Как успявате??

Този въпрос е за обикновенния човек, а не този, уреден на добра и сигурна работа, който получава по 1000 лв. заплата. Значи въпросът ми е следния - аз съм на 26г, приятелят ми е на 30. Получаваме и двамата ниски заплати - има-няма ~300 лв. Кажете ми, може ли само със заплатата на единия и 130 лв майчинство, да се отгледа поне 1 дете??? мисля, че е невъзможно! Ако има някой справил се, нека пише и ми каже тайната на успеха, защото ми е непонятна!!

sigurno niama shtoot i s visoka zaplata ne vijdam kak moje; no imam priateli s bebe koito vzimat max kolkoto vas - veterinari i gledat prekrasno bebence - prosto se topliat v edna staia s dyrva iadat kompoti i tn

Тайната е в подкрепата от страна на родителите ви.

Всъщност проблемът е не толкова в количеството пари, а във вашето време (за работа, четене, излизане и др.). С възрастта парите ви ще нарастват; но ще е пропуснат моментът за детенце. Детенце допълнително ви мотивира по-нататък да работите, живеете... Първото дете не поставяйте на кантар с парите; за второто и т.н. - да, но ако много го искате сега, не отлагайте за после.

Няма нужда от аборт, ако това всъщност питаш.

Не, не за аборт става дума. А дали с 400 лв могат да се покрият разходите като ток, вода, и това парно, където отиват поне 100 лв..... и нуждите на малкия човек??? Дали е практически възможно и как се оправят хората??

В каквото вярваш - това се превръща в истина за теб. Ако вярваш, че тези пари няма да ти стигнат да отгледаш добре детето си - точно това ще преживееш. Ако вярваш, че създаването на дете и появата му на бял свят е нещо, което е свещено - ще получиш подкрепата на целия свят. В буквален и преносен смилъс на думата. Вселената ще се погрижи за теб - под формата на помощ от други хора, увеличаване на заплатата на съпруга ти, печалба от тотото или нещо друго. Избери какво искаш и върви към него, не си търси оправдания. Ако не се чувстваш готова за дете - отложи го. По-добре да се сърсредоточиш върху детенцето като го родиш, отколкото да мислиш само за финансовите си тревоги.

С такъв доход тичате в Социални помощи, аз лично не виждам как.
Всяко дете, а и животът въобще, е лишаване от нещо за сметка на друго ("цена"). Най-евтино е в Централни гробища.

Мога да ти кажа как с доход от ~300лв на месец изкарахме първата година и половина от живота на дъщеря ми. За дрешките ми помогна майка ми - извади мои запазени, другите купи от Димитровградския битак. После събирах два пъти годишно детските и й ги давах, когато ходи при баба ми в Хасково да напазарува за новия сезон. Криво ми бе, че не избирам аз дрешките, но нямаше как.

Храната - предимно боб, леща, ориз, картофи и тестени - баници, мекици, но баба ми ми даваше брашно от кооперацията понеже й се полага. Месо - ако свекъра даде когато заколи някое животно. Иначе всяка седмица свекърва ми ми носеше 2 л мляко да пия, че да имам кърма. Бебо бе предимно на кърма, а после - на кухня.

Майчинството ми отиваше само за памперсите и наема (ведомствено жилище и бе нисък). Готвехме лятото на газ, а зимата върху печката на дърва. Отоплявахме само една стая с дърва и въглища. Така ни стигаха парите и дори да излезем два пъти в месеца на заведение, но то и за повече нямаше как, защото нямаше кандидати за гледане на малката.

След втората година нещата си идват на мястото, когато се върнеш на работа, но като си свикнал да се лишаваш от някои неща, просто ги забравяш и в един момент се усещаш, че вече можеш да си позволиш повече неща и дори да помислиш и за себе си.

Иначе в момента моята приятелка живее с двете си деца - на 3 г , и на 8м сама с тях и само с майчинството. И се оправя, макар и с помощ от родителите изразяваща се само в буркани. Малкото износва нещата на по-голямато, а и приятелите даваме дрехи, обувки, всичко което е малко на нашите деца. Като ходим на гости си носим яденето и пиенето и по нещо за децата - бонбони, пуканки, такива работи.

