Сбиха се !

Както знаете, преди време прибрахме сиамката Сузи. Държах я разделена от другите ми две котки, събирах ги по двойки от време на време. Преди време се сбиха ЛЕКО в спалнята и аз от глупост се намесих, вследствие на това съм със синини и малки драскотини по прасеца. При това сбиване каката /другата ми котка/ се доказваше като майка и защитаваше малкия,който е голям колкото нея и само се прави на бебе. Днес се прибирам и реших да ги събера, тъй като и трите се молеха за вниманието ми. ГРУБА ГРЕШКА! Заиграх се с малкия и Сузи,а каката ни наблюдаваше от страни. За миг се разсеях и Сузи и каката се озоваха под дивана. Чух страшно ръмжене от Сузи,уплаших се и започнах да викам каката, за да я изкарам от стаята. Това добре,но не предвидих, че Сузи ще атакува в гръб и настана вой. УЖАСЕН! Още ми е настръхнал гърба, чисто по котешки - то с какъвто се събереш, такъв ставаш. Опита се да се намеся с вода, но това причини допълнително озверяване на Сузи. Изнесоха се в друга стая и там под едно кресло ги зарязах. Нямам сили да въдворявам мир, а мисля и че няма да успея. Започнах да ви пиша с цел успокояване и няма две минути Сузи пристига доволна и се настани в скута ми. Сега каката ще ми се сърди и ще пикае на неподходящи места, за да изрази протеста си. Дали ще продължат да се бият, ако спра да ги затварям по стаите? Каката мрази сиамки,защото близо 5години ядеше бой от една, но с огромна любов и самоотверженост отглежда малкия, който е сиамец. Е, има разлика,той все пак е котарак. Имам чувството, че ме ревнуват, а разбира се и определят кой ще е тартор на групата.
Дали е изучавано поведението на затворени котки? И може ли да се прочете нещо по тази тема? Страхувам се, че съм пренаселила апартамента и воюват за територия.
Има и още един проблем: Сузи е глуха или поне с намален слух. Тя не чува и реагира по-остро. Обикновено приближаване в гръб от друга котка го приема като атака.
Много жалко ще бъде, ако продължат да се бият. Вече всички в къщи я приехме и свикнахме с нея. Тя получава грижи и обич и се чувства много добре. Има стая, която е само нейна и се сбиха там. Може би си е пазела територията.

Мммм лоша работа.
И моите продължават да се бият, по-точно Снежанка бие Лъки. И затова ги държа разделени. Пускам ги на порции да се разхождат до кухнята или в коридора. Е, срещат се понякога и тогава има хъскане и бой след което отново ги разделям.
Най-вероятно твоята си е пазела територията. Може би ако е било другаде срещата... знам ли... не че нямаше пак да се сбият.
И аз преди време питах как да опитомя Снежанка. Изрових един материал и Манус го сложи в закованата тема, но е на английски. Там пише интересни неща как да бъдат сближени две котки. Малко е сложно като изпълнение, но не е невъзможно. Само че трябва човек по цял ден да е край тях.
Моят съвет е да продължиш да ги разделяш.
Аз също разчитам на фактора "време" - току виж олегнали и след известно време почнат да не си обръщат внимание (моите) а и твоите. Защото за любов не се и надявам

сопред мен проблемът ви е бил комплексен и ще се изтормозя (и вас включително) да се опитам да обясня как ги виждам аз нещата.
първо вероятно наистина става вапръс за битка за територия, но не защото им е малко (четох че трябва да има по 5 м2 на котка в апартамент-поне; вие това със сигурност го имате). просто са си териториални животни. изграждат си йерархия за да се знае кой къде може да си почива без другия да ги закача. тук грешката ти е че си се намасила, но и сама си го рабрала.
след това кофти роля е изиграла ревността на каката заради напрапничката. това трябва да решиш с повече внимание за старата котка пред новата. последната няма да се сърди понеже не е толкова привързана към теб, а старата ще е изключително доволна
третото което ще трябва да предодвратяваш (според мен) за в бъдеще е срещането им в ограничени простраства-в случая под леглото. там няма как да се разделят и неминуемо се стига до сблъсък. ако се срещнат на широко може и да има съскане, но то е елемент на общуването между тях и по-слабата (или по ниско в йерархията им) ще отстъпи примирено без да се стига до сблъсък.

