Чужди езици

Споделете, моля, вашия опит и виждане за това как реално да разберем нивото на знания на децата ни по чуждите езици, които изучават. Нали са все в елитни, сериозни училища, но е необходимо и независимо потвърждение на достигнатите нива. Нямам предвид само сертификатите, явяването за които все пак е скъпо и е по-скоро завършващ акт на определен период. Може да е опит в нестандартни форми, някакви конкурси, състезания и изобщо каквото решите, че ви се споделя.

Въпросът ти е много уместен. Аз лично имам впечатления от моя син по английски, тъй като ползвам езика - виждам го че се справя доста добре, гледа филми /за четене на книги не смея да мечтая - това и на български рядко става - за съжаление!/, говори почти свободно на елементарни теми с чужденци, но е далеч от съвършенството. Ще повярвам че владее добре езика едва след като получи сертификат. Едва ли ще го накарам да се явява на някакви конкурси и др. Познавам си детето. Що се отнася то вторият му език - италиански - там за съжаление се доверявам само на учителите, тъй като не го владея и работим на доверие.

Чувала съм, че деца завършили наши езикови училища срещат големи проблеми, когато се окажат в "живата " среда. Така, че наистина е важно, това за което пишете. На мен би било полезно също да чуя нещо за езиците като испански и руски, където освен училищните резултати друг ориентир не ми е известен. Също и какви насоки давате на децата за занимания по езика, извън това което искат в училище

Езикът се овладява тогава, когато човек започне да си служи с него като с инструмент (каквото му е предназначението), а не когато си пише домашните и решава контролните за "отличен". Това може да се види, да кажем, от следното: можеш да разбираш това, което четеш - отначало по-специализирана, а после и художествена литература; можеш да пишеш писма, без много да гледаш в речниците и граматиките; можеш да разговаряш с хора, за които езикът е роден - на все по-разнообразни теми; гледаш (и разбираш) филми без надписи; разбираш текстовете на песни (това е за много напреднали, естествено), и т.н., и т.н. Пълното овладяване (дето се казва, да мислиш на чуждия език) е много бавно и трудоемко и за повечето хора всъщност не е и необходимо, освен ако ще си изкарваш хляба в много специализирана област - преводач и пр.