Бартер
7 отговора
300 прегледа
Бартер
Фирма иска да замени стоки с друга фирма. Двете фирми са регистрирани по ДДС. Издават си данъчни фактури една на друга. Може ли за начин на плащане да се упомене "чрез прихващане" и да не се извърши физическо плащане. А какво става с ДДС в такъв случай, навярно данъка трябва да си го преведат взаимно. Моля дайте мнение!
Re: Бартер
Може да се използва всякакъв начин на плащане, включително и прихващане. ДДС-то трябва да си го размените по ДДС сметките, но е задължително само ако е над 1000 лв. В ЗДДС е казано кога е задължително ползването на ДДС сметка и начинът на плащане не е в условията
Re: Бартер
Ако е налице равностойна замяна(бартер), т.е. плащането на цялата стойност по фактурата е с насрещна престация в стоки или услуги, то ДДС обективно не може да се плати по ДДС сметка, защото плащането не е парично.
При неравностойна замяна, т.е. при частично доплащане с пари, паричната част, ако са налице условията за това, следва да се плати по ДДС-сметка.
При неравностойна замяна, т.е. при частично доплащане с пари, паричната част, ако са налице условията за това, следва да се плати по ДДС-сметка.
Re: Бартер
"При бартерни сделки фактически са налични две насрещни доставки (виж чл.34 от ППЗДДС), при които доставчикът по едната е получател по другата и обратно. В резултат на това е налице задължение и на двете страни по сделката да платят дължимия данък по ДДС-сметката на другия от участниците. Що се отнася до сроковете, в които следва да бъдат преведени сумите за данъка, трябва да се има предвид, че поради отсъствието на парично плащане при бартер е неприложима разпоредбата на чл.55а, ал.1 от ЗДДС, според която доставчикът получава сумата на начисления данък заедно с плащането по доставката. Тогава поради отсъствието на такова при бартер е очевидна хипотезата на чл.25, ал.1, т.1, според който като дата на възникване на данъчното събитие и изискуемост на данъка се приема датата на прехвърляне на правото на собственост или на друго вещно право върху стоката или услугата. В случаите, при които датата на възникване на данъчното събитие не може да се определи по този признак, се приема, че то е възникнало на датата на фактическото предаване на стоката или на датата на физическото завършване на услугата (чл.25, ал.1, т.3 от ЗДДС). "
Re: Бартер
тия неща, които разменяш на бартер си имат стойност и тя ебез ДДС, а ДДС-то не влиза в стойността на стоката или услугата и се плаща през сметката с пари, т.е. то не е част от бартера
Re: Бартер
Отговорът на въпроса ви е в т.2 на Писмото по-долу, макар че чл. 55а - ЗДДС е пределно ясен и категоричен.
№ 24-00-36 от 23.01.2003 г. относно условията за задължителното ползване на "ДДС-сметка"
МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ ГЛАВНА ДАНЪЧНА ДИРЕКЦИЯ
чл. 238 ДПК, чл. 55 - 55а, чл. 147 ЗДДС
Във връзка с приложението на чл. 55а от ЗДДС, на основание чл. 238, ал. 1 от ДПК се дава следното становище:
1. По отношение на задължението за плащане на ДДС чрез "ДДС-сметка" (ДДСС)
Чл. 55а, ал. 2 от ЗДДС задължава получателя да "плати начисления му данък по "ДДС-сметка" на доставчика по отношение на доставки, за които едновременно са изпълнени следните условия:
1. получателят е регистрирано по този закон лице;
2. начисленият данък е над 1000 лв.
Тази разпоредба налага задължителното използване на ДДСС, когато данъкът по доставката е над 1000 лв., независимо че е възможно:
а) за една доставка да са издадени повече от една фактура, по всяка от които начисленият данък е под 1000 лв.;
б) по отношение на една доставка да се предвиждат няколко плащания - на стойност и данък, като всяко плащане по отношение на данъка е под 1000 лв.
По отношение на сроковете за плащане на данъка по доставките чрез ДДСС, когато използването й е задължително, следва да се отбележи, че чл. 55а, ал. 1 от ЗДДС посочва, че доставчикът получава сумата на начисления данък заедно с плащането по доставката. Поради това е налице необходимост заедно с плащането по доставката да се извършва и съответстващо плащане на данъка по ДДСС, когато чл. 55а, ал. 2 е приложима.
Когато е извършено плащане по доставката, без да е извършено допълнително плащане по ДДСС, въз основа на разпоредбата на чл. 55а, ал. 1 от ЗДДС е налице плащане на данък, което плащане обаче не е извършено по ДДСС - доставчикът е получил данък, който не е платен по ДДСС. Това е в противоречие на разпоредбата на чл. 55а, ал. 2 от закона и ще подлежи на санкциониране съгласно чл. 147 от ЗДДС.
