Нощта....

Именно. Казвал ли съм ти, че тази книга промени живота ми?

AON distribution!

Писал го беше, в "Спомените".
Но не и в подробности.

Уникална книга!

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

Да, абстрактността в ежедневието ни. Онази шарена кърпа, която връзваме на прошарените си коси. Днес тренирах рамо и гръб и повеже много ми дойде фитнеса, на излизане си взех едно кисело мляко. Изпих го, тръгнах по пътя, много хора ме видяха, все странно ме гледаха. Като се върнах у дома, що да видя, на носа ми има голямо бяло петно кисело мляко, което ме правеше да изглеждам ужасно смешно, като клоун.
Да, кисело мляко...
Лили е манифестиращ триумф на материалната култура, която възпява дребни предметчета, сякаш купени от магазин за един лев. Много ми е смешна...
Иначе има забавни изказвания.
Цялата БГ естрада е кошмарна, да не споменавам за Г.Станчев. С оня глас, дето като го чуя, всичко ми се къса. Даже и шева на гащите. И той отива на кино.
Моля те, не ми го споменавай повече. Както и дует "Каравел", трио Трик, всичките креатури на Тончо Русев. Както дори и оня дългия, изпития младеж с очилата, наречен Мишо Йонмчев.
Ако го направиш, ще бъдеш осъдена за гавра с труп!
И то труп, който днес е дал една гениална идея. Вече няма да пишем оценки на учениците. Ще им подаряваме неща. Примерно, ти си добра ученичка и отговориш отлично. Оооооопс, шампоан и нокторезачка. Ако си за 5, само шампоан. Ако си за 4, сапунче. Ако си за 3, получаваш щипки за пране.
Ако си за 2, не получаваш нищо...
Вярваш ли, че тази система ще я бъде? И не мога да предвидя евентуалния ефект върху икономиката на Китай, но със сигурност ще е огромен.
Аха, естествено, че умираме сами.
Ама и се раждаме сами. Както и понякога живеем сами.
Приел съм го, даже ми се случва. А при теб?
Наздраве и айде по моторите.

AON distribution!

...или си правим шарени косите като заместител на кърпа
вероятно си бил твърде сладък с млякото и затова са те заглеждали
за българската естрада - всеки има мнение, може би си расъл в чужбина (Китай?)

Идеята ти е прекрасна. Стига да не объркаш марките(мъжко,женско) на даренията
Несъмнено китайците ще са по-облагодетелствани от учениците ни за сметка на учителите, но ако си "д о б ъ р", учениците ще ти вдигнат заплатата и тогава можеш да минеш на по-маркови подаръци, нали знаеш, че трудното е да задържиш успеха
И при мен се случва
Това за моторите ми хареса

"Най-добра е любовта, която не може да се класифицира"
Витгенщайн

Ами, не , нямам идея да направя косата си шарена. За съжаление или за щастие, не ми отива. Аз обичам, предпочитам, обожествявам черното.
Аз съм "човекът в черно", ама не оня тъп M.I.B. филма, а лирическият герой на Джони Кеш. Черен, заради тъгата му, като ония оплаквачки от "Червената трева" на Борис Виан, които сляпо плачеха за нещо по страниците на книгата.
"Българска естрада" ли? Не, тук съм израстнал, но ми е досадна. Много ми идва "шугърбейбилов"...
А аз съм "мрачняр".
Честит ти Осми Декември, ако празнуваш.
Утре съм на гости, може би и аз ще се напия или няма да се напия.
Не ми се празнува.

AON - Underground!

не ми се празнува нито 8, нито 24,нито 25, нито 31.
веднъж направих експеримент - преди год.празнувах рд в нета
ааа, черния цвят и аз си го харесвам,някак си е... неповторим.
а аз свърших с гостито и сега ме чака работа нон-стоп.

