Искам да скоча

с бънджи. Ама ме е шубе. Имам покана за скок, и не е добре да отказвам, а и ми се ще да опитам. Обаче, ме е страх. Моля, помогнете! Кажете ми, че няма страшно!
Дайте идея за предварителна психическа подготовка.
Моля!

Ако се бориш с прасе в кал, ще се изцапаш,но на прасето ще му хареса...

И аз, но нещо напоследък ме е хванало шубето ... Щом във басейн не мога да скоча, а влизам бавно и плавно. Или остарявам или не знам ...

Здравей,
ще ви разкажа какво се случи с мен. Преди 3-4 седмици аз съпругът ми и един приятел тръгнахме към моста на Клисура. Случихме хубаво и слънчево време. Аз изгарях от желание и пътят ми се видя безкрайно дълъг. Да скоча с бънджи беше моя заветна мечта от много време. Карахме и карахме, а моста все далеч беше. Нетърпението ми се покачваше и аз треперих , чувствата ми бяха странна смесица от страх, желание, нетърпение и любопитство . И ето го прословутия мост на Клисура. Чу се вик " НЯКОЙ СКОЧИ " - ПОМИСЛИХ АЗ" и се стрелнах към парапета, за да погледна. И наистина надолу д главата висеше младо момче. При тази гледка желанието ми се засили, а страха буквално струеше, колебанието ми също. Съпругът ми плати 30 лв, които бяха цената за скока. Инструкторите( две млади момчета) му сложиха гетите и го прехвърлиха през мантинелата дадоха му напътсвия и накрая дойде" СКАЧАЙ" Той беше пребледнял , никога не съм го виждала такъв- всякаш не на себе си , но въпреки страха очите му се затвориха , ръцете му се вдигнаха в страни и той се наклони на пред. ПОЛЕТЯ в пропастатта. Гледах го как пада а ужаса и колебанието ми ставаха все по- силни и въпросът " ще мога ли , ще мога ли " Дойде ред на приятеля ни, и той плати таксата за участие ,сложиха му гетите и го прихвърлиха през мантинелата. ВИЖДАХ спокойният му поглед и усмихнато лице и мислих сега ще скочи и той, а "аз ще мога ли? Ще мога , мога, мога" казваше ехото някъде в мен. И се чу " СКАЧАЙ" , той разпери ръцете си в страни затвори очите си и просто остана на мястото си. Върнаха го от вътрешната страна на моста разговаряха с него и пак го прехвърлиха. И той пак не скочи ......... И дойде моят ред "15 лева заради приятеля ти"-каза единият от Бънджистите -инструктори. Аз стоях Това всякаш беше глас от сън, всякаш не говорише на мен. Спомням си какво точно си мислих: Мислих си " ТОЙ НЕ УСПЯ, ТОЙ НЕ СКОЧИ , НЕМОЖА.......................... ! ТОЙ И МЪЖА МИ СА ЕКСТРЕМНИ ХОРА , НА КОИТО АЗ СЪМ СИ ПОВЕРЯВАЛА И СИ ПОВЕРЯВАМ ЖИВОТА НЕЕДНОКРАТНО, НА КОИТО СЪМ И РАЗЧИТАМ ТАМ В ПЛАНИНАТА, ХОРА КОИТО СА ИЗЛИЗАЛИ И СА МЕ ИЗВЕЖДАЛИ ЖИВА ОТ УЖАСНИ СИТУАЦИИ , ОТ ГРЪМОТЕВИЧНИ БУРИ ПО ВЪРХОВЕТЕ НА ПЛАНИНИТЕ, ОТ МЪГЛА В ГОРАТА,ОТ СУГРАШИЦАТА НА КРЪСТЦИТЕ(зъбер в Централен Балкан, казват иМ Кръстците, защото който се качи там се кръсти с думите"Боже нека слезна жив от тук" И РЕД ДРУГИ ПОЧТИ НЕВЪЗМОЖНИ СИТУАЦИИ. Това са парапланеристи и алпинисти, и той не успя. Та аз ли " и тогава отново някъде от далече дойде звука на непознатъя глас :" Момиче ще скачаш ли?" усещах животински страх, ужас. Усещах разликата между гласа на раума и инстинкта, разума ми казваше нищо неможе да се случи нищо, ти си двойно осигурена и никой не е умрял до сега от това, а страха животинският нечовешкият, първичният страх крештеше "разрив на сърцето " Правих крачка на пред и после две назад. Накрая не си спомням как се озовах в колата. Но си спомням съжалението спомням си колко ядосана бях на себе си и не разбирах, как така не го направих? Спомням си как филмирах в съзнанието си своя собствен скок и как до ден днешен не си го прощавам.
Сега съм съгурна само в едно:
ЩЕ СКОЧА НЯКОЙ ДЕН ! и дано този ден да е скорооооооо
ето и линк за да видите как изглеждат нещата от моста надолу:
[линк]
[линк]
[линк]

