Хубавото е пред нас

Здравейте мили момичета!!!
Съвсем скоро попаднах на [линк] от там във вашия клуб. Аз съм на 33 години.
Проблемите, за които чета вече ги бях позбравила - хубаво е, че можем да забравяме лошото и проблемите.
Самата аз минах по пътя, за който много от вас споделят колко трудно извървяват. Безкрайна поредица от доктори, изследвания, лекарства, секс по график, очакване, надежда, сълзи ... и отново... и отново. При мен продължи 7 години... Причина магията да стане нямаше, но тя така и не се получи. Започнаха да ми препоръчват инвитро. А в мен отдавна вече беше узряла идеята да си осиновя детенце. Разсъжденията ми са от рода: за времето през което ще чакам и отново ще се надявам, и с парите които ще похарча спокойно ще отгледам едно съкровище. Нигога не съм се чувствала като различна, непълноценна, ощетена...просто така е трябвало да стане. Чаках тази идея да узрее и в мъжа ми. Моя близка приятелка по това време започна подготовка за инвитро - тя имаше вече две извънматочни бременности, други шансове нямаше. Опита и беше неуспешен. Това вече категорично наведе везната при мъжа ми в полза на осиновяването. Една година след взетото вече категорично решение в дома ни изгря едно невероятно слънце. Взехме си момиченце, беше на 6 месеца когато я харесахме и докато минат процедурите стана на 10 месеца. Аз просто спрях да мисля за забременяване. Случи се така, че година, след като имахме всичко, за което сме мечтали, с мъжа ми се разделихме. Тогава бях на 30 години. Зарекох се, че ако до 35 години не срещна човек до себе си и ако нямам още едно дете отново ще осиновя. А и моето слънчице "искаше батко", в никакъв случай не исках да расте сама. ....
И така човека е до мен... до НАС ако трябва да съм точна. Знае за всичко минало. Аз си обещах, че ще го даря с дете... странно е да си обещаваш такива неща... като знаеш какво е било, но някак си....вътрешно знаеш - той ще е баща на децата ми!!! Не се пазехме, но не съм се и надявала че ще мина без лекарска помощ, просто отлагах прегледите, като че ли не исках отново сексуалносста ми и сексуалния ми живот да се ръководи от овулациите...
И така....Цикъла ми закъсня през юли месец...Оххх...отново проблеми с цикъла...тъкмо се беше нормализирал от самосебе си на 26-28 дни. И така - за всеки случай тест....
Изживяването го пожелавам на всяка една от вас!!! Не може да се опише. Забравяш всички страдания и надежди... Сълзите са щастливи!!!
Втори тест, трети тест....Бременна съм!!! След 5 дни отидох на преглед - да, да , да!!! Само че зародиша вървеше с две седмици по - късно развитие...предположихме, че овулацията е била по-късна... Деня след прегледа прокървих, назначиха ми хормони и но-шпа. След седмица се оказа, че плода не се развива. Кюртираха ме. Шока беше голям. Природата сякаш се подигра с мен. Човека до мен като че ли го прживя още по-тежко от мен. Това още повече ме убеди, че избора ми е правилен! Сега едва дочакваме да минат три месеца, за да продължим...не че сме спрели .
Вярвам и знам че семейството ни ще е голямо!!!! И дъщеря ми ще има поне едно братче или сестриче!!!

Мила Таипе,
страхотно си разказала твоята история, нарпаво се просълзих!!!
От сърце ти пожелавам много скоро твоето семейство да се порасне поне с още един член!
Успех и всичко най-хубаво!!!

Желая ти от сърце успех! И съм възхитена от смелостта ти!

Ти си смела жена, Тайпе, и заредена с ведри мисли. Заразяващо е Искаше ми се историята ти да е с друг край. Желая ти всичкото щастие на майчинството!

Тайпе, ти НАИСТИНА си смела жена! Преживяла си не само нещастието да искаш, а да не можеш да имаш детенце, но и раздялата с един любим мъж. Сега, когато си срещнала истинския човек вярвам, че шансът е на твоя страна и следващия път непременно ще стане и всичко вече ще е наред! Поздравявам те за дъщеричката, направила си едно дете щастливо за цял живот!

Благодаря момичета!!! От все сърце желаля ръцете ви да са пълни с това с което са пълни сърцата ви!!!
Само не доумявам защо всички не окачествявате като "смела"!?
Това си е борба за живот, избран път, по който да вървя - няма нищо смело в това да обичаш, по скоро страха да не оставиш нищо след себе си е голям...
И това не е края на историята...тя си продължава, както всяка история на всяка една от вас. Просто отново съм в редицата на чакащите - да мине време, да дойде поредния цикъл, дай Боже - чакането 9 месеца, после да порасне приказното същество.... Мечтата на всяка една се сбъдва по един или друг начин!!!

