За Алергиите като психичен проблем

13 отговора 712 прегледа
#1

За Алергиите като психичен проблем

Месеци прекарах тук в четене на различни житейски истории и страдания. За съжаление, в много малко от случаите се виждат истински алергични заболявания, които са наистина сериозен проблем и за нас педиатрите.
В останалите случаи с тъга отбелязвам, че поради:

*липса на качествена педиатрична помощ и компетентност по всекидневни педиатрични микро-проблеми.
*грешни диагнози, породени от абсурдни схеми на захранване-плодови сокове през първият месец например, и още по-абсурдни експерименти със соеви и лечебни млека, царевични брашна, безлактозни млека.
*преувеличен страх при проява на невинни и лесно лечими заболявания-хрема например, или лека екзема
* абсолютизъм-"Детето трябва да е без НИКАКЪВ секрет от носа-дори и капчица!!!, без петънце също по кожата".

майките стават жертва на недобросъвестни и биват манипулирани с години.
Един с "фенерче" поставя диагноза Алергичен ринит, друг дава абсурдни разреждания на лечебните млека, трети забранява ваксинациите до живот, четвърти "подготвя" детето чрез антихистамини "за зимата", пети захранва с кашкавал, а после с овче сирене и т.н и т.н-това, което изчетох ме хвърля както казва Силвита ( полудяла), не само в оркестъра, а в оркестъра на Миланската Скала.
Използвайки естественият страх за здравето на детето, родителите без да търсят второ мнение ( и трето даже) подлагат децата си на недопустими експериментални терапии с месеци, тежки диети с изключване на ред важни хранителни съставки ( всяка диета с изключване на 1-2 основни храни е тежка за детето!!), отлагане на важни ваксинации с години, и в крайна сметка се достига до живот във вечен страх за състояния, които всеки компетентен педиатър би признал за "несъществуваща патология".

Тъй като родителите не са в състояние да различат обективно и безпристрастно на кое ТОЧНО се дължи подобрението на детето, са винаги склонни да отдадат значимото на "терапийте" или на "диетите". Всъщност, повечето от заболяванията, които дискутирате тук ( с особена сила това важи за АД) са със затихващ ход и се самоизлекуват с достигане на определена възраст, колкото и тежки рецидиви да правят понякога, и единствената грижа на нас педиатрите е да дадем своевременно и максимално щадящо поддържащо лечение.
В тези условия се създава особено силна психологическа връзка и зависимост пациент-лекар и се стига до хиперболичност:

*да се "подготвим за зимата с лекарства".
*посетихме го за да "ни подготви за зимата с Аериус"
*"ще пием Бронховаксон"
*"да започнем (продължим) профилактиката на хранителната ни "алергия" чрез приемане на Аериус" и т.н. и т.н. .

И докато Вие не усещате колко сте в беда, другият насреща не би трябвало да използва ситуацията. "Контролни прегледи", след "Контролни прегледи" се контролира нищото и се определя "дозата на овчето срене" чрез препоръки.

Когато ситуацията е тотално извън контрол, животът на майките и децата се се е преврнала в борба на "Дон Кихот с вятърните мелници" и истеризацията е тотална. Това са и условията, подпомагащи абсолютната Ви психологическа и материална експлоатация, като фактически Вие вече нямате собствена преценка ИЗВЪН света на АЛЕРГИЙТЕ. Всяка хрема->>алергична, всяка пъпка->>уртикария. Децата една настинка не могат да прекарат, една екзема, хрема или повръщане. Те вече почти нямат детство от прекалени страхове на майките, биват социално ограничавани (несъзнателно разбира се) и подтискани чрез вечни забрани и "не"-та. Децата плащат Вашата психологическа зависимост и невъзможност за обективна преценка.

