Аксиома

"Останете си приятели."
"Бъдете приятели."
"Хайде да си останем приятели."
Нещо не ми се връзва. За да останеш приятел с някого това предполага, че сте били приятели. Но ако е така, защо се стига до търкането на плочките пред съда. Значи нещо не сте се разбрали, и то принципно. Което между приятели е недопустимо. Значи сте станали врагове. И то често - смъртни. След това - все едно, че нищо не е било - хайде пак приятелчета... Дай това, помогни ми, бе да ти разкажа за новата си връзка, изгоря ми крушката в хола, а пък детето го вземи ти, щото тая вечер купон, утре ще ти звънна...

Аааа... да си ги нямаме тия.
Хич не ми пука за тебе! Оправяй се. Искам да те забравя.
Ако не можеш да се грижиш за детенце, взимам го , а ти хващай гората...

Чакай, чакай...бързи обобщения...кое допустимо, кое не, за всеки си е различно. Даже "що е то приятел" не подлежи на всевалидно дефиниране.

Точно така. Не подлежи на дефиниране. За това е и аксиома. Правило при разводите, не търпящо доказателства. В противен случай щеше да е теорема с няколко решения.
Примерно:
1.Събиране отново. Но нищо не е същото.
2.Живеете разделени но си помагате. Е що трябваше тогава да се разделяте?
3.Имате нова връзка, но тя една чорба не може да сготви или той един винт да завие. Оплаквате се на бившия/бившата. За чий си трошихте главите тогава?
5.Война до дупка за деца и имот. Нерви, финанси, страдат деца, близки, роднини.
6.... и т.н.

За това - кой от къде е. Завинаги.

Аз ги виждам по-различно нещата.

Щом в съда води война за детето, защо сега си против това да си с него и извън определеното от съда "време за лични контакти с детето". Или цялата тази война беше, за да й/му "натриеш носа"?!
Нищо лично, но много често напрактика се получава именно така

Аксиоматичните понятия са база за създаване и решаване на теоремите.
Аксиомата е съждение, базиращо се само и единствено на взаимоотношенията между тези понятия.

Не съм съгласна по никакъв начин с формулировката и изводите ти!

Да! Една права се определя от две точки, но знаеш ли колко криви, красиви и неправилни неща можеш да построиш между тях ( ... и за всяка има съответна формла, от така наречената аналитична геометрия )?

В повече ми дойде тази алегория ... дай нещо друго.

На мен, понякого също ми се е искало живота да е математика, т.е. има две положения - ВЯРНО Е и НЕ Е ВЯРНО, но дали щеше да е интересно да се живее ...?

Защо трябва да воюваш или да прекъсваш отношенията изцяло. Нали този човек не е толкова лош, щом си се оженил за него? Нали каквото е имало да делите, сте го разделили при развода? Животът и без това е толкова труден, защо да си го усложняваме допълнително? И какво пречи все пак да бъдем приятели, най-малкото защото имаме общо минало и се познаваме добре.

Тука си много права. Детето за пред хората и за пред съда е голяма ценност, ама после ако ти я дадат тази ценност - вой до небето или при баба на село

"Да! Една права се определя от две точки, но знаеш ли колко криви, красиви и неправилни неща можеш да построиш между тях ( ... и за всяка има съответна формла, от така наречената аналитична геометрия )? "

Знам. Това е поезия, лирика, мелодия или рисунка.
И се търси или създава на ново място. Като втората точка задължително трябва да е на различно място в пространството от първата.

ами смей да кажеш, че детето, освен най голямата радост в живота, е и грижа и търпение и време и какво ли още не, тогава отговора е: "Тежи ли ти, а, тежили ти? - аз ще го гледам тогава. Ще го гледаш, ама как? - на снимка всеки може.

Доказахте, че съм прав.
Точно тези ви коментари никак не ги приемам и не искам да се случват на практика.
След като се е случила раздялата - всеки да поема по своя път.
Без да пречи на другия.

знаеш ли че ни си прав?не и за всички.защото в моя случай нещата са точно така:всеки е поел своята посока,не се обръща назад и не му пука за другия.да,ама има едно дете,което страдаше че баща му не се обръща за да го погледне.слава богу,порасна и вече не го изживява.но защо ако аз и той не предем заедно детето да го отнася?нека не завинтва болтове у нас,но нека се поинтересува за ОБЩОТО ни дете.все пак не го донесоха щъркелите,нали.....та мисълта ми е че ако не живеят заедно,това не значи че бившите вече нямат нищо общо и е време ако се срещнат да стрелят един по друг на месо....

Колкото и да не ти се иска да се случват тези неща, те вече са факт, а най-лошото е, че колкото и да не Ни се иска, ще продължават да се случват.
" Всеки да поеме по пътя си" - да, само че в едно Семейство обикновено има не само мъж и жена, но има и деца (нали заради тях започна тая дандания) - и те ли да поемат по пътя си?

Аз тепърва започвам да се чудя какво да отговоря на "Мамо тате не ме обича"

не се коси!имало е и по-трагични въпроси.например:мамо,това ли е моя тати?

тепърва колко тъпи отговори имаш да даваш....

Ами сега като се замислих, наистина са си Тъпи, отговорите, които даваме. Жалко, че не можем да се гледаме от страни - сигурно щяхме доста да се посмеем.

Да, разбира се - "кой от къде е" е най-простия , логичен и безболезнен вариант за двойка без деца.
Обачееее - има ли детенце - не можеш да ритнеш вратата с крак.
Колкото повече уложняваш комуникацията с бившия /ата - толкова повече се отразява негативно на детенце /като не изключваме факта, че то ВЕЧЕ е НАРАНЕНО ЗА ЦЯЛ ЖИВОТ от липсата на единия родител/
Затова, колкото и да ни се струва че настъпваме собственото си его, главно в интерес на детенце трябва да се поддържат лицеприятни отношения, така мисля аз.
Пък дали ще са приятелски, въпрос на личен избор. Вариант, мисля приложим след като се мине периода на емоционална нестабилност

това исках да кажа, само че май доста съм се наежила докато чета

ако знаеш какъв смях пада!смях,ама през сълзи.щото от детска гледна точка няма "взаимоотношения м/у бивши съпрузи" а има само мама и тате...
та затова на нас сега ни е смешно,но бая рев е паднал докато стигнем до тук...
е,аз вече оставих това зад гърба си,но тези които сега "стъпват на пътечката" със сигурност ще страдат

дано им стигнат силите след време и те да се смеят

Да.

Защото пропусна момента в който пиша, че не оставям детенце на произвола на съдбата. Защото децата са най-важни.