Пре/обърнато

Препускат обърнати дните
към своето прашно "далече"..
Изпило до дъно следите,
шосето протяга небрежно
през длани потайното "някъде"
и аз го прегръщам.. След влака
остава спокойното място
на всичко, което е нежно-
полагам заровена в пясъка
онази невръстна надежда..
Остават ми девет минути
и няколко тъжни слънца.
Закривам лицето си..Чужда..
Минава край мен нечий смях.
И тръгвам...след девет минути
пространството тегне от здрач,
пропуснати спирки..Ненужни..
Една
все остава
назад..

Животът е като пътуване с влак. много спирки остават след нас. някои ненужни, други незабравими, трети непоносими. но всички остават назад. и на къде пътуваме?... към нашето "прашно далече"...
много ми хареса стиха ти. чувството ми е безкрайно познато и си го предала много добре. потопих се в него. радвам се пак да те чета. поздрав
п.п. жалко, че вече изобщо не те виждам в all.bg

Заровената в пясъка надежда ще покълне и ще израстне в една голяма "сбъдната надежда". Най-важните спирки не са назад, а напред по пътя на живота. Който гледа назад се превръща в солен стълб(виж Библия-книга Битие за повече подробности).