toi iska da e svoboden

Zdraveite, iskam malko i az ako moje da si poplacha tuk! sled 14g brak i sled pochti 5g tormoz toi iska da e svoboden. Uplashena sam , strahuvam se samotna sam. niamam rabota , niamam jilishte imam samo edno malko momiche koeto me kara da jiveia . izvinete me , prosto spodeliam.

...дали с брак или не. Това е нещо, което не можеш да промениш. Остава ти сама да решиш дали да се разведеш или не. Това, че нямаш работа не е най-фаталното. Колкото и да е трудно все ще намериш някаква за начало. Жилището - положението е подобно. Докато детенцето ти е малко няма да останете на улицата. А с времето не се знае какви шансове ще имаш.

Мисля, че все пак е добре да поговорите двамата и да видиш какво точно иска той. Проведи този разговор само когато си спокойна. Иначе има опасност да се превърне в скандал. Сетне ще прецениш кое е най-малкото зло.

Късмет и дано нещата се оправят при вас!

=============
Скапана клавиатура - гълта букви.
Ха!!! Ама тя и пише ...!!!

Миличка, освободи го!
Дай му цялата свобода за която си мечтае!
Прости му в душата си и ще видиш колко е лесно така.
Ще намериш и работа и жилище!
Нима може да се оставиш и подложиш на такова унижение!?!
Той те държи с това, че в момента си без работа и няма къде да отидеш и поради тази причина се опитва да те манипулира!!!
Но, замисли се наистина ли няма къде да отидеш????
Родители? Приятели? Това не е оправдание! Ако искаш ще намериш!
Желая ти много успех и намери сили да Намериш себе си и да простиш, за да може да се освободиш от това на първо място себе си и детето.
После е лесно!

"sled pochti 5g tormoz"
А би трябвало да се радваш!

Why don't you take me for a little while? Singing me songs, you know, will make me cry!

blagodarai na vsichki, chetia si vi i si poplakvah! ne vi poznavam a kak se zamisliata i za men. govorili sme pone 50 pati dvamata za tezi gadni godini koito jiviah v strah i za nas i za priatelkata mu, i za tova che s neia lubovta mu bila istinska a men samo sajeliaval. tozi pat mai niama da mi se razmine , makar cha moje bi e za dobro vsichki taka mi kazvat, a men pak me e strah i to ne mp-malko ot vchera.
priznavam si na antidepresanti sam ot sedmica!

абе жено какви антидепресанти са те подгонили, какво имаш в главата...бръмбари ли?!?! имаш дете по-дяволите! ами помисли за него, как ще сегрижиш за това дете катоси на антидепресанти а? и на него ли ще даваш или ще се взем здраво в ръце и ще устроиш животаси като нормална жена!! да не мислиш че си сама единствена или какво, живота от раждането до смъртта е БОРБА от където и да го погледнеш и ти просто трябва да се бориш - за детето ти, да е щастливо и СПОКОЙНО, за теб, да си намериш работа, жилище, приятели, и за какво и още не!
само не ми казвай отделече е лесно, не,не е!!! имам три деца и съм ги гледала и съм работила и съм ги изучила. Да не мислиш че са вървяли една след друга добричките феи и сами поднасяливсичкона алатен поднос? не, не са, но се научих да се справям и ти пожелавам и на теб да го направиш, просто приеми че трябва!!!

Ей момиче ти луда ли си????
Антидепресанти ли каза???
Я да вземеш да се стегнеш!
Ще ти се обяснява за Неговата приятелка.....абе слушай, абе тоя за кой се мисли бееееееееее???
Да си взимаш детето и дим да те няма!
С високо вдигната глава, докажи на себе си, че си силна и го направи!

Ало, жено - кво се кахъриш? Та той ти прави услуга. Еби го в гъза и бъди щастлива!!!

Не зная куп подробности със сигурност, но все нещо трябва да се измсли. Първо започни с работата. Това трябва да е стъпка №1. От там започни да търсиш квартира като говорим за стая в краен квартал например. Не е лесно зная, но това е за начало. Не можеш да ходиш по приятели и познати с бухчите нали - някак си не върви. А от тях си изнеси всичкият багаж него вече може и при познати докато се устроиш. С него не се занимавай и изобщо не му обяснявай как стоят нещата и какво изобщо правиш. Дори и сега да ти се размине както казваш ти - явно е въпрос на време да се преобърнат нещата. Не можеш да чакаш така и да пиеш .....ДО КОГА!!! Мисли на първо място за теб и детето. Но помни едно, ако ти не си добре и то няма да е добре - дори и психически. Така че си налягай парцалите и докато си още там се оправяй, защото така като те чета нямаш много време.

