Къде е границата?

Къде е границата на любовта? Има ли въобще граница?

Я ЯК, изстребитель. Мотор мой звенит. Небо моя обитель..

Може би там до където ти искаш да бъде.

- Когато Любовта ви позове, последвайте я, макар пътеките и да са стръмни и сурови.
И когато крилете и се разперят върху вас, отдайте и се, макар и мечът скрит в перата и да ви ранява.
И когато тя ви проговори, повярвайте и ,
макар гласът и да руши мечтите ви, тъй както севернякът градините ви попарва.
Защото любовта както е корона, тъй е и тежък кръст. Както е ластарът на лозницата, така е и резитба.
Както се издига до върхарите ви и гали нежните ви клонки, затрептели в слънчевия сяй,
така се спуска и до корените ви и зле разтърсва ги, макар и впити в почвата.
Тя като житни снопове ви сбира и стисва до гръдта си.
На хармана си после ви вършее, да се оголи зърното у вас.
Отвява ви от сламки и от плява.

Прави нещата до колкото е възможно прости. Но не повече.

"за сърцата, що се любят, само бракът е раздяла ....."

"за сърцата, що се любят, и смъртта не е раздяла..."

кой го беше казал!?
кой!?
кой!?

след границата от влюбването към любовта следваща няма

Готино. И мъдро

Прави нещата до колкото е възможно прости. Но не повече.

Ти си свободен през деня, под слънцето, свободен си и през нощта, под звездите; ти си свободен, когато няма нито слънце, нито луна, нито звезди. Ти си свободен дори когато си затвориш очите за всичко съществуващо. Но ти си роб на обичания от теб, защото го обичаш. И си роб на обичащия те, защото той те обича.
Халил Джубран




По-добре е да запалиш свещ, отколкото да проклинаш тъмнината.

ражда границата.


Geek by Nature, Linux by Choice!

От къде е това? И от кой?

От "Пророкът". Халил (или Кхалил) Джубран.

Цялото е невероятно и любимо, но сред тях най-любими са ми За Любовта, За Брака, За децата, За радостта и скръбта, ...

Ето малко и за автора;

За автора


Световноизвестният ливански писател Джубран Халил Джубран е роден през 1883 година в Бшара, селце в Ливанските планини. През 1895 г. Семейството му, изповядващо християнството, емигрира в САЩ. От 1898 до 1901 г. Джубран учи в йезуитски колеж в Бейрут, а сетне 18-годишен се завръща в Бостън, за да погребе в разстояние на няколко месеца сестра си, брат си и майка си. Тъкмо тогава и кълновете на дарбите му си пробиват път през болката към светлината. И през 1903 г. той започва да публикува миниатюри в периодичния печат , а през 1904 г. урежда първата изложба на свои рисунки и на нея среща американката Мери Хескъл , която става негова приятелка ии покровителка в нелекия му път на творец.
За литературен дебют на Джубран се приема есето ,,Музиката”.
От юни 1908 до октомври 1910 г. Джубран е в Париж благодарение на Мери Хескъл , за да изучава живопис. Сетне се завръща в САЩ, където през 1912 г. публикува повестта ,,Пречупени криле” . Изпитал влиянието на Уилям Блейк и Ницше , Джубран все по-ясно оформя чертите на една, нова и по съдържание, и по дух литература, синтез между философия и поезия .
Насърчаван от Мери Хескъл , създава и първите си оригинални творби на английски език. Англоезичните сборници ,,Лудият”(1918) и ,,Предтечата” (1920) осъществяват приобщаването му към американската литература.
1923 е годината, когато Джубран Халил Джубран разтърсва и Запада, и Изтока – годината, когато излиза есето му ,,Пророкът”. Създавано според някои свидетелства в продължение на 11 години, това произведение изгражда всеобхватна житейска философия с всички средства, с които разполага един творец , чието верую са любовта и красотата.
През същата 1923 г. Джубран издава и сборника ,,Удивителното и чудесното”, в които са последните му творби на арабски език. Следват книгите му на английски ,,Пясък и пяна”(1926), ,,Странникът”(1932,т.е. вече една година след смъртта на Джубран) и ,,Градината на Пророка “(1933). Краят на дните му е на 10 април 1931 в болницата ,,Сент Винсент” в Ню Йорк.

