спомен

Откакто се усещам, че старея
Не ми се пише
В банални фрази губя се отново
И всеки ден забързан пак изпускам
Откраднал ме със себе си

Седя отново
Мъча се над листите
И думите ми някак пак не струват
В рими пак редя банално
Самотни мелодраматични мисли

А някак иска ми се да е истинско
Да бъда аз, да кажа простичко
Това съм аз, това са думите
Това е всичкото, което искам

За жалост вече мина време
Старея някак си по навик
Не искам нищо, не мечтая
Живея в спомени
Когато исках

кофти, маце, е така
да живееш без мечта
то е ясно - остаря
ами взЕми преглътни
и отново си пиши.

нищо че не си Багряна
яла да те гушне мама
ний сме клубче "Стихоплет" -
всеки тука е поет!

Не-не казвай и за миг дори това,
я... поспри и се виж. Духът е в теб.
Вечно млад е той във душата твоя,
без време, без начало и без край.

Какво тук значи някаква си младост,
преминала и като пороен дъжд.
Като сън сънуван във влак експрес,
и нищо не разбрала от живот днес.

Създаван там в безкрая неведнъж,
и изживяван като на екран на кино.
В театъра на вечноста и разиграван,
в различни роли и на сцени посещаван.

На един измислен земен...уж живот.
Разкрий си чувствата на душата твоя...
Пътуваща с кораба на тленното ти тяло.
тук и в безкрайното сега на бял и

протъркан лист

amigam]

Вярвайте в доброто и му отворете широко вратите.
Една усмивка само и друг е вече този свят!

Когато мрак забули душата ми млада.
Когато няма надежда и песен отпада,
самотата прегръща ме без капка пощада.
Тогава ти идваш във моите мисли,
изплуваш и светиш сред сивите релси.
И по мрачният път на моята съдба,
аз виждам пътека от твойта душа.
И тръгвам по нея ,по нея вървя!

Когато ти е болно на душата,
а мислите разяждат и отвътре.
Тръгни смело към светлината,
чуй и песните на щурците.

Озарена от лунна светлина,
върви... по лунната пътека.
Засади и цветенце едно
с любов в своята градинка.

И нека никне там на веки...

Вярвайте в доброто и му отворете широко вратите.
Една усмивка само и друг е вече този свят!