носталгия

Родена съм в България,но една част от детството ми премина в Русия.Когато живеех там,тъгувах за България.Минаха доста години от както сам си в България,но частица от мен остана завинаги в Русия.Нищо руско не ми е чуждо.Понякога се разплаквам като слушам (или въобще чуя)руска реч.Бях забравила много неща,но сега нали има руски програми по кабеларките,та като ги слушам или гледам си поплаквам( ей тъй ,отвътре ми иде).ИЗВИНЕТЕ!!!!!!!!!!!

Братя по оръжие...

Конечно!!!!!!!!!!!!!:))))))))))

носталгия
Когато полисля дали да не отида някъде ( например на екскурзия) първо се сещам за вече познати места и страшно ми се иска отново да ги посетя ( за по-дълго време) после нови места и нови идеи ...
А Русия е толкова разнолика.

Бих добавила,че Русия ми остана като 2-ра родина.Докато живях там имах възможността да посетя някои градове,а так даже и некоторьiе деревни.А Москва,красота какая то.Имах приятели руснаци и даже се доближих до някои обичаи от тяхната култура.Еееех,да можех да върна времето назад,само за мъничко-само за мъничко, ама май и мъничко............

милая Молская волна, не грусти и не пытайся вернуть то, что не возвращается.
Просто не теряй ту ниточку, которая тебя связывает с Россий. А вновь побывать там и встретиться с друзьями ведь не невозможно!
Представь себе как чувствую себя я - 25 лет там и 25 лет здесь!
Но искренне скажу - настоящие друзья у меня есть и там и в Болгарии. Удивительно даже мне самой как сохранилась эта сильная связь между нами.
Выше голову

ОООООххххххххххххххххххх!!!

Еееех......из двух друзей, всегда один раб другого, хотя часто ни один из них, в етом себе не признается....оххххх...

грустнооо.......

Нека в историята на твоя мъничък век бъде написано:беше щастлива, беше човек!

Не разбрах само за какво се извиняваш.
Носталгията е нещо нормално. Всеки я изпитва.
На мен също Русия много ми липсва на моменти...

Аз пък съм роден в УССР, ама си живея тука, от време на време се вяствам и до Украйна да си видя родата.... И ми е тъжно... Особено сега, когато и сърцето ми остана там...
"Ще нэ вмэрла Украина..."

Captat non muscas aquila!

Ето моя Россия!

бррр студенко .....
а какво ще кажете за Крим ( слънчева Евпатория )
аз съм от там ...

Нека в историята на твоя мъничък век бъде написано:беше щастлива, беше човек!

а ако ти потрябва тук сърцето?
Тъгата за Украйна не ме оставя никога.

Сърцето ми е и тук и в Украина гр.Железногорск обл.Курск.Там съм живяла,но съм посетила и други градове,а Москва и Петербург-красота какая то.И хората там са други,сякаш по сърдечни.Поне аз това усетих.Търся приятелката си,която не е родена там,просто родителите и бяха интернирани за политическите си виждания през 70-те години и след падането на комунизма семейството и се върна в родния им край някъде в северозападна Русия.Писала сам до"Жди меня",но нямам отговор.Преди това писах до Горкома в Железногорск,но и от там не получих нищо.Пишехме си отвреме на време,но от Москва докато тя следваше там и после следите ни се изгубиха,заради честа смяна на адреси.Сега не се сещам къде да пиша.Не знам дали и чрез интернет ще успея.ще съм благодарна,ако някой ми напише по популярни руски сайтове,чрез които да се опитам да я потърся.Предварително благодаря на тези,които ми отговорят!!!:)))))))))

Лятото ще ходя в Крим! Там ще се видя с моето момиче! Иначе ме чака студена зима.... Във всяко едно отношение!

Captat non muscas aquila!

Сърцето ми остана там... ето това е най-лошото - когато любимия ти човек не е до тебе....

Captat non muscas aquila!

каквато и да е зимата .....на полуострова ще получиш компенсация за всички студове ....
от кой град е твоето момиче ?


If you believe in joy,it's because of sadness
If you believe in God,it's because of devil

От Гадич /до Полтава/, ама е студентка в НФАУ в Харков...

Captat non muscas aquila!

хммм не съм минавала през Гадич....
доста отдалечено е от моя край май ....;)

Дори и най-сладкопойната птичка може да ти се изсере на главата....