Мая Ценова

За книгата


Ако потърсим ключа към многопластовите отношения между Джубран и ,,Пророкът” , той може да бъде доловен отчетливо и назован недвусмислено : любовта.
В своите 29 части ,,Пророкът” предлага цялостна мирогледна система за човешите взаимоотношения във всичките им сфери и първата разгледана тема е ,,За любовта”. Сам Джубран разказва с тон на изповед: ,,Изразходвах 37 години от живота си , за да създам тази книга. Тя е била в мен винаги . Но не можех да я пришпорвам. Не беше по силите ми да я напиша по-рано.Цялото ми същество е в ,,Пророкът” и всичко , което съм направил преди ,,Пророкът”, не е било нищо повече от чиракуване.” На упреците , че ,,Пророкът” е инспириран от Ницше и неговия ,,Заратустра” , Джубран отвръща :,,Как мразя този човек ! Той ми е взел думите от устата. Обрал е плодовете от дървото, къмм което бях тръгнал аз. Но ако той е изпреварил епохата си с 300 години , аз ще засадя дърво , чиито плодове ще бера след 600 .”
И това първо самостоятелно издание на български език на ,,Пророкът”, преведен вече на повече от 30 езика, е поредното му завръщане с плодовете на неговото дърво. Защото и пророците – както и блудните синове – неизменно се завръщат . Важното е да има кой да ги посрещне…
В дневниците си Мери Хескъл е записала следната бележка на Джубран: ,,Аз съм заложил в ,,Пророкът” някои висши идеали и искам да ги изживея . Важното за мен сега е не да ги напиша.Просто да ги напиша ми изглежда лъжа. Аз не мога да ги възприема другояче , освен като ги изживея.” Т.е. връзката между автора и произведението не е еднопосочна : героят не просто отразява , той доизгражда своя автор .
,,Пророкът” излиза през 1923 г. , но Джубран се интересува не толкова от продадения за няколко месеца милионен тираж и преводите в чужбина , колкото от развитието на героя. И сигурно има нещо символично в това, че две години след смъртта на автора, излиза продължението ,,Градината на Пророка”. Но нали истинските пророци са неподвластни на смъртта: тяхната смърт е само брънка във веригата от прераждания , чрез която се осъществява симбиозата между маерия и дух по пътя на завръщането към изначалния Дух-Творец , който не принадлежи на никое вероизповедание , а комуто принадлежим всички ние .
Мая Ценова

Прави нещата до колкото е възможно прости. Но не повече.

Хм!
Мерсаж! Тази книжка я чета съвсем селективно. Взех да се обривам от източната мъдрост и съм чел само препоръчани откъси. Причината е, че тоя тип писания станаха мода по едно време. Имам предвид Коельо. Като видя такава книга, дет вика Гьоринг, се хващам за ...пистолета. Овчарчето ставаше, обаче от следващите книжки ми излиза дерматит.
Ще се реванширам на Халил, като го изям с кориците
2

Крайната фаза на вълната на любовта се нарича мъдрост, т.е. любовта е прераснала в тотален критерий на отношение, но без пристрастие. С. Мавров




Мисля, че границите съществуват единсвено и само в съзнанието ни, не само по отношение на любовта, но и за много други неща

All things are full of signs, and it is a wise man who can learn about one thing from another.

Мисля, че границите съществуват единсвено и само в съзнанието ни

абсолютно подкрепям!

на checking-а на летището или пък на гравитацията. А ако оставим настрана майтапа, това си е чиста проба солипсизъм, за който се знае, че е доста пробита философска гледна точка. Което пък не отрича, че има наистина такива наши, мисловни граници или ограничения. Но чак пък (всички)...


Geek by Nature, Linux by Choice!

прекрасна книга е Пророкът, стана любимата ми
защо ли обаче никой не го е попитал за влюбването

...истинската любов може да бъде единстено и само...... БЕЗГРАНИЧНА



All things are full of signs, and it is a wise man who can learn about one thing from another.

На хоризонта

Има на света едно единствено истинско съкровище-доброто сърце

може би е истинската Божия любов, т.е. абсолютната любов. Реалната, човешка любов има някои ограничения поне в известните на мен нейни реализации. Както вече казах, самото поставяне на въпроса, а и отговарянето му в тази връзка, е, де факто, обозначаване на тези ограничения. Аз лично поддържам мнението, че макар и ограничена, човешката обич може да е безкрайна.


Geek by Nature, Linux by Choice!

Аз лично поддържам мнението, че макар и ограничена, човешката обич може да е безкрайна.
Значи мислим еднакво Може би и обичаме еднакво или по сходен начин

All things are full of signs, and it is a wise man who can learn about one thing from another.