мисля че ако спазваш тези неща и продължиш по досегашната система на постепенно увеличаване на времето им на контакт една с друга ще имаш бързо забележими резулатати. освен това съвет от мен-когато остават сами не ги затваряй в отделни стаи а оставяй всички стаи (които са им позволени по принцип) отворени така че хем да могат да се разделят сами хем да могат да се срещат свободно за време което сами си определят.

Nice!

Едно е сигурно, имаме нужда от психотерапевт, но не познавам котешки. Спомням си твоя англ.материал,тогава не му обърнах внимание, защото все още не бях взела Сузи. Ще го потърся, мерси.
Някой беше пуснал информация за поведението на котките, а друг за собствения си опит с пръскалка. С пръскалката опитах срещу малкия, за да спре да хъска, ама той май й свикна или поне не се впечатлява толкова много. Като бебе е гледан в баня и водата за него е забавление и няма страх.
Днес, като се сбиха, първата ми реакция беше да затворя малкия и да оставя двете големи да се изясняват. Интересното е,че каката е наплашена, но не ми е сърдита и дори ме целуна /голям ритуал е между нас,когато е обидена не го прави/ . Малко беше раздразнителна и дребният отнесе няколко шамара.
Много се страхувам да не се наложи да търся нов дом за Сузи и с огромна завист си спомням романа "Острови на теченията" на Хемингуей. Голяма къща,голяма градина, море,слънце, джин с тоник и МНОГО КОТКИ, ама МНОГО КОТКИ. Супер!
Мечти, мечти.............

Това се казва морална подкрепа с пълен анализ на ситуацията!
И аз така съм решила, мечка страх, мене не. Ще ги събирам и няма да се меся. Нека сами се разберат, кой е тартор. Аз съм го оставяла по половин ден сами заедно. Прекарвали са го в дълбок сън без да разберат, че са в една стая. Сузи и малкият са спали един до друг на слънце без отрицателни реакции. Каката наблюдаваше внимателно Сузи и стоеше на разстояние от нея поради горчивия се опит с първата ми сиамка/тя умря преди време/, поне така си мисля.
Явно всичко е въпрос на време и търпение без безумни реакции от нас, хората. Ще продължа по същия начин и дано устискам на воя и ръмженето. Като в котешки филм на ужасите е.

Благодаря, Меgas! Много навреме ме подкрепяшл

Веднъж така една доста възрастна моя котка, някъде към 7-та си година, след като й махнаха матката заради пиометра, то си е фактически една кастрация, щом й мина неразположението от операцията, може би 2-3 седмици, и се възстанови, стана страшно нервна. Това се изрази в гонене на едно котараче, с което дотогава си живееха много добре заедно. Не разбрах, защо така се случи изведнъж, може би защото котарачето почна да се разгонва и взе да й се качва отгоре. Но тя реагираше не само тогава, но изобщо не можеше да го понася.
Наистина беше филм на ужасите, много по-лошо от вашето. Тя го надушваше дори ако е в съседна стая и се хвърляше върху бравите на вратите, отваряше ги, намираше го и се нахвърляше върху него все едно че й е плячка и иска да го убие. Онзи пищеше лудо от страх и легнал по гръб, се бранеше, хвърчаха фъндъци от косми на всички страни. Воя и писъците бяха страхотни - и от двете страни.
Майка ми беше тогава вече болна на легло, и не можеше да ги сдобрява и да ги гони по къщата. Като отивах на работа не само затварях вратите помежду им, но ги и заключвах, да не може онази да ги отвори. Просто се отчаях и реших, че така цял живот ще съм пазач-тъмничар на две котки. В един момент нападенията намаляха, после и спряха. Тя повече не му обръщаше даже внимание, след това живя още доста години, заобиколена и от други котараци, мила и добра.
Мисля, че беше някакво изкрейзване от кастрацията, с друго не мога да си го обясня. След това си стана пак добрата котинка.
Потърпи малко и прави експерименти с отдалечаването и разделянето им.