Няма страшно! Само да те предупредя, че трябва да си кажеш точните килограми. Ако кажеш по-малко ще сметнат грешно въжето и може да се топнеш във водата .

.why do they call this a word processor?
It's simple.You've seen what food processors do to food.

Много по- простичко е отколкото си мислиш...човек усеща само с периферията си, същността му е дълбоко хъркаща...екстремните ситуация събуждат хъркащато ...но то е различно при различните индивиди, също както на едно дете е небоходима само устна забележка за да те разбере , а на друго е необходимо да му се издърпа ушето за да се впечатли...за теб и било предостатъчно това което ни описваш и просто не е било необходимо падащото преживяване от бънжито....но с волята си можеш да го направиш-просто не е необходимо при теб....зная как да не зная, нали съм ясновидеца на клуба...

Истинският мъдрец никога няма да си седне на топките!

А, приятелю има и още условности трябва като каже килограмите си и да е сигурно, че оня вярно е разбрал

Истинският мъдрец никога няма да си седне на топките!

kaji mi kolko struva skoka s banji??????
ti otkade sko4i
umiram ot jelanie da sko4a s banji i da litna s deltaplaner

Ако си чел по внимателно щеше да разбереш колко струва скока.
Но нали съм милостива душа ето ти sita на клуба, който организира скоците на Клисура : [линк]
Цената за скока е различна за различните мостове в бг . На Клисура и Аспаруховия са 30 лв - ако сккочиш и 15 ако не скочиш . В сайта ще видиш на коя дата къде ще са скоците И Успех .......... Аз не можах, но пак ще пробвам няма да се оставя на страха да ме победи, няма се дам без бой я .

Бог е създал разни видове дживотни.... доста са!
Някои са създадени да ровят под земята, други да пълзят по нея /в това число и човека/ други да летят а други да плуват. Има и някои които могат да правят и 2-3 неща също.

Човека, като гледал рибите и си помислил: И аз искам да мога да плувам.
И се научил, но това не му стигнало и .....измислил лодките и корабите и подводниците и....... днес няма никакъв вид риба, която да може да плува на такива дълбочини и с такива скорости като човека/ естествено не без помощта на разни изобретения - кораби и др./
Човека като гледал птиците да се реят по небето си казал: И аз искам да мога да летя.
И измислил разни средства - парашути, делтапланери, моторни самолети, ракети и т.н. И няма такава птица на земята, която да лети толкова бързо като човека и толкова нависоко /чак до луната и др. планети/

Бънджи?

Защо? Кому е нужно? За какво ти е?
Една моментна тръпка, един ужас, един конфликт с вградения ти инстинкт за самосъхранение.... Защо? За какво ти е това? Някаква амбиция, предизвикателство.....какво?

За какво са всичките тези "екстремни спортове" където човек съвсем доброволно се подлага на риск за живота си и често е на косъм от смъртта......?
Някои го правят за лесни пари.

Но в корена на нещата стои едно вечно човешко желание - ДА СПРЕ ДЕЙНОСТТА НА УМА СИ ПОНЕ ЗА СЕКУНДИ. И КОГАТО ТОВА СТАНЕ - СЕ ПОЛУЧАВА ЕДНО НЕОПИСУЕМО КРАСИВО ИЗЖИВЯВАНЕ НА МИР И ТИШИНА.....
За секунди само.


