А не открили

А не открили
А не открили в ливадите зелени,
едно детенце със вдигнати ръце.
Бършещо нослето си с ръкавите;-)
без да види никой, нито разбере.

Подскачащо и тананикащо си нещо,
от песен стара на баба или мама.
Над люлката през сълзи изпята,
сред мъката и тишината в мрака.

А Питата гореща в печката стара,
от житото в хамбарите прибрано.
И бобът още къкрещ в котлето,
на саджака сготвен посред двора.

Не дочули и песните на момите,
играещи още там, посред мегдана.
Хорото шареното което не всеки,
кат' не е от село, да играе го може.

И нито в рамки, нито в портрети
се събира селската наша идилия.
Щом сърцето отвътре още я носи,
Част е от нас, и ние сме от нея.


Вярвайте в доброто и му отворете широко вратите.
Една усмивка само и друг е вече този свят!