Няма истина от последна инстанция-има много начини да се излезе от дадена ситуация, но Вие не сте в състояние да направите вече точен избор. Педиатърът Ви в повечето случаи е изолиран-или няма мнение, или гледа и не се меси-"защо ми е да се бъркам??". Цъфти манталитета->>педито да тегли детето-за по-сериозни неща имам си "частник". И "алерголог" в плюс бих добавил аз... :)

Една пъпка или малък обрив от шоколад стават повод детето да гледа другите деца и да страда, че е "по-различно". А всъщност може да се овладее бързо уртикарията, и да не се ограничава детето с надеждата, че ще се десенсибилизира. Много често не дадена храна, а некачествената и изработка причиняват алергии ( както например с фалшивите, натъпкани с лецитин псевдо-шоколади или плънките им). В повечето от случаите също така ненужните лечебни млека и терапии с години са "довели" детето в състояние да реагира на почти всичко, а Вас до тотална депресия. Но разбирате ли го това??

-"Докторе пак имаме пъпки"
-"Даааа, обостряне на Алергията-Аериус за 2 месеца..."
и така до безкрай...


А всичко, което Ви е нужно, е да се доверите на педиатъра си, както правят толкова хора по света. От Вас зависи кого и по какви критерии ще изберете. Нашата задача е да сте доволни. И е много просто уравнение...

Истината ( поне както я виждам аз) трябва да се казва-а тя ще заболи много от тук редовно присъстващите...Мен повече ме боли за децата-ние възрастните едва ли МОЖЕМ да се променим.

Отговор
в отговор на Birdbrain #2

Re: За Алергиите като психичен проблем

Здравейте,
и аз бих искала да давам на детето си храни като:ябълка, круша, слива, морков
но за съжаление се обриваме целите. Така че има около 80% зависимост между храните и АД. В къщи направихме основен ремонт. Никакви килими, тежки завеси спим на отворен прозорец вече 5месеца.
Обринахме се щом ми спря кърмата но три месеца личната ни лекарка, казва че е нормално за бебета да се мажем с Линолафет, докато не отидох на дерматолог и гастроентеролог и не ни казаха диагнозата.
Нормално ли е да се приемат храни при които се вижда причинно-следствената връзка? Не мисля че е редно. С ХА млякото което пиеме си набавяме необходимите витамини, минерали и т.н.

Отговор
в отговор на Birdbrain #3

Re: За Алергиите като психичен проблем

Бърди, колкото и да не ти се вярва, разбирам какво искаш да ни кажеш.
За съжаление ние (майките) страдаме от липса на добри педиатри. В стремежа си да направим най-доброто за децата си, често допускаме грешки заради "компетентни" лекарски съвети.
В никакъв случай не съм против лекарите и не смятам, че всички са еднакви! Аз лично съм попаднала на трима изключителни лекари, които са на разположение по 24 часа и винаги са реагирали адекватно на здравословните проблеми на семейството ни.

Вярно е, че държа детето си на диета още от самото му захранване (на 6-месечна възраст). Това ме посъветваха в началото и това направих, защото не съм компетентна да оспорвам мнението на лекар, когато виждам, че детето ми страда. Не посмях да действам на своя глава.
Не знам дали е заради диетата, но дерматитът на сина ми изчезна с времето. Наскоро се появи проблем с бистър секрет и кашлица, Оги пи Зиртек за 10 дни и определено се повлия. Започнахме да захранваме с прясно мляко (в сладкиш) и обривите пак се появиха. Тези неща ме карат да мисля, че нашата диагноза не е сбъркана (ние тест не сме правили).
Въпреки всичко ще продължа да давам по малко сладкиш с прясно мляко именно с надеждата за десенсибилизация, защото детето ми вече е на почти 3 годинки.

Има нещо, за което си много прав - психясала съм на тема алергии и се страхувам от всяка пъпка.
Боря се с това и всеки ден си повтарям, че детето ми не е по-различно от другите. Развива се нормално, расте и хубавее, вече брои до 40 без грешка и познава повечето букви от азбуката

Не живея с мисълта, че диетата е навредила, напротив. Заради диетата не тъпча детето си с боклуци.
Ако сега започвам отначало, пак ще спазвам диетата... и пак ще бъда психясала майка

Отговор
в отговор на Teди #4

Re: За Алергиите като психичен проблем

Tedi,

Сигурен съм, че си разбрала това, което споделих.