Познато ми звучи. И аз бях изпаднала в отчаяние и търсех не само котешки ами и съвсем човешки психотерапевт. Бях се побъркала, не спях, не ядях. Направо бях отчаяна. Сега някак си успях да преодолея всичко това и ми е доста по-леко. Знам, че не е "песен" у дома но е сравнително по-добре от преди. Снежанка дето по принцип не е от най-гушкащите се, напоследък все по-често ме "навестява". Старая се да отделям равни порции време и внимание и на двете. През деня стоят разделени, обаче с една малка разлика - Лъки е под ключ, а Снежанка е пусната навсякъде без заключената стая. Щом се прибера от работа на вратата ме посрещат кучето и Снежанка. Първо на тях отделям внимание. Чак след това отивам при Лъки. Не знам доколко е правилна тактиката, но всячески търся път и диалог със Снежанка. Не искам да се чувства пренебрегната заради пришълеца.
После Снежанка отива да си дреме, а аз се занимавам с Лъки. Чак като си легнем тя идва и почва да ми се гали и да мърка. Преди няколко вечери дори заспа върху мен Аз четях книга в леглото а тя се насади отгоре ми, мъркаше, бозаеше от пуловера ми и накрая заспа. Толкова смешно ми стана, и едновременно и едно миличко. Какво ли се върти в малката й котешка главичка? Че вече не я обичам и не я искам заради Лъки? Ама това изобщо не е вярно. Обичам си ги и двете. Всяка си има място в сърцето ми и си ги обичам по различен начин.
Пробвах с пръскането когато стане напечено, но явно Снежанка не се впечатлява много. А по принцип я е страх от водата.
Най-добър ефект дава съскането - аз съскам и тя бяга. Искам да й покажа някак си, че не е хубаво да напада беззащитно същество и да му съска защото и аз мога да съскам и да се правя на страшна.
Надявам се наистина всичко да улегне с времето.
Между другото днес Лъки има "мини рожден ден" - става на 2 месеца.
Понеже бях забравила да осигуря котешка торта заместих я с парченце кашкавал и кренвирш. Оказа се, че на Лъки й харесва.
Бъди търпелива с твоите котки.
Не се отчайвай.
Минах през това, знам че не е леко, но не е невъзможно.
Успех!!!

Благодаря Ви!
Мислех си, че само на мен ми се случват ужасии с котки.
Съветвала съм с ветеринар /вече не го посещавам/ по този повод, само вдигаше рамене и предложи инжекции против разгонване. Това преди 2-3 години. Тогава нямаше и интернет да споделиш, търпиш или търсиш нов дом.
Но Вие ме окуражихте в борбата с котаните и котака.
А с Вашата морална помощ ще стискам зъби, и ТЪРПЕНИЕТО е в основата на всичко!
Ще докладвам за развоя на битките и кой ще спечели войната.

Радвам се, че поне кураж ти дадохме.
Наистина е важна моралната подкрепа.
А тоя ветеринар с тия предложения ... уф...
Опитвай най-различни ситуации- разделяй, събирай, пробвай да ги събираш по двойки, разменяй двойките, разменяй територията на срещите, изобщо прави всякакви комбинации и така ще разбереш кое е най-доброто или поне най-безболезненото. Сменяй реда на обръщане на внимание, прави го пред тях, отделно, абе всякак. Всичко което ти дойде на ум го пробвай. Аз май по тая система налучках що-годе приемливо решение.
Моите отначало задължително се хранеха една след друга, защото мястото за хранене е един шкаф в кухнята. Сега се случва доста често да се хранят заедно - всяка над своята си паничка. На никоя не позволявам да яде от паничката на другата, всяка трябва да си знае кое й е отредено. Само малко с тоалетната понякога се омешват нещата, но в 99% от случаите всяка си ходи в нейната. Даже водата им успях да разделя защото всички пиеха от една и съща паница, вкл. и кучето. Сега Лъки има своя паничка, с която доста трудно свикна, но свикна
Съвсем не си единствена която има трудности с котките.
Дори мисълта, че не си сама, може да те окуражи

Сузи е нова в дома. Тя трябва да си извоюва място в него. И ще се бори да се наложи, да я приемат или да си отдели място със зъби и нокти.
Каката пък си пази територията. Тя е при вас от много повече време. Приема го за свое.
Мисля, че с времето ще се оправят нещата. Търпение ви трябва!