае за мен, за присъствието ми, за това, че съм дошла. Виждам, или по-скоро усещам, че съвсем лекичко ми се усмихва, въпреки че не е обърнал глава към мен. Разбирам, че ЗНАЕ. Че ме ПОЗНАВА по-добре и от самата мен.
Сядам на някакво малко канапе до него. Наблюдавам го. Разглеждам чертите на лицето му, тялото, осанката му. Нещо ми подсказва, че той знае, че го разглеждам и ми дава време да го направя. Присъствието му е...неописуемо. Тялото му излъчва сила и мъжественост, лицето - ведрина и благоразположеност. Стабилност, нежност, търпение. Той е там защото и аз съм там.
Не изпитвам неудобство заради смущението си, не бързам за никъде, най-после съм там, където трябва да бъда.Чувствам се спокойна, сякаш всичко онова, което съм правила преди, ме е водило към тази стая, този човек.
Спокойствие, тишина, усещане за безгранична близост.
И...сънят свършва. Понякога сънувам само фрагменти от тази картина. Но винаги сънят с това усещане - за цялост, за единение..... Странно е, нали?

къде мога да ти пиша лично, Йоана?
или ако искаш ти го направи -> despairado@abv.bg
струва ми се, че има какво да си кажем.



_______________________________

"Живеят само влюбените.
Останалите просто съществуват!"
Уилям Шекспир

ето тук съм: [email protected]

Полутъмна стая.
Ти си се излегнал на една страна напреки на леглото и подпрял с ръка главата си, а аз седнала с прибрани на една страна крака и си приказваме.
Топло е. Не знам какви са темите, но ми е приятно да те слушам. Разговорът върви гладко и опасенията ми за накъсаните реплики и недомлъвките се разсейват. Гледам как отпиваш от виното и ми се иска да съм на мястото на чашата. Ти разсеяно разтриваш пръстите на краката ми докато ми разказваш някаква история, а аз не смея да помръдна – толкова ми е хубаво. После с показалеца лееко минаваш по крака ми, спираш до коляното и се връщаш надолу. Аз цялата съм вече тръпнещо желание. Гледам те как се засмиваш на някоя моя изтърсена глупост – лягаш по гръб и се смееш, а на мен ми се иска да скоча отгоре ти и да те нацелувам. След това докато обяснявам нещо разпалено и внимавам да не закача чашите (щото често се случва да събарям неща увлечена в ръкомахане) ти ме слушаш със странен блясък в очите. Виждам усмивката ти как бааавно и лениво разтяга устните ти също като срамежливия първи слънчев лъч, колебаещ се дали да пробие тъмнината. И пак отпиваш от чашата, а на мен ми се иска да я тръшна в стената и да подложа моите устни там, където е тя сега. Ръцете вече ме болят от желанието да те пипна - докосвам отпуснатата ти ръка искам да опозная пръстите ти и прекарвам показалеца си по вътрешната страна на всеки един от тях, после едва докосвайки дланта ти прекарвам ноктите си през нея. Вътрешно се задъхвам от усещането на тази милувка и въпреки, че чувам всяка твоя дума цялото ми същество е съсредоточено там – в нашите ръце.

Ех, пак ме изпусна, Десперадо! Тъкмо се канех да ти пиша на имейла по повод постингите ти от 17.09., които докоснаха душата ми.... и ти заби Йоана! Съдба!

Този пост беше така нужен да разчупи болката в този клуб...

Предполагам всеки има своите фантазии... или спомени?

няма да пиша за моите защото съм на работа и не мога да си го позволя за момента да мисля за толкова хубави мигове от вечността спиращи дъха...

На тази напираща еротика ли казваш " мигове от вечността?"

какво ли ще е когато наистина те удари някой такъв миг - космически, звезден, извън времето, ....абсолютната любов и привързаност и абсолютно асексуален?

Десперадо, а не до там красивите момичета какво ги правиш?

много красиво

днес (по)каза ли "Обичам те"?

Полутъмна стая.
Камината бавно догаря. Огнените езици оставят нежни отблясъци по стените, сякаш игриво се закачат. В съзвучие със сърцето и, което нетърпеливо препуска. Жадно да се наслади на всяка дума, всеки поглед....
Това е любимото и време. Любимото и канапе, което обхваща сякаш в нежна прегръдка цялото и тяло...а през открехнатия прозорец леко нахлува аромат на люляк ефирно докосвайки сетивата и. Поглежда към часовника... още малко. Нетърпелива е - как ли ще се развият нещата...Възбудата и с всяка минута нараства. Започва страстно да поглъща сметаната с ягоди...
И ето, от коридора се дочуват тежки стъпки, все по-близки и по-отчетливи.
Вратата изкърцва и на прага застава Той. Поглежда към него вцепенена.

- Айде ма Гано! Докога ше чекам вечерата? И стига се тъпкАла, че си станАла 100 кила!
- Сега де мечо, само да вида Елена какво ще каже на Миро...

Затварям вратата с крак и "тупппп" пльосвам багажа на пода. "Трак" едната обувка е полетяла нанякъде, "дрян" другата се спира в стената. Хвърлям ключовете на шкафчето и въздъхвам облегчено попивайки хладината на пода с изтормозените си нозе.
- Милоооооо, върнах се! – виквам и влетявам в спалнята.
Гледката е невероятна – мъж, който спи и ПОКОЯТ, който се излъчва от цялото легло. Чаршафите са увили тялото му като скафандър, а изтормозената възглавница както винаги е запратена някъде след като безмилостно е мачкана цяла вечер. Мускулите са отпуснати – чак да не повярваш на очите си като пред очите ти е изпъкващия релеф когато той е надвесен над теб. Челюстта е отпусната и по нея са наболи косъмчетата, които така обичам да правят стъъърж, стъъърж върху кожата ми и какво от това, че след това се появяват зачервявания?! Бедрата, ах бедрата, на които се смея, че биха изглеждали невероятно секси под пола, а всъщност умирам да гледам как танцуват мускулите им когато той се разхожда по слипове.
- Аууу, спиш още, извинявай.
Гледа полусънен как като в лош филм хвърчат сако, блуза, панталон и сутиен. Не е трудно да познае какво се върти в главата ми май. Разтърсва глава и като вижда как се готвя за скок, стяга мускули където успее и стисва очи очаквайки да се стоваря върху боди-то му с цялата си тежест.
"Туп" - се пльосвам до него, грабвам рязко завивката, придърпвам я и се увивам цялата. Обръщам се по корем, затварям очи и казвам :

- Събуди ме след час.

ако съм доловил някакъв повод за ревност, то той не би трябвало да е спрямо Йоана, а спрямо ятата от неща, които като във филм на Хичкок ме нападат и препречват пътя на мисълта ми към този форум... както и повсеместното безсмислие, което пък ми отнема причините да съм тук изобщо...
мда, Съдба... каквото и да стои зад тази дума...


______________________________________

"Живеят само влюбените.
Останалите просто съществуват!"
Уилям Шекспир

ABSOLUTEN ROMANTIK.RESPEKT!

или абсолютен нещастник, което май е едно и също... :) :(



______________________________________

"Живеят само влюбените.
Останалите просто съществуват!"
Уилям Шекспир

to sredno polojenie nqma

Eлизо, какви са тия контрадикции и асимфонии: цъфнали люляци и догарящи камини!

не бъди буквалистка де, "слушай" романтиката
да ти кажа, асоциацията ми с камината беше за носещ се аромат от индийски свещи, ама някак не ме грабна. а и пролетните вечери също могат да са хладни

Скъпа Лариса, та той красивите нищо не ги прави, та ти питаш за грозничките?