Ако

AKO...
Ръдиард Киплинг

Ако владееш се, когато всички
треперят, а наричат теб страхлив;
Ако на своето сърце едничко
се довериш, но бъдеш предпазлив;
Ако изчакваш, без да се отчайваш;
наклеветен – не сееш клевети;
или намразен – злоба не спотайваш;
но… ни премъдър, ни пресвят си ти;

Ако мечтаеш, без да си мечтател;
ако си умен, без да си умник;
Ако посрещаш Краха – зъл предател –
еднакво със Триумфа – стар циник;
Ако злодеи клетвата ти свята
превърнат в клопка – и го понесеш,
или пък видиш сринати нещата,
градени с кръв – и почнеш нов градеж;

Ако на куп пред себе си заложиш
спечеленото, смело хвърлиш зар,
изгубиш, и започнеш пак, и можеш
да премълчиш за неуспеха стар;
Ако заставиш мозък, нерви, длани –
и изхабени – да ти служат пак,
и крачиш, само с Волята останал,
която им повтаря: “Влезте в крак!”

Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,
в двореца – своя прост човешки смях;
Ако зачиташ всеки, но не лазиш;
ако от враг и свой не те е страх;
Ако запълниш хищната Минута
с шейсет секунди спринт, поне веднъж;
Светът е твой! Молбата ми е чута!
И главно, сине мой – ще бъдеш Мъж!

Високи очаквания а..
Дали има още такива хора, които могат да покрият тези "изисквания".
Вече дълбоко се съмнявам.

Уж простички, човешки неща.. присъщи на обикновения добър човек, а кой може да се похвали всъщност, че ги притежава.

Страхувам се, че поколението от хора, които могат изобщо да оценят дори за какво става въпрос в произведението е на доизживяване.

Съжалявам за песимизма или можеби драматизма (според мен - не).

вяра~надежда~любов

какво значи "да покрият"?
стремежът към постигане, е път към самото постигане.
не е малко, според скромното ми мнение.

А колко пък се стремят.. реално гледай на нещата?

вяра~надежда~любов

Ох, нямал съм идея да върша преброявания.
Съжалявам ако така изглежда

Е и аз нямах намерение да ти развалям темата с негативизма си, извинявам се.

вяра~надежда~любов

Аз пък намирам стихотворението за ПРЕКРАСНО. Убеден съм, че текстът ще задвижи мисловната дейност на всеки читател.

Ако волята не се активизира, то поне мисълта ще заработи поне за миг у всеки читател. Това не е никак малко, когато човек остава сам със съвестта си.

И аз така мисля.
Въпреки това коментарът ми си остава истина, според мен.

вяра~надежда~любов

Нищо не си развалила, не се безпокой. А и това не е тема. Просто пуснах нещо

И аз мисля, че истината не е далече, но новооткритата тема с този именно текст е похвално дело.

Останалото зависи от всеки един от нас.

Дано жестът на Анима не е "глас в пустиня".

Иначе, ако човешките сърца не чули в свое време и до днес гласа на Христа, то колко по-слаб ще е всеки глас на простосмъртен човек. И въпреки всичко, намирали са се хора, които дочували гласове от пустинята. Какво остава за нас, четящите в комфорта на модерната техника

- Нещо хубаво. Благодарим за което

вяра~надежда~любов

Това стихотворение ми е много скъпо. С него учителката ни по английски се раздели с нашия курс последния час. Писахме, писахме, като тя изписваше и изтриваше всеки нов куплет на дъската.

Яко первее умрети хотел бих, неже сия на Тя - благаго Бога моего - помисли хульния прияти

Aко - имаше и превод на "бремето на белия" съвсем щеше да ме накефиш (The White Man's Burden)

Здравей, докторе.
Имам го, но е разпечатано на лист, и прощавай - сега ме мързи да го набирам на ръка . Но ще го направя тези дни.

Бремето на белия човек
1899г.


Носете свойто бреме!
И свойте синове
във жертва принесете
на чужди богове -
сред варварски народи
с навъсени лица -
от дявол по-коварни,
по-чисти от деца.

Носете свойто бреме!
С търпение в гръдта
Гнева си обуздайте,
смирете Гордостта!
Със ясно, просто слово,
с език открит и смел
засейте чужда нива,
гонете чужда цел!

Носете свойто бреме!
На Глад и Нищета
навеки запушете
бездънните уста!
И бдете: може всичко,
на крачка от целта,
дивашкото безумство
да срине в пепелта.

Носете свойто бреме
без позата на бог!
Трудът ви да е робски,
животът - прост и строг.
И пътят към земите
на вашите мечти
кракът ви да проправи,
кръвта да освети!

Носете свойто бреме!
И приемете в дар
вековната омраза
на роб към господар;
и ропотът на всяка
тълпа към своя вожд:
"О, по-добре в Египет,
в добрата черна нощ!..."

Носете свойто бреме!
Не чакайте мъзда!
Не крийте страх и слабост
под плаща "Свобода";
По всяко ваше дело,
въздишка, вик, въпрос
диваците ще съдят
за вас и за Христос.

Носете свойто бреме!
И сбогом, детски дни -
с безброй безплодни
лаври,
с парадни суетни...
Да съдят зрелостта ви
ударил е часът -

и ето: иде скоро
на равни вам Съдът!

Едно от любимите ми! Хубаво, че си го пуснал(а).