Толкова много енергия и оптимизъм лъха от теб, че не мога да не си радвам!!!!
Браво на теб!

просто останах без думи след твоето писмо, незнам какво да кажа.
освен това, че аз не съм толкова смела като теб, че не мога дори да напиша нещата така, както ти си ги написала.
Живота е странно нещо, сякаш си играе с теб, сякаш там някъде нещо си е написано в записите на вселената и.... така е трябвало да стане.
Твоето писмо хемм ми вдъхва оптимизъм и сила за борба, хем ме накара да се чувствам много, много тъжна. Толкова тъжна, че незнам дали някой би могъл да изсмуче тъгата от мене, пропила се е навсякъде в последно време.

Ти наистина ме окуражи още повече! Аз също съм подала молба за осиновяване вече 9 месеца и след неуспешния опит ин витро през юни, се бях отчаяла. Но сега виждам, че наистина си щастлива и се радвам, че решението да осиновиш дете осмисля живота ни (макар че се взема трудно- да си призная как бе при нас). Все още не съм се отказала от това и аз да си родя, но щом можем да бъдем полезни на едни невинни същества - защо да не го направим....

Благодаря за вълнуващия разказ, за споделените радост и мъка, не може да не се трогне човек, независимо дали го е преживял или не. Трудно е да се овладее болката, дори когато си казваш: "бъди мъжко момиче", "стискай зъби и не падай духом" и т. н. Като поплачеш и ти олеква, както на мен сега.
Аз в момента още съм бременна, но ужасно ме е страх да не ми се случи втори мисед. Ще потърпя до прегледа в началото на другата седмица, за да сме сигурни в резултата.Имам лошо предчувствие.

От сърце ти желая здраво бебче и да нямашНИКОГА ПОВЕЧЕ миседи!

Тайпе, много хубаво си разказала историята, и мен ме разплака. Наистина си много смела и ми се искаше да е с друг край... Обаче ти сама си го казала - тя всъщност не е свършила. Желая ти късмет, и то скоро!

Сонетка, стискам палци и на краката всичко да е наред при теб и да прогониш лошите мисли

Стискам ти палци и от сърце ти желая всичко да бъде наред. Много хубав късмет ти изпращам и дано скоро се похвалиш и да те видим много щастлива!

Радвам се, че си открила още един път пред себе си. Ще откриеш много щастие и спокойствие. Бъдете по-настоятелни в домовете, и по-постоянни... При нас мина година и половина докато си харесаме детенце... Всъщност аз харесвах всички, но оставих избора да падне върху мъжа ми...той като че ли не беше толкова настоятелен и всяко посещение в дома беше с куп уговорки - кога ще е свободен, дали директорката ще ни приеме..., дали да се запишем в още един дом...всичко беше с ръчкане. Не разбирай, че не го е искал, просто в този случай аз теглех каруцата... Не се съмнявай във взетото решение... Детето си е ваше ... ще видиш че ще го почувстваш твое още в мига когато кажете " Това детенце си избираме" А после ще ти се слъчат най-невероятните неща за които си мечтала... Ще се радвам ако мога да ти помогна с нещо!!! Успех Миличка !!!!

Разкажи как мина прегледа? Надявам се всичко да е наред, вярвам, че всичко е наред!!! Не прехвърляй тревогите си от миналото, радвай се, че пак се е случило, че скоро ще можеш да го гушнеш и да му дадеш цялата си любов, да му дадеш себе си

Благодаря на всички, трогателно е да те разбират така добре!

Лекарят този път вече ми честити бременността, в 6 г. с. съм, плодът е мъничък все още - D=16 mm.
Последният ми цикъл беше на 1-ви август. На 8-ми септември обаче ми се появиха белезникавокафяви зацапвания и лекаря ми предписа Утрогестан за повишаване на прогестерона. От тогава нонстоп го пия/си слагам вагинално. Добре съм, временно успокоена и обнадеждена. Засега. Иска ми се повече от всичко този път зародишчето да продължи развитието си безпроблемно. Всичко друго в живота ми сега е на заден план - работа, кариера, пари и т. н. Сякаш живея само за НЕГО. Ако ми е писано с бебчо да сме ОК този път, ще се успокоя повече чак като вляза в третия месец.
Все пак безкрайно мила е вашата подкрепа!!!
Желая ви от сърце скорошно зачеване, безпроблемна бременност и ЩАСТЛИВО МАЙЧИНСТВО! Заслужавате го и аз зная, че ще се случи. Един ден - на всяка от нас.

Много успех ти желая!!!
Лека и безпроблемна бременност!!!