Промяна
45 отговора
768 прегледа
Промяна
Драго ми е да ви видя отново.
Искам да споделя едно свое решение.
След тежка зима, много работа и някои лични проблеми
последва едно дълго и прекрасно лято. В това време ми се случиха най-различни хубави неща, мислих по много лични, глобални и философски въпроси и реших! Първо - зарязвам Йога. Второ - ставам всеядна ... почти. Вкл. месо.
Решението го взех и след консултации с лекари, приятели и вътрешния си глас. И така, вече близо 3 месеца не съм се занимавала с Йога и хапвам два пъти седмично месце и се чувствам отлично.
Това не значи, че няма да надзъртам и пиша в тези два клуба - Йога и Вегетарианство. Стига да има интересни и весели теми.
_______
>> Metamorpheus <<
Искам да споделя едно свое решение.
След тежка зима, много работа и някои лични проблеми
последва едно дълго и прекрасно лято. В това време ми се случиха най-различни хубави неща, мислих по много лични, глобални и философски въпроси и реших! Първо - зарязвам Йога. Второ - ставам всеядна ... почти. Вкл. месо.
Решението го взех и след консултации с лекари, приятели и вътрешния си глас. И така, вече близо 3 месеца не съм се занимавала с Йога и хапвам два пъти седмично месце и се чувствам отлично.
Това не значи, че няма да надзъртам и пиша в тези два клуба - Йога и Вегетарианство. Стига да има интересни и весели теми.
_______
>> Metamorpheus <<
Отговори, наистина (дълъг)
Какъв чудесен ден. Че и петък!
Ще отговоря в един дълъг постинг на въпросите и подобията на въпроси.
Започнах да се занимавам с Йога и престанах да ям месо през 2001 г. Един вид Нов Век, ново начало. За Йога - практикувах само базови асани два пъти по 2 часа седмично и когато се сетя. Съвсем редовно. Допълнително се образовах с четене на книги и главно по интернет. Книги почти не съм купувала, защото веднага се появиха добронамерени "авторитети" и гурута, които ми даваха такива назаем и току ме подпитваха какво съм прочела и разбрала и дали го прилагам на практика. Тъй като от самото начало получих леко отрицателно отношение към всевъзможните източни мъдрости и Патладжани, то не съм се задълбавала много в тях. Опитвах се да си помогна с Йога да се чувствам по-добре и по-енергична и гледах на нея като форма на гимнастика и релаксация. По Йога-сбирки (платени или безплатни) съм ходила рядко - в началото предимно от любопитство два-три пъти, а после по веднъж-дваж годишно, когато съм в настроение и ми скимне и имам малко време за губене. Честно казано най ми беше интересно какви хора ходят по такива сбирки. Не бях очарована.
Тук отговарям на Raja. Какво значи "нещо да е част от тебе"!? Орган някакъв? Много тежко и обвързващо звучи, не съм такъв човек. Харесва ми свободата и да правя по възможност каквото си искам и ми е приятно, а не някой да ми налага стереотипи и канони и правила и после да ми обяснява, че трябва да съм убедена, че е много хубаво за мен. Е ясно е, че нямам черен колан по Йога, нито се стремя към него, нито искам да влизам в книгата на Гинес като най-немесоядната на света.
В началото ми беше хубаво и интересно с Йога и вегетарианството. Та нали вегетарианството и особено крайното е въпрос на правилен избор за повечето течения в Йога. Чувствах се освежена и спокойна. Постепенно обаче, започнаха разни дребни психични и физиологични неудобства. Лека раздразнителност, депресийки, лесна уморяемост, понякога безсъние.
Зъбките ми взеха да се развалят, а си мислех, че имам доста здрави. Цикълът ми взе да шава. Отслабнах. Казвам дребни, защото бяха наистина такива и рядко,но за съжаление редовно. Случва се да ме тръшне внезапно депресия в средата на деня и тогава всичко ми е криво и тъжно и безизходно, а няма реална причина за това. До вечерта преминава и се отпускам. Но ме обезпокои, че са редовни, през приблизително две седмици, а преди ги нямаше. Аналогично и за другите неща.
