Коприва

..Защото ще ни пари под клепачите
и всички задни улици в съня
ще водят към бодливото пространство,
което сме затрупали с невярване
и (може би) очакване за утре,
че свЕщите сами ще се разпалят
и всички неизказани молитви
ще сбъднат синьото край нас..

Дали ще досънуваме капчуците,
изкапали следесенно тъгата,
по дланите на пейките-дъждовници.
Ний- (двама с тебе) просяци за лято,
потеглили в далечното, което
напук ни обещава вечна близост,
но хладното ще жули по сърцето ни,
защото тишината е коприва

понякога..

и пари в премълчаното...

Да, тишината пари понякога повече и от безмилостна истина. И "пари под клепачите" - това ми хареса.
Всеки път когато чета твоите неща ги препрочитам по 5-6 пъти докато се съсредоточа. Не знам защо е така...

Хей, здравей!. Чак сега като прочетох разбрах коя си тук, ама това на ушенце само:-) Силни стихове пишеш, но все въртиш и сучеш около болката или бъркам. Знаеш, че тя ни извисява на едно друго ниво. А относно пареното под клепачите, е защото в очите са нашите души. Именно те парят в тишината. Но аз си разговарям с нея, и знаеш ли не пари чак толкова. А зарежда с нова енергия. Пък копривата, където жарне си има своето значение. Лекува и тя;-)
Търси и в тъжното нещо весело, щото иначе я оцелели , я не

Вярвайте в доброто и му отворете широко вратите.
Една усмивка само и друг е вече този свят!

О, пак грешка това е See... тъмната индия. Моите извинения...

Вярвайте в доброто и му отворете широко вратите.
Една усмивка само и друг е вече този свят!

Жули. колко точно само си го изразила. Това усещане от прекалената тишина и нямането какво да си кажеш с човека до теб, уж близки, а дефакто далечни. Изобщо, много ми хареса този стих. Поздравявам те как умело си успяла да го внушиш това, за съжаление, тъжно и жалко усещане

Май че все около лятото и есента ти се въртят мислите. Но има и друго лято, когато отново ще си щастлива. А дотогава – радвай се на спомените.Или напиши нещо и за пролетта.

...Пролетта.. е на другия бряг,
там, където е тихо и нежно
и ми дращи от бели цветя
във очите.. И тъмно зелени
скитат някакви слънчеви дни,
дето искат да стана питомна.
НО на мене...ми се вали!
Искам шумно и диво,
/разбираш ли/

да живея есенно-лятна..


(Някак си недолюбвам пролетта - с всички ония летящи пухове и досадни насекоми...една такава прекалено добра и сладникава... Сигурно съм луда . Ми...такава съм...)

Нямам думи!
Това ми е любимото от всичките ти, които до сега съм прочела..

вяра~надежда~любов

При теб единствено наблюдавам 2типа стил : единият е императивен, доста категоричен и дързък, а вторият е как да кажа, леко меланхоличен, спокоен и дълбоко докосващ. Точно това стихотворение ми напомня втория тип стил, близко е с този на "Приютена" и "абсурдно". Но въпреки меланхолията, остава едно усещане за дълбока проницателност и зрелост. Мъдър стих.Поздравления

xaresva mi kak pod4inqvash dymite,za da predadesh 4yvstvo:)

Някои от стиховете ти са тежки; имам предвид., че са много съдържателни и докосващи, оставят трайно усещане, за което аз лично те респектирам, защото такава поезия не може да пише всеки, но освен това не я разбира и всеки.Много ми хареса това за капчуците, тъгата и пейките-дъждовници /интересна метафора/ .

защо поставяш лятото чрез капчуците пред есента. много ми е станно някак си ако видя 'пейки-дъждовници' да си помисля за лятото, което е 180 дена напред. каква коприва есенно време? изобщо, някак си не есента не жули, други са чувствата. студен полъх това като коприва ли е? но отчуждението при жената може да е като ожулване и попарена амбиция. знам ли.

Видиш ли Пейките-дъждовници, успееш ли да ги видиш - можеш да си помислиш за всичко. Dори за копривена ръка, подадена за завръщане 180 дена напред. С точност. Примерно. Или за каквото имаш из себе си. Млъквам. Любими стихове ми са от този автор. Споделям само. Не обсъждам. Извини.

Вече ти написах нещо за този стих в другия форум, но ще ти напиша и тук. Много ми харесва. Отдавна не бях влизал и виждам, че стиховете ти са станали по-добри и по-дълбоки. Много е красиво и пропито с есенна меланхолия. Много ми харесаха метафорите.
Поздрав :-)

... лятото принципно е ПРЕД/и/ есента - буквално и в сърцето ми също..
...защото капчуци се случват дори и през слънчево време...
...защото изкапали веднъж от тъга, се усещаш пак лятна, но много трудно...
е да изкапят без остатък..

и

защото изглежда никога не те е жулило едно зелено премълчано "обичам те", което би могло да ти върне пролетта,
но не...

Е, хората усещаме различно. Мен хладното ме жули от ТИХО заради спестена от страх и гордост сърдечност.

..не иде реч за попарени амбиции...

Пейките-дъждовници са колкото есенни, толкова и летни.. Просто си изплакват спомените за мен и него...заедно..