лош съвет.
в Социални грижи дават помощ само, ако доходът на член от домакинството е под 43 лева на месец!!!
поне така беше преди 3 години... сега най-много да се е дигнал на 50...

Е, нямам представа... но под 200-300 лв/мес/член си е оцеляване, не живот.

E, когато има кой да ти помага, е добре.
Ама някои нямат...

но не невъзможно. Първото ми дете беше изгледано така. По магазините и без това нямаше памперси и пюрета (имаше само едно гадно рибено и то трябваше да се взима с връзки). Та, пелените се перяха, а пюретата се правеха вкъщи. Количката беше от каки и батковци. Леглото- също. Дебелите пелени- също. Кенгуруто, проходилката и т.н.- и те. Винаги се намира някой, който да ти услужи. След това, когато се роди дъщеря ми, вече имахме повече пари. Тогава пък ние дадохме нещата, които бяхме купили на други майки. Проблемът е по-скоро, когато детето порастне и тръгне на училище, но му се намира колая.

Стига простотии бе, тате!

Когато аз гледах деца, заплатата ми на млад специалист беше 170 лв. Количката струваше 140 лв. Получавах и детски добавки - 5лв.Памперси нямаше, та тая грижа ми беше спестена.

защото хората преживяват някак си като са без дете, но после идва зор със осигуряването на всичко за едно дете......пък за две не смея и да мисля!!! Та рекох да видя как е при хора с такива доходи, да се решаваме вече

решете се де - първи опит довечера, на свещи?

ПП: и след 9 месеца - отчет!!! Пак тук.
Образец на отчета:

"Уважаеми клубари,
Уведомявам ви за прекратяване на членството тук поради преминаване на друга работа - в клуб Бъдещи майки с перспектива за повишаване към клуб Родители и деца.
С уважение: ..... (не се чете/"

Желаем и удвоени доходи де

az emigrirah

трябват и за това??

За 13 години брак съм минала през кокво ли не, по принцип е възможно всичко, но зависи от гледната точка.При всички случаи ще става въпрос за лишения, а оттам идват и скандалите и разводите.

Лишенията са относително нещо. При богатите също има доста разводи. При мен разводът дойде с парите.

Наистина не е хубаво да се правят компромиси с тези неща.
От една страна, на колко години трябва да станете, за да изкарвате достатъчно пари, че да гледате деца? 40? 50?
От друга, не може човек да тръгне да гледа деца, без да може да им осигури най-основните неща, от рода на здравословна среда.
С други думи, няма за кога да го отлагате. Хващайте се и си намирайте по-свястна работа. Начини има, само желание трябва. Ако искате инвестирайте известно време в себе си, запишете се на някакви курсове, вижте там с какво можете да се занимавате и с какво искате. Не може на тази възраст да изкарвате по-малко пари от студенти по време на сесия. Това образно го казвам, и аз не изкарвам кой знае колко много пари, че да раздавам упреци, по-скоро давам идеи.
Пробвайте да работите допълнитено някъде, почасово, преводи, частни уроци, надомна работа, каквото ви хрумне.
Много по-лесно е като си поставиш цел просто да я постигнеш, отколкото да се чудиш с кое да направиш компромис - да спреш да пиеш вода или да спреш да ядеш. Просто с някои неща не може да се правят компромиси, като в случая.

Науката, да, науката ще уреди всичко. А ние можем спокойно да си гледаме телевизия.

Ами помислете за допълнителни приходи. Ако толкова много искате да си имате дете, ще успеете да измислте варианти. Можеш на 10 месеца да го пуснеш на ясла и да се върнеш на работа, т.е. само 7 месеца да сте с намален бюджет, можете да поработите на по 2 места известно време преди да забременееш и да отделите средства за времето когато ще си в майчинство. Аз не съм се сблъсквала с този проблем, но имам приятели които успяват да си издържат детето, въпреки ниските си доходи - точно като таткото се хвана да работи на 2 места докато майката гледаше детето вкъщи, тя пък пое цялата домакинска работа и така ... Трудно е, но не и невъзможно.