Сексът ми също се промени (това за h.уанджи). Преди беше плътно редовен и силно пълноценен. В "його-веге" епохата стана доста особен. Редуваха се периоди на затишия по цял месец, когато изобщо не се и сещах за това с направо казано бесни секс-маратони по цял един ден и нощ, че и със скандали след това защо не съм си свършила работата в това време. 
И влагата ми намаля, а се гордеех открай време с обилна такава.
Вегетарианската храна ми понасяше добре, като понякога хапвах яйца и сирене. Но така и не се научих да мразя месото за тези години и все ми се ядеше, колкото и да се самоубеждавах и особено направо ми се замайваше главата като минех покрай скара с кебапчета.
С течение на времето имах малко отстъпления от 'правата вяра' - взех да похапвам месо, но само пиле или риба.
Един ден реших да се консултирам и с лекари, вътрешни болести, диетолог, невролог и др. Направих си и подробни изследвания. В крайна сметка ненастоятелните им съвети бяха да оставя тези си занимания или поне силно да ги огранича. Диетологът ми се изсмя и каза, че пълното вегетарианство е подходящо предимно за дебеланки и в някои случаи на алергии и непоносимост към животински продукти. А аз нямам такива и съм с отлично телосложение и кондиция. Казаха ми и че както и да го мислиме, този начин на живот се отразява на психиката. И за много други неща си говорихме. Посъветвах се с близки приятели и роднини и обмислих всичко спокойно и не безкритично. Решението ми не дойде изведнъж.
Първо искам да кажа как живея в последните години. Успях да подредя така нещата, че през студените и мрачни месеци да работя, а през топлите да почивам. Като се почне от септември-октомври, та до юни е голямо бачкане, чанч и сбръч. Случва се и доста време да работя по 15 и повече часа. И в офиса и вкъщи. Но дойде ли равноденствието и му отпускам края. Обичам да ходя по морета и планини и то на по-спокойни и затънтени нетуристически места. Почивка, мързелуване, разходки, в приятна единомисеща компания, купони и др.
Месец и половина бях в къща на роднини на един приятел в такова селце, полу-балканско, но близо до равнина и с рекичка (без наводнения и простотии). Сместиха се и още няколко човека. А имаше и едни на палатка наблизо. Беше чудесно. Без часовник и телевизия, само едно старо радио дето хваща само програма Хоризонт и една-две регионални чалгаджийски станции.
Имаше отлични условия за вегетарианстване - богата домашна градина. Но като почнаха разни цър-пър и нямаше никакъв йога-съмишленик и си викам - край! Това беше.
После имаше и едно дълго моренце. И после пак малко планина.
В крайна сметка вече се чувствам много по-добре и горните оплаквания почти ги няма. Само със зъби още се разправям, ще видим ...
Нещо да пропуснах?
_______
>> Metamorpheus <<
Ще отговоря в един дълъг постинг на въпросите и подобията на въпроси.
Започнах да се занимавам с Йога и престанах да ям месо през 2001 г. Един вид Нов Век, ново начало.
За Йога - практикувах само базови асани два пъти по 2 часа седмично и когато се сетя. Съвсем редовно. Допълнително се образовах с четене на книги и главно по интернет. Книги почти не съм купувала, защото веднага се появиха добронамерени "авторитети" и гурута, които ми даваха такива назаем и току ме подпитваха какво съм прочела и разбрала и дали го прилагам на практика. Тъй като от самото начало получих леко отрицателно отношение към всевъзможните източни мъдрости и Патладжани, то не съм се задълбавала много в тях. Опитвах се да си помогна с Йога да се чувствам по-добре и по-енергична и гледах на нея като форма на гимнастика и релаксация. По Йога-сбирки (платени или безплатни) съм ходила рядко - в началото предимно от любопитство два-три пъти, а после по веднъж-дваж годишно, когато съм в настроение и ми скимне и имам малко време за губене. Честно казано най ми беше интересно какви хора ходят по такива сбирки. Не бях очарована.