Но има един много по-лесен начин да постигнеш това върховно изживяване - без да рискуваш живота и цялостта на тялото си и да го задържиш за дълго и дори постоянно.



Узнай и ти

Аз ще ги кажа Блек, ама отдалече:) Не мога да си го представя даже. А около мен някакъв празник има сякаш, колко щяло да е хубаво, какъв адреналин, какво нещо.....Няма да я бъде тая с бънджито май:)))

Ако се бориш с прасе в кал, ще се изцапаш,но на прасето ще му хареса...

Tvoite self-satisfaction metodi sa podobie na dushevna masturbacia.

"C бездействие ще намаля загубите"

"За какво са всичките тези "екстремни спортове" където човек съвсем доброволно се подлага на риск за живота си и често е на косъм от смъртта......?
Някои го правят за лесни пари.

Но в корена на нещата стои едно вечно човешко желание - ДА СПРЕ ДЕЙНОСТТА НА УМА СИ ПОНЕ ЗА СЕКУНДИ. И КОГАТО ТОВА СТАНЕ - СЕ ПОЛУЧАВА ЕДНО НЕОПИСУЕМО КРАСИВО ИЗЖИВЯВАНЕ НА МИР И ТИШИНА.....
За секунди само. "
Аз съм екстермен човек, правя екстремни неща, катеря склални отвеси висейки на въже или в дадени случаи и без важе, влизам в необлагородени пропастни пещери, покорявам върхове, летя с "И измислил разни средства - парашути, делтапланери"- по твоите думи, само че аз не летя с делтапланер,а само с парапланер, но ти едва ли правиш разлика между двете.И въпреки всичко не скочих с бънджи ( въпреки моите безкрайни анализи незнайно защо )
Екстремните спортове са много повече от " Една моментна тръпка, един ужас, един конфликт с вградения ти инстинкт за самосъхранение".
Имаше една фраза казана от Дейл Кармегей, с който ти едва ли си запознат, но тъй като тя е тематична ще си позволя да я цитирам, а именно : " Аз искам да съм колкото се може бо близо до ръба, защото от там се виждат всички онези красиви неща, които немогат да се видят от центъра".
Питаш : "Защо? Кому е нужно? За какво ти е?
Една моментна тръпка, един ужас, един конфликт с вградения ти инстинкт за самосъхранение.... Защо? За какво ти е това? Някаква амбиция, предизвикателство.....какво? "
Защото това те кара да си жив, защото така опознаваш себе си.Защото виждаш човешкото в човека и усещаш БОЖЕСТВЕНОТО ПРИСЪСТВИЕ навсякъде около себе си . Защото намираш смисъл да се бориш, откриваш онези скритите, истинските, красивите, исконните човешки ценности, за които наистина си заслужава да се живее. Защото преоткриваш себе си и околните намираш истинските хора и истинските неща. Разбираш,че притежаваш качествата, за които си бленувал и си търсил, за които си се стремил да придобиеш, а те просто са били заложени там в теб и е било толкова просто . Трябвало е само да погледнеш в истинският лик на душата си. Трябвало е просто да видиш Себе си. Там и така човек се научава на много неща, как да живее полезно за себе си, как да цени това, което има, как да вижда света. Научава се да оценява това което притежава, и да го пази и съхранява. Научава се как да ВИЖДА И ЧУВСТВА красотата около себе си и как да оценява всеки миг, който му е даден. Дребните, ежедневните проблеми и нища, вече губят смисъл и отстъпват мястото си на истински важните, стойностните, но ти неможеш да разбереш това, защото не си го приживял.
И не ми говори за това колко опасно е това или колко са рисковани тези спортове или подобни девотиииииииии БЛА,БЛА,БЛА!!!!!11
Не е ли също толкова рисковано , колкото да караш колата си по централните градски улици и някой пиян идиот се нацели в теб? Нима онези две деца, които бяха блъснати на скоро от пиян шофьор са поели по -малак риск пребирайки се в къщи след училище. Или онези деца, които се обърнаха в Македония с автобус ............?
Нима не поемаме всеки ден рискове с това,че въобще излизаме от домовете си?
А истината е че Живота е риск и колкото по- бързо го осъзнаеш , Толкова повече ще му се наслаждаваш.
Аз мисля, че ЖИВОТА Е УНИКАЛЕН! Трябва да се живее, да се отпива с жадни глътки , всичко което ти поднася той. Мисля , че всеки миг е ценен и ниесме длъжни да му се наслаждаваме като на последен, защото никой незнае какво ще донесе утрешният ден.
Това е от мен !
Изказах моето субективно и скромно мнение и дано не съм убидила някой с него

