въпрос

ne znam dali vuprosut mi e to4no za tozi klub, no 6te go zadam.
s priatelia mi sme ot dosta vreme zaedno i mn se obi4ame. naskoro si mislehme 4e sum bremenna, za6toto mnogo mi zakusnia, no se okaza fal6iva trevoga. i dvamata sujalihme. ot tam se otvori tema 4e 6te se radvame ako v bude6te imame dete.
problemut e v tova 4e semeistvoto mi ne haresva mnogo mnogo moia priatel i si predstavia, ako tova stane kakva voina 6te nastane.
ta iskam da se oburna kum vsi4ki nastoia6ti, a i bude6ti maiki- imala li e niakoia ot vas takuv problem i ako "da", kak go preodoliahte?
nadiavam se vuprosut mi da ne vi se stori glupav, za6toto poviarvaite mi tova MNOGO, AMA MNOGO me tormozi.
Blagodaria mnogo predvaritelno na vsi4ki, koito mi otgovoriat!

Ами когато се zапочне да се мисли zа дете, факторът семейство приема вида "татко, мама, дете", а не "баба, дядо, внуче"...има адски много семейства, които се оправят превъzходно беz бабите и дядовците...ако искат да помагат добре доШло, ако не вие трябва да сте достатъчно иzраснали(фиzически, психически и финансово), zа да можете сами да се грижите zа бебе, ако сте се zаели със сериоzен бебеправ, ако не има хапчета, преzервативи, кремове и пр. неЩа, zа да не се стига до "иzненадки"..

Може би няма да ти прозвучи добре но помисли добре защо твоето семейство не одобрява приятеля ти?! Знам, че е трудно но имах подобен проблем. Ходих 6 години с едно момче и майка ми не го харесваше от първия до последния момент и така и не се отказа да прави опити да ни раздели. Ние се разделихме по много проста причина - хванах го с друга! Сега съм омъжена от 6 години за друг мъж и не съжалявам за раздялата си с предишният ми приятел. Давам си сметка, че родителите са много прозорливи относно щастието на децата си и майка ми е била права през цялото време! Тя го е преценила по-добре от мен но аз така и не я послушах. Добре, че господ ме предпази от БЕЗУМНАТА ГРЕШКА да се омъжа за него! Отглеждането на дете е голяма отговорност (освен радост) така, че хубаво помисли преди да обвържеш живота си с този човек. Поговори с родителите си и се опитай да вникнеш в мотивите им. Мъже има много този не е единствения. Така, че преди да помислиши за дете прецени хубаво ако не искаш да съжаляваш после. Съжалявам, че не мога да те окуража на за твое добро хубаво обмисли нещата. Пак ще ти кажа отглеждането на дете е трудна и отговорна работа! Ако си сигурна, (ама 1000%) че човека до теб е сериозен и отговорен и можеш да разчиташ на него чак тогава мислете за дете.

Познат ми е проблема, ама много...с моя човек бяхме заедно близо две години, когато изненадващо ми се появиха двете чертички. Отначало изпаднах в потрес, защото и двамата сме студенти още, но решихме че ще се оправим, освен това майка му не работи и предложи пълна подкрепа с гледане на бебето. Обаче родителите ми бяха съвсем различен случай...когато изплюх камъчето две седмици "Какъв е той, дето прави бебе на дъщеря ми още в първи курс" "Знаех си че не е читав тоя младеж" "Ще си останеш една среднистка, а на него не може да се разчита, на 23 години още ходи с дълга коса" и прочее, даже заплашиха че няма да дойдат на сватбата ни.
Е, все пак дойдоха...в момента майка ми си чупи краката след работа да дойде да си види внучето, баща ми се размазава по пода като му изгука. Може би отначало ще е трудно, дай има няколко седмици да го преглътнат, наистина помисли защо не го харесват и се опитай сериозно да говориш с тях и да разсееш страховете им, ти си им дете и се притесняват за теб, не го правят за да те тормозят. Всичко това ако си абсолютно сигурна, че искаш дете от този човек, разбира се. Ако е така, успех в бебеправенето и в поднасянето на новините.

Изглежда, че този въпрос те тормози именно защото държиш на родителите си, в противен случай не би се чудила толкова. Аз поне като човек, който винаги (е, или почти винаги) е в синхрон с родителите си, не те съветвам да правиш нещо през главата им, поне докато не си дадеш сметка доколко основателни са доводите им. Ако те са разумни хора и те обичат, разбери какъв е проблема, и прецени как да постъпиш.
Аз самата имам щастието да имам родители, които винаги са ме подкрепяли, дори да не са много съгласни, ако виждат, че решението ми е твърдо и непоколебимо. Те ме подкрепиха навремето в решението ми да се обвържа с мъж, когото дори не бяха виждали и от когото очаквах вече дете, точно защото ги убедих, че това е всичко, което искам. И наистина постепенно го приеха и обикнаха.
Надявам се, ако човекът до теб си заслужава, и ти "да се пребориш", но всичко това с търпение и такт.
Пожелавам ти успех!




Koko - 06.05.2001