Тук отговарям на Raja. Какво значи "нещо да е част от тебе"!? Орган някакъв? Много тежко и обвързващо звучи, не съм такъв човек. Харесва ми свободата и да правя по възможност каквото си искам и ми е приятно, а не някой да ми налага стереотипи и канони и правила и после да ми обяснява, че трябва да съм убедена, че е много хубаво за мен. Е ясно е, че нямам черен колан по Йога, нито се стремя към него, нито искам да влизам в книгата на Гинес като най-немесоядната на света.
В началото ми беше хубаво и интересно с Йога и вегетарианството. Та нали вегетарианството и особено крайното е въпрос на правилен избор за повечето течения в Йога. Чувствах се освежена и спокойна. Постепенно обаче, започнаха разни дребни психични и физиологични неудобства. Лека раздразнителност, депресийки, лесна уморяемост, понякога безсъние.
Зъбките ми взеха да се развалят, а си мислех, че имам доста здрави. Цикълът ми взе да шава. Отслабнах. Казвам дребни, защото бяха наистина такива и рядко,но за съжаление редовно. Случва се да ме тръшне внезапно депресия в средата на деня и тогава всичко ми е криво и тъжно и безизходно, а няма реална причина за това. До вечерта преминава и се отпускам. Но ме обезпокои, че са редовни, през приблизително две седмици, а преди ги нямаше. Аналогично и за другите неща.
Сексът ми също се промени (това за h.уанджи). Преди беше плътно редовен и силно пълноценен.
В "його-веге" епохата стана доста особен. Редуваха се периоди на затишия по цял месец, когато изобщо не се и сещах за това с направо казано бесни секс-маратони по цял един ден и нощ, че и със скандали след това защо не съм си свършила работата в това време. И влагата ми намаля, а се гордеех открай време с обилна такава.
Вегетарианската храна ми понасяше добре, като понякога хапвах яйца и сирене. Но така и не се научих да мразя месото за тези години и все ми се ядеше, колкото и да се самоубеждавах и особено направо ми се замайваше главата като минех покрай скара с кебапчета.
С течение на времето имах малко отстъпления от 'правата вяра' - взех да похапвам месо, но само пиле или риба.
Един ден реших да се консултирам и с лекари, вътрешни болести, диетолог, невролог и др. Направих си и подробни изследвания. В крайна сметка ненастоятелните им съвети бяха да оставя тези си занимания или поне силно да ги огранича. Диетологът ми се изсмя и каза, че пълното вегетарианство е подходящо предимно за дебеланки и в някои случаи на алергии и непоносимост към животински продукти. А аз нямам такива и съм с отлично телосложение и кондиция. Казаха ми и че както и да го мислиме, този начин на живот се отразява на психиката. И за много други неща си говорихме. Посъветвах се с близки приятели и роднини и обмислих всичко спокойно и не безкритично. Решението ми не дойде изведнъж.
Първо искам да кажа как живея в последните години. Успях да подредя така нещата, че през студените и мрачни месеци да работя, а през топлите да почивам. Като се почне от септември-октомври, та до юни е голямо бачкане, чанч и сбръч. Случва се и доста време да работя по 15 и повече часа. И в офиса и вкъщи.
Но дойде ли равноденствието и му отпускам края. Обичам да ходя по морета и планини и то на по-спокойни и затънтени нетуристически места. Почивка, мързелуване, разходки, в приятна единомисеща компания, купони и др.
Месец и половина бях в къща на роднини на един приятел в такова селце, полу-балканско, но близо до равнина и с рекичка (без наводнения и простотии). Сместиха се и още няколко човека. А имаше и едни на палатка наблизо. Беше чудесно. Без часовник и телевизия, само едно старо радио дето хваща само програма Хоризонт и една-две регионални чалгаджийски станции.
Имаше отлични условия за вегетарианстване - богата домашна градина.
Но като почнаха разни цър-пър и нямаше никакъв йога-съмишленик и си викам - край! Това беше.
После имаше и едно дълго моренце. И после пак малко планина.
В крайна сметка вече се чувствам много по-добре и горните оплаквания почти ги няма.
