В утрото дъждовното

В утрото дъждовно вървя и днес,
по тротоара изкъртен с годините!
Подковани коне са краката ми там,
и оттекват зад хребата на дните...

На един измислен земен уж -Живот,
на миговете безброй неизживявани!
На една рисувана с боички любов

Захвърлена във нивата трънлива,
сред огромните й камъни- ръбати!
На отминалите й с мъката години,
в извивката на пътя ни- Житейски!

И дъждът вали не спира да вали,
Спомените стари кат' въглени парят!
Есен е навън!- Облечена и в сезоните
на животът ни... във черното и бяло...

Въздишаща й по пътя ни вечен...

Вярвайте в доброто и му отворете широко вратите.
Една усмивка само и друг е вече този свят!