Доде ми мисла :-)

Както си висях и се любувах на едно дърво с пожълтели листя в градинката пред центъра, дето трябваше да се състои ребърдинга на Пепси, и изведнъж ме озари мисла. :roll:

Значи неправенето върши нещата, правенето обира лаврите.
Неправенето прави, правенето най-много да играе ролята на общ работник.

Преди няколко години висях за среща рано сутринта на Попа, нямаше хора, малко преди това от спирката до мястото на срещата бях опитала походката на силата за десетина метра. И както си вися, решавам да хвърля "отвъден поглед" върху попа, така да не скучая. И ми присветна като мълния пространството, надвиснало над сградите, площада и малкото пъплещи като мравки хора насам натам. Това пространство ПРАВЕШЕ нещата да се случват, пространството, което никой не забелязваше и аз никога не бях забелязала, фонът.
Ошо много е говорил за фона, когото не забелязваме, преди бях тренирала в зимна привечер да наблюдавам нощта, която идвира от самата себе си, мракът, а отделно движещите се фарове на коли, играещите със снежни топки деца. Да превключвам от едното към другото, а след това да осъзнавам двете едновременно. Наистина има могъща сила в пространството, което не забелязваме.
Та така на попа изведнъж погледнах с очите на пространството, мистично, дълбоко, могъщо и правещо чрез неправене и хората изглеждаха дребни мравки, заети с глупости.

Та за дървото. Какво прави дървото? Май се занимава с неправене?
Не мърда, не киха, не бърбори, не учи, не работи, не преследва.
Какво прави дървото? Неправи.

А може ли в такъв случай да се приеме, че дърветата са поставени като котвени точки, свързващи двата свята - пространството и светът на правенето, особено човешкия?
Нарочно измислени и поставени в нашия свят с цел чрез неправене да упражняват контрол и да творят света, който ние си въобразяваме, че творим.
М?

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Ако имаш предвит това което си мисля, на това някои му казват Божествена Воля. В дървото има проявление точно толкова колкото и във всеки човек, но много хора са загубили възможноста да я усещат от твърде много правене(по конкретно от смущения по ментално/емоционалното тяло като вътрешни диалози и други подобни).

Не само това имам предвид.

Дърветата са по-висши създания от нас-това имам предвид.
Дърветата се занимават с правене на света, докато ние играем детските си игрички.
Представи си, че са много древна и много мъдра раса, дошла от космоса с цел да развие цивиризация тук.
И са се направили на дървета-хем присъстват навсякъде и могат да оперират навсякъде, хем са почти незабележими за нас, да не кажа напълно незабележими.
Невидими пришълци от космоса, представители на древна и могъща раса.

Става, защо не. Лично според мене както го описваш тази раса е съзнанието на собствената ни планета, но това са подробности. ;)

Е може, ма представяш ли си първия момент на шок, когато узнаеш, че човекът не е най-висшето създание мани в космоса, ми и на собствената си планета и че на всяка крачка бива наблюдаван, проследяван, манипулиран подсъзнателно и вкарван в рамки от някакви си дървета, които само кучетата препикават.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Това което си написала може да е добро начало за психологически профил, и в това ще е основната му ценност.
Като се сблъсквам с подобни текстове (абстрактиране на наблюдавания свят), винаги ме потриса нещо - доколко хората са дефинирани чрез символи. Тяхното мислене и интерпретиране на света, се изразява чрез символи, и как простичките правила за чисто механична субституция играят важна роля в хода на мисълта и възприемането на света. И докъде ги довежда този процесс.

Може би това е запазена марка на Западния свят, има доста мнения в подкрепа на това, но ме кара да се замисля... не случайно Анщайн към края на кариерата си се е опитвал да мисли образно, а не символно...

Би ли пояснил?

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Това за дърветата ми звучи като метафора.
Колкото до неправенето - то създава нещата, но именно правенето ги материализира в нашия свят. Ти това си го казала, обаче усещам известна надменност към "общия работник". Аз съм проектант по професия /т.е. - занимавам се с "неправене"/ и мога да те уверя, че и най прекрасното "ненаправено" нещо може да си остане такова, без участието на "дребните мравки, заети с глупости". Така че - излишно е нещата да се делят на низши и висши...

Ветрилото, върху което пишех стихове,
се прокъса
в залеза на лятото.

Аз тук акцентирам на неправенето и на дърветата като висши носители на неправенето.
Такава е темата.
Не съм тръгнала да меря пишките между проектантите и строителните работници.