"Наскоро се появи проблем с бистър секрет и кашлица, Оги пи Зиртек за 10 дни и определено се повлия. "
Всяка обикновена настинка има същите симптоми. Всяка банална вирусна инфекция-също. Всеки ринит при деца има кашлица в една или друга степен. Всеки ринит минава за 7-10 дена. Защо да пие Зиртек?? От зиртек-а ли мина ринита или това е естественият му ход със или без терапия? Там се крие отговора на майчината психо-зависимост.

Отговор
в отговор на Birdbrain #5

Re: За Алергиите като психичен проблем

С тези симптоми се влачи повече от месец. Когато забелязах силно увеличаване на коричките по главата, отидохме на лекар. Според педиатърката Оги беше направил алергия към новото си легло.
Лакът наистина миришеше много силно в началото и дразнеше дори и мен.
Затова си мисля, че не е била обикновена настинка.

Отговор
в отговор на Birdbrain #6

Re: За Алергиите като психичен проблем

Бърди, ти ни обвиняваш, че сме крайни, а говориш за психози, за псевдолекари, за месеци с антихистамини и т.н. За мен всяка крайност изключва обективността. Затова се съмнявам в това, което пишеш. Може би си добронамерен, може би обичаш да се чува мнението ти и хората да те следват... Не съм лекар, не поставям диагнози, но ще дам няколко примера и ще добавя, че ако аз бях такъв специалист в моята област, каквито са масово педиатрите в Бг - щях да се откажа и да отида да копам някъде...
Нашата педиатърка работи в София, практикува от поне 20 г. Независимо от това е против кърменето след 8мия месец, за даването на сокче от 40тия ден, захранването с пюрета от 50тия и т.н. Изписва Тридерм, когато има обрив, а за подготовка за ваксинация Зиртек на 5 м. бебе.
Не съм я сменила, защото не съм намерила по-добра - повечето лекари са такива. Не се знае, ако съм твой пациент дали ще бъда във възторг. Често ми се налага да използвам "частници", защото не дава направления и се налага да плащам...
Но моят син реагираше много странно и мн ясно на ад. мляко и млечни, но не като АБКМ, а като АД. Наистина го ограничавах много яко и никак не съжалявам, че не яде на 16 м. чипсове, бисквити, близалки, шоколад... Но пък яде ябълка, пъпеш, кайсия... Мустаков му наложи мн строга диета на 9 м. и на 13 почти я премахна. Даде ми схема за захранване и досега (с изкл на обрива около приема на кр. масло) други изцепки е нямало. Сега яде кр. сирене, масло, кашкавал, праскови и домати. Наблягам изкл на пресни плодове и зеленчуци. Не са му изписвали и никога не съм давала антихистамини повече от 7 дни.
Не слагай всички случаи в един кюп - аз съм доволна, че попаднах тук, че заведох сина си при Мустаков (който има безплатен за деца прием в МД), че имах кърма, за да мога да спазвам спокойно указанията, без експерименти и лутания.
И твоето мнение няма да ме накара да променя виждането си.
Не смятам, че съм психясала.
И бъдещите си деца ще гледам пак така - на кърма и без боклуци.
И не смятам, че бг лекарите са слаби професионалисти, просто в някои области новостите много ги изпреварват, а Здравната каса добре им губи времето с бланки и опашки.
Поздрави!

Отговор
в отговор на Birdbrain #7

Re: За Алергиите като психичен проблем

Уважаеми докторе,виждам че обичате работата и пациентите си.Сигирно знаете,че ринитите в детската възраст се причиняват най-вече от вируси/затова секретът е бистър/.Няма нищо лошо детето да вземе Зиртек в този период поради 2 причини:
1.За да се размножи вируса,той трябва да влезе в клетката.За тази цел той използва един рецептор-ICAM молекулите.Зиртека е лекарство,което блокира този рецептор и по този начин затруднява репродукцията на вируса.
2.По време на една вирусна инфекция винаги има и висока температура.Това налага даването по-често на антипиретици,един или два.Особено при децата с алергична предиспозиция това крие риск от развитина алергична реакция,която би затруднила лечението .

