Гледайте "Женско царство"
13 отговора
701 прегледа
Гледайте "Женско царство"
Поредното хубаво представление на Мариус. Гледах го на премирата в сряда.
Много хубава рецензия намерих във "Всекиден.ком":
„Женско царство” е спектакъл-играчка: носи радост, докато не омръзне
Георги Любенов
Не бих казал, че на сцената на Малкия градски театър ще видите нещо, което вече не сте гледали в постановките на Мариус Куркински. Дълбоки чувства, покъртителна любов, ефектни, но пестеливо използвани сцени, дълбоки диаболични откровения, които разсичат линейния ход на действието. Накрая проблемът е преодолян и животът се връща към нормалността, но заслугата за това не е на режисьора, а на автора Ст.Л. Костов. Ако режисьорът не беше толкова ревнив към авторовия текст, финалът със сигурност щеще да бъде друг. Но по-важното „ако”: ако режисьорското виждане за това властно женско царство не беше на Мариус Куркински, пиесата просто нямаше нужда да бъде поставяна точно в днешно време.
„Женско царство” говори за отминал период. Връщането в миналото е доста директно и започва още с вдигането на завесата, с радиорубриката на „Хоризонт” „Ранобудно петленце”, в която се разказва приказката „Женско царство”. Този трик – че всичко, което ще се случи нататък на сцената в момента на събуждането, т.е. полунасън, полунаяве – определено има пряко отношение към съдбите на героите и по-скоро към техните дълбоки, внезапни психиатрично-чувствени състояния. Още повече, че радиопредаването от миналото разказваше детски приказки, а „Женско царство” е именно „приказка”, както сам авторът я определя.
В търсенето на атмосфера и историческа достоверност със старите сигнали на Българското радио, вкл. и „Нивото на река Дунав в сантиметри”, рубрика, която звучи по време на представлението, намирам не толкова естетска ирония, а по-скоро насилие над добрия вкус, лека подигравка с онова /медийно/ време. Достатъчно е обозначението в календара, от което разбираме, че дейстивето се развива в 1976 година.
Нестабилното състояние на образите – не като актьорска игра, разбира се, а като решение – е представено с типичния за работата на Мариус Куркински рязък преход в актьорската игра и обрата в темпото. Смешното за миг отстъпва пред драматичното; посред динамичните сцени се настаняват дълги моменти на застиналост, на отчаяние, на силен душевен смут, които значимо подчертават неизбежността и утвърждават идеята, че природата на човек не се промения, нито със, нито без женско царство. И в тези кратки, наричам ги като цяло, диаболични сцени, основният акцент е поставен върху страстта, върху изпитанията, на които е подложена човешката душа, в името на любовта и в упорството да бъде опака. Тези мистично-ритуални сцени са не повече от 3-4 в целия спектакъл, но категорично са най-красивите в него: къпането на Божил, любовното обяснение, преобличането за сватба, градушката накрая.
Със средствата на нереалната истеричност е предадена любовта между Стоян и Райна, младите в женското царство. Не случайно само техните чувства изминават сложен път – от буфонада към възвишеност. Изобщо любовната сцена между Стоян и Райна е умишелно подсилена от режисьора, но това не е факт, който трябва да ни учудва. Това е разбирането за любовта „по Мариус” – мегатема, която, може да се каже, вече доби театрална устойчивост за Куркински.
Любовта, която е съществена съставка за всяко „нормално” семейство, в „Женско царство” добива иронична посока. Чувствата, родени от неправдата, се илюстрат на сцената с нелепа патетична музика. Мъжете-жени се борят за прежната си Сила на фона на нещо средно между „Седморката на Блейк” и „Междузвездни войни”. Музикален лайтмотив на представлението е песента на Ирина Чмихова „Тригодишна мъка” /”Я подай ми, мамо, синьото елече”/ - хит от 1955 година. Смях будят и анахроничните детайли, например шоколадът „Тоблерон”, емблемата на „Мосфилм” като жива картина, моторът с кош, на който се вози кметицата. Не случайно именно нейната роля е сред най-ярките в спектакъла – тя е олицетворението на Новия ред, на войнстващото безверие, на откровената силовост на власта. Не пропускам и сексуалните нарушения на овластената жена.
