Когато децата удрят?

Предполагам, че е дискутирана тема, но все пак ще съм благодарна на тези, които напишат своя опит. Моя малкия от някъде седмица стана доста агресивен и започна да удря с каквото намери когато нещо не му харесва или не става както той иска. Притеснява ме да не започне така да прави и в детската градина( а дали не го е видял това и от там..), а да кажеш ние да го удряме не. Какво поведение трябва да имаме ние като родители в тази ситуация? Да го накажем? Да го ударим обратно леко за да му покажем, че боли и не бива да прави така? Или нещо друго...дайте идеи?Благодаря...

Виж тук, така бяхме ние точно мин.год. по същото време:
[линк]

Само едно мога да те успокоя, минава и заминава. Много беше безцеремонен, понякога отиваше и директно буташе на земята деца които за първи път вижда, не само че брах срам, но и се притеснявах да не би да е някакъв антисоциален тип моя динозавър...
Но ето го сега казва, - моля, багодаия, като е нервен и иска да мине някъде а не може - вади френския : скус ми, но не бие, не хапе, даже едно китайче днес явно по-малко от него да беше три пъти отиде да го удари, а Виктор само го гледаше и все едно се чудеше това пък малкото какво му става, но не му отвърна... спокойно и при вас ще отмине всяко нещо с времето си.

Здрасти,здрасти!
отдавна не сте се показвали на хоризонта

И аз забелязах, че напоследък Коко и връстниците му започват ей така за забавление да се потупват по главите - интерсно, само по главите се шляпат минавайки един покрай друг! А и върху мен понякога пробва силата си и от радост, и от яд.
но според мен е просто заради това, че нещо не им е по вкуса в момента и пробват да видят какво ще стане ако се потупат малко
При вас сигурно е доста по-осмислена сколонността към боя, реакция към околния свят, в който не всичко му е позволено, така мисля. Децата не знаят по какъв друг начин да реагират на несправедливост спрямо тях, а и наистина копират едно от друго и така се научават да се бият. Щото който не се научи пък в една по-голяма възраст като 6 - 7 год. например бива тормозен заради кроткия си нрав .
Аз съм също против боя между децата, щото могат да станат и големи бели така.
Не ни остава друго освен като се разбеснеят да ги гушнем много силно и да кажем, че така не бива. Ако не помага, бих го оставила сам и да му дам време да му мине от самосебеси. Според ситуацията. А ако пък съм афектирана в момента и не мога да мисля трезво сигурно ще го шляпам ако беснее без понятна за мен причина.

a na dolniat site shte vidish nai-presnite ni snimki! pozdravi na Kalinkata

[линк]

Не се притеснявай, почти всички минават през такъв период. Важно е спокойно да му обясниш, че това което прави не е хубаво и ако те удари го попитай ще му хареса ли ако и ти направиш същото. С повече обяснения и говорене и постепенно отминава.

А пук при нас е обратно все бият мойта дъщеря. Имаше момент след едно сериозно ухапване от друго дете тя хем се стресира, хем след време взе да посяга. Тогава четох, че е добре да види как ние галим другото дете и това омаше много добър ефект. Но аз се питам какво да направя, за да не я бият?

Благодаря за отговорите на всички, ами явно ще си обясняваме..дано да има ефект, защото то дребното така ми се смее насреща като му се карам в такъв момент, че се чудя дали нещо му остава в главата или всичко излиза от ушите

Здравейте,
майка съм на 3-годишно момиченце и вече знам едно нещо със сигурност:Всичко при децата е на периоди. Вашето дете също преминава този период. Ние го минахме, когато бяхме на 1,8м. Тогава за първи път я пуснах на ясла. Седмица, след като вече посещаваше яслата, бяхме излязли на барче, имаше и други деца и то по-големи от нея. Ванина отиде при тях и аз си мислех, че ще си играе, а тя започна да ги дърпа едно след друго,да ги скубе, рита,гони и т.н. Бях много изненадана и направо шокирана.Никога не я бях удряла.Също като Вас си помислих, че детето ми проявява някакво асоциално поведение и се страхувах да я изведа на разходка.Известно време приложих този вид наказание-от яслата вкъщи. Така или иначе, беше твърде малка и за бой, и за наказване,и за обяснение. Сигурна съм,че това поведение беше придобила от посещението си в яслата, разговарях с една от учителките и разбрах, че в групата имало по-голямо дете,което имало агресивни действия спрямо останалите. Малко ми стана жал за мойто. Явно тя като по-малка и като нова си го е отнасяла от другите деца. По този начин може би дори мъничето е сметнало, че това е начин на общуване.В крайна сметка-всичко премина. Сега като по-голяма виждам, че умее да отстоява позициите си пред другите деца,без да е ненужно агресивна.Все пак така е по-добре,отколкото да бъде бита от останалите.Животът е твърде тежък и те трябва да са готови да се отбраняват. Незнам дали е правилно, но сега и обяснявам да не бие децата, но когато някой я удари тогава да отвръща и тя.
За Вас в момента моят съвет е просто да обяснявате на детето, че не бива да удря децата, защото тях ги боли и дайте пример как да речем се е ударило някога и как го е боляло. Ако го ударите,дори лекичко,показвате,че хората трябва да се удрят и не постигате нищо. Ако го накажете няколко пъти може би ще спре да бие децата, но и има вероятност,когато някой друг му посегне след време, да се страхува да се защити,което мисля не е много добре за него.
Надявам се да съм Ви била полезна донякъде. Не се притеснявайте,ще отмине този период и ще дойде друг.Бъдете внимателна, когато го извеждате сред други деца и му обяснявайте, че с тях трябва да бъдат приятели и да не се бият.