За любовта...

За любовта има ли я тя?Смятам ,че я има и смятам че трябва да се заслужи и изтрада.Но защо всеки път има само страдание.Да отдадеш сърцето си на някое същество е красив акт на чистата душа.Въпроса е защо все не оставам разбран,защо все предпочитат другия пред мен?Защо той все печели с лекота ? Може би девойките не са били готови за възвишени чуства?Може би аз не съм толкова интересен незнам.Вие как мислите?

не трябва да се мисли .. а да се чувства

Stranded .. lost inside myself
my own worst friend and my own closest enemy...

няма

М
и
н
а
в
а
щ

watch if you're smart!

Не мисли, че не си интересен! Просто не си срещнал вярната девойка, която да те разбира и да те обича такъв, какъвто си. Знаеш ли, аз също се чудя дали проблема не е в мен. Понякога самотата убива всичко в душата ми... И все чакам да се появи Той да я излекува с любов... а Той все не идва...
Може би просто и двамата искаме твърде много за да сме щастливи, искаме да ни обичат истински...
Пожелавам ти от все сърце да Я намериш!!!!! И не спирай да вярваш в Любовта, едничка радост е тя за нашите сърца!!!!!!!

не е любов, ако се чувстваш нещастен, за това че даваш.
А и проблемът е, че може би изискваш твърде много. Нормално е , човешко е, да искаш да усетиш ответност от другата страна . Обаче не може да изискваш. Срещнах преди време един човек който общо взето ме отврати от мъжкото съсловие. Чувствах се ограбена от него. Непрекъснато ми натякваше, как той имал по-силни чувства от мен, как аз не съм бил анаправила нещо еди как си (защото той така би го разбрал).Както и да се опитвах да обясня , че изразът на любовта е различен, не е важно формата, достатъчно е да се отпусне и да усеща.
Да , ама не. Отрови ми всякакво чувство.

"Истинската Любов идва само веднъж на сто години" е казал Куприн. Все по-често се убеждавам, че е бил прав. Дано те споходи и теб

не критикувам, а само питам
ти защо я търсиш любовта там където
вече има друг

Тези които обичат препятствията,винаги се стремят към почти не постижими неща

А Любовта наистина е чудо...
и немислимо е да тръгнеш да я търсиш
тя просто някой ден те буди
връхлита те и те разтърсва
Всесилна и непобедима
тя няма образ и не носи знак
тя може да е люта рана
а болката от нея да е лек
и може да е болест излечима
а искаш да си болен до живот
от огън-шепа пепел да остане
и като вятьр да те разпилей навред
нахлува като гост неканен
сърцето ти превзема с лекота
от сън те буди сутрин рано
и те преспива късно вечерта
от път понякога те спира
затваря някаква врата
а нещо винаги във теб умира
когато си загубил Любовта

Много хубаво...
Иначе любов има,не ми трябва да знам какво е,щом вечер отлагам заспиването си само и само да се порадвам,че в момента я прегръщам......

W kraina smetka lubow ima no ...patijat do neja e tryden i tranliw i te wraxlita togawa kogato nai-malko o4akwa6...Pod edna ili dryga forma...jiwota e prekrasen neka da zabrawim gre6kite na drygite da im prostim i da prodaljim napred...

a kakvo da napravi6 kogato lqvobta si otide.zaedno s neq si otiva i ne6o v teb.za6o da zivee6 togava pove4e,kogato ne6o tam vatre te razdira ot bolka

Леле ,батковци не се засягайте,ама сички сте изветрели...
с изключение на онзи Куприн,дето го е казал онова за стоте години!Макар,че е пропуснал да спомене факта,че при някои изобщо не дофтасва...
Любов не е нито да имаш някой,нито да го гушкаш,отлагайки съня си,нито да го нищо...
Любов е тогава,когато я излъчваш към всичко,към всеки,безкористно и чисто...
А не няква си там и щото има хубав задник или хубави очи и тн и тн...
И на въпроса дали любов съществува...
Естествено... но никой не я пуска в сърцето си.
А когато го направи бива обявен за балък...


който гроб копае се смее най-добре... и съответно последен

здравей...
в наши дни не е лесно да срещнеш сродна душа...
но ти не спирай да обичаш
Красотата е в самата любов.
За съжаление много хора са настроени само консуматорски- колко могат да вземат от поредния "обект" и после..следващия, моля
какво да се прави..студен свят...
Бях чула една японска поговорка- че винаги ухаят на рози ръцете, които подаряват роза И така, винаги ще има любов за този, който обича, даже и да не е обичан в отговор.
А който е само обичан, а не обича- ще му е самотно, независимо от "бройката" на обектите..
Кураж!

Любовта можеш да я намериш само на едно място - в собственото си сърце!
И ако обикнеш, даряваш тази любов, без да мислиш, без значение дали ще се върне към теб, дали е взаимна и дали въобще има някакъв шанс!
И така като даряваш безпределно любов ще бъдеш безкрайно щастлив без дори да получаваш нещо в замяна!
В противен слачй идват твоите изисквания, страхове, комплекси, а оттук и недоволството, ревността, разделите а някрая и смъртта на любовното чувство!

Много пъти си задавам същите въпроси...И все пак съм сигурна-любов има. Знам, че има, защото аз я изпитвам...следователно и някой друг я изпитва. И колкото и да е тъмно и самотно, колкото и да се чувствам безпомощна, объркана и огорчена, дори да съм единствената на този свят, кято вярва в любовта, ще продължавам да вярвам, защото знам, че Я има. И си заслужава да бъде изпитана....


"Истинската Любов идва само веднъж на сто години" е казал Куприн
Е, ами ако е вече е дошла, но по някакъв начин си е отишла, това значи ли , че вече няма да изпитам любов??? Не мисля така...