Песента на Бийтълс „Yesterday” е своеборазна кулминация във великата несправедливост. На фона й бащите-жени /?/ обличат в сватбена одежда младия ерген Стоян. Песента действа като сигнал, който спомня миналото /затова тя се казва „Вчера”/. Именно след нея започва развръзката, разрушаването на „женското царство” и връщане на мъжкото съзнание към нормалността. Тук вече режисьорът започва активно да разработва мотива за вярата. Едва сега на сцената излизат Св.Петър и Св.Николай, през делата на които става трансформацията.
В състава на „Женско царство” няма актьор, който да „пропада”. Почти всички се справят със задачите си – Петър Калчев като Божил, винаги изцяло потопен и всеотдаен към ролята, Ирини Жамбонас като кметицата, младите Стела Иванова и Антоний Аргиров като Райна и Стоян.
Режисьорският почерк, с който е работено, и начинът на изпълнение на задачите на сцената, са и слабостта, и достойнствата на това представление: разбирам, че идейният център на пиесата са думите на дядо Еньо „Опак свят”, разбирам, че „Женско царство” е прякото продължение на „С любовта шега не бива” от миналия сезон, пак на Мариус Куркински, но смятам, че за публиката трябва по-достъпно да се центрира конфликтът, да се „обясни” защо тази психо-физическа травестия е проблем, какво точно я превръща в проблем? Мариус Куркински все пак дава отговор на този въпрос – любовта. Търсенето на любов универсилизира даже и половете, преодолява греховното и отново се връща в изконното.
Въпреки известната неяснота за същината на проблема, категорично може да се каже, че водевилният характер на пиесата е преодолян. Нещо повече – драматизмът е съзнателно усилен: народната приказка е превърната в история със сюрреалистичен привкус за истинското и фалшивото, за нормалното и изроденото, за изпитанията на любовта. Жалкото е, че въпреки това „Женско царство” си остава спектакъл-играчка: носи радост, докато не омръзне.
Много хубава рецензия намерих във "Всекиден.ком":
„Женско царство” е спектакъл-играчка: носи радост, докато не омръзне
Георги Любенов
Не бих казал, че на сцената на Малкия градски театър ще видите нещо, което вече не сте гледали в постановките на Мариус Куркински. Дълбоки чувства, покъртителна любов, ефектни, но пестеливо използвани сцени, дълбоки диаболични откровения, които разсичат линейния ход на действието. Накрая проблемът е преодолян и животът се връща към нормалността, но заслугата за това не е на режисьора, а на автора Ст.Л. Костов. Ако режисьорът не беше толкова ревнив към авторовия текст, финалът със сигурност щеще да бъде друг. Но по-важното „ако”: ако режисьорското виждане за това властно женско царство не беше на Мариус Куркински, пиесата просто нямаше нужда да бъде поставяна точно в днешно време.
„Женско царство” говори за отминал период. Връщането в миналото е доста директно и започва още с вдигането на завесата, с радиорубриката на „Хоризонт” „Ранобудно петленце”, в която се разказва приказката „Женско царство”. Този трик – че всичко, което ще се случи нататък на сцената в момента на събуждането, т.е. полунасън, полунаяве – определено има пряко отношение към съдбите на героите и по-скоро към техните дълбоки, внезапни психиатрично-чувствени състояния. Още повече, че радиопредаването от миналото разказваше детски приказки, а „Женско царство” е именно „приказка”, както сам авторът я определя.
В търсенето на атмосфера и историческа достоверност със старите сигнали на Българското радио, вкл. и „Нивото на река Дунав в сантиметри”, рубрика, която звучи по време на представлението, намирам не толкова естетска ирония, а по-скоро насилие над добрия вкус, лека подигравка с онова /медийно/ време. Достатъчно е обозначението в календара, от което разбираме, че дейстивето се развива в 1976 година.
Нестабилното състояние на образите – не като актьорска игра, разбира се, а като решение – е представено с типичния за работата на Мариус Куркински рязък преход в актьорската игра и обрата в темпото. Смешното за миг отстъпва пред драматичното; посред динамичните сцени се настаняват дълги моменти на застиналост, на отчаяние, на силен душевен смут, които значимо подчертават неизбежността и утвърждават идеята, че природата на човек не се промения, нито със, нито без женско царство. И в тези кратки, наричам ги като цяло, диаболични сцени, основният акцент е поставен върху страстта, върху изпитанията, на които е подложена човешката душа, в името на любовта и в упорството да бъде опака. Тези мистично-ритуални сцени са не повече от 3-4 в целия спектакъл, но категорично са най-красивите в него: къпането на Божил, любовното обяснение, преобличането за сватба, градушката накрая.