"Най-добра е любовта, която не може да се класифицира"
Витгенщайн

Аз със сигурност няма да празнувам.
Около празниците ще направя някоя луда 3 часова тренировка, от която ще се измъкна като парцал. Ще си купя 1 шоколад, шише вино, ще легна в хола и ще се завия с едно вълнено одеало. Много е старо, но и много топли.
Ще си пусна да гледам нещо, ще разтворя шоколада, ще си сипя вино в гърлото от някоя чаша, ще се вторача в екрана. Ще гледам нещо от типа на "Otesanek" на Ян Сванкмайер, откачена ърбън драма за едно семейство, което поради липсата на дете си осиновява парче дърво. То оживява, съвсем като бебе, но започва и да яде живущите в кооперацията. Имам "Фауст" от същия режисьор, май той ще е коледният ми филм. После мога да си пусна да погледам малко "Женени с деца", да се посмея беззъбо на бащицата Бънди.
И сигурно после ще се обърна на другата страна и ще се опитам да заспя.
Но ако потреперя, преди да го направя, бъди сигурна, това е само от страшните филми.
Празници...

AON - Underground!

Ех, ти си за завиждане,поне за мен. Как мечтая да си изкарам точно като теб празниците. Всъщност бих гледала други филми.
А аз бих потреперила от удоволствие, че съм сама със себе си

Е,може някой да те изненада, не бъди толкова черноглед

Какво от това, че те няма.
Нали мога да те измисля.

Нали знаеш, че никой няма да ме изненада? И че изненадите от такъв характер са приоритет на канал "Холмарк", където пухкави кучета спасяват деца отличници от придошлите води на иначе безобидната селска рекичка.
Имам и други филми, в момента съм на вълна стара фантастика от 50те и 60те. По цели вечери гледам как гумени зомбита, хилави извънземни и луди учени заплашват планетата. Доста е живително, на фона на депресията ми.
Ти какъв филм би гледала на тези празници?

Наистина ли ще ме измислиш? Като една фантазия?
В една мъдра книга наскоро прочетох, че човек става това, за което разказва. И понеже стана дума за празници и разкази, виж си личните бележки.

AON - Underground!

Бих гледала напр. "Красота", съвременен вариант на приказката "Хубавка и чудовището".

Хубаво е човек да вярва в чудеса

Да, обичам да фантазирам и измислям. Това ме успокоява.

Мислех, че личните бележки са някаква измислица
Разказът ти е в пълен унисон с моментната ти вълна.

Какво от това, че те няма.
Нали мога да те измисля.

"Красавицата и звяра " е стара лепенка, която вече взе да става просто безкрайно досадна. Сега по-актуални биха били "Красавеца и Зверкинята" / лек порно уклон с твърда би-насоченост/, "Красавеца и Звяра" /твърд хомо уклон с леки садо мазо елементи/ или " Звярът Красавец" /социална порно драма за трагедията на различния индивид в напрегнатото съвремие/.
Май поне на Коледа ще има къде да се ходи.

AON - Underground!

Да ти разкажа, ако те ти е омръзнало да чакаш?

AON - Underground!

с най-голямо внимание.

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

Не съм забравил, просто не съм в кондиция за нищо тези дни.
Хайде по-късно, може ли?
От месец ми е много криво, не мога да се наканя да разтребя в хола, камо ли пък да пиша. Но ще опитам.

AON - Underground!

В отговор на:

---

Хайде по-късно, може ли?

---

Може, разбира се.

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.

