РЕВНОСТТА
26 отговора
1306 прегледа
РЕВНОСТТА
Сигурно тази тема е поставяна нееднократно в този клуб, сигурно има и огични обяснения за всичко , но това което се опитвам да си обясня аз е каква е първопричината човек да изпитва ревност. Кое стимулира и възбужда това чувство в хората? И как може то да бъде отстранено?
Ето пример: аз съм жена при това семейна, имам приятел, с който сме само приятели,приемам го като приятел ( не като мъж) по скоро като брат, за мен той значи много, но не виждам мъжа в него , когато сме заедно аз се чувствам щастлива, спокойна и като че ли на мястото си , не ми се налага да позирам или да играя някакви роли, страно е за мен и това, че ние се караме почти на всяка тема , и никога не сме на едно и също мнение а въпреки това правим различни неща заедно . Проблема обаче е в това, че когато забележа 4е обръща внимание на друга жена аз изпитвам ревност, такава ревност каквато изпитва жена към мъж, а не приятел към приятел. Моят съпруг пък ме ревнува от него, като казва,че между нас има нещо повече от приятелство.
Това е моят проблем, неразбираемо е поне за мен . Ако моге да ми обясните или дадете съвет?
мерси на всички
Ето пример: аз съм жена при това семейна, имам приятел, с който сме само приятели,приемам го като приятел ( не като мъж) по скоро като брат, за мен той значи много, но не виждам мъжа в него , когато сме заедно аз се чувствам щастлива, спокойна и като че ли на мястото си , не ми се налага да позирам или да играя някакви роли, страно е за мен и това, че ние се караме почти на всяка тема , и никога не сме на едно и също мнение а въпреки това правим различни неща заедно . Проблема обаче е в това, че когато забележа 4е обръща внимание на друга жена аз изпитвам ревност, такава ревност каквато изпитва жена към мъж, а не приятел към приятел. Моят съпруг пък ме ревнува от него, като казва,че между нас има нещо повече от приятелство.
Това е моят проблем, неразбираемо е поне за мен . Ако моге да ми обясните или дадете съвет?
мерси на всички
Re: РЕВНОСТТА
Човека е алчно същество.Иска всичко,което си дава сметка,че може да притежава.Пази това,което смята за негово и при най-малкия намек,че това може да му бъде отнето става неспокоен,раздразнителен - приготвя се за промяната,която евентуално може да настъпи.
Няма нужда да търсим началото на ревността в религията или някакви по-древни източници.
Ревността може да се приеме и като защитна реакция.Това също не е от такова значение.Важното в случая е,че ревността е качество,получено в следствие на алчността.А именно тази алчност ни кара да прогресираме.
Няма нужда да търсим началото на ревността в религията или някакви по-древни източници.
Ревността може да се приеме и като защитна реакция.Това също не е от такова значение.Важното в случая е,че ревността е качество,получено в следствие на алчността.А именно тази алчност ни кара да прогресираме.
Re: РЕВНОСТТА
Да видим дали правилно съм те разбрала, искаш да кажеш, че да ревнуваш всъщност не е никак зле, а напротив точно обратното даже и добре ..........а аз приемах ревността като нещо лошо че дори и болестно състояние......... За мен нешата не са чак толкова прости.....
Re: РЕВНОСТТА
Ами тълкувай си го както искаш.
Опитах се просто да ти кажа,че винаги е било неизбежно.
Опитах се просто да ти кажа,че винаги е било неизбежно.
Re: РЕВНОСТТА
е да тук си прав.
Но въпроса е какво провокира човек да ревнова? И защо опорочаваме всичко с ревността, защо не се наслаждаваме на нещата такива каквито са, а жинаги убиваме това, което имаме с някаква свойственост в случая ревност
Но въпроса е какво провокира човек да ревнова? И защо опорочаваме всичко с ревността, защо не се наслаждаваме на нещата такива каквито са, а жинаги убиваме това, което имаме с някаква свойственост в случая ревност
Re: РЕВНОСТТА
Избежно е, може да не се ревнува, ревността зависи от живота на човека, има хора които са били ревниви сега не са, и обратното, значи не е нещо което е неизбежно. Също не мога да се съглася че се поражда от това да искаш нещо да е само за теб, алчността... познавам много егоисти които не ревнуват...
Re: РЕВНОСТТА
Може да се обясни много лесно. Но е по-добре за теб да не го разбираш. Може пък да ти мине, преди да си го осъзнала.