Само със зъби още се разправям, ще видим ...
Нещо да пропуснах?
_______
>> Metamorpheus <<
Здрасти Алис,
Много ми хареса твоето споделяне . Тъй като не си спомнял да си правила по-рано такива подробни тук (може и да съм пропуснал някое ), искам да те питам, това от спирането на йога ли дойде? Ако да, ми се ще и доста други да спрат поне за малко йога, за да споделят как са нещата от живота при тях, и после пак може да си се върнат в йога практиките (и евентуално в скафандрите).
. Тъй като не си спомнял да си правила по-рано такива подробни тук (може и да съм пропуснал някое ), искам да те питам, това от спирането на йога ли дойде? Ако да, ми се ще и доста други да спрат поне за малко йога, за да споделят как са нещата от живота при тях, и после пак може да си се върнат в йога практиките (и евентуално в скафандрите).Здрасти,
май не съм споделяла чак така или поне не в тоя клуб.
Но не са и кой знае какви подробности, че ако река да изпадна, то може и някой да ми заведе дело в съда в Страсбург, че смущавам трудовия процес на населението.
Разсъждавам простичко - спрях нещо и почти веднага се почувствах по-добре. И така вече близо 4 месеца. Мисля, че е по-скоро от месоядството, отколкото от Йога.
Друго, което бих искала да оставя е ... цигарките.
Ама не пуша много - една кутия за 3-4 дни и няма да е трудно.
_______
>> Metamorpheus <<
Но не са и кой знае какви подробности, че ако река да изпадна, то може и някой да ми заведе дело в съда в Страсбург, че смущавам трудовия процес на населението.
Разсъждавам простичко - спрях нещо и почти веднага се почувствах по-добре. И така вече близо 4 месеца. Мисля, че е по-скоро от месоядството, отколкото от Йога.
Друго, което бих искала да оставя е ... цигарките.
Ама не пуша много - една кутия за 3-4 дни и няма да е трудно.
_______
>> Metamorpheus <<
Отговори на отговорите (средно дълъг)
Благодаря ти за споделянето.
Първо ще отбележа, че крайното вегетарианство съвсем не е въпрос на правилен избор за повечето течения в Йога. Напротив, за повечето течения в йога млякото е основен компонент от диетата.
А сега, относно отговора на моя въпрос. Казваш, идеята нещо да е част от теб ти изглежда като обвързване. Точно обратното е- можеш да си тежко обвързана само с нещо което не е част от теб. Не можеш да се чувстваш обвързана с ръката си или жлъчката си. Нека поразсъждаваме върху това как и кога едно нещо може да стане част от теб.
Преди всичко ти трябва да го опознаеш, започвайки от неговата сърцевина и най-истински смисъл. И от там нататък да се движиш към периферията и стъпка по стъпка, бавно и постепенно да завоюваш пространство.
А къде е тази централна точка в йога? Тя е в ОСЪЗНАВАНЕТО, в будността. Бях пуснал за теб една тема “Йога за Алис”, идеята ми беше не да ти покажа някаква определена техника, а да те накарам да почувстваш именно това – недвусмисленото усещане за цялостна трансформация, което идва като резултат от по-силното и отчетливо осъзнаване. Когато неговото ниво се покачва можеш да променяш (или да не променяш) диети, навици и така нататък. Това вече е нещо вторично, то е резултат, който следва вълната, а не я изпреварва. Когато подготвиш в съзнанието си почва за дадено явление, то може да се СЛУЧИ. И обратно – когато натресеш на съзнанието си нещо за което не е готово, то ще реагира, ще ти отмъсти. Независимо дали това е ядене или неядене на месо, правене или неправене на асани и прочее. Когато осъзнаването липсва, ти не можеш да правиш асани, можеш само да сгъваш тялото по различните му оси.
