ПОЛУДЯВАМ

не мога вече да живея със себе си
полудявам
тотално и за всичко
нищо и никой не мога да понасям
нервите са ми като струни
не мога да намеря смисъла
гледам наоколо хората ми се струват съвсем нормални
как така,мама му стара
уж изглеждам нормално
даже добре
а не могаааааааааааа
някой бил ли е на психолог
какво е нивото, махленско или професионално
кажете ми нещо
имам адска нужда от хора
говорете ми, за да не полудея
само непознати харесвам
не се шегувам
всичко е съвсем честно и сериозно
знам причините, но всичко е много сложно вече с мен

Неможеш да живееш със себе си или с другите?
Непознатите са поносими, защо...? С какво познатите стават отвратителни?
Психолози на махленско ниво...? Какво значи това? Какво си представяш...?
---

ХАЙДЕ ГОВОРИ!... тук съм...слушам/чата те

там ли си още

v deutschland li si

Не знам за arte,но аз съм тук поне в момента и даже си мисля,че може да ти е минало вече (дано). Иначе всички си имаме такива моменти,аз си им викам "ями",понякога по-дълбоки,друг път по-плитки; и да, напомнят налудност,но не са именно защото ги осъзнаваме като такива,бе кой луд човек ще си признае; няма такова нещо

Като знаеш причините защо не пееш?

днес нещо е много кофти ден...
всички са наструхнали и изнервени...
ти сигурно наистина си мислиш, че имаш причини да се чувстваш така,
човек винаги може да намери причина да се чувства зле

и аз днес като станах имах хиляди такива причини,
за Смисъла с главно "С" да не говорим...
само че се усетих навреме, престанах бързо да се вторачвам и да мисля за това...започнах да мисля за неща, които са ме радвали преди, за такива , които биха ме радвали в бъдеще, и които зависят от мен...и успях да си създам дребни радости и известно спокойствие и равновесие...

за какво искаш да си говорим?

dream

Толкоз!

додЕ и си отидЕ!

един от стотиците случеи...вирту-диспансер за случайно минаващи моментно психо-рарстроени, без амбиции да проследят кризичките си, които на 25-30 още са безобидни...

ей, радвам се да те видя
абе...приказвам си и аз..., ако знаеш днес как съм вкисната..., не ми се мърда даже...
студ и мъгла навън, студ и мъгла в душата ми...и за кво?!...да ме пита човек...и да ми строши тъпата кратуна..и ценностната ми система дето и аз не знам вече каква е...

щото не знаем да общуваме, щото някой като има проблеми и се вкисне не го споделя, не се отваря към теб за да можеш по-лесно да му помогнеш, ами става жлъчен, агресивен или необщителен, гледа да се прави на Силен/гачели така ще му се решат проблемите като не ги признава пред себе си и пред другите/...не му пука, че те наранява.., и като ти прехвърли вкиснатостта и се опита да те направи като себе си..., сякаш всичко "се оправя", ще му олекне сякаш...егати
ама кой ти е крив като се впрягаш и имаш такова отношение към факта, и не си свиркаш, не си гледаш здравето и спокойствието ами си седнал да мислиш и се тревожиш за него/за човека/
абе къв е тоя култ към свръхчовека бре?!? дето е готов да жевее сам..., да зачеркне градено приятелство и добри отношения или пък разчита на безкрайното търпение и доброто отношение на другите...
на настроението...майната му, то се оправя..., стимулираме си жлезите с безмислени, повърхностни бързи контакти, с всякакви алкохоло, сексо, работо, екстремо-холии и софистично философстване ама сякаш не е там работата...
или е там?!?

айде обясни ми, че съм тъпа и започнах нищо да не разбирам...

dream

Хич не си тъпа Ти... само си една сврх-чувствителна идеалистка-АЛТРОица-СЪНотворка-КЕАТИВарка

Но на едно тряя са научиш от Фройдистите-аналитици /дето хич не ги любиш/
викаму се АБСТЕНЕНЦ ... и не е безчувствие, а психо-професионален непукизъм...
че другите си /се/ празнят психоотпадъка за твоя сметка...това си е техен активитет...ти слушаш, кимаш и нотираш полифония със собственото чувство...кога паралелни квинти и октави, кога неразрешени дисонанси... слуууушаш само и нотираш:
"аха...това го знам, това ми съзвучава познато...а това е чужд тон!" итн.
разултата е нова фуга на познанието...и то ФУГА /знаеш двойното значение на термина/ нов, непознат материал за самоизучаване...
...я само не в емпатия с ПАТОЛОГетите на ЕГОизма...че те само да сучат могат, нали имат орален дефицит като фиксация от детството...

поуката:
слушаш, аранжираш, каденцираш /сбираш поуки/, но не свириш НИКОГА второ кименЕ на отпадъчни съдържания

е направо ме разби, мноо си готина и хубаво обясняваш ...по - добре не бих могла и да те разбера..., само че....не е там работата...според мен...
...писна ми да усвоявам нови науки...пък и на всичкото отгоре от Фройдистите-аналитици /дето хич не ги любя/

абе аз ако не съм свръхчувствителна и емпатична...няма да се харесвам бре..., ще се намразя...или ще съм отчаяна по скоро...
ми света изстива...не го ли забелязваш?!?...и не от озоновата дупка е проблема, откъм хората, откъм общуването изстива...откъм този психо-професионален непукизъм и алиенация
ако Господ беше казал..."не споделяй проблемите на ближния си"...да взема да се съобразя..., ама той не го е казал...
баси щастието дето може да съществува без тревогата, без съчувствието и всичко съ - ..., за което се сещаш и най вече без съ-страданието...