Re: РЕВНОСТТА
Твърдо против съм чувствата (качествата),който ни предпазват по някакъв начин от определена загуба,да се наричат "опорочаващи".
Re: РЕВНОСТТА
В частност всичко е избежно и изменяемо.Аз ревнувам да кажем Гошо,но Пешо не го ревнувам.1. защото не го имам. 2. защото не го искам. 3.защото не го притежавам. 4. защото в частност не ми е от голямо значение дали ще го загубя.но с Гошо работите са на друг принцип.Гошо 1. го имам 2. го притежавам. 3. нещо заплашва да ми отнеме Гошо. 4. аз не съм сигурна,че ще успея да запазя Гошо.
Извода е кардинален - Пешо не го ревнувам,а Гошо го ревнувам.
Естествено това е много глупав пример,но е верен.
Можеш да се научиш да НЕ ревнуваш едно нещо,едва когато притежанието му ти стане ненужно,или когато си абсолютно сигурен,че никой и нищо не може да ти го отнеме.
Колкото до егоистите - не е било заплашено с отнемане нещо важно за самите тях - за това не е излязло на яве пък те колко ревниво пазят не само това,което им е нужно,но и всичко останало.
Извода е кардинален - Пешо не го ревнувам,а Гошо го ревнувам.
Естествено това е много глупав пример,но е верен.
Можеш да се научиш да НЕ ревнуваш едно нещо,едва когато притежанието му ти стане ненужно,или когато си абсолютно сигурен,че никой и нищо не може да ти го отнеме.
Колкото до егоистите - не е било заплашено с отнемане нещо важно за самите тях - за това не е излязло на яве пък те колко ревниво пазят не само това,което им е нужно,но и всичко останало.
Re: РЕВНОСТТА
Vsa6tnost niama6 4ustva (osven priatelski)kam 4oveka oba4e si sviknala na osobeno vnimanie ot negova strana-v kraina smetka priatelite te karat da se 4ustva6 jelan i specialen,podkrepiat te i t.n.I kogato tozi 4ovek kara niakoi drug da se 4ustva specialen ti se 4ustva6 siaka6 sa ti obarnali grab(nevzra4na ili neznam-Ne 4e si takav prosto taka se 4ustva6 v momenta)Stava vapros za tazi blizost koiato izgrajda6 s daden 4ovek nezavisimo dali ste priateli ili ne6to pove4e koiato vinagi se naru6ava kogato se namesi treti 4ovek.Neznam dali razbira6 to4no kakvo iskam da ti kaja.Tova e kato revnosta m/u sestri ili bratia za roditelskata obi4- i na dvamata im e iasno 4e roditelite im gi obi4at no edin ni6tojen jest samo kam edinia ot dvamata e v sastoianie da te nakara da si misli6 4e si po malko obi4an.A moje bi prosto go revnuva6 za6toto smiata6 4e dadenata jena moje da promeni priatelstvoto vi i da vi otdale4i edin ot drug(tova e v slu4ai 4e sega6nite vi otno6enia te udovletvoriavat napalno i ne iska6 da gi promenia6)Ne e zadaljitelno da si na moeto mnenie prosto ti davam niakoi temi za razmisal.Dano sam uspiala da pomogna s ne6to
Re: РЕВНОСТТА
vmesto da se cudish zasto revnuvash priqtelq si ot drugi jeni se zamisli za tova ce maja ti revnyva ot nego i qvno ima zasto
az zarqzah bivshoto si gaje zastoto nai-dobrata mu priqtelka mu zvaneshe denonoshno i mu iskashe obqsneniq za kakvo li ne, a beshe pmajena!!! sashtiq sluchai kato tvoq...
az zarqzah bivshoto si gaje zastoto nai-dobrata mu priqtelka mu zvaneshe denonoshno i mu iskashe obqsneniq za kakvo li ne, a beshe pmajena!!! sashtiq sluchai kato tvoq...
Re: РЕВНОСТТА
Прочетох внимателно тезите ти и определено намерих п нещо вярно във всяка от тях, 1-во ние прикарваме твърде много време заедно, правим твърде много неща заедно,
2 -ро прави специални неща, кара ме да се 4увствам наистина уникална, сбъдва всичките ми желания, помага ми във всичко, бърши сълзите ми докато плача, или се смее със мен или ме кара да се смея,
3-то дава ми сили да се приборя или дори решава проблемите ми , когато немога сама да се справя,
Кара ме да се чувствам щастлива , спокойна, и сигурна само когато го чуя по телефона или го видя
Чувствам се ужасно защото сега когато той има нужда да бъде щастлв, аз не го подкрепям , а му се сърдя и се карам с него защото го ревнувам .
