Вдъхновете ме!!!...

За какво се сещате веднага, щом чуете "цигулката свири". Какво ви се иска да направите... Напомня ви болка, смърт или пък веселие, а може би любов, страст...

смелите не живеят дълго, но предпазливите не живеят изобщо.

Първото нещо, за което се сетих:

СТАРИЯТ МУЗИКАНТ

Все там до моста приведен седи,
тегли полекичка лъка,
а над главата му ревностно бди
черната старческа мъка.

Бурно край него живота кипи
в грижи и горести вечни
и пъстроцветните шумни тълпи
все тъй са зли и далечни.

Привечер. Спуска се траурен здрач,
ситен снежец завалява,
спира цигулката горестен плач -
стареца немощно става.

И прегърбен той пристъпя едва,
спира се тук-там и стене,
шепнат му злъчни, невнятни слова
зимните вихри студени.

Там - от скованата в мраз висина -
мигом през тънкия облак
хвърля му поглед печална луна,
фосфорно бледа и обла.

А зад гърба му пристъпя Смъртта,
кървава и многоръка,
и по цигулката старческа тя
тегли полекичка лъка.

#rm -rf /bin/laden

Първото, което ми идва на ум е "Царицата на чардаша". Незнам защо.. Веселие, пенливо вино, необуздан смях..

На второ четене - Ванеса Мей Нежност, романтика, красота, чувственост..

Родена от пепелта!

нежност, любов

днес (по)каза ли "Обичам те"?

Деси ,изненада ме -признавам

Зависи какво свири цигулката,
но първата ми асоциация е тъга, носталгия, нежност,невинност.

Въодушевява ме. Изкарва ме от летаргията.Обожавам звукът от цигулка, независимо какво се свири. Има моменти когато направо ми се танцува ,бавно и романтично. Често сутрин си пускам диск със звучене на цигулка и това ми дава стимул да се приготвям по-бързо за работа. Като норкотик е за мен (макар, че не знам точно какво е това).

Мрак, тъга, дълги коридори на пусти замъци, шум на вълни, самота.

първото което ми дойде като образ е циганин с цигулка и определено веселие , ама не някъв мизерен циганин , а лачен

Мъдростта е баланс между знанията, интелекта и човечността.

Деси-много ме кефиш-макар,че по моята тема беше много злъчна и заядлива,но всеки си има право на мнение...Знам,че си много умно и интелигентно момиче.А с това стихотворение ме изкефи още повече.Желая ти много любов и късмет

Blagodaria v mnogo! Naistina me vdyhnoviavate! Prodyljavajte v syshtiq duh!
Zabelejete kolko sa protivorechivi chuvstvata i mislite, skoito ni izpylva "cigulkata sviri"
----------------------------------

смелите не живеят дълго, но предпазливите не живеят изобщо.

сигурно затова наричат цигулката " царицата на инструментите"

Аз се сещам за "Есен" на Вивалди и първите кадри от "Булет".

Работите за цигулка са ми между най-любимите муз. произведения.
Като чуя цигулка и се сещам веднага за :
Паганини цигулкови концерти 1 и 2, 24 му капричиа
Вивалди над 15 неща, годишните времена с Мила Георгиева са страхотни
Бетовен - опус61, Романс ин Ф и ... поне още 6-7 работи
Моцарт - цигулкови концерти КВ211, 216, 218, 219

И още и още.

А като ги слушам те ме вдъхновяват и отморяват.
Надявам се да съм помогнал

"Whatever else you say about human beings, they have been found by GOD to be woth daying for"

1.Унгария, чардаш.

2.Найджъл Кенеди, сезоните на Вивалди.

3.Валс.

...почти едновременно и трите

Vie ste neveroiatni proso. Az sym tuk ot skoro i ne predpolagah che shte mi pomognete. Davajte! Mojete oshte!

---------------------------------------

смелите не живеят дълго, но предпазливите не живеят изобщо.

Сещам се за филма "The red violin" (Червената цигулка), което ми навява различни асоциации и предизвиква крайно различни чувства, както и самия филм - любов, предсказание, мистика, смърт, болка, страст, нежност, бягство, вечност... десетки чувства

Може да съм кучка, ама вярна.

Еееееййййййййй, браво!! Как не се сетих!?

Sмелите не живеят дълго, но предпазливите не живеят изобщо.

Цигулката

Вчера седях на една пейка, близо до училище. Наблюдавах децата, които си играеха там, невинни и незнаещи нищо за света. Минаваха възрастни и им се радваха. Душите на децата и възрастинте са коренно различни, но си приличат по нещо, имат нещо общо, сливат се в едно, а именно - образа цигулката. Самите чувства, с които ни изпълва звукът й са индивидуални за всеки, както и съзнанието на всеки човек.
Когато чуя думата цигулка, в съзнанието ми се вплитат множество чувства и мисли. Представям си как тичам по безкрайно поле, заобиколена от цветя, цветя, които ми напомнят за любовта в реалността. Цигулката е любов, цигулката е страст, романтика, чувственост, красота.
Всеки човек греши и цигуларите също. Всяка една грешка на човека е като грешните тонове, които излизат от цигулката на млад музикант, който не е уверен в себе си и лъкът се плъзга по струни, по които цигуларят не желае, както хората поемат по грешния път.
Произвееденията за цигулка могат да бъдат и меланхолични и оптимистични, както и хората. Веселите хора са като музиката на онези цигани, които идват и ни свирят на ухо.
Има хиляди неща за цигулка, както има и хиляди мисли които могат да изпълнят ума на човек.
Понякога си предтавям, че цигулката свири нещо тъжно, носталгично. А поякога е весела, зареждаща с положителни емоции. Но както и да я виждам, тя винаги е нежна, за разлика от хората, които понякога са много груби.
Всъщност не е задължително цигулката да свири. Може би тя е изоставена под леглото или в ъгълана на саята и просто събира прах. Може би никой не се сеща за нея , както всички забравят нещастните хора, самотни и нежелани .
Седях си аз в късния следобяд и мислех за общото и различното между човека и цигулката, докъто се радвах на децата, чисти и неопетнени, нежни като цигулки.



Това е първото есе (ако може да се нарече така) което пиша през живота си.
Какво ще кажете

Sмелите не живеят дълго, но предпазливите не живеят изобщо.

Ами надявам се да не е последното есе...продължавай така