Два въпроса:

Незнам, но аз по принцип взимам топката рано след отскока и на разстояние от мен. По простата причина, че ако топката вземе да ме задминава целта ми е да прехвърхя мрежата и тогава не може да се говори за опит за силен бекхенд. Може да допускам грешка някъде, но вчера 2 часа играх. Бекхенда ми с една ръка е доста нестабилен и както казах въобще не е силен. Трябва да променя нещо, но си мисля отново да почна да го играя с две ръце.

Сафин - Федерер 5-7 6-4 5-7 7-6 9-7, Australian Open 2005, semi-final

bekhend s dve ruce ?? Tva e golqma gre6ka,samo nai golemite durvari v tenisa igraqt beck-hend s dve ruce.Tva e lipsa na stil i tehnika

Това е просто влагане на повече сила в бекхенда. Обаче не е лесно човек да свикне. Според мен, за да игае човек бекхенд с две ръце, трябва да е сигурен в този с една ръка /поне като точност/, защото при този с две ръце увеличената сила се компенсира с ограничаване на техническата възможност за изпълнение. Ад съм си фен на удара с една ръка /стига човек да си води ракетата с двете ръце до преди удара, както си е редно/.

че ти си отявлен такъв, каквито определяш хората, играещи бекхенд с две ръце. По-добре не се мори да пишеш тук - твърде напред си, за да слизаш до нивото на елементарни играчи като приятелите във форума.

Dolce vita!

Federer, за мен е важно ефективността на удара, а не точно красотата. Иначе и аз съм фен на удара с една ръка и затова почнах да го играя, иначе сега щях дори да не мога да насоча топката играейки с една ръка.

Chavo, с една ръка не съм толкова слаб, че да не контролирам топката. Просто удара ми е подаване. Нестабилен. Докато като хвана ракетата и с двете ръце чувствам някаква сила и съответно без притеснения удрям топката с голяма сила. Този ми бекхенд е остър и обичам при ретури да го използвам, но се въздържам от него, защото все пак се водя играч с "one hand backhand". Въпреки това се старя да усъвършенствам едноръкия си бекхенд и като се има в предвид, че допреди година не можех да вкарам топката в игрището, сега пак казвам - въпреки че ми е слаб, има доста лифт в него

Сафин - Федерер 5-7 6-4 5-7 7-6 9-7, Australian Open 2005, semi-final

ако ще ефективността ти да е на добро ниво, но в същото време играеш като брадвар - недодялано, без необходимата техника и финес, все едно нищо не си направил...
Освен това, ефективността е съчетана най-вече с физическата подготовка... Тичане, тичане, тичане. Но тук, всички ние, отлично знаем това

Dolce vita!

си по-напред и от Макенроу
Само така!

Dolce vita!

абе и сама мога да си го поддържам, само да имам пари да си купя zемята и да си сложа настилката

определено е най-важния удар и не е никак лесен, особено ако трябва да играеш срещу майстор лобаджия :(
именно заради един смач бях се отъркалял по корта преди няколко месеца...
тва да мачкаш враго всячески, а той само да те лобира докато слънцето ти пече в очите не е никак приятно...

... но пък никога няма да падна толкова ниско, че да целя някого между краката

абсолютно, и аз мразя най-много от всичко да ме прехвърлят. само че значи не го мачкаш както трябва противника, щом той все пак намира начин така да ти върне топката, че не само да се защити, ами и ти да не можеш да му отвърнеш и само да си седиш на мрежата и да си бъркаш в носа... така че човек трябва да мисли преди да отива да играе воле иначе после ще се търкаля по корта:)

за страничните наблюдатели е странно, че не всички отиват на мрежата за разстрел :)... затова и апроучът е толкова специфичен и труден удар.

Prostitution of the Self.

