Кажете

аз ли съм в грешка или не?На 27 години съм,чакам го ОНЗИ,ма той все не идва и се отчайвам зверски,до такава степен,че почвам да си мисля,че нещо не съм в ред.Та въпросът ми е дали трябва да се хвърлям на всеки,който ме сваля или да чакам или пък да търся или пък и аз не знам какво.Който търсел намирал,ама това с търсене не ставало,то си идвало самичко.Обаче май съм много капризна-харесвам един определен тип хора и май ще си остана сама....Хич не е приятно на 27 тепърва да си търсиш човека май.....Още повече,че все се получава така,че тези,които харесвам не ме харесват и обратното и май трябва да направя компрпмис,последният път едно момче ми каза,че съм била негативна,а трябвало да съм позитивна,чак ми се смя на улицата.Е,как да съм позитивна като все се получава така,че тичам след някой пък той изобщо не ме иска.....
Ай със здраве

Здрасти , нямам намерение да ти давам съвети , но трябва да знаеш , че не само ти си на това положение . Аз съм почти на твоите години и ми е омръзнало да свалям само аз мадамите , а те все да се правят от голямото добро утро и сега ми е много по- добре. Компромиси човек трябва да прави , но те не трябва да са винаги за твоя сметка , а взаимни ,но когато не става с някого по - добре продължи напред.

Целия постинг добре ама това ай със здраве накрая оставя впечатлението, че дори и някой да си направи труда да се опита да разбере какъв е проблема и да се опита да ти каже какво да промениш ти едва ли ще го направиш.
Присмиването на улицата обаче не е начина да помогнеш на някого.

Бубе, я да ми пратиш една твоя снимка и аз ще ти кажа какво не е наред ;)

the_hobo@abv.bg

Мне,просто така се разделям винаги с хората....Не нещо друго.По повод присмиването-не аз ми той ми се присмя сякаш съм някакъв прошляк и сякаш той е някакъв бог,пък аз се осмелявам да нарушавам спокойствието му.Както и да е,вместо да ми помогне по някакъв начин,той още повече ме накара да се почувствам ужасно,но било,каквото било,той ще съжалява,не аз.
Чакам ГО.Писнаха ми само разни еднодневки,едносемнични и едномесечни връзки.Пък май съм и много претенциозна,кой знае,ама все пак всеки знае какво търси нали?

"ама все пак всеки знае какво търси нали?" - НЕ, там е проблема, не всеки знае какво търси. аз може да съм наясно, ти също още 1000-2000 човека са наясно, но болшинството няма никаква идея какво точно търси. аз примерно знам, че типа жена който търся няма да мога да имам никога, по простата причина, че този тип жена не можеш по никакъв начин да го задържиш с каквито и да било усилия - тъжно, но факт. И сега какво - да се тръшна да рева, че това което искам никога няма да мога да го получа ли? има си хора за всичко, ако ми е писано - ще намеря ТАЗИ, която търся, ако ли не няма да мра в някой манастир оплаквайки съдбата си я... затова излизам навън, хвърлям се от приключение в приключение, пък квото стане. ако толкова те е страх да не останеш сама на старини, ще трябва да направиш някакъв компромис, въпроса е да не съжаляваш после за това. ааа и keep smiling, всички така или иначе ще умрем, защо да не го направим с усмивка

дрън-дрън

Излъчвай повече положителност/ако мога така да кажа/!Не подхождай към всеки с неприязън,мъжете усещат това!Бъди каквато си,не се вписвай в чужди багри-няма да е нормално/мъжете усещат и тези дребни нещица.../!Около теб трябва да има само положителна /естествена/ енергия!Облъчвай хората с " плюсове" и ще видиш,че всичко ще се нареди рано или късно/пожелавам ти го скоро!/!
Приятелката ми казва така:"Беше въпрос на време да се срещнем.Трябваше само да се намерим..."!
Желая ти късмет в този шибан свят!И не забравяй УСМИВКАТА!!!

Zdrasty, az sushto imah period na otchayanie, a dokato chovek e otchayan pravy edni otchayani postupki, primerno reshava - sega ili nikoga y toya shte da e Mazhut.
Spokoistvieto y uverenostta che tova shte se sluchi rano ili kusno shte ti pomogne.
Kasmet.

Внимавай какво си пожелаваш - да не вземе да се сбъдне.
Аз пък обратното на тебе - намерих си идеалната жена и сега се чудя как да я отлепя от себе си....
Нямаш ли си достатъчно проблеми, че си търсиш още?

Нищо лично !

Що искаш да се отървеш от нея?Вече не те кефи или просто прекалено се е влюбила в теб и не ти дава да дишаш,що ли?Май то обикновено така става-много искаш нещо,намираш го,получаваш го,начесваш си крастата и после ти писва.Е,те това е проблемът според мен.Идеални хора няма,има идеални за нас или поне така си мислим,лошото обаче е,че понякога ние не сме идеалният за този,който за нас е идеален.И продължаваме търсенето,като всеки следващ ни се струва пак идеален и така до припадък,докато най-накрая решаваш да бъдеш с някой,защото...заради куп причини,ама едва ли по признак идеалност.
Аз все още не се отчайвам,търся този,който ще ме разбира и ще споделя същите неща като мен,другото е bullshits.И да ме допълва до някаква степен.