Защото може би наистина неискам да се променят нещата или ме е страх от тази промяна и въпроса е как да изживея тази ревност и нормална ли е тя ?
2 -ро прави специални неща, кара ме да се 4увствам наистина уникална, сбъдва всичките ми желания, помага ми във всичко, бърши сълзите ми докато плача, или се смее със мен или ме кара да се смея,
3-то дава ми сили да се приборя или дори решава проблемите ми , когато немога сама да се справя,
Кара ме да се чувствам щастлива , спокойна, и сигурна само когато го чуя по телефона или го видя
Чувствам се ужасно защото сега когато той има нужда да бъде щастлв, аз не го подкрепям , а му се сърдя и се карам с него защото го ревнувам .
Защото може би наистина неискам да се променят нещата или ме е страх от тази промяна и въпроса е как да изживея тази ревност и нормална ли е тя ?
Re: РЕВНОСТТА
Съгласен! РЕВНОСТТА е качество - нужда от притежаване, на някой , нещо, или всичко. Всеки изпитва ревност в различно количество - всеки според нуждите си. Няма мярка за измерване на степента или количеството ревност. Няма формола , която да спомага за нейното увеличаване или намаляне, тя е непостоянна величина и се променя от нас хората.
ревността се заражда от нуждата - да бъдем с някого, да пражя нещо, човек често не прави разлика между ревност-завист и обратното завист - ревност, но това са различни неща, въпреки близостта им .
ние хората изпитваме завист към някого за нещата които прави, или притежава, но също така ревнуваме някой заради нещата които прави или иска да прави но с друг различен от нас. А степента и силата с която ревнуваме се определя от чувствата, които имаме към този НЯКОЙ.
Ревността към приятел е съвсем нормална, и ти не си първата , нито си последната, която го е осъзнала или изживяла. Ревността обаче ограничава и отдалечава хората. Т.е кокото повече обичам, токлова повече ревнувам, колкото овече ревнувам , толкова повече ограничавам , колкото повече ограничавам толкова повече отдаличавам. И така в този смисъл на думата според мен има два начина да преодолееш тази си ревност и това си състояние:
1. -во да се отдалечиш от човека който ревнуваш са известен период от време , и да си дадеш малко почивка на емоционално ниво, т.е да ограничиш близостта си с него , като запазиш приятелски отношения на ниво - приятелство: правим нещата заедно , веселим се заедно, и пр. но само толкоз
2- ро разговарям с него и регламентираме нещата, т. е споделяш ревността си с него и се аргоментираш защо, споделяш страховете ти от евентуална будеща промяна и заемане на мястото ти в сърцето му на някоя друга жена или личност
Това е има и трети вариант , на подсъзнателно ниво да си влиубена в него, но да не искаш да признаеш пред себе си , защото това би развалило сегашните ви отношение, или съществуващи връзки. Твърде възможно е съпругът ти да го осеща и неговата реакция пък де е ревността , като защита срещу евентуалната ти загуба :)
помисли и за това
ревността се заражда от нуждата - да бъдем с някого, да пражя нещо, човек често не прави разлика между ревност-завист и обратното завист - ревност, но това са различни неща, въпреки близостта им .
ние хората изпитваме завист към някого за нещата които прави, или притежава, но също така ревнуваме някой заради нещата които прави или иска да прави но с друг различен от нас. А степента и силата с която ревнуваме се определя от чувствата, които имаме към този НЯКОЙ.