Повечето от занимаващите се опитват точно обратния път. Опитват се да вървят от повърхността към центъра. Те чувстват в себе си някаква неудовлетвореност и търсят лекарство за нея. Но йога не е лекарство. Когато обаче ума търси нещо, той е склонен да го види и да пакетира това което му се изпречи, съобразно собствените си цели. Така, в очите на нуждаещия се, йога бива ситуирана като аптечка с хапчета, прахчета и сиропчета. Една система от физически и дихателни ТЕХНИКИ, диетични правила и практики за концентрация, призвани да решат нашите здравословни, емоционални и психически проблеми. Разбира се, ние си даваме сметка, че това е само на повърхността, но си казваме, че какво пък, ще вземем това от което имаме нужда, без да се задълбочаваме излишно. Но в момента в който се опиташ да си вземеш една практика, игнорирайки нейния смисъл и предназначение ти я превръщаш в част от твоя собствена система, не от оригиналната. И от там нататък няма защо да афишираш, че практикуваш, зарязваш и така нататък йога. Етикета го има, но буркана липсва.
Дамян обича да казва, че в основата на йога практиката са трите “П” – постоянство, постепенност и приятност. Те са сърцевината, те са базата. Имало ли ги е при теб или не? Ако си отказала месото, но дълго време то е било в ума ти, това не е йога – липсвала е приятността и постепенността, липсвало е местенцето в ума. Пак казвам – започва се от ума, не от периферията. Будността по отношение на всичко онова, което ти казват ума, психиката и тялото е базата. Заболяло те е някъде малко, спри. Всяко движение, всяко неразположение е един сигнал, който трябва да бъде дешифриран и разбран. Постепенно, когато тозиа започне да става естествен за теб, ти се превръщаш в самата естественост, в самата спонатанност, разбираш че чистото осъзнаване е твоята най-истинска и съкровена същност.
Представи си едно парченце злато, някакви банкноти и монети, чекове и ценни книжа. Ако разбираш какво стои за тях, каква е тяхната стойност, тези предмети могат да ти бъдат полезни. Можеш да пазаруваш, да си купуваш акции, да извършваш операции на борсата. Но за едно дете всички те са просто хартийки и железца някакви. Ако то ги вземе и започне да си ги подхвърля, твърдейки че извършва финансови операции, какво да кажем за това? Ще го удари някоя монета по лицето и ще се оплаква после, че финансите и икономиката са вредни занимания. Но неговото занимание не е икономика, неговото занимание се нарича жонгльорство. Така става, когато се опиташ да отделиш практиката от същността. Не можеш! Те си вървят заедно.
Когато ти липсва смисъла, основата, базовите принципи, не можеш да разбереш и онова, което е “външно”, което ти изглежда като обикновена техника. Ето защо ако започнеш да се движиш в окултните среди често ще чуеш изявления от типа “медитирам от десет години, но още не съм го постигнал, мисля, че малко ми остава, имал съм невероятни преживявания...” Няма как да станеш Доналд Тръмп, колкото и да си подхвърляш монети на улицата. От теб ще излезе чудесен жонгльор и факир, но не и финансист. Виж, когато си на един кръг и имаш превръзка на очите (липсва ти осъзнаването), ти може да се въртиш не десет години, а десет хиляди прераждания по кръга без да достигнеш центъра. Но ако махнеш превръзката, ще тръгнеш право към центъра, като внимателно заобикаляш тръните и препятствията.
Иначе само ще се разраниш. А в момента в който се умориш от раните винаги ще откриеш “правилните” хора, лекари и вътрешни гласчета. който да ти посочат “правилния” изход. Ако си решила да отслабваш, но не ти стига волята да следваш диетата, много ама много бързо ще откриеш лекари и книжки в който се обяснява колко са вредни диетите. Въпрос на елементарна психология, питай Орхидеята. Докато на пазара има търсене на даден продукт, ще го има и съответното предлагане – така е в икономиката, така е и в ума ти. Законите са едни и същи.
Сега ти се чувстваш добре, по-цялостна, по-щастлива – ок, значи сега си по-близо до йога. Йога е в това да откриеш, че не можеш да бъдеш обвързана с нищо, защото всичко е част от теб. Това което ти помага за това осъзнаване се нарича йога практика, това което ти пречи просто не е такава. Добре дошла отново в клуба и продължавай така.
Животът е хубав.