Акцентирам на идеята си неправенето да се осъществява от нечовеци - не от проектанти, нито от директори и изпълнителни мениджъри, а от нечовеци.
И че тия нечовеци не са извънземни, а онова, което ни е всеки ден под носа и което ние непрекъснато смятаме за нещо низше.

Така че просто измествам събирателната точка.
Досега ние бяхме творци на земята и човек, това звучи гордо.
А изведнъж казах-а какво ако ние сме строителните работници, а дърво, това звучи гордо?

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

довежда ги до употребата на други субстанции, много често спиртни. казват, прочиствали главата от боклук... или беше обратното задръстваха я май. няма значение.
никой не е дефинируем от символи. може така да ти се струва, ако гледаш на хората като на статични същества или ти липсва дълбочина на погледа (не ти, по принцип). ако погледнеш на някой в движение, от това какъв е бил, ако за момент можеш и да уловиш част от това, за което е мечтаел като дете, и какво го прави човек, може би чичкото в автобуса няма да ти изглежда толкова сив и безличен символ.
ако гледаш на хората като на символи допускаш момента и да станеш за смях (не ти, по принцип). например преди изборите за кмет на софия имаше "анализ" на един психолог в 24часа, който твърдеше, че Татяна Дончева била изчерпвана като поведение на учителка, която размахва пръст. Доста плоско сравнение, а какво описва строгата учителка, която размахва пръст, и тя такава ли е като се прибере вечер вкъщи при собствените си деца? Да мислиш в символи е като да виждаш гората, но да не можеш да се насладиш на вида на нито едно дърво.

Махатма сияе към вас

това на какви основания до надраска

Ключ към златната врата
През нея мина Врана, отлетя. [линк]

На снование виждане

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

аааааа ахааа ясно

Ключ към златната врата
През нея мина Врана, отлетя. [линк]

Извинявай, не съм те разбрала много добре...Примерът ми с проектирането и изпълнението беше само нескопосана аналогия.
За дърветата точно - не знам, звучи ми доста произволно избран обект, а колкото до идеята че "ние сме творци на земята и човек, това звучи гордо" - никога не ми се е струвала достоверна. И тя не е. Никога не съм делила нещата на "низши" и "висши" и може би затова не съм те разбрала /пък и усетих известно високомерие, но може и да греша/.

Ветрилото, върху което пишех стихове,
се прокъса
в залеза на лятото.

Аз не съм избирала дърветата, така ги видях.
Виж ми опашката-нещата, които разкриват своя смисъл пред нас, едва след като ние се откажем да им даваме смисъл по собствените си представи.
Нещата, които ти проговарят.

А за мен йерархия съществува-на земята, небесна йерархия, всякаква.
Нещата са различни както по хоризонтала, така и по вертикала.

Видението с дърветата ме шокира, защото колкото и да отричаш, ако изобщо отричаш, все пак определено смяташ дърветата за по-низши същества от човека, който има ум, разум, може да мисли и действа. Човекът сече и властва над дърветата, не обратно.
Потърси в себе си и ще видиш, че съм права.

А изведнъж "видях", че дърветата са по-висши от човека и те го управляват...шокиращо си е...

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

В тая връзка се сетих нещо от една книга на Дъглас Адамс. Цитирам по памет: "Хората смятаха себе си за по-висши от делфините, защото бяха изобретили колелото, Ню Йорк, войните и т.н., докато делфините само плуваха, пееха и танцуваха в морската шир...Делфините смятаха себе си за по-висши от хората, и то по абсолютно същите причини..."

Ветрилото, върху което пишех стихове,
се прокъса
в залеза на лятото.

Аз също смятам делфините за по-висши от хората при тия причини.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Ти не го ли писа това преди няколко години? Е, сега може малко да си го доукрасила в началото, или бъркам?

Не съм, сигурна съм, че идеята ме тресна неочаквано...освен да съм я забравила и да карам на принципа-Всяко ново е добре забравено старо.

Нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл,а защото разкриват смисъла си пред нас.

Значи неправенето върши нещата, правенето обира лаврите.
Неправенето прави, правенето най-много да играе ролята на общ работник.

Не може да има неправене докато има правач. Няма лаври които да бъдат обирани нито правач който да ги обира.Те са двете части на маята и се почва още с обектите и субекта.Даже най-простото действие изисква съгласието на цялата реалност или на умствено ниво има безброй много причини и предпоставки.а обирача на лаврите какво е? Аз мисълта която просто се свързва с действието. Аз ебах, аз ревах, аз срах.Докато не се унищожи аз мисълта винаги ще има правач, правене и мая.