не разбираш ли, че откакто този малоумник дедо...няма да кажа кой... е казал, че изкуството е отпадък, общо взето само отпадъци се произвеждат, а не изкуство...уморих се, писна ми да живея в такава идиотщина, в която всичко е само пари и някакви измислени, шибани правила на общуване...,
радости дето се чудя радости ли са, не са ли..., те и тези дето ги измислят и те не знаят какво са ама са ги обявили за радости и, на който както му отърва...
искам да си отида...
егати...не знам на кой свят съм , но искам да сляза..., да се махна...
това не е моя свят...
на, виждаш ли..., аз си произвеждам адреналин и без да ми трябва екстремизъм

dream

Споко! Чети спокойно!

Нещо важно забравяш, и аз Го забравям и вдигам в контапункт "субито-крешенди" срещу социуту, дет ни вади душътъ
Забравяме, че РЕСУРСИТЕ за всичко са ИНТРО_работа, а навън си е навън кавото си е...според стила...барок_кокошки, рококо_кошки, експресиони_ский ... и кви_ли_не_изми_йски
Искаш да се махнеш...да слезеш...?...ами що излизаш за толкова дълго и на толкова далече...и не да слезеш, а да се качиш ти трябва и то ТАМ откъдето си и където ти е местото: ГОРЕ и вътре в себе си....сменяш регистъра, обръщаш октавите и "органът" сам се пренастройва по Твоите свирките

знам за какво говориш, но не мисля, че е там работата....не че не го мога...
но за този орган дето ми разправяш има време..., много дълго време ще го слушам Там и Сама...
сега съм Тук и с хората, дребните, несъвършените като мен/дори и тези дето се мислят за Богоподобни/, разделените...и мисля, че задачата ми е да живея с тях...
мисля, че задачата ни Тук не е да се научим да живеем разделени и да не ни пука един за друг, а да се научим да живеем заедно, в разбирателство, синхрон, хармония, сътрудничество и взаимопомощ...като клетките в твоя, и моя, и на всеки друг, организъм
представяш ли си какво би се случило ако товите клетки ги обземе изведнъж някакъв върл егоцентризъм и започнат не да работят в синхрон и съгласие, а всяка започне да се интересува само от себе си...

та така...органа го оставям за...когато му дойде времето...
сега искам да чувам простички и сърдечни неща...върбова свирка или крушово листо...или пък цвърченето на тревичка поставена м/у пръстите..., звука на която да разсмива някого...

dream

Ебати така се чувствам от месец и половина... Ебати това са и въпросите в моята глава...

ми давай да търсим отговорите
поне сме двама, може да стане малко по-лесно да ги намерим

кои точно въпроси са в главата ти?

dream

Преди малко съвсем се обърках... Може би утре ще пиша пак... В момента не съм в състояние...

Всички големи мистици и светци са в състояние да "живеят" и на 2-те места.
От Горе "наливат гориво" а долу бачкат за благото на синхрона на клетчиците; как ли й е било на Майка Тереза, дали е нямала проблеми със земните закони...и колко "простичка" женица беше...ама явно си е била способна да си "контролира" така енергиите и психиката, че фанатично-френетично-всеотдайно да си отдаде живота на бедните и болните, без /видимо и дългосрочно/ да се отчая и разочарова.
Познавам също РЕДОВНО трениращи кой йога, кой медитация, кой молитви...АМА РЕДОВНО и УБЕДЕНО /вж. и сектите/...завиждам им, защото селектират само хубави неща във възприятивта си...и им се случват повече такива, отколкото къръци
Лятото си купих една от книгите на Дийпак Чопра: "Спонтанното удоволетворяване на желанията" там всичко, което имам предвид е чудесно обяснено. Квантовата психология е много симпатична.

Искам да си продължим р-ра, защото ми е интересен...
Пак те прочетох и нов импулс ми хрумна да споделя. Мисля, че става дума за ПЕСТЕНЕ на енергии. Алеанацията си я има така и така и със себеразрушително и тотално всеоттаване няма да я намалиш; "професионалния непукизъм" напротив е само пестене и преразпределяне на енергията /алтроистката/ според ценностната ти скала...
На всите дефицитерни от обкръжението ти неможеш нон-стоп да емпатничиш и да помагаш, но можеш да си "избереш" кога, кому и какво да излъчиш, дадеш (под наем), подариш или подхвърлиш /защото има кучешки манталитети, които само на това се радват/.
ТВОЯТЯ ПСИХОХИГИЕНА обаче е мн. важна, защото гътнеш ли се- няма гювеч и за другите/питомниците ти!
И не само "долу" бачкане ... до дупка, до изтощение, и безсъзнание и после "О санна!"до трелите на Органа, а на двете места с РЕДОВНО структуриране на стратегията/задачите...сега време за Душата, сега за Ближните, а сега за Муз._ите, щото последните /знаем/ са любимките на дедо Боже и щом сме с тях сме и с Него.

След като знаеш при4ините опитай се да ги анализираш! Опитай се ако ти е възможно да си смениш работата, компанията или града където живееш, изобщо - разнообразявай се! Успех!

don't let the sistem get you down!