"теоретично"
45 отговора
888 прегледа
Re: не точно
... говорим си малко общи неща, поради неяснотата на ситуацията... Когато духовният ти път стане наистина нещо основно, той просто става видим... особено пък за човек, с когото си много близък, живееш с него... той започва да усеща, че енергията ти тече в друга посока, че понякога отсъстваш, че ходиш на медитации или по ашрами - просто не може да остане скрито...
Ако иска да сподели това с теб - чудесно! Но ако не може, рано или късно се проявява конфликтът и по-добре рано, отколкото късно...
Аз от нищо не бягам :) Знам си посоката, пък кого ще срещна по Пътя, е Божа работа...
om mani padme hum
Ако иска да сподели това с теб - чудесно! Но ако не може, рано или късно се проявява конфликтът и по-добре рано, отколкото късно...
Аз от нищо не бягам :) Знам си посоката, пък кого ще срещна по Пътя, е Божа работа...
om mani padme hum
Re: хъксли :)
Не, в момента ще се абстрахирам от прегръдките, благодаря :)
А именно кашата в главата е това, което аз наричам хвърчащи куршуми... маймунарник, лудница, каквото се сетиш... :)
It looks like someone's on a mind-trip.
Но според радио Ереван "опитите продължават" :)
Не, не се сетих. Т.е. аз си имам моя си асоциация... вероятно няма нищо общо...
om mani padme hum
А именно кашата в главата е това, което аз наричам хвърчащи куршуми... маймунарник, лудница, каквото се сетиш... :)
It looks like someone's on a mind-trip.
Но според радио Ереван "опитите продължават" :)
Не, не се сетих. Т.е. аз си имам моя си асоциация... вероятно няма нищо общо...
om mani padme hum
Re: хъксли :)
Сърцето е в окопа... заляга, защото наоколо хвърчат куршуми...
може би именно заради това е по-лесно да си сам. да си сам значи да си в отбранителна, защитна позиция. да се пазиш от още болка и излишни усложнения, при положение че знаеш, че човек е създаден да търси взаимност. така че да си сам може би е по-удобната позиция в сравнение с това да се мяташ при куршумите.
аз също не съм фен на "нещата с половин сърце" и затова мисля че е по-добре човек да продължава да опитва, отколкото да се щади. и да е безкомпромисен с компромисите в любовта
особено в самото й начало. 
Спрете земята - искам да сляза!
може би именно заради това е по-лесно да си сам. да си сам значи да си в отбранителна, защитна позиция. да се пазиш от още болка и излишни усложнения, при положение че знаеш, че човек е създаден да търси взаимност. така че да си сам може би е по-удобната позиция в сравнение с това да се мяташ при куршумите.
аз също не съм фен на "нещата с половин сърце" и затова мисля че е по-добре човек да продължава да опитва, отколкото да се щади. и да е безкомпромисен с компромисите в любовта
особено в самото й начало. Спрете земята - искам да сляза!
Re: хъксли :)
Колко различно използваме думите...
Исках да кажа, че сърцето е залегнало някъде в нас и се свива, защото наоколо летят като изтребители нашите луди маймуни - мислите, представите, очакванията, претенциите, желанията... Какво да прави едно горко сърце в цялата тази дандания, освен да заляга в окопите...?
Според мен е изключително важно да можеш да бъдеш сам, ПРЕДИ да се опитваш да бъдеш с някой друг. Иначе шансовете са големи да опропастиш хем себе си, хем другия. Зависимостите се създават неусетно и така те вкопчват в лианените си прегръдки, така се вкореняват в теб, че всеки път, когато се опиташ да се дръпнеш, остава жива рана... Затова не успяваме да се освободим често, болката надскача прага на поносимото. Трябва наистина да си качествен мазохист, за да се изтръгнеш съзнателно и целенасочено...
Любовта е случване. Тя не се ражда от опити. Никога.
Нека първо освободим сърцето си от сражението. После ще му мислим за любов.
om mani padme hum
Исках да кажа, че сърцето е залегнало някъде в нас и се свива, защото наоколо летят като изтребители нашите луди маймуни - мислите, представите, очакванията, претенциите, желанията... Какво да прави едно горко сърце в цялата тази дандания, освен да заляга в окопите...?
Според мен е изключително важно да можеш да бъдеш сам, ПРЕДИ да се опитваш да бъдеш с някой друг. Иначе шансовете са големи да опропастиш хем себе си, хем другия. Зависимостите се създават неусетно и така те вкопчват в лианените си прегръдки, така се вкореняват в теб, че всеки път, когато се опиташ да се дръпнеш, остава жива рана... Затова не успяваме да се освободим често, болката надскача прага на поносимото. Трябва наистина да си качествен мазохист, за да се изтръгнеш съзнателно и целенасочено...
Любовта е случване. Тя не се ражда от опити. Никога.