човек, когато започва да живее с друг, ДОБРОВОЛНО се лишава от някои свои ПРАВА и СВОБОДИ...
както ти описваш своят случай, той по-скоро клони към безнадежните, т.е.-към развод
вярно, трудно е без финансова независимост, но трябва да решиш, на ПЪРВО МЯСТО, този проблем
ти сама познаваш най-добре ситуацията
пусни го да живее, но после не го приемай обратно
рядко съм толкова краен, но съм бесен на такива безотговорни хора!!!

Здравей!
Много ти съчувствам и искрено се надявам да излезеш колкото се може по-бързо от кризата. Поставена си в изключително незавидно положение на зависима и съжалявана.
Нямаш никакъв друг изход освен да положиш всички усилия да се стегнеш и да вървиш напред срещу собствените си проблеми.
Най-доброто оръжие срещу страха е да се изправиш срещу него. Ако живееш в София проблемът с работата не е чак толкова страшен. Разкажи какво умееш, какво си правила досега - обяви за работни места има всякакви, просто трябва да започнеш отнякъде. РАботата е решим проблем и повярвай ми - решаването му ще те изпълни със самочувствие и увереност, тъй нужни ти в момента.
Не знам дали имаш представа колко сериозни са последствията от една депресия, дори наличието на такава. Не и се давай, защото чувството за безнадеждност няма да те изостави, докато не започнеш с нещо да променяш нещата. Не знам дали хапчетата помагат или не - но започни с нещо простичко - гимнастика сутрин, един приятен душ - докато тече водата непрекъснато си повтаряй с нея да изтича в канала и всичко лошо и черно, което виждаш в теб и около теб.... после си разгледай хубавичко гардероба, облечи си най-новите дрешки, звънни на една добра приятелка за по кафенце или нещо друго...... или просто отвори вестника, някой сайт за работа, сложи си най-хубавата усмивка на лицето и ------- така се покажи на света!
Направи си списък - с всички приятели, познати, съседи, ако щеш и техните познати и започни да отмяташ един по един - няма нищо срамно в това да дадеш твоята обява - да, аз съм в нужда, да - аз искам да работя - аз съм активна личност, аз ще направя всичко възможно за решаване на проблемите си...
аааааааа за него - няма смисъл да коментираме просто.
Трябва да започнеш от себе си - независимо дали ще останеш с него или не - трябва да си един самостоятелен човек, тогава ще бъдеш и равнопоставен партньор, с него или с някой друг :)))
Повярвай ми, животът ще ти се отблагодари за всяко положено усилие! А просто и не подозираш с какво самочувствие ще те изпълва всяка крачка напред и нагоре!
НАСЛУКА!!!!!!!

стегай се
бая работа те чак
интересно е как си се оставила в така(5 год)
без работа без жилище и тормоз
в тва положение си много зависима
намирай начин да се измъкнеш или .....................................де да знам карай по старому (не си работа )
вдигай глава и вземай решения
и дерзай
пък между дургото
добре дошла в клуба скоро

няма да ти е лесно

(ако лесно не е за нас)

Само тихичко искам да се намеся за малко. Жената не казва какви медикаменти взима, нито дали са предписани от лекар, но все пак не се нахвърляйте така върху нея. Ако е в депресия, а тя вероятно е, това е един доста разумен ход, стига да е съгласуван с медицинско лице, а не просто да гълта първото дето и е подала аптекарката. Именно поради подобна реакция, мисля си аз, често пъти хората не смеят да предприемат мерки за душевното си здраве и равновесие, за да не ги оплюят и квалифицират като луди, примерно. А това просто не е така. Все едно да те боли зъб и да седиш и да търпиш. Няма да го направите нали?
Отделен въпрос е да не се прекали с дозата, да се усети границата. На авторката и пожелавам да има нужда от медикаменти само за кратко, колкото да си сложи в ред главата и бръмбарите вътре, да е достатъчно с акъла си докато успее да си стъпи на краката и да започне да усеща ефекта от справянето с проблемите. И нека този момент настъпи съвсем скоро.
Късмет, ако го искаш, ще успееш. Така твърдят всички, най-често са прави. А може би винаги, знам ли? Нямам толкова опит, че да кажа.
Търси сили в детето си, заради него си длъжна да си силна и да успееш. а когато се освестиш, ще можеш отново да му върнеш стократно това което му се полага. Късмет

Здрасти и от мене, само ще ти кажа че съм съгласен с последното мнение.

