Exposed!

Тази хубавка историйка повечето вампири я чуха поооо-... миналата седмица, в една легендарна събота, където се родиха такива знаменити изрази от сорта на: "Къде отиваш, Джини, бейби?", че кой би ги забравил. Насред суматохата и един растафарянец за малко да остане без джинси, заради така внимателния жест на моя милост, но туй вече е друг въпрос. Това се случи нааа... (сега ако мога да ви кажа точната дата) 17 Септември 2005 година. А историята се е случила преди Големия взрив, защото и Мамето и Некро не са били родени преди нея, така че нейната точна дата няма да упоменавам.

Дойде ми идея да я публикувам, тъй като някои от прокълнатите тук не я знаят, пък и най-вече шото модератора ми каза през смях, че ако я пусна ще я окачи. А доколко ще си изпълни думата не знам (666%, че е излъгал).

Главните герои на таз красива и красноречива историйка са двама: Атанас, който понастоящем Аз ще назовавам чичо Наско, и неговия френд Лъчо.
Гореупоменатите, които по онова време са били младички и невиннички, чисти като софийски девици (е, добре, чак толкова чисти не, ама да кажем чисти като софийски улици; пак става), отишли да пекат косматите си дупета на не-знам-си-кой курорт от родното българско Черноморие. Само че гаджетата им ги зарязали, взели колата и отпътували за Софето. Двамцата, за да не умрат от глад се събрали на плажа и започнали да умуват. Накрая, след дълбокомислени речи, стигнали до извода да събират миди от морето... Да, ама къде? Ами как къде, в банските си. Чичо Наско се метнал на дюшека, Лъчо заплувал навътре и: събират миди в гащите, влачат ги на брега и ги изсипват. И така, спокойно, по някое време, както си плавал навътре, чичо Наско чул нечий вик и изненадано се обърнал. Лъчо тичал като Христос по водата към брега, със 'се мидите в банските, право към две чехкини, излегнали се под чадъра. И като изминал за 10 секунди това разстояние, което чичо Наско бил плувал за 10 минути, изскочил на брега. Смъкнал си бързо банския, всичките миди изпопадали, изнамерил от немай-къде два камъка и си потрошил ташаците, след което се строполил на пясъка (и... умря, както се изрази самия чичо Наско). А после двете чехкини се омели на секундата.
Чичо Наско се опулил и недоумяващо си мислел: "Абе тоя к'фо направи, си потроши ташаците и легна..." и... плувал още десет минути, накрая излезнал на брега.

А всъщност историята била, че както Лъчо си пълнел банския с миди, и една леееко го прищипнала. Било достатъчно, за да направи тази жертва, като се има предвид, че за 10 секунди най-много това може да ти мине през ума да направиш...

Какво ще видя, колекцията ти от декоративни пеперуди ли?

Тогава с нетърпение я очаквам
Ама нямаше как и теб да не те експоузна
Айде сега ми окачи темата.

Така де, мерси
Ти ще ходиш на срещата в събота... НАЛИ?

отвратителен съвпад


вижте какво си имам^

Искаш да кажеш, че няма да можеш да се погрижиш за тях до събота?

хахахах дааа спомням си:)) Такива случки са изключително болезнени макар хумористични.

Чичо Алекс - Всички Расти са ПЕдерасти
Чичо Бенджи - To the Death for JAH!

......О да определено съм съгласна!!!......Радвам се че реши да я напишеш както те помолих!!!

Ще го имаме в предвид.....

Хей Некро.....За смеха ще се постарая.....(там ме бива)колкото до твоето отсъствие...е надявам се ще ще дойдеш все пак.....(надеждата умира последна...)

За кое си ме молила Лейди Мс?

For Zion, For Jah, To the Death!

Хаха, страхотна история!
Какво е станало после с ташаците му, знаеш ли?!