2. По отношение на задължението за плащания на ДДС чрез "ДДС-сметка" (ДДСС) при плащания със стоки и услуги (бартери), прихващания, прехвърляне на вземания и встъпвания в дълг.
Безспорно е, че в стопанския живот е възможно да съществуват различни уговорки по отношение на погасяване на задълженията между търговците, възникнали на основание доставка (сделка). Например възможно е да е уговорено погасяване чрез плащане в стоки (услуги) или чрез прихващане.
Допустими са също прехвърляне на вземания или встъпвания в дълг.
Предвид императивната разпоредба на чл. 55, ал. 2 от ЗДДС, съгласно която плащането на данъка трябва да се извърши от получателя по "ДДС-сметка" на доставчика, подобни уговорки са недопустими по отношение на данъка.
Например, получателят е задължен да плати на своя доставчик данъка по "ДДС-сметка" дори и в случаите, когато при други обстоятелства е възможно да извърши прихващане на това задължение с други свои вземания към същия доставчик.
Нещо повече, предвид действащата разпоредба на чл. 55, ал. 2 от ЗДДС, ако страните договарят начин на плащане на ДДС, различен от този по "ДДС-сметка", когато използването й е задължително, то на основание чл. 26 от Закона за задълженията и договорите тази уговорка е нищожна, защото е в противоречие със закона. Това обаче няма да доведе до нищожност на сделката (доставката).
На същото основание, нищожни са и уговорките, които предвиждат плащането на данъка да се извърши на друго лице, различно от доставчика, или плащането на данъка да се извърши от друго лице, различно от получателя. Ето защо не е възможно прехвърлянето от доставчика на трето лице на вземане, възникнало в резултат на доставка в частта ДДС, нито е възможно трето лице да встъпи в дълга на получателя по отношение на доставка в частта за данъка, когато по отношение на тази доставка използването на "ДДС-сметка" е задължително.
Следва да се обърне внимание на факта, че в случаите на сделки, при които плащането е уговорено в стоки или услуги (бартер), предвид наличието на две насрещни доставки (както се вижда и от чл. 34 от ППЗДДС), при които доставчикът при едната е получател по другата, то е налице задължение на всяко от лицата да плати данъка по ДДСС на другото.
3. По отношение на влизането в сила на чл. 55а от ЗДДС
Съгласно § 41 от ЗИДЗДДС (обн., ДВ, бр. 117 от 2002 г.) разпоредбата на чл. 55а от ЗДДС влиза в сила от 1.01.2003 г. Доколкото тази разпоредба касае плащанията по доставките, тя има приложение за всички доставки, чието плащане е извършено след тази дата.
Това означава, че независимо от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, нито от датата, на която е издадена данъчната фактура за нея, при положение, че е налице плащане по доставката след 1.01.2003 г. на основание чл. 55а, ал. 2 от ЗДДС, следва да е налице и съответстващото му плащане на данъка по ДДСС на доставчика.
От друга страна, дори и да са налице уговорки между лицата, извършени преди 1.01.2003 г., касаещи плащането на данъка по доставки след тази дата, то тези уговорки не могат да противоречат на разпоредбата на чл. 55а, ал. 2 от ЗДДС и съответно получателят по доставката следва да изпълни задълженията си така, както те са посочени в цитираната разпоредба.
ГЛАВЕН ДАНЪЧЕН ДИРЕКТОР: (п) Н. Попов
№ 24-00-36 от 23.01.2003 г. относно условията за задължителното ползване на "ДДС-сметка"
МИНИСТЕРСТВО НА ФИНАНСИТЕ ГЛАВНА ДАНЪЧНА ДИРЕКЦИЯ
чл. 238 ДПК, чл. 55 - 55а, чл. 147 ЗДДС
Във връзка с приложението на чл. 55а от ЗДДС, на основание чл. 238, ал. 1 от ДПК се дава следното становище:
1. По отношение на задължението за плащане на ДДС чрез "ДДС-сметка" (ДДСС)
Чл. 55а, ал. 2 от ЗДДС задължава получателя да "плати начисления му данък по "ДДС-сметка" на доставчика по отношение на доставки, за които едновременно са изпълнени следните условия:
1. получателят е регистрирано по този закон лице;
2. начисленият данък е над 1000 лв.
Тази разпоредба налага задължителното използване на ДДСС, когато данъкът по доставката е над 1000 лв., независимо че е възможно:
а) за една доставка да са издадени повече от една фактура, по всяка от които начисленият данък е под 1000 лв.;
б) по отношение на една доставка да се предвиждат няколко плащания - на стойност и данък, като всяко плащане по отношение на данъка е под 1000 лв.
