Компромисът

62 отговора 2204 прегледа
#1

Компромисът

Типична ситуация: тя иска нежности или просто едно здраво чукане, а той се преструва че филма му е супер интересен надявайки се тя да заспи първа или просто казва че е много уморен...

Друга типична ситуация: той се усуква около нея като котарак около печена риба на скара, а тя все е уморена и/или я боли глава и се прави на героиня на социалистическия труд само и само да оправдае липсата на желание...

Та я да Ви питам как решавате проблемите си свързани с рзликата в сексуалното желание с постоянния партньор? Решавате ли ги въобще? Достигате ли до стабилни отношения? Правите ли компромиси? Какви?



Отговор
в отговор на DVD #2

Няма проблеми чак,

да чукам на дърво. Хм, на дърво ли ...
Случва се да казвам: "Не искам сега, защото имам работа...". Той пък: "Нека първо да ям..."
Това по спомени от тези дни, но общо-взето е все в този дух. И също се случва да отстъпя пред желанието му - какво пък толкова ще ми стане... Да не ме кара камъни да нося... Както и обратното.
Мисля, че ако не искаш толкова твърдо, че чак да си търсиш оправдания и да лъжеш... нещо хич не е наред.



reality bites

Редактирано от sarah jp на

Отговор
в отговор на sarah jp #3

Re: Няма проблеми чак,

След N години съвместен живот малките "нередности" неминуемо се повлияват от законите на диалектиката...

Отговор
в отговор на DVD #4

Начини бол

Стига разликите в сексуалното желание с постоянния партньор да не са трайни и постоянни
Инак решение винаги ще се намери. Ако и двамата искате връзката ви да пребъде във вековете, ще му намерите чалъма как да се справяте с временните несъвпъдъци на либидата си - я всеки от вас кротко ще си мастурбира, докато изчака да се върне огъня у другия, я всеки ще гаси собствения си огън някъде навън в друго огнище... Дело хозяйское, казано на чист американски език

Отговор
в отговор на DVD #5

Знам,

но нарочно не започнах оттам. И пак - ако има взаимност, разбиране, плътни и споделени емоции в останалите неща, може навярно да не се стига до глупостите с болната глава и телевизора.



reality bites
Отговор
в отговор на DVD #6

Re: Компромисът

Кат' се замисля, в истински трайните ми връзки никога не се е стигало до такива ситуации... Значи май наистина това е сериозен индикатор, че нещо важно липсва

Отговор
в отговор на sarah jp #7

Нали знаеш че

1 е да знаеш, 2 е да можеш, а 3 и 4 е да го направиш! Колко хора според теб стигат до точка 4, м?

Отговор
в отговор на DVD #8

и това знам,

тези със звезда на челото... наистина са малко, но си имат ореолче и по него се познават
и, както наскоро разсъждавахме с един младеж, който не е срещал звездичка, трябва да скача от радост, защото най-вероятно му предстои. а който я е държал и изпуснал, може да се надява, че ще го повтори... а ти сега ще ми кажеш, че на някои не им се случва никога... не вярвам... по-скоро им липсва концепцията и се заблуждават и подминават...

И правят компромиса, за който всъщност ти е темата.



reality bites

Редактирано от sarah jp на

Отговор
в отговор на sarah jp #10

Re: и това знам,

Хайде да го кажем така: на всеки би могло да се случи ако си направи труда да потърси и е достатъчно умен за да НЕ размишлява много-много по тия въпроси понякога мисленето пречи

Отговор
в отговор на DVD #11

Re: Компромисът

Решаваме ги тия проблеми, намираме друга жена

Отговор
в отговор на Изkлючитeлeн Гeний #12

Re: Компромисът

До тук добре. Ама тя ако започне да действа по същия начин няма да е много пичовско положението...

Отговор
в отговор на DVD #13

Re: и това знам,

така си е.
Но понеже онзи ден си припомнях как се изчисляват вероятности...
се размислих...



reality bites
Отговор
в отговор на DVD #14

Ама

Ти "пичовско" решение ли търсиш или изобщо изход на разминавката?

Отговор
в отговор на DVD #16

Re: Май, май...

ми се струва, че си търсите оправдание за нещо...

Отговор
в отговор на Tъпyнrep #17

Re: Компромисът

М-м-м, не съв съвсем съгласна с това. Много рядко се срещат двойки, в които желанията да съвпадат 1:1. Само че аз не виждам смисъл да се лъже в този случай. Просто казваш, че не ти се прави или пък го правиш, макар и без чак толкова огромно удоволствие. При първия случай- другият може да мине на перманентно ръкоделие. При втория- ти може да не си суперудовлетворен, но не е чак толкова трагично.

Стига простотии бе, тате!
Отговор
в отговор на DVD #18

Re: Компромисът

Бе не знам дали е решение, ама просто съм спряла да насочвам сексуалното си желание към постоянния партньор.
Не го виждам като проблем. Свиква се просто.
Дали достигам до стабилни отношения - май да, живея с него и му нося фамилията.
Компромисът е начин на живот в случая.
А какви точно са компромисите - пожелавам ти да не разбереш от личен опит .

Ами ти що питаш????

Нищо не е такова, каквото изглежда, че е.
Отговор
в отговор на DVD #19

Re: Компромисът

Стига да не са драстични разликите, винаги може да се намери решение. Все пак монахините живеят и съвсем без секс, нали? Значи е възможно да оживееш, ако ти откажат и без да прибягваш непременно до третия. Правила съм компромиси и в двете посоки. Както съм правила секс и без да имам кой знае какво желание (после то си идва и без това), така и съм приемала откази, макар че това го правя с по-голямо неудоволствие.
Обаче ако става дума за постоянно и ужасяющо по размер разминаване (той иска всеки ден, а тя веднъж в седмицата или на две седмици или обратното), мисля, че третият е неизбежен.

Стига простотии бе, тате!
Отговор
в отговор на DVD #20

Re: Компромисът

Постоянен партньор, с който си стигнал до това ниво значи, че нещата сериозно куцат. Когато се пренесе театърът между тях е най-неподходящото нещо да се прави компромис.
Или просто някой от двамата, да кажем мадамата, си е намерила друг game boy.

Таааакааа ее !
Отговор