посяга да бие

Моят малчуган е на 2г. 7м. и когато се ядоса на нас посяга да ни удря. Към децата не е така, дори в яслата го хвалят, че е кротък и не се бие. Той има различни проявления на неговата агрисия-хвърля, чупи и най-лошото посяга да ни удря. Какво да правя, не искам и аз да го пляскам/е случвало се е и това когато ми кипне но няма резултат/ .Как да му покажа, че постъпва лошо.

И моят беше доста агресивен, и към децата и към нас приблизително на същата възраст. Предполагам, че всички минават през такъв етап. През цялото време му говорех, че така не е хубаво, как се чувстват хората, а на него добре ли ще му е и т.н., чак станах досадна и на себе си, аз не обичам много да се натяква, но вече се държи много добре и е много състрадателен. Децата много помнят кой какво е казал и направил. Непркъснато ме цитира мама каза:"..."От пляскане няма смисъл, как ще му докажеш, че не е хубаво да се бие.

от възрастта ще да е, защото и моят сутринта ме удари защото беше пропуснал памперса и аз светнах лампата и отидох да го преобличам че е вир-вода, аз се наведох да го събличам а той почна да вика и да плаче и да ръкомаха и вика мамоо даси даси - явно от светлината го ядосах
и той не се бие в яслите, кротък е, повечето случай не реагира буйно
общо взето като му кажа и се разбира, но сутринта беше ядосан че светнах лампата
хвърля различни играчки но се старае винаги да уцели нещо - например иска да ги хвърли в коша за играчки
хвърла в мивката всичко което му попадне и е решил че трябва да бъде измито
като се навечеряме и отива да пуска приборите си в мивката защото се е нахранил;))))
мисля че те се радват че могат да хвърлят и затова го правят
забелязала съм при Тоши че прави това което правят другите - малък копир

Споко! Всички на тази възраст минават през такъв период. Оправя се с много говорене и обяснения. Моят син се биеше и в яслата и много се притеснявах но отшумя. Е колко съм говорила чак ми писваше но има ефект е бавно но действа. Дано при вас мине по-бързо!!

моя не се бие в яслата, слава богу;)))
общо взето е много кротко детенце но е открил че ако плаче повече постига каквото иска - поне при мен минава номера ;((((
като ходим навън на някоя площадка и гледа каквото правят децата после и той
а докога ще копира така????!?!? за да се подготвя ;)))
примерно на пързалката гледаше че едно по-голямо детенце се върти и ляга по корем и така се спуска и като почна да се дупи и той така да прави че му се скарах, казах му че е малък и така не бива да се спуска, и че ако продължи да се спуска по този начин просто ще си тръгнем и няма да се пързаля
и за щастие проработи - СПРЯ;)))

Моята е доста по-малка - на година и седем месеца. Но също посяга, когато е недоволна от нещо. Аз, обаче, я поглеждам в очите и сериозно й казвам "Бие ли се мама? Кой бие мама? Мама не се бие, само се гали." После се обръщам демонстративно на другата страна и се правя на сърдита. Тя веднага почва да се гушка и да ме гали или пък се засмива изкуствено, уж ме е удряла на шега. Мисля, че въпреки че е е толкова малка, е важно отсега да е наясно, че родителите трябва да се обичат и уважават.

Когато Господ затваря врати, отваря порти.

Примирих се с грозното плюене, наследене от яслата и когато посегне да ме удари казвам строго: "Можеш да плюеш колото си искаш , но не разрешавам да ме удряш!". Ефектът от ясно поставените ограничения се оказа двоен. Не ме удря, защото е едно от малкото неща, които не давам. Спря и да плюе, защото пък е разрешено.
Това обаче неозначава, че не посяга на децата, но там се опитвам да го спра и да обесня, че не е хубаво.


бъдещият батко 25.04.2003

И Боби посяга. Той е на 1г и 4м, но от месец е на ясли и горе-долу оттогава започна да удря и в къщи. В яслата ме уверяват, че не се бие, но не давал играчките си на другите деца. Дале пък те не го шляпват и той да е решил, че така ще си постигне своето????
Иначе му казвам със сериозен тон, че мама не се удря и той явно разбира, защото идва да ме милва и целува. Аз рядко повишавам тон и му се карам, защото наистина е послушен. И предполагам, че затова разбира.

Борис - 03.06.2004