Vintage Stuff

От време на време се отбивам в един аntique store, който ми е на път за вкъщи и редовно си купувам някаква старинна дреболия. Вчера се влюбих в една викторианска риза с дантели. Беше невероятно изработена, просто те кара да я докосваш с респект. Дантелата беше леко скъсана на яката, но можеше да се поправи. Отпред имаше пластрон с миниатюрни плисета. За съжаление беше ми малка (викторианците са били доста по-дребни от нас), иначе веднага щях да си я купя и съм сигурна, че бих намерила повод да я облека. Между впрочем имаше една подобна блуза с дантели и волани в една от последните колекции на Шанел.

Харесах си и едно страхотно шише с парфюм - Арпеж на Ланвен. Беше много голямо, събира 1 пинта (около половин литър) и все още имаше останала около една четвърт от него, макар да предполагам, че след толкова време качеството на самия парфюм едва ли е същото. Но би изглеждало страхотно като декор в една от спалните за гости.

Накрая си купих една чантичка от възможно най-мекия велур, който съм виждала. На цвят е ръждиво кафява с два малки джоба на предната й част, които представляват процепи с по една мъничко метално топче (като капса) отстрани и с верижка за дръжка. Сложих й вътре един памучен тампон, напоен с парфюм, защото искам да ми мирише на хубаво и си я прибрах в гардероба да чака деня, в който ще я заведа на кафе в италианския квартал на Бостън.

А вие обичате ли старовремски неща?

НЕ.Обичам нещата да миришат на ново,а не на мухъл.
По-хубаво с времето става единствено виното.

Като спомена вино и мухъл и веднага си представих бутилка бордо и едно изящно старинно сребърно плато с няколко вида синьо сирене.

Апропо, английските ливади не ставаха ли по-добри с годините?

Само ако се косят редовно.

за виното и синьото сирене съм съгласен...сребърното плато да, но да не е старинно...

...и твойта майка също!

Мдаммм...Безспорно, има някаква магия в старовремските вещи......Обачееее, не и за мен...Някак си ме плашат "неща" с история, принадлежали на някого, оцеляли през годините......Бррр, има нещичко зловещо, май...Или, може би гледам too many scarey movies......а и "аромата" на "старо" ми действа някак си противно...

Нежни мисли разпалвай още в мен...Нежно с устни...

Виж дрехи не знам дали бих облякла, но има страхотни неща, мебели, лампи и т.н. Аз се влюбих в един арт деко полиелей, само че нямам къде да го закача

Обичам, а и имаме доста у нас, особено харесвам сервизи и мебели:)

Обожавам едно астраганено палто на прабаба ми, но не го нося, била е доста по-едра от мен. За сметка на това някои от роклите и са разкошни.
По антиквариати обикалям рядко, цените са измислени, добре е да се купува от познати.

Единствените старинни неща, които обичам са бижутата, които се предават в едно семейство от поколение на поколение.
Самата аз съм се погрижила да оставя такива за моите внуци и правнуци, ако имам такива.

Обичам всичко най-ново и модерно.

Моят интерес към старинни неща май тръгна от съкровищата на тавана на родната ми къща. Като ученичка понякога прекарвах часове там. И досега си пазя няколко много красиви вази и една страшно деликатна газена лампа, която все се каня да си донеса тук и все не ми остава място в багажа.

Страшно обичах и старите книги, даже си спомням, че имахме едно първо издание на "Записки по българските въстания". Даже оттам тръгна интересът ми към френския език - от един речник, който се опитвах да чета. Май още пазя някъде и колекцията от картички на неомъжената сестра на дядо ми, която живееше с нас. Старите албуми със снимки също са ми много ценни.

Въобще предполагам, че всичко започна с изграждането на чувство за родова принадлежност и усещането за гордост от фамилията, към която принадлежа.

Инче последния път в София минах през няколко антиквариата, но цените бяха наистина смешно раздути.

Извинявай, но от постинга ти лъха на нафталин и провинциален еснафски фолклор.

Знаеш ли на какво лъха любовта към новите, непатинирани вещи?

На парвенющина:)

Но в държава, в която населението от 90% селско е станало 90% градско, няма на какво друго да лъха, хахахахахахахахаха...

Честно казано, предпочитам да се въргалям на дивана, който прадядо ми е поръчал преди 80 година във Виена, отколкото на талашитена кушетка, покрита с нова буланка.

Изобщо нищо не знаеш за живота. Има удобни, ергономни мебели с дистанционен механизъм за повдигане на различни части според предпочитанията. Ако ти харесва старинен стил, те са с изкуствено състарен вид и това допълнително ги оскъпява. Но какво да те ограмотявам, като си виждала само изтърбушени вехтории и талашит?
Какво е това буланка?

Чакайте сега, защо спорите за толкова различни неща?
И старото, и новото си имат своето очарование.
Има хора, които обичат да си обзаведат къщите в стил рустик, други - в ултра модерен, близък до обстановката в космическа ракета.
Защо да им лепим етикети и да се заяждаме?

Напр. на мен никак не ми харесват разни стари и пожълтели снимки по стените, но когато това е направено с вкус и се вписва добре в общата атмосфера на дома, и най-вече ако се харесва на собственика, какъв е проблемът?

Същото е и с новите мебели. Не мога да се съглася и с твърдението, че да харесвам нови и модерни неща е парвенющина.


Все едно сега спорим по въпроса за вегетарианството и месоядството!

Слънчице, буланка е онова косматото, което майка ти слага на мебелите в хола.

А ти май наистина не си виждал хубави старинни мебели:)))))))))) Които при това минават на реставрация в НИПК на всеки 5 години:)))))))))))))))))))))))))))))

НИПК?Не разбира, аз не живее в музей само замъци посещава да се учи на стайл.Аз изтяга гръбче на комфортни мебели.
Предпочитай да не се отправиш при майка ми!.

Предполагам имаш предвид ергономични?

Аз имам по-еклектичен стил, не си падам по all period. Обичам да смесвам нови и стари неща. Но всеки има различен вкус. Затова и пуснах темата, беше ми интересно какво мислят останалите по въпроса. Така че не е нужно да ми се извиняваш, че си изказала мнението си. Освен ако няма някаква друга причина да го правиш.

Извиняваме се от куртоазия. Аз дори харесвам да се обличам малко еклектично, това сега е модерно. Просто предпочитам комфорта и не обичам вещи, употребявани от друг. Продават се даже дрехи от изкуствено състарени материи за любители.

Мен не ме интересува просто вида на нещата per se. Има стари вещи и стари вещи, но така или иначе не съм очаквала всеки да разбере какво имам предвид в темата.

П.П. Не познавам човек, който да не предпочита комфорта. Не твърдя, че няма такива, просто в моя кръг до този момент не са се мяркали отявлени стоици.

хм, много "силно изказване"....това за новите вещи де, и за парвенющината

звучи меко казано глупаво, и ме ядоса малко /не лягам на талашитена кушетка, за инфо само/

всички старинни мебели сме реновирали и сме ги закарали в къщата на татко ми, там изглеждат добре, а и той обожава такъв стил. Аз съм си запазила само някои вещи, подарък от скъпата ми баба. Всичко друго е НОВО, обичам новите неща, стил 60-те години, спални с минимум мебели/вещи и скрити гардероби зад хартиени стени. Кабинет за работа като космическа ракета както казва Дженифър. Обичам този стил и през няколко години обновяваме интериора /не изцяло разбира се, нови лампи, дамаска, тапети правят чудеса/

никаква парвенющина не виждам в това, просто различно мислене и вкус.

а дивана на 80 години си е диван на 80 години. независимо от къде е докаран