Хармония

И нека отново потеглим
през тихите пролетни дни
към вечния сън на душата,
където всички сълзи
в езера се превръщат,
отразяващи лунни лъчи.
Пустотата поглъщат.
Там в тишината, една
птичка самотна се рее
между деня и нощта
и със зорки очи
охранява съня.
И когато деня пак изгрее
а съня уморен се оттегли
и сърцето отново запее,
нека пак на път да потеглим
по светлия лъч на надеждата.
Реалност и сън ще се слеят
и пред хармонията на времето
вечността ще онемее...

На мен ми звучи изтъркано. Каква ти е идеята всъщност?

Всъщност реших да не тълкувам стихът си - нека всеки открие сам за себе си това, което му е нужно.
Кое по точно ти звучи изтъркано, щом не можеш да хванеш нишката? По принцип изтъркано е нещо, което е толкова познато, че чак писва, та значи едновременно е изтъркано и неразбираемо?

И аз съжалявам че заради мен се развали удоволствието на всички. Не беше нужно да го правиш, но ти благодаря.
За съжаление сега нищо не мога да кажа, защото не ми е добре. Препрочетох го още 5 пъти и с разясненията ми беше по- интересно. Само не ми стана ясно за птичката, която пази сънищата. Дори не е загатнато че е символ на лутащата се душа. Поне според мен.

Тук май наистина си прав, като се позагледах и аз стигнах до този извод, но това не е непоправимо, може на мястото на "птичка" да сложим "душа" и тогава ще стане "душа самотна се рее" и така мисълта ми ще стане по-ясна.
Благодаря!

Съгласен съм, че идеята се губи и не е изведена дори в края на стихотворението. Смятам, че птичката е уместен образ и не трябва да се заменя с душа.
Пробвай да поработиш върху финала.

И нека отново потеглим
през тихите пролетни дни - /потърси по-различен израз, за пролет е нетипично да е тиха!/
към вечния сън на душата,
където всички сълзи
в езера се превръщат,
отразяващи лунни лъчи.
Пустотата поглъщат.
Там в тишината, една
птичка самотна се рее
между деня и нощта
и със зорки очи
охранява съня.
И когато деня пак изгрее
а съня уморен се оттегли
и сърцето отново запее,/харесва ми/
нека пак на път да потеглим
по светлия лъч на надеждата. /звучи банално/
Реалност и сън ще се слеят
и пред хармонията на времето
вечността ще онемее.../финалът куца/

Надявам се, не се сърдиш.

Сигурно е така, може би наистина идеята ми се губи. Не само, че не се сърдя, но трябва даже да ти благодаря за градивната критика, имам нужда от това ако искам да се развивам в тази насока и точно затова реших да пиша във форума. Какво ще кажеш за този вариант:

И нека отново потеглим
през тихите есенни дни
към покоите на вечността,
където всички сълзи
в езера се превръщат,
отразяващи лунни лъчи.
Пустотата поглъщат.
Там в тишината, една
птичка самотна се рее
между деня и нощта
и със зорки очи
охранява съня.
А когато деня пак изгрее,
сънят пък изплашен избяга
и сърцето отново запее
марша на крепката вяра,
сън във живот ще прелее.
И тогава свободни мечтите
ще полетят от тясната стая
през панаира на дните
за среща велика с безкрая.


Мисля, че така идеята ми е по-добре облечена

Много повече ми харесва от преди.
Все пак, имам тук-там някои предложения. Стихотворението е твое, можеш да не ги вземеш предвид.

1. "И нека отново потеглим" можеш да замениш с: "И нека да тръгнем с надежда";
2. "към покоите на вечността" с : "към вечността и безкрая"
- в услуга на ритмиката.
Ако искаш, пробвай.
Успех по-нататък!

Здравей! Ето ти и моето мнение, а то e: следвай вътрешното си Аз. Т. е твоят висш АЗ те е водил да напишеш именно това. Само духовно просветените ще те разберат. защото смисъл а е друг. Остави си го така:-) Иначе си добре -нали!

Вярвайте в доброто и му отворете широко вратите.
Една усмивка само и друг е вече този свят!

Благодаря ти отново за мнението, но мисля стихът ми да си остане изцяло мой, пък и не е лошо да има несъвършенства та в бъдеще като си го гледам да виждам напредъка си.
Поздрави!

Напълно си права, именно вътрешното ми аз ме е довело до написването на този стих, но нали знаеш външното мнение понякога е важно, хубаво е да можеш да погледнеш нещата от друг ъгъл . И двата варианта ще запазя(между другото имаше и трети, т.е.първия но го изтрих защото нещо не ми хареса:)
Иначе съм добре общо взето, имам си някои дребни проблемчета, но не е болка за умиране
До скоро!