Отговор
в отговор на Birdbrain #8

Re: За Алергиите като психичен проблем

Наистина разбирам какво искаш да ни кажеш, но от друга страна, когато детето ти се събужда през нощта и повръща на фонтан. Когато те гледа умоляващо и се сгуши в теб... Наистина психясвам и ти знаеш, че това е меко казано... Диетата ми е помогнала много в една определена посока - изключени са всички възможни причини за такива реакции и бавно и славно започва захранването за да се разбере, коя точно храна не понася малкото. Не за първи път споменавам, че така успях да разбера, че детето ми повръща от хляб. Да, хляба беше от частна фурна, но се води тип заводски. Е, отидох, питах и разбрах,че като подобрител добавят маргарин. Проблемът се оказа маргарин. За какво да му го давам на този етап? Изключвам го и продължавам нататък. Колкото до преодоляването и десенсибилизирането съм напълно съгласна, но това става бавно и постепенно като не се пробва с повече от една съставка. При нас за малко повече от два месеца с няколко връщания назад преминахме на адаптирано мляко и пак така преборихме и други храни преди това. Смятам, че е правилен начина.
Много е трудно за родителите, когато не се чувстват уверени, когато направо се чувстват направо безнадеждно объркани да не се доверят и да не направят всичко, което им казват лекарите. Изпитала съм го още в самото начало и ако ми бяха казали да скоча от петия етаж и това щях да направя без да мисля! Добре е, че има форуми като този за да може да се обменя информация и да можем да мслим преди да предприемем нещо.

Отговор
в отговор на Finch! #9

Re: За Алергиите като психичен проблем

Здравей Финч,

Радвам се да те чуя и чета.
Едно е да имаш алергия към продукт (глутен например), друго е да имаш проблем от некачествен хранителен продукт. Тук където живея и работя никога не съм виждал тези странни алергии за които толкова пишете-моркови, ябълка, хляб или банан например. От друга страна отговорност на този, който преглежда и води детето е да различавава двете.
Не можеш да дадеш "кисел" (какво отвратително нещо!)на бебе на 1 месец и после да се питаш защо има диария-има я от "кисел"-а, а не защото има АБКМ.
Разбира се, ако диарията му не се овладее с БЕЗЛАКТОЗНО мляко, може и АБКМ да развие в последствие. Същото е и, ако вместо безлактозно мляко му дадеш соево без нужда, или му даваш лечебното мляко в абсурдни разреждания.
Ти сама беше казала колко добър педиатър имаш-той е компетентен да се ориентира в тези сложни неща и да напътства, съветва, успокоява.

Отговор
в отговор на Birdbrain #10

Re: За Алергиите като психичен проблем

Да не ти се обади човек да те пита къде си изчезнал и пак да се чудя това цялото за мен ли е написано още повече, че съм единствената цитирана, защото се е титулувала като "полудяла".
Да, наистина бях полудяла и все още съм.
Разбирам те напълно. Няма да отговарям подробно, но само ще ти кажа, че този постинг го разбирам като насочен към определени лекари пак, не толкова към нас. Мисля, че тук сме интелигентни жени, които едва ли няма да усетят, ако някой реши да се възползва от тяхното страдание.

Не съм съгласна, че детето ми няма детство. Играе си с връстниците си, въпреки че не е ваксинирано и че може би би трябвало да го държа настрана от пясъчника. Да, не яде зрънчо, но това не означава, че се чувства "Различно" - то е различно, но си има зрънчо, което не яде и не мисля ,че много е пострадало от това.
Не бих искала да се доверявам само на един лекар, колкото и добър да е той. Всички сме хора, всички грешим - сигурна съм, ти също.

И последно - "Децата плащат Вашата психологическа зависимост и невъзможност за обективна преценка" - ми да взема утре да отворя хладилника и да оставя Рая да прецени какво да си хапне???


