Мъка

искам да споделя нещо.

от случващото се в клуба ми става ясно, че съществуват християни, които могат да кажат "не искам да имам нищо общо с теб", които се смятат за нещо повече от останалите, поради някакви разбирания за праведност...

извинявайте, ама ако нямаме прошка един към друг, как да очакваме да ни бъдат простени нашите грешки?
извинявайте, ама ако праведността ни пречи да общуваме с другите, това не е никаква праведност!

съжалявам, но за бедите на църквата не е виновен нито спазването на някакъв отстъпнически календар, нито целуването на ръка на патриарх-масон-комунист-продажник. нито никой. виновни сме си ние, защото забравяме основни неща - да прощаваме, да си помагаме, да се обичаме.
вместо това задълбаваме в глупави подробности.

българин да се наричам...

Ако някой няма силата да се извини, няма силата и да прости.

Какво повече да говорим.

____________________________

Memento mori.

Споделям мъката ти.

Прошка се дава, когато се поиска. Декларирането на прошка пред неразкаяно сърце само толерира злото в него.
Мисля, че поискалият прошка винаги я е получавал. Поне в този клуб.

Да, наистина.
Някои са давали и получавали прошка


[линк]
[линк]
[линк]


Други основно са я изисквали.

Да, точно така е.

Човешко е и да се греши и да се иска прошка. Дано да можем поне до седемдесет по седем пъти да прощаваме
За да прощава и Бог на нас...

Следствията винаги имат пречина,нали?Каква е причината за прошката?
За да разгледаме един казуса винаги,ама винаги трябав да отидем до първоизточника.Да вземем примера с колата която спира неочаквано на пътя.Първото е,дали има бензин и второто е,дали има ток.Бензин има да те удави и ток да те пребие,но колата не върви.Та така и "нашата" кола.
Не важно да имаш кола пред блока и да се фикаш,важното е да върви и да ти върши работа.Така е и с Библията.Тя не е само да се тълкува,а да стане практика,чрез библеиските принципи и функции.
Другия пример е с погрешната матаматическа задача.Ако в началото задачата е объркана,то и отговора няма да е верен,нали?Християните имаме едно преимущество пред света,че отговорите на всичките "житейски и теологични задачи" им имаме отговорите в Библията.Какво трябва да се направи?Трябва да се върнем и да поправим "грешката".Така в това прогресивно движение "назад" ще се стигне по-бързо до Истината.Ах,тази истина!Ако не се знае таблицата за умножение не е за предпочитане да се решават математически задачи.Полочава се един "християнски кич",който отблъсква.Или ставаме за смях на хората.За учениците това е ежедневие,но нали за това са ученици,но да кажеш,че си завършил образованиeто и да не можеш да "решиш" елементарна задача,какво показва това?

Да преложим тези примери за прошката.Ако е "объркана" Благодатта на Бога,чрез Господа Исуса Христа,как искаме да има истинска прошка?Не е ли редно да научим първо какво е Благодат,а?Kakvo?А,вие знаете какво е Благодат.Но не ли това "неподчинение" - кoрена на всяко зло -да се върнем назад не срамно,а глупаво.Какво срамно има в това в края на срока да прегледаш всички теми и да се подготвиш за изпита?Какво?И това ли си го знаете?Не допускате ли възможността да бъркате?

Mateq 18
31 А съслужителите му, като видяха станалото, твърде много се наскърбиха; дойдоха и казаха на господаря си всичко, що бе станало.
32 Тогава господарят му го повика и му каза: Нечестиви слуго, аз ти простих целия оня дълг понеже ми се примоли.
33 Не трябваше ли и ти да се смилиш за съслужителя си, както и аз се смилих за тебе?
34 И господарят му се разгневи и го предаде на мъчителите да го изтезават докле изплати целия дълг.
35 Така и Моят небесен Отец ще постъпи с вас, ако не простите от сърце всеки на брата си.

Та,исках да кажа.Ако искаме да напреднем в Благодатта и Благочестието пред хората,трябва не да вървим напред,а назад.Този,който разбере,че е сбъркал Пътя и се върне в крайна сметка стига до края на своето пътуване,нали?Само не ми казвайте,че и това знаете.Няма да ви повярвам.Плодовете ни говорят вместо нас,нали?

П.С.Извинявайте за "налитата".На мене така ми викат,Санчо налито.

и на мене ми е мъка, но не само за тук. Концентрацията извън форума също е голяма. Ето скандала на който ставаме свидетели сега (за сайтовете), той просто е отражение на това, което се случва извън форума. Наистина ние нямаме подход един към друг и трудно можем да твърдим, че сме общност и имаме "заедница", както се изразяват сърбите.

Не бях, съм и ще бъда!