Аз съм рационален тип, съответно не обичам да рискувам живота си, защото разума ме спира . Същевременно имам страх от високо, то не е точно страх по-скоро земята ме привлича да скоча и аз го знам, но въпреки това имам желание да направя бънджи скок от Аспарухов мост (около 70 метра), само да ми падне сгоден случай(зимата май намалят цените)...

.why do they call this a word processor?
It's simple.You've seen what food processors do to food.

леле, леле колко думи... емоционални и хубаво подредени за сломят старческото неразбиране на този "батко/чичо/дядо" и на всички попреминали като мен, които не разбират що за ЧУДО е това...

екстремен човек си, така ли?! поколението ви е такова?!
да не би да започват да ви закърняват жлезите с вътрешна секреция, че да е необходима именно такава стимулация?
това ли е пътя на Еволюцията?
хора - чувстващи...единствено когато употребяват наркотици и всякаква подобна химия, когато излагат живота си на риск, а понякога излагащи и чуждия живот на същия риск...щото и тези с високите скорости за същото говорят..., че си вдигат нивото на адреналина
така си е, все по-удобния и освободен от ежедневен труд и грижи живот ни предлага само една огромна СКУКА, апатия и липса на емоции, които трябва да преодоляваме и набавяме с нещо

ЖИВОТА Е УНИКАЛЕН! Трябва да се живее, да се отпива с жадни глътки , всичко което ти поднася той. Мисля , че всеки миг е ценен и ниесме длъжни да му се наслаждаваме като на последен, защото никой незнае какво ще донесе утрешният ден...,

хайде да се разберем,
не Живота ти поднася наркотиците, естремните спортове или високите скорости/по избор/...
Живота ти дава това, което искаш и търсиш...

какви ли неандерталки и колко ли нееволюирали са били бабите ми?!?
на светлинни години назад са те/въпреки, че са само 2 поколения назад/ от жените правещи шеметна кариера..., с префекно изваяни тела, освободени от предразсъдъци и забавляващи се екстремно, че и от по-простичките съвременни жени, които не влизат в тези категории, но за почти всички еднакво Егоизма е издигнат в култ и все по малко искат и могат да раждат деца...
сигурно изобщо нищо не са разбрали тези бабиери, щом за тях смисъла на Живота е бил в това да родят, отгледат и възпитат деца и да създават красота, доброта и уют около себе си, като подреждат градинките си коя от коя по-уникални, плетат чорапи, разказват приказки или варят сладко от смокини
/ударението е в/у създават/

хората все повече ми заприличват на хибридните цветя, създадени изкуствено и насилствено, "напомпвани" в търсене на някакво измислено съвършенство...красиви, но без аромат, без поколение, нетрайни и скучни за самите себе си...
понякога си мисля, че един плевел носи повече красота и индивидуалност от тях
очите ни вече са късогледи, направо слепи за това, че Живота съществува само и единствено в самите нас...и какъвто го пресъздаваме, такъв ще Е ...може с простота и в хармония..., естествено и неекстремно..., а може и екстремно, разрушително и саморазрушаващо
е, Той, Живота си знае работата, добър е..., и всичко, което поискаме ни го дава... всичко и всички/включително и тези, които не сме толкова екстремни/ ще си платим за измишльотините и гяволиите,
създава ни екстремни ситуации/цунамита, наводнения, земетресения/ щом толкова ги искаме и ги търсим...