Мдам, и точно затова се радвам на красивите си отигравания. Ти можеш и те за теб са нещо типично. А, да, + ефективност. Какъв е смисъла да изразходваш толкова много енергия при даден удар за една единствена точица, при положение че може да не се напрягаш толкова и пак да спечелиш точката? Хайде няма да споря с професионалисти, че ставам за смях - не съм навътре и не съм им на нивото.
Апропо: от къде знаеш, че "Тичане, тичане, тичане" - това не го мога. Хайде да играем, може да "играя като брадвар", но стигам максимално повече топки и това е нещо типично за играещите на клей. Това че "играя ефектно" съвсем не значи, че не гоня топки!
Впрочем всички правят това ("Тичане, тичане, тичане"), незнам от къде ти хрумна такова нещо.

Сафин - Федерер 5-7 6-4 5-7 7-6 9-7, Australian Open 2005, semi-final

Смач... такова животно няма в играта ми. Ако е нападателен и тръгне да ме прехвърля, тогава провя някфи опити за смач, защото нямам възможност да догоня топката. А ако е някакъв опит за прехвърляне и топката пада близко до мрежата, просто изчаквам да тупне и после една лека топка по диагонала върши работа. Но пък ако е защитен лоб догонвам топката и се опитвам да я отиграя (понякога и чрез удар м/у краката, но след последния опит няма да пробвам вече)

Сафин - Федерер 5-7 6-4 5-7 7-6 9-7, Australian Open 2005, semi-final

никога не съм го пробвала, ама и не искам май, като се замисля какви последици може да има. пък и никога не съм виждала жени да го пробват.
а иначе за апроуча то е ясно, че е труден и специфичен, затова има все по-малко майстори на този тип игра, която предполага по-голям афинитет към разнообразието и риска.
всъщност може ли някой да каже нещо повече за този ъпроуч? нали се има предвид сечен бекхенд под това понятие? обаче е доста по-различен от сечения бекхенд след който оставаш на задната линия. не съм много наясно с въпроса, само знам, че повечето пъти, когато опитам подобен удар, за да отида на мрежата, топката или никога не остава достатъчно ниско, или винаги попада вместо някъде по ъглите, в центъра на корта, откъдето естествено е лесно да се защитиш с пасинг шот или лоб вследствие на което се появява проблемът със смача/респ. волето.

апроуч доколкото знам е всеки удар, с който излизаш на мрежата....естествено трябва да е достатъчно добре изпълнен, за да затрудни максимално съперника и после лесно воленце или смачче пък на атаката със сечен бекхенд и викат chip and charge не знам кое му е различното при атака и при неатака, освен че пласирането трябва да е добро....той ако беше лесен тоя удар, нямаше да те минавам;))

---------
Ferrero - idiot.
Gaudio - vamos.
Nieminen -
Murray -

Чийп енд чардж е когато изпълняваш апроуч като ретур, както правят само закоравелите с-в играчи. :) А апроуч е всеки удар, с който излизаш на мрежата, но от форхенд едно, че няма нужда, след като можеш свободно да атакуваш, а и никога не може да се постигне достатъчно странично въртене и да се пласира оптимално топката.

Prostitution of the Self.

от истината, че всички го правят ТОВА /и така не разбрах, какво толкова ти хареса, че да го пишеш толкова много пъти/ "тичане, тичане, тичане". Ако пък ти играеш с партньори, които имат добра физическа подготовка и са пъргави като зайци, то тогава мога само да ти завиждам, с добри чувства

Dolce vita!

не е най-важният удар.

Dolce vita!

но това "Фереро" все ме подсеща за любимите ми бонбони - ФЕРЕРО РОШЕ, както и за Киндер-сюрприз яйцето! Аааааамммм!!!

Dolce vita!

Абсолютно всички! (Изкл. тромавия тренер)
И не бих казал, че съм далеч - все пак ти играеш с 30+ годишни партьори и си останала с грешно впечатление

Сафин - Федерер 5-7 6-4 5-7 7-6 9-7, Australian Open 2005, semi-final