Първо ще отбележа, че крайното вегетарианство съвсем не е въпрос на правилен избор за повечето течения в Йога. Напротив, за повечето течения в йога млякото е основен компонент от диетата.
А сега, относно отговора на моя въпрос. Казваш, идеята нещо да е част от теб ти изглежда като обвързване. Точно обратното е- можеш да си тежко обвързана само с нещо което не е част от теб. Не можеш да се чувстваш обвързана с ръката си или жлъчката си. Нека поразсъждаваме върху това как и кога едно нещо може да стане част от теб.
Преди всичко ти трябва да го опознаеш, започвайки от неговата сърцевина и най-истински смисъл. И от там нататък да се движиш към периферията и стъпка по стъпка, бавно и постепенно да завоюваш пространство.
А къде е тази централна точка в йога? Тя е в ОСЪЗНАВАНЕТО, в будността. Бях пуснал за теб една тема “Йога за Алис”, идеята ми беше не да ти покажа някаква определена техника, а да те накарам да почувстваш именно това – недвусмисленото усещане за цялостна трансформация, което идва като резултат от по-силното и отчетливо осъзнаване. Когато неговото ниво се покачва можеш да променяш (или да не променяш) диети, навици и така нататък. Това вече е нещо вторично, то е резултат, който следва вълната, а не я изпреварва. Когато подготвиш в съзнанието си почва за дадено явление, то може да се СЛУЧИ. И обратно – когато натресеш на съзнанието си нещо за което не е готово, то ще реагира, ще ти отмъсти. Независимо дали това е ядене или неядене на месо, правене или неправене на асани и прочее. Когато осъзнаването липсва, ти не можеш да правиш асани, можеш само да сгъваш тялото по различните му оси.
Повечето от занимаващите се опитват точно обратния път. Опитват се да вървят от повърхността към центъра. Те чувстват в себе си някаква неудовлетвореност и търсят лекарство за нея. Но йога не е лекарство. Когато обаче ума търси нещо, той е склонен да го види и да пакетира това което му се изпречи, съобразно собствените си цели. Така, в очите на нуждаещия се, йога бива ситуирана като аптечка с хапчета, прахчета и сиропчета. Една система от физически и дихателни ТЕХНИКИ, диетични правила и практики за концентрация, призвани да решат нашите здравословни, емоционални и психически проблеми. Разбира се, ние си даваме сметка, че това е само на повърхността, но си казваме, че какво пък, ще вземем това от което имаме нужда, без да се задълбочаваме излишно. Но в момента в който се опиташ да си вземеш една практика, игнорирайки нейния смисъл и предназначение ти я превръщаш в част от твоя собствена система, не от оригиналната. И от там нататък няма защо да афишираш, че практикуваш, зарязваш и така нататък йога. Етикета го има, но буркана липсва.
Дамян обича да казва, че в основата на йога практиката са трите “П” – постоянство, постепенност и приятност. Те са сърцевината, те са базата. Имало ли ги е при теб или не? Ако си отказала месото, но дълго време то е било в ума ти, това не е йога – липсвала е приятността и постепенността, липсвало е местенцето в ума. Пак казвам – започва се от ума, не от периферията. Будността по отношение на всичко онова, което ти казват ума, психиката и тялото е базата. Заболяло те е някъде малко, спри. Всяко движение, всяко неразположение е един сигнал, който трябва да бъде дешифриран и разбран. Постепенно, когато тозиа започне да става естествен за теб, ти се превръщаш в самата естественост, в самата спонатанност, разбираш че чистото осъзнаване е твоята най-истинска и съкровена същност.
Представи си едно парченце злато, някакви банкноти и монети, чекове и ценни книжа. Ако разбираш какво стои за тях, каква е тяхната стойност, тези предмети могат да ти бъдат полезни. Можеш да пазаруваш, да си купуваш акции, да извършваш операции на борсата. Но за едно дете всички те са просто хартийки и железца някакви. Ако то ги вземе и започне да си ги подхвърля, твърдейки че извършва финансови операции, какво да кажем за това? Ще го удари някоя монета по лицето и ще се оплаква после, че финансите и икономиката са вредни занимания. Но неговото занимание не е икономика, неговото занимание се нарича жонгльорство. Така става, когато се опиташ да отделиш практиката от същността. Не можеш! Те си вървят заедно.