Нека първо освободим сърцето си от сражението. После ще му мислим за любов.
om mani padme hum
Re: хъксли :)
подозирах че изопачавам думите ти за собствени цели :))) но сега те разбрах по-добре
това освобождаване на сърцето - за мен има различни пътища и етапи. да, важно е да успееш да бъдеш сам. но понякога е важно да изживееш определни реални ситуации, преди да продължиш. вярвам че в съжителството с "лудите маймуни" също има смисъл, защото може само да си мислиш че си ги преодолял, а в същност да ти липсва тази част от пътя. не казвам че взаимното (или едностранно) опропастяване е задължително, но е възможно, вместо да бягаш от това, да го използваш като стъпало и да му благодариш че ти се е случило.
все си мисля че има голямо разминаване между думите и теоретичното освобождение и това, което наистина се случва в теб...
Спрете земята - искам да сляза!
това освобождаване на сърцето - за мен има различни пътища и етапи. да, важно е да успееш да бъдеш сам. но понякога е важно да изживееш определни реални ситуации, преди да продължиш. вярвам че в съжителството с "лудите маймуни" също има смисъл, защото може само да си мислиш че си ги преодолял, а в същност да ти липсва тази част от пътя. не казвам че взаимното (или едностранно) опропастяване е задължително, но е възможно, вместо да бягаш от това, да го използваш като стъпало и да му благодариш че ти се е случило.
все си мисля че има голямо разминаване между думите и теоретичното освобождение и това, което наистина се случва в теб...
Спрете земята - искам да сляза!
Re: хъксли :)
... огромно разминаване... но все пак, най-важно е преживяването... в риъл тайм, докато се случва нещото, а не пост фактум, когато всичко е вече само спекулация. А за това се иска малко отстраненост.
Затова си права, че дори опропастяването не е фатално. То е просто такова, каквото е. Случва се. Както всичко се случва. Важно е осъзнаването. Иначе просто си остава поредната безсмислица.
Между другото, пътищата, както и преживяванията, са несравними. А истината - "е някъде там" :) За първи път мога да погледна на опустошението си от разстояние. Чак започвам да се чувствам виновна, че в по-голямата част от времето просто "забравям" да се тръшкам
om mani padme hum
Затова си права, че дори опропастяването не е фатално. То е просто такова, каквото е. Случва се. Както всичко се случва. Важно е осъзнаването. Иначе просто си остава поредната безсмислица.
Между другото, пътищата, както и преживяванията, са несравними. А истината - "е някъде там" :) За първи път мога да погледна на опустошението си от разстояние. Чак започвам да се чувствам виновна, че в по-голямата част от времето просто "забравям" да се тръшкам
om mani padme hum
Теорията е винаги първа
Няма начин, винаги първо е теорията, и след това практиката, ако ти се опитавш да правиш първо практика и след това теория, хехехе до никъде няма да стигнеш. Първо се научи да четеш по картата, а след това да ходиш до севрният полюс. Ако тръгнеш първо да откриваш северният полюс а след това да четеш по картата, до никъде няма да стигнеш:):) Хората отдавна вече са го открили и никой няма да те спонсорира да си правиш експедиция да правиш отново великите географски открития:)
Иначе Ниранджана само повтаря като ехо, това което идва от дълбока древност, дори и във самите упанишади, се казва че знанието е „древно”, дори и самите упанишади не казват че знанието е от тях!! Както и да е добре го е казал Ниранджана. Ето тук и нещо което е от упанишадите:):) То е точка четири от
За щастието и любовта във Веданта
4. Обикновената любов е заради егото, заради низшият аз, заради обусловеното от желания съзнание, личността, индивида, частното, единичното, отделното. Всеобщата Любов е заради Истинското Себе, Атман, Чистото необусловено от желания Съзнание, Чистата Будност, Всеобщото, Цялото, Единото.
Когато обичаме с обикновената любов, това ние го правим не заради другият, не заради партньора, а заради самите нас, заради самите наши желания. Другият служи за да задоволи нашите желания, нашите потребности, нашите изисквания.
От друга страна този който обича с Всеобщата Любов се идентифицира с цялото, с общото, с тоталността. Обектът на любов, този който обича и самата любов стават едно. Той познава своето Истинско Себе, което е Чисто Съзнание, незамърсено от васани – желания. Той не се отъждествява със своето материално тяло, с чувственият ум и аналитичният ум – кая, манас и будхи. Той не вижда себе си в органите за възприятие и органите за действие – карма индрия и джнана индрия. Той знае за своето истинско себе като за Чиста Будност. И той вижда, че тази Чиста Будност, е Истинското Себе на всичко и всички. Това е Атман, това е Брахман абсолютната реалност! Такъв човек не прави разлика между „аз” и „не аз”. За него всичко е само АЗ. Онова което другите различават като отделни съставки за него е само сън, илюзия, умствено творение. За него любовта към другите е любов към самия себе си.