Не го чакай ако ти се е подиграл. Просто му тегли майната. Това, че на теб са ти се подиграли го разбрах, но ти отмини и не отмъщавай. Не си цапай кармата с такива неща.
На мен също са ми писнали един куп неща и честно казано сериозно обмислям дали да не си дам една шестмесечна или едногодишна пауза от поглеждане на жени изобщо ама ще помисля още малко и ще направя още един два опита.
И имай предвид, че както ти попадаш на мъже, които налитат на еднодневки така и някои мъже попадат на жени, които са по еднодневките.

мила буба, започвам така защото може да ти се стори малко бащински това което ще напиша.........
възрастта ти е страхотна, аз много се радвам на толкова големи хора , големи в смисъл , достатъчно живели за да може да се води нормален разговор с тях, ако искат.
Бързам сега да те успокоя, хич даже не си капризна, е нормално е да харесваш определен тип хора, и важното е да си държиш на своето, никога не прави компромис!!!. Другото важно , което отговаря по някакъв начин на твоите въпроси е, не се старай да намираш някого! Зная че е трудно и гадно когато си с приятели и те не са сами , а ти си! Зная също че вече ти е омръзнало да го търсиш или чакаш този човек!!! Но повярвай ми най - лесно ще се получи ако въобще не се замисляш за него.Просто когато си някъде , винаги се възползвай от случая.И не забравяй не го мисли този дето го няма, ще дойде!!!
Живеем в 20 век, не се страхувай че ще останеш стара мома.
А ако толкова се притесняваш от това, вариянти винаги има много................................просто си харесай един от тези дето не ги чакаш.....
Ще ми бъде интересно да разбера , дали си съгласна с мен.......

hic da ne ti puka!
Az sam pocti na 40, bjah jenen, razvedoh se, imam dasterja ot druga
jena /ne ot bivsata/, prestanah da cakam i da tursja Princesata,
imam si rabotilnica v mazeto, obicam da slusham muzika i si stroja lodka.
Vsicko ostanalo za men e vece prejivjana sueta...

Много благодаря за казаното....Много мило и успокоително,само че не се чувствам много успокоена....Не,че съм грозна или нещо подобно,ама защо тези,които харесвам не ме харесват.....Защо,бе?Най-ужасният ми страх е,че ще трябва да се примиря с някой,защото ще ми писне да чакам онзи,който трябва.Стара мома,това хич не ме притеснява,защото не ми харесва цялата тази идея с церемонии,сватби и подобни неща.Както и да е,това,което ме притеснява е,че съм генерално негативна и не вярвам,че нещо хубаво би могло да ми се случи.Режа разни хора,които ме свалят,в повечето случаи не съжалявам,ама в един момент ми писва и почвам да правя глупости....

хей, това с примирението хич и не го мисли, не е честно, нито спрямо теб, нито спрямо него, никой не иска подарена любов...
Не се вглеждай много, не и с разума си, остави сърцето ти да говори, то ще ти каже най-точно. Казват че надеждата умира последна, а ти... "...и не вярвам,че нещо хубаво би могло да ми се случи", знаеш ли колко хубави "малки" неща минават покрай наса, без дори да ги забележим, докато чакаме "голямото"? Опитай се да ги видиш преди да отминат... просто живей, живей за мига, за хубавото в него, не се оглеждай за голямото... то се прави от малките...

Има няколко възможни причини за подобно поведение. Може би нещо трябва да промениш в начина на мислене за да се получи.

Първо,аз абсолютно винаги се поценявам,нямам самочувствие,въпреки че има за какво.Този факт веднага проличава и ставам безинтересна в очите на другите,освен това си мисля,че съм много наивна,да не говорим и че съм ужасно чувствителна.От доста време си мисля дали наивността е признак на незрялост или просто някакво качество отрицателно такова.Всеки би могъл да си прави с мен,каквото пожелае,защото съм доверчива и вярвам в доброто на хората,като в повечето случаи се оказва,че ми се подиграват и вероятно служа за забавление на много хора.
Иде ми да се гръмна,че да ми мине.

Towa mi zwuchi poznato. Ama zasyvalenie towa e polovenieto. Edwa li sym ti pomognal s neshto ama neisi. Aide jiwi zdrawi i bogati

Абсолютно в ред си си. Имам предвид, че това се случва и на много други хора.
Колкото до това какво да правиш - в това съвет никой не може да ти даде. Но аз мога да ти кажа, че хора които виждат, че си объркан и изобщо нещо не ти върви и да ти се присмиват ..... с тези аз повече не общувам.
Аз съм малко по-голяма от теб и с последния се разделих пред няколко месеца и оттогава ме налягат мисли, много подобни на твоите.
Има нещо променено в отношенията на хората и то е доста комплексно. Мисля, че мъжете на нашата, а и малко по-голяма възраст в по-голямата си част искат да си поживеят и да не се ангажират много-много с някви там дълготрайни връзки /за да не ме нападнат мъжете, ще им кажа, че повечето жени около мен мислят по друг начин, така че ... това е/.
Аз за разлика от тебе имам по-дълготрайни, но също толкова катастрофални. В началото са едни, а после като се отпуснат .... Аз направо съм удивена как човек може до такава степен да прикрива себе си. Съответно аз не издържам и Край. Това е сценария. И адски ми е писнало. Обаче аз няма да седна да се влача след някой - Абсурд.
Когато си попадна на човека ще го позная, а ако го заобичам значи си е открит, готин и добър човек, който може да обича.

Успех!