Когато ти липсва смисъла, основата, базовите принципи, не можеш да разбереш и онова, което е “външно”, което ти изглежда като обикновена техника. Ето защо ако започнеш да се движиш в окултните среди често ще чуеш изявления от типа “медитирам от десет години, но още не съм го постигнал, мисля, че малко ми остава, имал съм невероятни преживявания...” Няма как да станеш Доналд Тръмп, колкото и да си подхвърляш монети на улицата. От теб ще излезе чудесен жонгльор и факир, но не и финансист. Виж, когато си на един кръг и имаш превръзка на очите (липсва ти осъзнаването), ти може да се въртиш не десет години, а десет хиляди прераждания по кръга без да достигнеш центъра. Но ако махнеш превръзката, ще тръгнеш право към центъра, като внимателно заобикаляш тръните и препятствията.
Иначе само ще се разраниш. А в момента в който се умориш от раните винаги ще откриеш “правилните” хора, лекари и вътрешни гласчета. който да ти посочат “правилния” изход. Ако си решила да отслабваш, но не ти стига волята да следваш диетата, много ама много бързо ще откриеш лекари и книжки в който се обяснява колко са вредни диетите. Въпрос на елементарна психология, питай Орхидеята. Докато на пазара има търсене на даден продукт, ще го има и съответното предлагане – така е в икономиката, така е и в ума ти. Законите са едни и същи.
Сега ти се чувстваш добре, по-цялостна, по-щастлива – ок, значи сега си по-близо до йога. Йога е в това да откриеш, че не можеш да бъдеш обвързана с нищо, защото всичко е част от теб. Това което ти помага за това осъзнаване се нарича йога практика, това което ти пречи просто не е такава. Добре дошла отново в клуба и продължавай така.
Животът е хубав.
Цигарите
За цигарите е същото - едва ли ще ги спреш, просто ако си кажеш че сега ще започнеш да ги намаляш, да пушиш по една кутия на седмица и т.н. Решението трябва да стане в ума - когато там го има, вече всяка една техника и методика ще се окаже успешна - постепенна, внезапна, всякаква. Ако обаче решението в ума го няма, всяка методика само ще изцеди емоционалните ти и физически сили и... в крайна сметка ще намериш доктор и приятел, който ще ти кажат че спирането на цигарите води до напълняване и т.н.
Не говория наизуст - имам опит в спирането на цигарите.
Животът е хубав.
Не говория наизуст - имам опит в спирането на цигарите.
Животът е хубав.
Сега виждам колко съм в грешка.
В постинга си наблегнах на отрицателните мотиви за моето решение, може би да изпреваря въпроси от сорта на 'Ама защо!?' и дълги писания обясняващи ми колко съм в грешка.
По-вярното е, че просто така реших, така ми беше приятно. Тези пет години са вече минало. А който ме познава по-отблизо знае, че аз като взема решение и го изпълнявам. Същият този 'който', ако се опитва да влияе на решението ми и особено да ми обяснява тежко аргументирано колко по-добре ще живея по друг начин и как 'не ги разбирам нещата', той светкавично минава вече в категорията далечни познати. Никога това не е спонтанно. Мисля и се вслушвам в чувствата си и вътрешните си гласове ('гласчета' както ги нарече).
_______
>> Metamorpheus <<
По-вярното е, че просто така реших, така ми беше приятно. Тези пет години са вече минало.
А който ме познава по-отблизо знае, че аз като взема решение и го изпълнявам. Същият този 'който', ако се опитва да влияе на решението ми и особено да ми обяснява тежко аргументирано колко по-добре ще живея по друг начин и как 'не ги разбирам нещата', той светкавично минава вече в категорията далечни познати. Никога това не е спонтанно. Мисля и се вслушвам в чувствата си и вътрешните си гласове ('гласчета' както ги нарече).
_______
>> Metamorpheus <<