Ей ме на. Както бях обещал, слушам THE RUNAWAYS и съм на втори литър черен чай.
Оставям малко листовките, за да ти разкажа.
За първи път чух за Пелевин от едно бивше гадже, която много ми го препоръча, тогава още не беше издаден на БГ. И представи си, един ден прочетох Поколението П в Факел.
Бях зашеметен! Дотолкова, че когато излезе като отделна книга, си го купих отново. Ей така, само от кеф, че го имам.
“Чапаев и Пустота” дойде в един друг момент. Пътувах с рейс към София, на едно младежко събиране в Боровец. Тъпа работа, пак бях пред желание да умирам на всяка крачка. Но още от първите страници тази книга ме грабна и потресе.
Много повече от Поколението, защото беше просто различна...
Една такава, като ритник в лицето. Или поне аз така я усетих.
Винаги съм се плашил, че животът ни е отчайващо сив и банален.
Живеем, притиснати от едно материално тяло, в един материален свят.
Боли ни, добре ни е, ядем, серем, ставаме, борим се, умираме някога.
Всъщност, времето е един от най-скъпите ни приоритети. И здравето. И живота.
В момента, когато се сетим за това, че можем да умрем, бягаме в паника.
Всички. Религията ни е опит за застраховка. Вярваме в Исус или в Мохамед или в някой друг, защото вярата ни обещава някаква сигурност. Че ако се движим по правила, можем да не умрем ей така, защото някой над нас бди.
Хубаво, но аз не вярвам в бог. Не ми харесва концепцията за Исус, хвърчащите ангели, вечното дебилно щастие от това да си в рая с хора, които никога не са забравяли лампата в тоалетната включена или никога не са взимали грешни решения.
Тази книга ми указа и потвърди вярата ми, че е възможен и друг, паралелен свят.
Много подобен на това, което бях прочел като дете в една друга книга.
“Скитникът между звездите” на Джек Лондон.
“Описание: Романът "Скитникът между звездите" от Дж. Лондон представлява сложно многопластово произведение, в което главният герой пътува в пространството и времето, но не с традиционната машина а "пренасяйки душата си"...”
Така я описват по интернет и я оценят на 12 лева.

Една от по-различните книги на един гениален писател.
И знеш ли какво искам да ти кажа ?
В крайна сметка, аз съм често много сам. И понеже съм така често сам, много обичам да си измислям игри в главата си. Сигурно това е пътека към леглото в някоя психиатрична клиника, но и опит да вкарам малко цвят в един свят, в който той липсва.
Не вярвам, че нашите ще победят на следващото футболно първенство, не ми върши работа и клиширания лаф, че “утре е първия ден от последните дни на моя живот”, вървейки по асфалта усещам колко е грапав и уморен, и той като мен.
Много ми се иска да съществуват и Вътрешна Монголия, да го има и Барона, да мога да вярвам, че съседът ми е вампир, че мога да полетя, стига да поискам, че дори и да умра, това няма голямо значение. Приеми го като моя лична религия, която много ми напомня на някои неща, отразени в Чапаев...
Понякога е трудно да си сам и да си на върха на нещо, на което само ти знаеш, че се намираш. Но е по-интересно, отколкото да се набирам бавно по набръчкания асфалт от спирката към дома, бавно, стъпка по стъпка, минавам големия метален кош, по него разбирам, че съм на половината от пътя. А ти заглеждала ли си се в тези метални чудовища ? И колко приличат на метални танкове, без вериги и оръдия.
И как един път видях как по врата на един човек се разкарваха десетки мравки.
И той седеше просто и не им обръщаше внимание.
Не съм сигурен, че само аз го виждах. Но може би само аз не се мъчех да му дам логично обяснение, просто го приемах. Някой ден така и ще приема своята смърт.
Лесно, като логичен завършек от лоша сделка.

AON - Underground!

Аз пък никога не съм се плашила, че животът ми е сив и банален. В интерес на истината този въпрос никак и не ме интересува. Много повече ме тревожи факта, че животът ми е по-скоро тъжен и че светлината в него е малко.

Цветовете могат да се намерят навсякъде, даже в тъпия студен рейс, с който идвам на работа всеки ден. А като има и музика, става повече от поносимо.

Но разбирам много добре за какво говориш, струва ми се. За страховете, че сме тук за нищо. Ами така е - ама и без друго никой това не го интересува. Знаеш - не съм от големите оптимисти, но поне разбрах, че дори и в пезимизма има толкова смисъл, колкото и в друго - демек почти никакъв.

Но през последните години разбрах много неща. Например, че ако те е страх, цветното никога няма да дойде при теб. Ако очакваш нещо красиво да се случи, но не направиш сам нищо за това, няма да стане. Ако позволиш сърцето ти да те води, може и да сбъркаш, но ще си имал много щастливи мигове, в които ще е имало капчица смисъл, твой си. Усещам сега как се подхилкваш и си мислиш какви клишета са, и може би е точно така. Може би съм открила моята си Вътрешна Монголия, знам ли?

If you're leaving, close the door. I'm not expecting people anymore.