Така се вижда, че и висшата и низшата любов са не заради другия а заради самият АЗ. В писанията често се среща думата Атман с която се означава обикновено Истинското Себе. Но често се използва за да се означи и индивидуалното обусловено „аз” тоест егото. Това пояснение го правим за да цитираме един известен стих от Брихадараняка упанишада и да подпомогнем за неговото разбиране. В този стих думата Атман е употребена така че може да се разбира и в двете значения. Това прави сутрата изключително силна, и многозначителна. Тя изразява по-горното твърдение по следният поетичен начин.
Мъдреца Яджнявалкя обяснява това на съпругата си Майтри в Брихадараняка Упанишада (2.4.5.): ”...Съпругът бива обичан, не защото е съпруг, драга, а заради неговото Себе (Атман); съпругата е обичана, не защото е съпруга, а заради нейното Себе; синовете са обичани, не защото са синове, а заради техния Атман; Брамина (член на кастата на жреците) е обичан не защото е Брамин, а заради неговия Атман; Кшатрията (член на кастата на войните) е обичан, не защото е кшатрия, а заради неговия Атман; световете са обичани не защото са светове, драга, а заради техния Атман; Боговете са обичани, не защото са богове, а заради техния Атман; живите съществата са обичани не защото са живи същества, а заради техния Атман; тоталността се обича не защото е тоталност, а заради нейният Атман; Атман, драга Майтри, трябва да се опознае - трябва да се чуе за него, трябва да се размишлява върху чутото, трябва да се медитира върху него. Чрез познанието на Атман, драга, посредством Шравана, Манана, Нидидхясана, всичко това се разбира.....”
Иначе Ниранджана само повтаря като ехо, това което идва от дълбока древност, дори и във самите упанишади, се казва че знанието е „древно”, дори и самите упанишади не казват че знанието е от тях!! Както и да е добре го е казал Ниранджана. Ето тук и нещо което е от упанишадите:):) То е точка четири от
За щастието и любовта във Веданта
4. Обикновената любов е заради егото, заради низшият аз, заради обусловеното от желания съзнание, личността, индивида, частното, единичното, отделното. Всеобщата Любов е заради Истинското Себе, Атман, Чистото необусловено от желания Съзнание, Чистата Будност, Всеобщото, Цялото, Единото.
Когато обичаме с обикновената любов, това ние го правим не заради другият, не заради партньора, а заради самите нас, заради самите наши желания. Другият служи за да задоволи нашите желания, нашите потребности, нашите изисквания.
От друга страна този който обича с Всеобщата Любов се идентифицира с цялото, с общото, с тоталността. Обектът на любов, този който обича и самата любов стават едно. Той познава своето Истинско Себе, което е Чисто Съзнание, незамърсено от васани – желания. Той не се отъждествява със своето материално тяло, с чувственият ум и аналитичният ум – кая, манас и будхи. Той не вижда себе си в органите за възприятие и органите за действие – карма индрия и джнана индрия. Той знае за своето истинско себе като за Чиста Будност. И той вижда, че тази Чиста Будност, е Истинското Себе на всичко и всички. Това е Атман, това е Брахман абсолютната реалност! Такъв човек не прави разлика между „аз” и „не аз”. За него всичко е само АЗ. Онова което другите различават като отделни съставки за него е само сън, илюзия, умствено творение. За него любовта към другите е любов към самия себе си.
Така се вижда, че и висшата и низшата любов са не заради другия а заради самият АЗ. В писанията често се среща думата Атман с която се означава обикновено Истинското Себе. Но често се използва за да се означи и индивидуалното обусловено „аз” тоест егото. Това пояснение го правим за да цитираме един известен стих от Брихадараняка упанишада и да подпомогнем за неговото разбиране. В този стих думата Атман е употребена така че може да се разбира и в двете значения. Това прави сутрата изключително силна, и многозначителна. Тя изразява по-горното твърдение по следният поетичен начин.
Мъдреца Яджнявалкя обяснява това на съпругата си Майтри в Брихадараняка Упанишада (2.4.5.): ”...Съпругът бива обичан, не защото е съпруг, драга, а заради неговото Себе (Атман); съпругата е обичана, не защото е съпруга, а заради нейното Себе; синовете са обичани, не защото са синове, а заради техния Атман; Брамина (член на кастата на жреците) е обичан не защото е Брамин, а заради неговия Атман; Кшатрията (член на кастата на войните) е обичан, не защото е кшатрия, а заради неговия Атман; световете са обичани не защото са светове, драга, а заради техния Атман; Боговете са обичани, не защото са богове, а заради техния Атман; живите съществата са обичани не защото са живи същества, а заради техния Атман; тоталността се обича не защото е тоталност, а заради нейният Атман; Атман, драга Майтри, трябва да се опознае - трябва да се чуе за него, трябва да се размишлява върху чутото, трябва да се медитира върху него. Чрез познанието на Атман, драга, посредством Шравана, Манана, Нидидхясана, всичко това се разбира.....”