Със средствата на нереалната истеричност е предадена любовта между Стоян и Райна, младите в женското царство. Не случайно само техните чувства изминават сложен път – от буфонада към възвишеност. Изобщо любовната сцена между Стоян и Райна е умишелно подсилена от режисьора, но това не е факт, който трябва да ни учудва. Това е разбирането за любовта „по Мариус” – мегатема, която, може да се каже, вече доби театрална устойчивост за Куркински.
Любовта, която е съществена съставка за всяко „нормално” семейство, в „Женско царство” добива иронична посока. Чувствата, родени от неправдата, се илюстрат на сцената с нелепа патетична музика. Мъжете-жени се борят за прежната си Сила на фона на нещо средно между „Седморката на Блейк” и „Междузвездни войни”. Музикален лайтмотив на представлението е песента на Ирина Чмихова „Тригодишна мъка” /”Я подай ми, мамо, синьото елече”/ - хит от 1955 година. Смях будят и анахроничните детайли, например шоколадът „Тоблерон”, емблемата на „Мосфилм” като жива картина, моторът с кош, на който се вози кметицата. Не случайно именно нейната роля е сред най-ярките в спектакъла – тя е олицетворението на Новия ред, на войнстващото безверие, на откровената силовост на власта. Не пропускам и сексуалните нарушения на овластената жена.
Песента на Бийтълс „Yesterday” е своеборазна кулминация във великата несправедливост. На фона й бащите-жени /?/ обличат в сватбена одежда младия ерген Стоян. Песента действа като сигнал, който спомня миналото /затова тя се казва „Вчера”/. Именно след нея започва развръзката, разрушаването на „женското царство” и връщане на мъжкото съзнание към нормалността. Тук вече режисьорът започва активно да разработва мотива за вярата. Едва сега на сцената излизат Св.Петър и Св.Николай, през делата на които става трансформацията.
В състава на „Женско царство” няма актьор, който да „пропада”. Почти всички се справят със задачите си – Петър Калчев като Божил, винаги изцяло потопен и всеотдаен към ролята, Ирини Жамбонас като кметицата, младите Стела Иванова и Антоний Аргиров като Райна и Стоян.
Режисьорският почерк, с който е работено, и начинът на изпълнение на задачите на сцената, са и слабостта, и достойнствата на това представление: разбирам, че идейният център на пиесата са думите на дядо Еньо „Опак свят”, разбирам, че „Женско царство” е прякото продължение на „С любовта шега не бива” от миналия сезон, пак на Мариус Куркински, но смятам, че за публиката трябва по-достъпно да се центрира конфликтът, да се „обясни” защо тази психо-физическа травестия е проблем, какво точно я превръща в проблем? Мариус Куркински все пак дава отговор на този въпрос – любовта. Търсенето на любов универсилизира даже и половете, преодолява греховното и отново се връща в изконното.
Въпреки известната неяснота за същината на проблема, категорично може да се каже, че водевилният характер на пиесата е преодолян. Нещо повече – драматизмът е съзнателно усилен: народната приказка е превърната в история със сюрреалистичен привкус за истинското и фалшивото, за нормалното и изроденото, за изпитанията на любовта. Жалкото е, че въпреки това „Женско царство” си остава спектакъл-играчка: носи радост, докато не омръзне.
Re:ти..
ти режисьор ли си ?актьор? с голяма лекота лепиш етикети 
и понеже съм гледала постановката се питам кое според теб е "много и толкова лошо театро "?къде откри кича и бутафорията ?
и тая "липса на искренност"?
.....
толкова за твоите писания!слагам точка .повече не заслужаваш.
.....
предлагам друго мнение за постановката,играта на актьорите и виждането на режисьора :.....
Вчера Малък градски театър “Зад канала” откри сезона с “най-еманципираната” българска пиеса - “Женско царство” на Ст. Л. Костов. Режисьор на спектакъла е Мариус Куркински. Това не е никак чудно, защото постановката “Големанов”, реализирана от същия режисьор, бе отличена с редицата престижни награди, а зрителският интерес продължава да бъде огромен.
