Добро и зло

Някой може ли да ми даде линк към философски или етически речник,където да нямеря обяснения за тези понятия?
Благодаря предварително

dobro ili zlo....vajna e glednata tochka..
zapochni ot drevnite filosofi....ima dosta knijki

E kade da gi tarsia tez kni6ki??

добро е онова, което обществото те поощтрява да правиш. Зло е онова за което ти се карат. Т.е. единственият критерий е стадното правило, независимо дали е писано (закон) или внушено (морал). Всички останали дефиниции са смешни.

Още малко и ще замучиш в стадото

"Всички останали дефиниции са смешни."

Обобщението е маика на глупостта

Обобщението е маика на глупостта

Ами той нали точно това ти каза: де-финициите по принцип об-общ-ават и следователно са смешни, защото порочно редуцират трансценденталния (всякога абсолютен!) критерий за общо - до смисъла на `обобщественост` или средноаритметичност (общественост) на представата.

Трансцендентализацията е критерий откъм finito (самата граница на нагледа, предопределена в собствената си цялост и самост като чист наглед на Всичкото) - и тогава защо изобщо ти е нужна de-finitia, сиреч порочно смес-ване на критерии и в крайна сметка - смешен-ие от глупост??!

защо трябва да са смешни?
не разбрах ?

Защото моралът глупаво прилепва към смешаващи, средностатистични критерии, които спокойно и отвън неутрализират спецификата на собственото ми време и уникалността на моята си ситуация. Няма изначална необходимост от такова смешение на възгледите - в този смисъл повелята нито е конкретна, нито гарантира ценността на изявата.

Обобщението е основно съдържание на всяка мисъл. Даже символите в езика са обобщения. Даже аз-ът е обобщение. Обаче "уникалността на моята си ситуация" не е предаваема на никой език, тя не е символ, но все пак е знак. Не се ли прави разграничение между език от символи (комуникация с другия) и език от знаци - комуникация със света (о-светяване)? Визирам дискусията ви с бла-бла.

За мен Другият е онтологична структура и едва случайно е `който и да е друг`. В този смисъл Другият е самото пресрещане на нагледа като знак, т. е. първото/самото Друго на означаването.
Езикът от своя страна не прихваща цялостно качеството на изопващото се през субекта битие-в-себе-си, понеже е все пак изоставащо предформата си означаване, което ще рече: езикът е код и вторичен формат, оставащ си неконгруентен и само приблизителен. В това следва да забележим и парадокса на означаването: битието-в-себе си достига до себе си само външно, през кода на езика - при все че езиковата форма се съотнася с чистия онтос и никога не е (само)достатъчна, все пак само в езика става дума за субстанция. Значимото никога не е достатъчно значимо, за да припокрие онтоса напълно и без остатък, който би могъл да ограничи, респ. да оспори значението.