нищо лично няма тук към теб, само малко наблюдения и размишления

dream

Момиченце,

Доста празни думи изписа без никакво покритие......ей тъй да си попишеш малко и ти.
Обърни внимание на правописа преди всичко! Това да прочетеш написаното и коригираш грешките преди да го пуснеш в "ефира" и да те четат по цял свят е израз на УВАЖЕНИЕ към тези които ще те четат. /това уважение не идва от катерене по скали/

Ето и моя анализ:

Аз съм екстермен човек, правя екстремни неща, катеря склални отвеси висейки на въже или в дадени случаи и без важе, влизам в необлагородени пропастни пещери, покорявам върхове, летя с "И измислил разни средства - парашути, делтапланери"- по твоите думи, само че аз не летя с делтапланер,а само с парапланер, но ти едва ли правиш разлика между двете.И въпреки всичко не скочих с бънджи ( въпреки моите безкрайни анализи незнайно защо )
Екстремните спортове са много повече от " Една моментна тръпка, един ужас, един конфликт с вградения ти инстинкт за самосъхранение".
Имаше една фраза казана от Дейл Кармегей, с който ти едва ли си запознат, но тъй като тя е тематична ще си позволя да я цитирам, а именно : " Аз искам да съм колкото се може бо близо до ръба, защото от там се виждат всички онези красиви неща, които немогат да се видят от центъра". Ръба - това е на ръба на живота и смъртта. Но "центъра" ??? Как го разбираш ти? Какво е "центъра"
Питаш : "Защо? Кому е нужно? За какво ти е?
Една моментна тръпка, един ужас, един конфликт с вградения ти инстинкт за самосъхранение.... Защо? За какво ти е това? Някаква амбиция, предизвикателство.....какво? "
Защото това те кара да си жив, защото така опознаваш себе си.Защото виждаш човешкото в човека и усещаш БОЖЕСТВЕНОТО ПРИСЪСТВИЕ навсякъде около себе си .
Моля? Какво каза? На ръба на смъртта ли е мястото, където трябва човек да се почувствува жив? Какво опознаваш в себе на този ръб? Един панически ужас и страх , нали? Какво друго опознаваш? Това ли е "човешкото " в човека или просто един най-тривиален животински инстинкт? БОЖЕСТВЕНОТО ПРИСЪСТВИЕ - това да! Но ти не си обясняваш защо е така. Затова б/ч/д Оро ще ти го обясни отново с любов:
Казано е от най-древни времена: "Истината/Бога са скрити от гъстата завеса на....мислите. Ако човек успее да спре бесния ход на ума си - пред него блясва с цялата си красота един друг свят - този на Истината/Бога/Вечността" Какво ли не прави човек неосъзнато, за да постигне това Изживяване ? Ето ти някои от най-разпространените методи:
алкохол, дрога, секс, повтаряне на мантри, изолация от света в манастири и ашрами, и накрая станалото твърде популярно "екстремни спортове" Да! Постига се при всичките едно спиране на дейността на ума и блаженното чувство за Мир и Красота-неземна. Но ......само за секунди. Ти не можеш да летиш вечно с бънджи, нито вечно да си дрогирана, нито пияна до смърт...... Това е риск за здравето и живота. Относно "покоряването на планинските върхове" - няма такова нещо! Те - върховете са си били там от хилядолетия и ще си останат там след твоето "покоряване". Хич не им пука и не се поддават на никакво покоряване.
Защото намираш смисъл да се бориш, откриваш онези скритите, истинските, красивите, исконните човешки ценности, за които наистина си заслужава да се живее. Да се бориш с какво? Със собствения си страх и родени инстинкти за оцеляване? Те на са вложени в теб за да се бориш и ги преодоляваш. Истинските, скрити и и красиви човешки ценности се откриват не при скокове с бънджи и катерене по скали ....... а при общуването с хората - на земна почва. Защото преоткриваш себе си и околните намираш истинските хора и истинските неща. Разбираш,че притежаваш качествата, за които си бленувал и си търсил, за които си се стремил да придобиеш, а те просто са били заложени там в теб и е било толкова просто . Трябвало е само да погледнеш в истинският лик на душата си. Трябвало е просто да видиш Себе си. Там и така човек се научава на много неща, как да живее полезно за себе си, как да цени това, което има, как да вижда света. Научава се да оценява това което притежава, и да го пази и съхранява. Научава се как да ВИЖДА И ЧУВСТВА красотата около себе си и как да оценява всеки миг, който му е даден. Дребните, ежедневните проблеми и нища, вече губят смисъл и отстъпват мястото си на истински важните, стойностните, но ти неможеш да разбереш това, защото не си го приживял.
И не ми говори за това колко опасно е това или колко са рисковани тези спортове или подобни девотиииииииии БЛА,БЛА,БЛА!!!!!11
Хей, момиченце, ако това бе наистина Пътя към откриването на всички изброени от теб добродетели и хубави неща - защо в цялата човешка история и в никое древно и по-ново писание не се споменава нито дума за този "Път". Защо никога, никъде не съм прочел /а съм прочел много.....вервай ми!/ "Човече, иди в планината и катери отвесни скали /най-добре без охранителни въжета/, скачай от мостове с вързани крака, рискувай по всякакъв начин живота си..... И така ще получиш тъй жадуваното Просветление и постигнеш Реализацията на Истинското Себе си!" Не! Никъде не съм срещал тази "мъдрост"
Това е произведение на едно съвременно зомбясано от медиите поколение, превърнато от чалгата, диското, техното и др. машинни електронни звуци и механични ритми, от мутирали политици и диктатори от постоянното притъпяване на способноста в младите да почувствуват дъха на живото около себе си, шепота на дъжда по прозореца, красотата на едно цветенце или дърво започнало дългия път на трансформация от едно семенце до огромно дърво раждащо плодове - не за себе си а за други да се насладят от тях и оцеляват с яденето им. Едно поколение окастрено, загрубяло и станало безчувствено.... немотивирано, обезмислено и отчаяно. Екстремални спортове, вдигане на адреналина на ръба на смъртта......това ли е смисъла на живота, а?
Не е ли също толкова рисковано , колкото да караш колата си по централните градски улици и някой пиян идиот се нацели в теб? Нима онези две деца, които бяха блъснати на скоро от пиян шофьор са поели по -малак риск пребирайки се в къщи след училище. Или онези деца, които се обърнаха в Македония с автобус ............? Не! В никой случай не е толкова рисковано! Не може да се сравнява с риска на живота ти, който ТИ САМА И ДОБРОВОЛНО ПОЕМАШ - БЕЗ НИКАКЪВ СМИСЪЛ И ОПРАВДАНИЕ И ПОКРИТИЕ !!!
Нима не поемаме всеки ден рискове с това,че въобще излизаме от домовете си?
А истината е че Живота е риск и колкото по- бързо го осъзнаеш , Толкова повече ще му се наслаждаваш.
Аз мисля, че ЖИВОТА Е УНИКАЛЕН! Трябва да се живее, да се отпива с жадни глътки , всичко което ти поднася той. Мисля , че всеки миг е ценен и ниесме длъжни да му се наслаждаваме като на последен, защото никой незнае какво ще донесе утрешният ден.
Това е от мен !