Мариус Куркински сподели, че този спектакъл е продължение на работата му от предишния му проект - “С любовта шега не бива” (Народен театър). Докато в пиесата на Мюсе важно е било вглеждането в отделния човек, надникването във вътрешния му мир, сега целта е друга. Основната идея в спектакъла “Женско царство” е да се наблюдава, сякаш някак отстрани, както сподели режисьорът, как реагира народа поставен на поредното изпитание. А то е наистина голямо. В света се е възцарила изцяло нова наредба – властват жените, които тотално са иззели мъжките функции. След като дамите са били потискани и малтретирани дълго време от представителите на силния пол, изглежда логично, взимайки управлението, да са по-толерантни към половинките си. Но реалността е друга. Жените се държат с кавалерите още по-жестоко, отколкото навремето те са се държали с тях. Накрая мъжете отново се сдобиват с власт, но и те не са се поучили от преживяното и отново стават зли и агресивни. Единствените, които могат да променят този свят, са двамата влюбени.
Самият Ст. Л. Костов определя пиесата “Женско царство” като “народна приказка”. И както подобава накрая винаги има поука. А тя е именно, че когато нещо не е наред, човек не трябва да обвинява външния свят за ставащото, а да потърси причината вътре в себе си. Трябва да се вгледа в своя душевен мир, да постигне вътрешна хармония, като потърси любовта и да дари обич другиму.
Мариус Куркински призна, че е бил изкушен от този текст, не само защото е прекрасен от драматургична гледна точка, а и защото е силно впечатлен от огромната любов на Ст. Л. Костов към народа му. Освен това авторът е не само писател, но и етнограф, което означава, че неговият поглед върху хората е по-особен Куркински призна, че за него е много важно публиката да направи разграничение на идеите на автора, режисьорските хрумвания и актьорската игра.
За първи път в режисьорската си кариера Мариус Куркински фиксира определено време на пиесата. Той го прави, защото е убеден, че пиесата го изисква. Действието се развива някъде през 70-те години на миналия век.
За разлика от повечето спектакли на Мариус Куркински в “Женско царство” той е заложил на доста богата сценография, дело на Петя Стойкова. За да акцентира още повече върху идеята за неестествената смяната на ролите на мъжете и жените, режисьорът е облякъл всички дами в мъжки дрехи, а кавалерите – в женски. А има още много режисьорските хрумки, които, обаче, не могат да бъдат преразказани, а по-добре да бъдат видени.
Целият актьорски състав се справя отлично със сложните задачи. Страхотни роли правят Ирини Жамбонас (Кметицата), Петър Калчев (Божил) и Светлана Бонин (Злата). Добра изява правят младите попълнение на театъра Стоян Младенов(Иван) и Стела Иванова (Райна), които все още са на “изпитателен срок” по думите на директорката на театъра Бина Харалампиева. Прекрасно се изявява и Антоний Аргиров (Стоян), който очарова публиката още през миналия сезон с ролята си в “Портретът на Дориан Г”.
Петя Щилиянова
...
а ти ,Теодоре ..когато направиш своя игра или някоя постановка ,моля напиши тук за нея че да те оценим подобаващо )))
ние за разлика от някои не плюем срещу вятъра
махни тая греда от окото си .определено ти пречи . и вгледай се в себе си първом))) пък после търси треските в другите /ако ги има /
хайде със здраве.
и понеже съм гледала постановката се питам кое според теб е "много и толкова лошо театро "?къде откри кича и бутафорията ?
и тая "липса на искренност"?
.....
толкова за твоите писания!слагам точка .повече не заслужаваш.
.....
предлагам друго мнение за постановката,играта на актьорите и виждането на режисьора :.....
Вчера Малък градски театър “Зад канала” откри сезона с “най-еманципираната” българска пиеса - “Женско царство” на Ст. Л. Костов. Режисьор на спектакъла е Мариус Куркински. Това не е никак чудно, защото постановката “Големанов”, реализирана от същия режисьор, бе отличена с редицата престижни награди, а зрителският интерес продължава да бъде огромен.