Миналата година и аз бях доста зле, покрай моя развод, бях доста депресиран, не можех да работя и не можех да спя. Един ден шефката ми ме извика в кабинета си, след като бях направил поредния скандал с една от секретарките и ми връчи рецепта.

Бях на антидепресанти близо 7 месеца, сега уж не съм, ама съжелявам за това. Чесно казано, чувствах се доста по -добре с тях. Някой ще каже - бла, бла, това не е нормално, не трябва, ама това са глупости.

Ако ще ти помогне да превъзмогнеш този труден етап от живота си, вземай ги и не се колебай. Преди да решиш дали ти помагат, трябва да ги вземах 3-4 седмици поне. Не ги почвай и не ги спирай внезапно, това не е полезно. Поледните няколко реда ти ги казвам като лекар, но най-важното е да слушаш твоя си лекар (искрено се надявам, че имаш такъв).

Късмет

че бях толкова рязка, даже груба... не искам да обидя жената, но просто мисля, че има нужда малко да се вземе в ръце, да се стегне, да помисли и за себе си и за детето си, защото природата ни е дала възможност да раждаме деца, но с раждането на едно дете жената става майка, преди всичко майка, нито едно дете не идва по желание на този свят, за това и не е длъжно да страда заради проблемите на тези, които са го създали.
Да си призная като видях това една седмица на антидепресанти и не можах да се сдържа, имам позната която така започна, за съжаление не спря и не може да се справи с живота си и направи и живота на детето си ад, затова съм категорична, лекарствата в този случай не помагат кой знае колко, не отричам успокоявашите лекарства, но и не мога да приема че те са решение на който и да е проблем. Не случайно написах, че живота е борба, борба за всичко, за щастие, за малко обич, за дом, за .... всичко което се сети човек, и за да оцелее трябва да е силен, и не, не казвам че е лесно, но когато в ръцете ти е един млад живот не можеш да си позволиш да се отпуснеш и да чакаш, трябва да се намери решение, а поне единия родител трябва да остане на краката си, живота не е права линия само нагоре, криволичи толкова много, че може свят да ти се завие, но просто трябва да устоиш....
Признавам си, че не съм фен на антидепресантите, по-скоро ми се иска жената да седне и да обмисли стъпките си една по една, да започне от някъде, защото ако не започне няма и да се справи, все едно какво точно може в момента да направи, какво иска да постигне и как ще го постигне.
Честно казано няколко силни думи, колкото и неприятни да са, могат много да активират човек, да го накарат да се замисли, да го накарат да започне да действа, това исках да постигна, наистина съжалявам за силните думи, но чистосърдечно, като майка, искам тази жена да успее да направи и своя, и на детето си, живот много много по-хубав и да може да даде на това дете онова спокойно и щастливо детство което всяко дете заслужава, от душа и сърце й пожелавам късмет и успех!!!

ама не мога да се сдържа, като те чета с тези съвети...

Първо, това че не уважавам химията и боклуците на фармацевтичните компании е съвсем отделна тема и няма никакво значение в случая. Казвам го, за целите на обективността.

Дай да разнищим това, което е споделила жената и да видим твоите съвети как се вместват там.

1. "...niamam rabota , niamam jilishte imam samo edno malko momiche koeto me kara da jiveia..."

Антидепресантите няма да й намерят работа, нито жилище. Само ще й увеличат (при това значително) месечните разходи. Седем месеца ли каза?! А можеш ли да уточниш за каква сума става въпрос все пак в твоя случай?
В България този тип лекарства май всички са вносни... т.е. нищо не е на цената на едно аналгинче, че да няма значение колко време по колко пъти на ден трябва да се "лекуваш".

