Равносметка

Четейки темите ми хрумна да си направя една равносметка , кво ми даде този клуб? И КВО МИ ОТНЕ? ТА ЕТО Я МОЯТА......РАВНОСМЕТКА
Какво ми даде този КЛУБ?
Този въпрос си задавам напоследък.
Отговор:
Този клуб ми даде СВОБОДА,ПРИЯТЕЛИ,ПОДКРЕПА,РАМО,ОПОРА И РАЗБИРАНЕ.
От какво се нуждая?!:
От ВСИЧКО ТОВА!
Какво очаквах?
Скучни хора, пред скучни компютри.
Салдо:
Страхотни сте и ВИ благодаря за ВСИЧКО,МАЙ САМО ПЛЮСОВЕЕЕЕ ИМА



Аз Мога и да Не Мога

ами хора патили
семейнйя никога няма да се замисли как стоят нещата от страни
успех

_____ Сайт на разведените _____
Бъди звезда, небе ще се намери!

... не ми се мисли чак, какво ми е дал!!!
Много ценни и същевременно трудно описуеми, за хора извън клуба - неща...
Ако трябва да обобщя - дал ми е същото като при теб - плюс смях на корем и много пречистващи сълзи...
А това, което ми взе е ВРЕМЕ - преди повече, сега по-малко
О да...също и няколко разочаровани гаджета, на срещите с които така и не отидох, защото четях тук, забравила колко е часа...

Non nova, sed nove.

Този клуб ми помогна да повярвам в себе си.Разбрах,че имам достатъчно сили,за да поема сама по пътя сисама и да не се страхувам.
Искрено съм ви благодарна за това!

За малкото време, което прекарах в клуба досега, клуба допринесе за това, да ми се върне желанието за живот, за нов живот! Да поискам, да повярвам, дори да мечтая...

Много ви благодаря!

И аз има за какво да благодаря. Вие ми дадохте много повече, отколкото мога да изкажа с думи - помогнахте ми да намеря отново себе си.
Благодаря!
Много сте ми скъпи!

Колкото и да ми е рано за равносметка, ще си позволя и аз да си я направя.
Та...доста четене първоначално, следователно избистряне на куп неизвестни; няколко редки посещения на място, съпроводени с приятната изненада, че не сте някви .....и аз не зная какво точно очаквах, но не беше това; За сега не виждам нищо отрицателно....
Радвам се, че ви открих и съжелявам, че е толкова късно.

Помагал ми е и продължава да ми помага да се поглеждам отстрани.

* Freedom is nothing but a chance to be better *

Нещо не мога да изразя с малко думи всичко което ми даде този клуб и хората от него. Но май всичко може да се събере само в една дума и за тази думичка благодаря на всички заедно и на всеки поотделно.

НАДЕЖДА

Това е. А за какво, кой, защо и как - виновните си знаят

Този клуб ми отне навика да мрънкам и да се жалвам, лиши ме от опияняващото усещане на самосъжалението, успокояващата пасивност на "Нищо не мога да направя/От мен нищо не зависи". Ама засрамете се най-накрая , това на нищо не прилича вече.

И накрая да не забравя: Весела компания, някой на другия край на телефона когато имаш нужда и повече танци отколкото някога съм сънувала, че мога да изтанцувам

Равносметката: Живота ми е обратно в моите ръце. Всичко зависи от мен.


Благодаря!

Festina lente - Бързай бавно!

Този клуб ми даде подкрепа в тежък за мен момент.
Даде ми я в момент, когато ми беше адски нужна.
Този клуб обаче ми отне илюзиите, че човек може да надскочи себе си.
Този клуб е такъв, каквито са клубарите в него, защото тук на практика лидер в момента няма.
Когато влязох в него мислех, че повечето хора на този свят са идеалисти.
Грешил съм.
Те са съвсем реални и земни.
Земни хора със своите страсти и недостатъци
Този клуб ме научи да ценя стойностните човешки същества където и да ги срещна, защото освен помощ този клуб ми нанесе и рани и обиди.
Може би просто не съм достатъчно дебелокож?
Не зная.
Просто не зная, но смятам да остана такъв, какъвто го желае душата ми.
И ако за да се запазя от наранявания се наложи аз да наранявам няма да се поколебая да го направя...
Защото чуждите рани не болят така както собствените.
Трудно е обаче да нараниш на моменти хора, на които би искал да бъдеш приятел.
Макар и те да не са го приели или искали.
Макар и те да са го отказали.
И тогава...
Когато ти се наложи да нараниш някой от тях ти нараняваш себе си...
Защото си ги допуснал в душата си и те са част от нея.
А не можеш да нараниш част от себе си без да страдаш и без да те боли.
Тези, които тези мои думи касаят ще познаят себе си.
Нека обаче не се обаждат и не ме нападат.
Няма да ми е приятно да бъда брутално откровен, но от известно време съм такъв.
Защото...
Макар и бруталната откровеност да е нараняваща от нея ме боли по-малко отколкото от лицеприятното лицемерие, което е така разпространено на много места.
И извинявай Леонардо ако мнението ми не е това, което се очаква в подобна тема.

Незадоволеността води до... ТОВА!

отлично.
''който го може , може го''- да каже истината
та даже и да го заболи

Severous Snape ще си позволя да ползвам някой твои слова :
Този клуб ми даде подкрепа в тежък за мен момент
Този клуб обаче ми отне илюзиите, че човек може да надскочи себе си
Когато влязох в него мислех, че повечето хора на този свят са идеалисти.
Грешил съм.
Земни хора
Когато ти се наложи да нараниш някой от тях ти нараняваш себе си
Защото си ги допуснал в душата си и те са част от нея
Този клуб ме научи да ценя стойностните човешки същества

казал си го точно! не с натруфени слова
които го може може го.

жалко че дон ки хотовците вече не се котират
успех

Хубава удобна патеричка когато ми трябваше. Аз най-егоистично си я свих и копирайт не платих. Не ми и поискаха. Затова пък сега нямам проблем да я дам на някой на който му трябва.

Ориентир за манджата с грозде наречена живот- до голяма степен. И още по-нататък- идеята че няма абсолютен ориентир, защото всичко е относително и че за да прокараш права (правилна) линия ти трябват две абсолютно сигурни и непомръдващи точки, а такива няма.



Искам повече от света, но не съм кисел мърморко.

и че за да прокараш права (правилна) линия ти трябват две абсолютно сигурни и непомръдващи точки, а такива няма.

Това важи само ако правата ще е през тях. Ако ще е в пространството на практика ти трябват четири точки, като е задължително те да не са в една равнина.

Незадоволеността води до... ТОВА!

създаването на клуба почти съвпадна с края на моите душевни терзания покрай кончината на брака ми ;)

Парадоксално, но тези, който най-много ми помогнаха бяха деца на разведени родители. Готини хлапета, чието мнение и позиция много уважавам и от които не ме е било срам да искам акъл, признавам си.

Тук намерих още няколко приятели.
Като помислиш... най-ценното на този свят :)


Ти имаш ли?

Никога няма да забравя така трудната и тежка за мен 2003 година - не знаех къде съм и коя съм. Точно тогава се създаде клуба , където се споделяше опит, мисли, преживявания...Знам, че ние, разведените сме хора от друга порода - имаме опит в плюс така да се каже, и много е трудно да бъдеш разбран от хора, които не са преживяли подобни ситуации.
Още веднъж Ви благодаря.
Единственото, за което съжалявам, е че времето не е разтеглива величина и го нямам в излишък, за да мога да чета тук по-дълго, да мога да пиша и да се забавлявам на страхотните срещи!!!
Поздрави на всички!