Мариус Куркински сподели, че този спектакъл е продължение на работата му от предишния му проект - “С любовта шега не бива” (Народен театър). Докато в пиесата на Мюсе важно е било вглеждането в отделния човек, надникването във вътрешния му мир, сега целта е друга. Основната идея в спектакъла “Женско царство” е да се наблюдава, сякаш някак отстрани, както сподели режисьорът, как реагира народа поставен на поредното изпитание. А то е наистина голямо. В света се е възцарила изцяло нова наредба – властват жените, които тотално са иззели мъжките функции. След като дамите са били потискани и малтретирани дълго време от представителите на силния пол, изглежда логично, взимайки управлението, да са по-толерантни към половинките си. Но реалността е друга. Жените се държат с кавалерите още по-жестоко, отколкото навремето те са се държали с тях. Накрая мъжете отново се сдобиват с власт, но и те не са се поучили от преживяното и отново стават зли и агресивни. Единствените, които могат да променят този свят, са двамата влюбени.
Самият Ст. Л. Костов определя пиесата “Женско царство” като “народна приказка”. И както подобава накрая винаги има поука. А тя е именно, че когато нещо не е наред, човек не трябва да обвинява външния свят за ставащото, а да потърси причината вътре в себе си. Трябва да се вгледа в своя душевен мир, да постигне вътрешна хармония, като потърси любовта и да дари обич другиму.
Мариус Куркински призна, че е бил изкушен от този текст, не само защото е прекрасен от драматургична гледна точка, а и защото е силно впечатлен от огромната любов на Ст. Л. Костов към народа му. Освен това авторът е не само писател, но и етнограф, което означава, че неговият поглед върху хората е по-особен Куркински призна, че за него е много важно публиката да направи разграничение на идеите на автора, режисьорските хрумвания и актьорската игра.
За първи път в режисьорската си кариера Мариус Куркински фиксира определено време на пиесата. Той го прави, защото е убеден, че пиесата го изисква. Действието се развива някъде през 70-те години на миналия век.
За разлика от повечето спектакли на Мариус Куркински в “Женско царство” той е заложил на доста богата сценография, дело на Петя Стойкова. За да акцентира още повече върху идеята за неестествената смяната на ролите на мъжете и жените, режисьорът е облякъл всички дами в мъжки дрехи, а кавалерите – в женски. А има още много режисьорските хрумки, които, обаче, не могат да бъдат преразказани, а по-добре да бъдат видени.
Целият актьорски състав се справя отлично със сложните задачи. Страхотни роли правят Ирини Жамбонас (Кметицата), Петър Калчев (Божил) и Светлана Бонин (Злата). Добра изява правят младите попълнение на театъра Стоян Младенов(Иван) и Стела Иванова (Райна), които все още са на “изпитателен срок” по думите на директорката на театъра Бина Харалампиева. Прекрасно се изявява и Антоний Аргиров (Стоян), който очарова публиката още през миналия сезон с ролята си в “Портретът на Дориан Г”.
Петя Щилиянова
...
а ти ,Теодоре ..когато направиш своя игра или някоя постановка ,моля напиши тук за нея че да те оценим подобаващо )))
ние за разлика от някои не плюем срещу вятъра
махни тая греда от окото си .определено ти пречи . и вгледай се в себе си първом))) пък после търси треските в другите /ако ги има /
хайде със здраве.
Re:ти..
Не разбирам защо мнението ми за постановката те притеснява.Тук всеки може да каже какво мисли и това няма нищо общо с написаните за тази постановка статии.Не се изявявам като капацитет,но не искам и да приемам което и да е субективно мнение за свое.Просто имам мнение.То е такова и нямаш право да го оспорваш,така както и аз не оспорвам твоето.Аз съм такъв какъвто съм и не е нужно да направя нещо в театъра за да мога да гледам , да харесвам или не някой спектакъл.Аз правя за театъра това че ходя на театър и срещу билета си имам право да съм, или да не съм доволен.
На мен ми хареса много...
Мариус Куркински за пореден път доказа,че е блестящ режисьор."Женско царство" в зад канала е доста провокираща и интересна постановка,която определено си заслужава да се гледа повече от един път.Възхитена съм от актьорската игра и най-вече от Антоний Аргиров,който се справя меко казано добре.
Re: Гледайте "Женско царство"
ОФФФФФФФ
Бих казала,не по-точно бих изкрещяла "НЕ ГЛЕДАЙТЕ ЖЕНСКО ЦАРСТВО!!!".Мариус прави адски хубави неща,но този път незнайно защо се е олял по най-страховития начин.И да,най-точната дума е бутафория.Адската смесица между мъчещите се актьори,претруфената сценография,музикалното оформление тип "Циркът се премести пре нас" и да не збаравяме продължителността на предстявлнието ще отблъснат и най-добронамерения зрител(къвто бях аз на оитване към театъра).