Рая
Отговор
в отговор на Silvita #11

Re: За Алергиите като психичен проблем

Целият проблем е именно в това, че поради невъзможност да имате достъп до много сложна и специфична информация в много случаи се злоупотребява с доверието Ви. Липсващи или естествено отзвучаващи микро-проблемчета се уголемяват, за да изглежда велик, този (тази), която ги "лекува". Най-лесно е да изглеждаш велик, като сам се провъзгласиш за единствено компетентен и правиш безкрайни "контролни прегледи" дозиращи овчето сирене.

Всички останали, които по принцип трябва да се занимават с тези неща са изтласкани и незаслужено е пренебрегнато тяхното наистина ценно мнение ( например мнението на един перфектен колега-личен "частен" педиатър на една майка от този форум)
"Какво знае той?"-ми бе казано в епистоларен разговор.
"И какво казва той, какво предлага?". Тя ми обяснява.
Анализът и мисълта на колегата бяха наистина впечатляващи, но тя НЕ го послуша, защото не бил "компетентен". Имало "специалисти".
Послуша "фирмата", защото той знае ( май само това) да изглежда компетентен.
След 7 месеца майката разбра, че личният и лекар е бил прав. Но времето бе пропуснато, няма и доверие. Той не желаел да работи повече с нея. Аз го разбирам-бих постъпил по същият начин.

За това е разговора, не за лишенията или да упрекваме някого, че не давал на децата си чипс.

Отговор
в отговор на Birdbrain #12

Re: За Алергиите като психичен проблем

Виж, тук разликата между "частен" и "държавен" не е много голяма. Често едни специалисит можеш да ползваш и с касата, и без нея.
Знаеш, че моята лична лекарка също май се оказа нелоша, но пък винаги проверявам и сверявам мнения - е, тя съвпадна с Маринова.
Утре ще ти пусна едни снимки на резултата от рапицата, с която пробвах да я захраня тази седмица.
А за лудостта - такава съм си по рождение


Рая
Отговор
в отговор на Birdbrain #13

Re: За Алергиите като психичен проблем

И аз се радвам да видя, че си се върнал във форума
Съгласна съм, че е отговорност на педиатъра да различава и да се грижи за децата, но явно много от колегите ти все още не мислят така или пък отдавна са забравили какво е това отговорност. Винаги майката е виновна и тя трябва да вземе решенията... Наистина аз съм страшно доволна от педиатъра ни и не се замислям изобщо да го сменям въпреки, че за среща с него ми се налага да преминем 15 км и то през центъра на София, преди това съм преминала други 20 за да се прибера от работа примерно, но... сигурна съм и разстоянията не ме притесняват, а и той не ми е отказвал домашни посещения. Въпреки всичко в началните месеци и той направи "грешки" и той беше за ранното захранване и други подобни, но пък след това се научихме взаимно да си вярваме и да водим диалог. Явно докторите много бързо решават, че си поредната истерична майка, още повече при блондинка с маникюр...
Много е трудно да имам доверие и то безрезервно, май такова понятие при мен не съществува, знаеш, че търся мнението на педиатъра ни, на доц.Маринова, на хомеопата и твоето, а когато се налага и на други специалисти. После всичко се анализира и чак тогава решавам. Използвам и информацията от тук. Да, трудно е и трябва да се поема отговорност от лекарите, да са ангажирани и да мислят и те, а не да си стоят на стари знания и традиции... Та, когато с педиатъра ни започнахме да водим диалог се почувства истинска разлика, но това е защото той е човек на първо място, а също така се интересува от всичко, не се притеснява да се консултира, не се притеснява да ми каже, че е объркан в тази ситуация или пък, че му трябва повече информация и после лично да се обади.

Отговор
в отговор на Finch! #14

Re: За Алергиите като психичен проблем

Точно това имах пред вид. Ти Финч го каза по чудесен начин. Чрез написаното искам да "събудя" желанието да избирате, да търсите подробна информация и да вземате осъзнати решения. Да има диалог, доверие и да залагате на педиатъра, като решаваща фигура. Колкото той е по-компетентен, толкова по-малка ще е нуждата от "направления". Имам пълна картина на българската реалност...

Отговор