2. "...govorili sme pone 50 pati dvamata za tezi gadni godini koito jiviah v strah i za nas i za priatelkata mu, i za tova che s neia lubovta mu bila istinska a men samo sajeliaval. tozi pat mai niama da mi se razmine , makar cha moje bi e za dobro vsichki taka mi kazvat, a men pak me e strah i to ne mp-malko ot vchera.
..."

Aми то си е за съжаляване.
Мъжът й няма да започне да я обича за това, че взима лекарства, за да не изпада в истерия и да не реве непрекъснато. Само ще я съжалява още повече. След още 5 години вече няма да може да я гледа. А тя ще продължи да се надява "да й се размине" и да не предприема нищо градивно за разрешаване на проблемите си, защото антидепресантите ще я карат да се чувства нормално... нали това им е целта всъщност.

Нещо повече - към този тип лекарствени средства винаги има някаква психическа зависимост. И колкото по-слаба воля има един човек, толкова по-лесно попада в омагьосания кръг "проблем - хапче".

В случай, че все пак държиш на този тип дрога като панацея за всички житейски проблеми, добре е да дадеш някакво по-обстойно инфо за видовете антидепресанти и как действат на организма... аз пускам няколко случайни линка, дето чичко гугъл ми ги изплю, допълни с твоя информация, ако искаш :)

бтв... обърни внимание на страничните ефекти, които дори и позитивните статии не пропускат. Не знам за теб, но за мен да имам "сухота в устата, запек, проблеми с уринирането, сексуални проблеми, замъглено виждане, световъртеж, сънливост" е достатъчна причина за огромна депресия. Какво ми лекуват тогава?! А това тук... " По-новите (нетрицикличните) антидепресанти понякога могат да доведат до главоболие (обикновено преходно), гадене, повръщане, безсъние, тревожност и др. " изобщо не искам да го коментирам :)

[линк]
[линк]
[линк]
[линк]
[линк]
[линк]
[линк] (това не е баш по темата, но ми се стори доста интересно)
[линк]
[линк]

мисля е достатъчно на първо четене...


Ти имаш ли?

Гледай сега - има два типа хора - едните вярват в медицината, а другите не. Всеки си е различен и си знае неговото.

Антидепресантите на никого няма да помогнат да си намери жилище или работа, но на много хора помагат да започнат да си търсят и да се съвземат. Не всички са супер-мъже или супер-жени като тебе.

Аз с никого не искам да споря, възрастни хора сме и можеме да си решаваме сами.

Напълно са ми известни всичките странични ефекти - но това са проценти - също така познавам много хора, които не са свършили добре, нищо, че не искаха да вземат химикали.

Всеки да си реши за себе си.

Прочетох някои от линковете - но това не е нещо което мога да коментирам. Аз лично харесвам новите - серотониновите ре-ъптейк инхибитори и атипичните като дезирел.

Аз бих посъветвал всеки да си се консултира с лекар преди да си вземе решение за това как да се пребори с депресията.

Вярвам в медицината.
Ако трябва да ми извадят куршум от бедрото (примерно), ще отида при лекар, няма да се кълцам сама в домашни условия .

Аз също минах през етапа на депресията и също се лекувах 6 месеца... с трева :) И въпреки, че е доста по-безвредно и по-ефикасно, не се хвърлям да го препоръчвам на всеки срещнат, нали? :)
Ефектът е моментален, пушиш само когато имаш нужда, спираш без проблем по всяко време. Имаш гарантирани социални контакти с готини, весели, интелигентни хора . Терапията вдига зверски адреналина - особено при хайка на ченгета на "Баба Яга". Евтино е (всъщност безплатно, благодарение на социалните контакти и 1 саксийка на балкона).

И понеже пуснах линкове за антидепресантите, длъжна съм да предупредя и за страничните ефекти при употреба на канабис:
[линк]

Надявам се с този постинг да съм разкарала от себе си образа на супер-човек . Просто имам родители химици и обичам да експериментирам с организма си... но в определени граници и при определени случаи. Опиати - при операция или непоносимо силна болка в края на живота си, антидепресанти - ако съм болна от нещо неизлечимо и смъртоносно... ако и да е без болка.

А това отдолу е специален поздрав за всички почитатели на фармацевтичните компании :) (и не ме убеждавай, че идеята им не е печалба и след това всичко останало).
Всеки избира сам за себе си, много съм съгласна с това .




Ти имаш ли?