И най-тъпото е ,че понеже е "Мариус Куркински" ще се изпишат рой хвалби за нищото и ще се пълнят салони.а къде-къде по качествени представления ще останат незабелязани.
Пфу!
Бих казала,не по-точно бих изкрещяла "НЕ ГЛЕДАЙТЕ ЖЕНСКО ЦАРСТВО!!!".Мариус прави адски хубави неща,но този път незнайно защо се е олял по най-страховития начин.И да,най-точната дума е бутафория.Адската смесица между мъчещите се актьори,претруфената сценография,музикалното оформление тип "Циркът се премести пре нас" и да не збаравяме продължителността на предстявлнието ще отблъснат и най-добронамерения зрител(къвто бях аз на оитване към театъра).
И най-тъпото е ,че понеже е "Мариус Куркински" ще се изпишат рой хвалби за нищото и ще се пълнят салони.а къде-къде по качествени представления ще останат незабелязани.
Пфу!
в отговор на мapиyc_ce_oля
#9
Re: Гледайте "Женско царство"
когато отидох на представлението бях един вид "принудена" от училище. принципно много обичам да ходя на театър, но самото заглавие "Женско царство" ме отведе към идеята за стари моми или бабки, които седят в кръг, плетат и разговарят... мислех си "каква скука!!!" Но още в първия миг, в който завесата се отвори и видях мъжете в престилки, които запищяха силно и се разтичаха в различни посоки, осъзнах, че това ще е една от най-хубавите пиеси, които съм гледала, изпълнена с драматични обрати, напрежение и любов.
актьорите са наистина добри. давам моите адмирации най-вече на Петър Калчев и Антоний Аргиров, които, както винаги, не просто дават всичко от себе си във всеки един момент и пълна концентрация във всяка реплика или действие, но и изграждат цялостни и завършени образи.
след пиесата си тръгнах наистина завладяна и ентусиазирана и ходих да я гледам още два пъти... освен всичко друго тя се развива - и пиесата, и актьорската игра, правят се промени, представлението се обновява...
ИДЕТЕ И ВИЖТЕ САМИ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
актьорите са наистина добри. давам моите адмирации най-вече на Петър Калчев и Антоний Аргиров, които, както винаги, не просто дават всичко от себе си във всеки един момент и пълна концентрация във всяка реплика или действие, но и изграждат цялостни и завършени образи.
след пиесата си тръгнах наистина завладяна и ентусиазирана и ходих да я гледам още два пъти... освен всичко друго тя се развива - и пиесата, и актьорската игра, правят се промени, представлението се обновява...
ИДЕТЕ И ВИЖТЕ САМИ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Re: Гледайте "Женско царство"
Така след 2-3 години,да кажа иа аз сеото мнние....определено"Женско Царстжо"е една блестяща постановка с брилянтни и удивително талантливите актьори(особено моите вечни фавлорите като Стоян Младенов и Петър Калчев,както и невероятната игара на Антонийй Аргиров)Гледала сум го 3-пути и коагато има време и възможност пак ще я гледам,тази постановка ми е една от любимите! Браво на Ст.Л.Костов,Барво на Мариус,Брав и на всички актьори:Стоня Младенов 
Стела СТоянова Светлана Бонин,Петър Калчев,Антоний Аргиров,Емил Котев и Всички останали...<надали това ще се прочете от някои,но пък каквол това?>Обичам ви МГТЗК всички сте много готини и страхотни ....еий Стояне..
Стела СТоянова Светлана Бонин,Петър Калчев,Антоний Аргиров,Емил Котев и Всички останали...<надали това ще се прочете от някои,но пък каквол това?>Обичам ви МГТЗК всички сте много готини и страхотни ....еий Стояне..
Re: Гледайте "Женско царство"
Харесва ми тази постановка и мисля да я гледам за пореден път!Мисля че много добре е измислена и евала на СТ.Л.Костов,че я е написал и после е предадена на зрителя чрез актьорите от МГТЗК, и те много добре я играят и се надявам още дълго време да я гледаме !