Изказах моето субективно и скромно мнение и дано не съм убидила някой с него


Погледнато от тази гледна точка ....дори и да дишаш е опасно за живота. Можеш да вдишаш някакви болестни бактерии и вируси или отровни газове и пари и да се разболееш и умреш....... В Индия има една секта, която в своето вегетарианство са стигнали до фанатизма да ходят с една марля на устата - за да не вдишат някой микроорганизъм и да му отнемат живота по този начин. Да! Живота трябва да се изживее и отпива с жадни глътки и всичко което ти поднася той. Отиването всред чистата природа, далеч от замърсения град или село е едно силно изживяване на влизане в контакт с природата.
СКАЧАНЕТО С БЪНДЖИ И ДРУГИТЕ ЕКСТРЕМАЛНИ СПОРТОВЕ - НЕ СА НЕЩО КОЕТО ЖИВОТА ТИ ПРЕДЛАГА !!! ТОВА Е КОЕТО ТИ САМА СИ ПРЕДЛАГАШ, ЖЕРТВАШ СИ СКЪПОЦЕННИЯ ЖИВОТ И....ЧЕСТО ГО ГУБИШ ПО НАЙ-ГЛУПАШКИ И ЛЕВАШКИ НАЧИН !!!

Но......скачай, катери се и прави каквото ти харесва.... Ти рискуваш - ти губиш. никой друг!!!