Да попитам само

Когато човек, който уважавате и цените ви разочарова по някакъв начин-триете ли с гумата всичко свързано с него? Опитвате ли се по такъв начин с delete да третирате снимки, писания и т.н или е безсмислено? Защото все пак паметта си е памет, спомените - спомени и така.



Скъпа Дал, твоите писма ги пазя, не се безпокой. Питам принципно.

Ибахтиииии изнинааатаа :( !!!

заличила спомените си от някой, който ме е разочаровал.
Това все пак е част от моя живот и бих искала да помня.

Дори разочарованието да е свирепо :))))

Пазя и помня всичко.

Поздрави


И кой е съумял да не изстрада това небе, което води в ада!

Напротив-пазя ги,за да ми напомнят хубавото,което съм видяла в него и преживала с него.
Понякога само заради 1 накриво казана дума забравяме стотиците мили жестове ,толкова лесно изтриваме красивите неща...

не

следвайки движението на демокрацията, в България,подчертавам-в Бг, би трябвало да изтриеш,разрушиш и взривиш всекив спомени. Подобно на взривения мавзолей,многото паметници и пр. Но това в Бг,в Италия и всъщност навсякъде другаде, еталните на отминалото време,като паметници,улици и пр. Стоят-дали защото са част от историята н народа и той не може да избяга от нея,дали за да напомнят ДА НЕ се греши отново и по този начин-няма значение.
та понеже сме в Бг-изтрий ги,заличи ги,забрави го, и след време пак сгреши-)После пак трии,ноооооо фактите са си факти,историята си е история, и никой няма да може да я промени

Лично мнение-не пипай нищо, дори и всичко да е КРАЙ- остави г,може един ден като ги видиш-да се поучиш от тях и да се сетиш какво НЕ трябва Отново да правиш

(Тук е мястото да вметна,че в Бг май бързичко заличихме всички спомени,а сега отново градим "паметници",за които след време отново ще отделим средстава да разрушим;безмислено,а?)

knock out yourself

Различно. Понякога хвърлям, понякога опаковам грижливо и бух в някой кашон и на тъмно в мазето Според това колко свободно място ми се намира в момента - и в къщата, и в главата.

И аз не.
Спец съм по бавните оттегляния.
Нищо не изхвърлям, нека си седи, винаги допускам вероятността и аз да съм сбъркала някъде в преценките.

Why don't you take me for a little while? Singing me songs, you know, will make me cry!

Аз не ги трия спомените, а просто ги архивирам. Тоест събирам ги и ги скривам в някой забутан и таен шкаф. Така хем не ги унищожавам, хем не са ми пред очите.

Това, че някой ми е бил близък и това, че ме е разочаровал, за мен са различни неща, които не се обезценяват взаимно. Разочарованието води само до прекратяване на общуването ни, но не променя факта, че сме били близки, нито заличава хубавите ни спомени.

Случвало ми се е инцидентно да късам и изхвърлям "следи" от някого, но съм го правила в момент на много силен афект и после малко съм съжалявала.

можел да пишеш почти без грешки!
Солидаризирам се с мнението ти, мразя разрушението, фен съм на градивното.

Луд е, който ми вярва, който не - МНОГО ПОВЕЧЕ!

Аз изтривам моите следи към него,а неговите към мен пазя.

историята не трябва да се губи - тя в много случаи помага против бъдещи грешки

И аз се опитвам да постъпвам така. Наистина е глупаво, заради някаква грешмна стъпка да зачертаваш всичко хубаво.Но не ми е лесно.

Мисля, че тук ключът към бараката е е умението да се прощава...

Който бърка в меда, не бърка!

Да. И точно това ми се случи съвсем наскоро. Навсякъде delete - включително и в съзнанието... Е, естествено със спомените не е чак толкова лесно, но времето си знае работата

Има хора, в чието мълчание трябва да се вслушаме

Ако става въпрос за близък приятел, прощавам, и то доста лесно, за добро или зло. Но ако ме разочарова интимен партньор, го дилийтвам, все едно никога не е съществувал.

Това, че си разочарована от някого, означава, че не е оправдал очакванията ти, т.е. че си имала погрешна представа за човека до себе си.

Изтриване - не. Просто приеми, че онзи човек си е отишъл завинаги, а този - този е някой друг.

po dobre zapazi v saznanieto si hubavoto ot tozi 4ovek i varvi napered zastoto ve4e znae6 kakvo ne iska6. Estestveno 4e e trudno, v momenta i az se opitvam, no mislq 4e taka e po dobre, ne iskam ulizite da mi napomnqt, mestata kadeto sme hodili, vaobste nisto, iskam da gi svarzvam samo s nesto novo.

Дори не е нужно да съм била разочарована.
Всеки път щом сложа Голямата Черна Точка, започвам новия абзац на нова страница.
Изхвърлям и трия всичко, което би могло да носи сантиментални спомени и да ме връща обратно в миналото. В краен случай си оставям само някои смешни, комични или куриозни артефакти, които не биха могли да ме засмучат в блатото на съжаления или омерзения.
Не обичам да се връщам на стари местопрестъпления, мразя изпращанията, панихидите и опелата, мразя носталгията.
Не че не помня, но рядко изпитвам желание да си троша черната кутия, за да разчопля в анатомията на нещо, което съм приела за приключило с катастрофа.
За мен този механизъм засега работи ефикасно. Така остават много малко горчивина, неприязън или обвинения.
Всичко негативно, свързано с моето минало, е нещо като музея с восъчни фигури на Мадам Тюсо - знам, че съществува, но също така знам, че вероятността да го посетя клони към 0,0000001%
Хубавото на тая вродена склонност да се освобождавам бързо от баластрата на миналото, е че след време дори не съм в състояние да си спомня за какво точно съм била... примерно сърдита на някого.

Идва Тя и бързо си отива.
Като лятото е любовта.
Тъй внезапно. Винаги красива.
Тръгва скоро с есенни листа.

Сякаш нощ деня души с окови.
Лятото е в плен на есента.
Приятелствата летни - вечни, нови
жълтеят като есенни листа.

Падат! Аз не искам да ги спирам.
И не мога. Тяхна е властта.
Ровя в тях и спомени събирам
красиви като есенни листа.

Красивите листа са като спомени.
Пъзела-живот редя със тях.
А другите листа са там...заровени.
Не искам да ги ровя. И е грях.

Променям си отношението, когато някой ме разочарова. Хубавите спомени си остават, но мястото на човека в моята йерархия вече е друго. Не бих унищожавала снимки или писма. Миналото така и така съществува, но животът е динамичен, тече. И добре, че е така. Иначе щяхме да се заблатим.

reality bites

Да изтрия всичко, да, защото миналото носи тъга, особено ако е било хубаво.

Дано да се науча да се радвам на щастливото минало, а не да тъжа по него, но засега не съм се научила да губя и когато нещо ценно си отиде от мен ... правя ГЛУПОСТИ от слабост.

My baby shot me down ...