цикличните връзки

Когато знаеш, че нищо, ама нищо хубаво няма да излезне от това, че сте заедно, и знаеш, че няма как да се получат нещата, и въпреки това отново и отново пробвате с дадения човек, само за да свършите пак както преди, само , че с повече болка , как се излиза от такъв порочен кръг??? Не можете заедно, а явно не можете и отделно? ще се побъркам вече.

Само ти можеш да намериш пътя, извън този порочен кръг...
Много малко информация даваш и не бих могла да ти кажа повече, но...аз, лично, бих престанала да се виждам с този човек и бих преживяла болката, колкото и силна да е, но както казват: "По-добре ужасен край, отколкото ...ужас без край"(звучи пресилено в този случай и дано не го докарвате до "ужасен край", разбира се, но се надявам да усетиш, това което искам да ти кажа. Не удължавай агонията на тази връзка, така страдаш само ти.
След като не можете да бъдете заедно(не споменаваш за причината!), опитите да сте.... са обречени на провал...
Пак казвам, че решението е в твои ръце! Желая ти успех!

Ах!

Мда... Казали са го по-добре временен неуспех отколкото временен успех...

Сигурно повтаряте едни и същи грешки, ако установите кои са те, може би нещата ще се наредят?

мислиш ли 4е можеш да живееш с него,ако не си тръгвай.

Със силата на собствената си воля!

Нима всеки път след това не се прекършва по нещо в теб?

Родена от пепелта!

Така я карах три години, докато не се разядох отвътре и с всичката си воля която ми беше останала прекратих тази връзка!
Пожелавам ти сила и вяра...

Преди да си се побъркала е редно да си отговориш на някои въпроси:
1. Какво значи "когато знаеш, че ..."? Колко пъти опитвахте... 1? 2?....100? Тези опити достатъчни ли бяха, защото явно имате сериозна причина да опитвате отново и отново?

2. Отговорихте ли си поотделно и заедно защо се получава така?
3. Ако да - направихте ли нещо по въпроса?
4. Ако сте направили и пак не се получава, сигурно има друга причина?
5. Има ли други хора намесени в играта?
6. Каква е тяхната роля и можете ли да се освободите от тях?
7. Ако - да, струва ли си?
8. А ако си струва просто си скъсайте задниците, за да станат нещата!

Никой, освен истински простите хора, не смята, че животът е песен и всичко се нарежда "от раз". За всичко си има причина... просто я открийте!


The Sadness inc.

Идеята ти ми се струва доста странна. "Скъсайте си задниците", за да се пази нещо, което представлява кръпка върху кръпка... Това е вехтошарство, не връзка.

На света има толкова много хора, че е по-лесно да намериш онзи, който ти пасва изцяло, отколкото да се опитваш да промениш някой друг, докато започне да ти пасва.

Струва ми се, че тук положението е друго. Тоест, момата и онзи пич явно имат причина да се събират всеки път. Независимо, че между тях постоянно възникват проблеми, те искат да са заедно - иначе нямаше да се пробват, въпреки негативния си опит.

В постинга си изхождах от това убеждение и затова посъветвах да анализира положението изоснови.

Още повече - момата пита във форума, какво да прави. Това за мен значи, че не й е все едно как ще се развият нещата. А това означава, че не иска нов човек от тези "толкова много", за които говориш.

От това, което написа си правя извода, че трябва да го караме по-тънката лайсна/най-малкото съпротивление. А има хора, които биха си казали: "абе аз направих ли каквото трябваше, за да станат нещата... или просто чаках да се наредят от самосебе си"


The Sadness inc.

... си паси слабохарактериетО

Мда прав/а си...
Аз съм от тези хора, които опитват да оправят грешките (нещата по принцип)
Непримирим съм, а това понякога не е добре...
А за поста преди тебе, не съм съгласен, че трябва да се върви по лесния път - Напред, а когато има нещо да го прескачаме или заобикаляме... Безотговорно ми се види...

От порочния кръг се излиза с много усилия и воля.
Съвет - направи го бързо и рязко - като при операция, отначало много боли, но после болката постепенно отминава и в един момент осъзнаваш, че всичко е било само за добро. Късмет

наистина всеки път поддавам. и двамата сме слабохарактерни. просто проблемът е , че всеки път виждам как се говори едно ,а се прави друго. затова разговорите за проблемите са безсмислени-или се изпокарваме и взаимнообвиняваме, или просто той си казва да, добре и после пак същото. всяко нещо, което за мен е обидно като поведение от негова страна, той не се опитва да го промени, а просто минава в контраатака. и всеки път всичко започва със секс за една нощ, който продължава седмици и месеци, след което пак пауза , така вече много време. аз прилагам воля, той прилага воля, но когато случайно се засечем всичко почва наново. правим всичко възможно да не се засичаме(поне аз).

проблемът е, че се притеснявам за последващи срещи, защото може с месеци да не се засичаме, и пак да му се вържа на акъла. а просто вече наистина съм на ръба на истерията, писна ми от залъгалките му

има 4 сериозни опитвания(от по няколко месеца), и много междинни еднонощки

Нямаше безотговорност, нито търсене на лесното в моя постинг. Момичето горе говори за многократни раздели. Т.е. нещата, които ги разделят са поне толкова, колкото тези, които ги събират.
Говорех за това дали си струва едно статукво да се съхранява изкуствено на всяка цена. Иначе всеки сам определя колко компромиси да направи преди да съжали, че изобщо ги е правил.

повече от сигурно е, че повтаряме едни и същи грешки, и ,че и двамата полагаме някакво старание да ги избягваме, но просто не се получава, нещата излизат извън контрол, и аз изпадам в потрес, агония и почвам да стрелям на месо просто как се справяте с виждането, ако другият ви гледа слъзливо и нещастно, а вероятно и вие така...как устоявате ? и после пак старата исто(е)рия.

и двамата сме разбрали, че няма как да сме заедно, но всеки път го забравяме и понеже все мен ме боли, а той все се извинява, този път се постарах да е в моите обувки, и сега наистина е време да престанем, защото в кучка нямам намерение да се превърна, а точно натам отиват нещата.

Ми то си е частен случай, прекалено е общо...
Нито знам причините, нито целите нищо...
Ако целта оправдава средствата...