По отношение на сроковете за плащане на данъка по доставките чрез ДДСС, когато използването й е задължително, следва да се отбележи, че чл. 55а, ал. 1 от ЗДДС посочва, че доставчикът получава сумата на начисления данък заедно с плащането по доставката. Поради това е налице необходимост заедно с плащането по доставката да се извършва и съответстващо плащане на данъка по ДДСС, когато чл. 55а, ал. 2 е приложима.
Когато е извършено плащане по доставката, без да е извършено допълнително плащане по ДДСС, въз основа на разпоредбата на чл. 55а, ал. 1 от ЗДДС е налице плащане на данък, което плащане обаче не е извършено по ДДСС - доставчикът е получил данък, който не е платен по ДДСС. Това е в противоречие на разпоредбата на чл. 55а, ал. 2 от закона и ще подлежи на санкциониране съгласно чл. 147 от ЗДДС.
2. По отношение на задължението за плащания на ДДС чрез "ДДС-сметка" (ДДСС) при плащания със стоки и услуги (бартери), прихващания, прехвърляне на вземания и встъпвания в дълг.
Безспорно е, че в стопанския живот е възможно да съществуват различни уговорки по отношение на погасяване на задълженията между търговците, възникнали на основание доставка (сделка). Например възможно е да е уговорено погасяване чрез плащане в стоки (услуги) или чрез прихващане.
Допустими са също прехвърляне на вземания или встъпвания в дълг.
Предвид императивната разпоредба на чл. 55, ал. 2 от ЗДДС, съгласно която плащането на данъка трябва да се извърши от получателя по "ДДС-сметка" на доставчика, подобни уговорки са недопустими по отношение на данъка.
Например, получателят е задължен да плати на своя доставчик данъка по "ДДС-сметка" дори и в случаите, когато при други обстоятелства е възможно да извърши прихващане на това задължение с други свои вземания към същия доставчик.
Нещо повече, предвид действащата разпоредба на чл. 55, ал. 2 от ЗДДС, ако страните договарят начин на плащане на ДДС, различен от този по "ДДС-сметка", когато използването й е задължително, то на основание чл. 26 от Закона за задълженията и договорите тази уговорка е нищожна, защото е в противоречие със закона. Това обаче няма да доведе до нищожност на сделката (доставката).
На същото основание, нищожни са и уговорките, които предвиждат плащането на данъка да се извърши на друго лице, различно от доставчика, или плащането на данъка да се извърши от друго лице, различно от получателя. Ето защо не е възможно прехвърлянето от доставчика на трето лице на вземане, възникнало в резултат на доставка в частта ДДС, нито е възможно трето лице да встъпи в дълга на получателя по отношение на доставка в частта за данъка, когато по отношение на тази доставка използването на "ДДС-сметка" е задължително.
Следва да се обърне внимание на факта, че в случаите на сделки, при които плащането е уговорено в стоки или услуги (бартер), предвид наличието на две насрещни доставки (както се вижда и от чл. 34 от ППЗДДС), при които доставчикът при едната е получател по другата, то е налице задължение на всяко от лицата да плати данъка по ДДСС на другото.
3. По отношение на влизането в сила на чл. 55а от ЗДДС
Съгласно § 41 от ЗИДЗДДС (обн., ДВ, бр. 117 от 2002 г.) разпоредбата на чл. 55а от ЗДДС влиза в сила от 1.01.2003 г. Доколкото тази разпоредба касае плащанията по доставките, тя има приложение за всички доставки, чието плащане е извършено след тази дата.
Това означава, че независимо от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, нито от датата, на която е издадена данъчната фактура за нея, при положение, че е налице плащане по доставката след 1.01.2003 г. на основание чл. 55а, ал. 2 от ЗДДС, следва да е налице и съответстващото му плащане на данъка по ДДСС на доставчика.
От друга страна, дори и да са налице уговорки между лицата, извършени преди 1.01.2003 г., касаещи плащането на данъка по доставки след тази дата, то тези уговорки не могат да противоречат на разпоредбата на чл. 55а, ал. 2 от ЗДДС и съответно получателят по доставката следва да изпълни задълженията си така, както те са посочени в цитираната разпоредба.
ГЛАВЕН ДАНЪЧЕН ДИРЕКТОР: (п) Н. Попов
Re: Бартер
Да, но това е при положение, че данъка е >=1000 лв. ДДС е под 1000 лв., така че остава фирмите единствено да си издадат взаимно фактури с еднакви суми, без да се превежда нищо.