Ревността към приятел е съвсем нормална, и ти не си първата , нито си последната, която го е осъзнала или изживяла. Ревността обаче ограничава и отдалечава хората. Т.е кокото повече обичам, токлова повече ревнувам, колкото овече ревнувам , толкова повече ограничавам , колкото повече ограничавам толкова повече отдаличавам. И така в този смисъл на думата според мен има два начина да преодолееш тази си ревност и това си състояние:
1. -во да се отдалечиш от човека който ревнуваш са известен период от време , и да си дадеш малко почивка на емоционално ниво, т.е да ограничиш близостта си с него , като запазиш приятелски отношения на ниво - приятелство: правим нещата заедно , веселим се заедно, и пр. но само толкоз
2- ро разговарям с него и регламентираме нещата, т. е споделяш ревността си с него и се аргоментираш защо, споделяш страховете ти от евентуална будеща промяна и заемане на мястото ти в сърцето му на някоя друга жена или личност
Това е има и трети вариант , на подсъзнателно ниво да си влиубена в него, но да не искаш да признаеш пред себе си , защото това би развалило сегашните ви отношение, или съществуващи връзки. Твърде възможно е съпругът ти да го осеща и неговата реакция пък де е ревността , като защита срещу евентуалната ти загуба :)
Re: РЕВНОСТТА
извинете ме за многото грешки. Забравих, че не съм си сменил фонетиката
Re: РЕВНОСТТА
Интересна тема.
Ревността определено идва от чувството за собственост.
Има бащи, които ревнуват дъщерите си, майки, които ревнуват синовете си.
По-добре е без ревност, но тя се проявява в много хора.
Доколкото знам ревността е чувство, а чувството може да се контролира в началото.
Всяка ситуация е специална и изисква специално решение.
Няма точни рецепти, но все пак...
Хубаво е да се започне от това което има и от това което може да направи.
Нужна е промяна на мисленето: от негативно в позитивно,
от страх от загубата на приятел към смелост.
Човек трябва да си направи една равносметка какво губи с ревността и какво печели, когато елиминира ревността.
В тази ситуация на просто човек - той не губи всичко, защото приятелството може да продължи и след евентуалната връзка на приятеля.
От друга страна печели по-голямото доверие на съпруга.
Не е толкова страшно и затова се опитай да приемаш по-спокойно и позитивно ежедневието. А може и да ти остане повече време за нещо друго.
Светът не се състои от един човек. Ако светът ти е само този човек, пропускаш много други човеци и не знаеш какво действително печелиш и какво губиш.
Пожелавам ти от сърце да намериш точен отговор на твоя проблем и точното решение. Не се подцинявай, може отговора да е в теб самата. Успех.
Ревността определено идва от чувството за собственост.
Има бащи, които ревнуват дъщерите си, майки, които ревнуват синовете си.
По-добре е без ревност, но тя се проявява в много хора.
Доколкото знам ревността е чувство, а чувството може да се контролира в началото.
Всяка ситуация е специална и изисква специално решение.
Няма точни рецепти, но все пак...
Хубаво е да се започне от това което има и от това което може да направи.
Нужна е промяна на мисленето: от негативно в позитивно,
от страх от загубата на приятел към смелост.
Човек трябва да си направи една равносметка какво губи с ревността и какво печели, когато елиминира ревността.
В тази ситуация на просто човек - той не губи всичко, защото приятелството може да продължи и след евентуалната връзка на приятеля.
От друга страна печели по-голямото доверие на съпруга.
Не е толкова страшно и затова се опитай да приемаш по-спокойно и позитивно ежедневието. А може и да ти остане повече време за нещо друго.
Светът не се състои от един човек. Ако светът ти е само този човек, пропускаш много други човеци и не знаеш какво действително печелиш и какво губиш.
Пожелавам ти от сърце да намериш точен отговор на твоя проблем и точното решение. Не се подцинявай, може отговора да е в теб самата. Успех.
Re: РЕВНОСТТА
Мале вечната тема.................... Някаой среща някой , женят се , живеят щастливо (до колкото това им позволяват обстоятелствата) после се появява добър приятел / приятелка, които е мил(а) любезен(любезна), прави неща които съпруга(съпругата) вече не правят, изпълняват желания и сбъдват мечти, свалят звезди и как така винаги са отворени да садействат когато си имаш проблеми, така истински без нищо в замяна......?
И така от дума на дума , и ****БУМ****. НЕЧИЕ СЕМЕЙСТВО ИЗГЪРМЯЛО.
Ревността е порок , трябва да бъде лекуван, но моят савет е не пускай приятелите в къщи за да запазиш къщата си :
" Боже пази ме от приятелите, от неприятелите сам ще се опазя"
това е прави си изводите сама.........
И така от дума на дума , и ****БУМ****. НЕЧИЕ СЕМЕЙСТВО ИЗГЪРМЯЛО.
Ревността е порок , трябва да бъде лекуван, но моят савет е не пускай приятелите в къщи за да запазиш къщата си :
" Боже пази ме от приятелите, от неприятелите сам ще се опазя"
това е прави си изводите сама.........