Само споделям...

Привет на всички,в главата ми е ужасна каша,но просто ще се опитам да обобщя.От 3 години живея с една жена,с която в началото изглеждаше,че имаме куп общи неща,постепенно обаче ставаше все по-зле,карахме се за всичко,от известно време започнахме и да се бием,но не успяваме да се разделим,всеки път сценарият се повтаря,и после се сдобряваме,но само до следващия път.Никога не съм се мислила за "лесна за живеене",но и не съм се виждала като "чудовище",както тя ме описва всеки път,когато според нея съм я предизвиквала да стига до състояния на истерия.На мен винаги бързо ми минава,но тя ги дъвче и предъвква,и е ужасно чувствителна,дори депресивна.често прекалява с алкохола,в такива случаи става или непоносимо докачлива,или депресивна,или просто много "cool",но и в трите случая не я понасям,когато е пила и трудно се боря с тази "алкохолна нетърпимост". Пие антидепресанти,и въобще...,не че искам да кажа,че аз съм супер нормална,но поне се имам за такава,но се питам- докога?Имам чувства към нея,знам,че е нещастна и затова се държи така,но си давам сметка,че не бих могла да карам така цял живот.Искам един ден да имам деца,а е изключено те да са свидетели на подобни сцени на "лудост" и безсилие.Понякога след някоя такава караница,ми иде да си събера багажа и да се махна веднъж завинаги,но после се замислям и ми става мъчно за нея,и се страхувам да не направи някоя глупост,и ей такива едни...чувства на вина и "дълг" може би.В омагосан кръг съм,и,не че искам специално някакъв съвет,ами просто имах нужда да споделя...Благодаря,че ме "изслушахте"

имам въпрос:

Чувствата на вина и 'дълг', съжалението ти към нея - равнозначни ли са на това да я обичаш?

~събудИ ме в два през нощта~
*леле!... жУвотът ми е чалга!*

Чувство на вина, дълг, компромиси, инертност..., съжаление, остатъчна привързаност, но не и обич...

тръгвай си, докато дупката съвсем не те е погълнала
събери се
и си тръгвай

живота е един
не се погубвай заради миналото което сте имали
ако изобщо сте го имали !?

животът продължава и е твой. не го разпилявай, един ден да се обърнеш назад и да прозреш: "Господи живях с този човек, за да бъде
т о й
добре, а всъщност
а з
съм загубила 3г. ..4г. ...5 години от живота си ?!".

чу ли ме ?

`излитай` от там,
докато все още имаш здрави криле



.

Привет!Може да ти прозвучи грубо но и аз като теб имах подобни две връзки като едната беше 2години а другата 1,във първата ми връзка с жената която обичах разликата във възрастта ни беше 15 години но това няма значение,аз живеех при нея и също имахме подобни проблеми,карахме се,сдобрявахме се,спомням си само веднъж се бихме и това беше края,но да ти кажа аз също нося вина за това.Грешката си беше моя защото знаех че обича и мъже,а това не се променя,втората ми връзка пак беше такава само че по-продължителна.Бях още по зашеметена така да се каже,чарът и излъчването й бяха невероятни,лошото беше че тя също обичаше и мъжете.Тя си ги обичаше май прекалено,обичах я въпреки това докато един ден не ми каза че съм тъпа и отвратителна лесбийка,вината пак беше моя,имаше период когато заради нея си ходех пияна на училище и доста закъсах с учението...............лошото беше че и аз така като теб я съжалявах,но това съжаление не води до нищо добро,и знаеш ли въпреки волята си ей така на инат скъсахме няма да ти казвам колко трудно ми беше но го направих,след един два месеца влязох в релси ..............имах периоди на страшни мисли и страшен махмурлук........но постепенно се оправих.Мисълта ми е, че тя не те заслужава,придържам се към мнението на момичето което ти е отговорило преди мен и мисля че много точно се е изразила.

Възможно ли е да обичаш някого и същевременно да го съжаляваш?Не знам,честно казано,още се мъча да си отговоря на този въпрос.Със сигурност,въпросът,на който успявам да си отговоря е: достатъчно ли е само съжалението,за да останеш с някого? Не е достатъчно.Но пък колко много затруднява "скъсването". Не случайно е казано(не от мен,но от по-известни хора,които уважавам),че съжалението и чувството на вина са мощни "притегателни сили",които пречат на двама души да се разделят. Да,именно пречат,понеже това е(прекрасно го осъзнавам)една нездрава връзка,и една раздяла не само би ме спасила от по-нататъшно полудяване,но и би се отразила много благотворно дори на "жена ми"(все още ми е жена все пак). Възможно е и съжалението да изключва любовта или обратното(нека по-"знаещите" да си кажат мнението),в такъв случай просто се самозалъгвам,че има някаква(дори остатъчна)любов. Не търся разрешение на дилемата: "да остана или да си тръгна",понеже ми е ясно какво ТРЯБВА да направя. Но е толкова по-лесно да се каже(напише),а толкова по-трудно да се осъществи.Навик,привързаност,"инертност",вина,неувереност в себе си(да,често се питам дали все пак не нося цялата вина),страх от неизвестното,остатъчна или истинска любов...Всички тези неща те оковават в тежки вериги и често не подозираме колко са тежки и здрави,докато не дойде време да се опитаме да ги разчупим. Всъщност,"изслушвайки" мненията ви просто събирам смелост да сложа край,може би просто имам нужда да чуя отново и отново какво трбва да направя,не защото не го знам,а за да се реша да действам най-сетне...

Според мен трудно се взема такова решение,но вземеш ли го веднъж,после е лесно!Всеки може да ти даде съвет,но решението трябва да баде твое!Единствено ти си човекът,който знае какво иска!
От съжаление към някого не можеш да бадеш с него,това е еднакво обидно както за него,така и за самата теб! Помисли си,погледни навътре в себе си и реши това ли искаш,всеки ден болка ,тъга и неудовлетвореност или не го искаш!Вземи решение и деиствай!

Не пропилявай собственото и на човека до теб време в измишльотини,замазване на очи, просто по навик изграден ,просто защото ти е по-лесно да не променяш животът си и куп други неща от сорта, за които можеш да се сетиш........

Уважавай човекът срещу теб и не го съжалявай!

Надявам се никога да не ми се наложи да съм с някого от съжаление...нито пък мен да ме съжаляват и да са с мен заради това.

Мога да уважавам баба си примерно и да я съжалявам,защото е болна и стара.Това е друг вид обич обаче, нали?

Бъди по-смела,след като вече си формулирала мислите в главата си, бъди честна и открита,говори и обясни как се чувстваш.С една дума - действай.

Никога, ама НИКОГА в една връзка вината не може да е само в едната страна... Познати картини... Винаги на млади години се опитваме да спасяваме някого... Отдавна ми се натрапи изводът, че ако някой не може да спаси себе си самия, всички опити отвън са безсилни...

Оттам нататък всеки решава защо стои до един човек, или си отива от него. Въпрос на инстинкт за самосъхранение...

А може и да я обичаш, не да са само изброените неща..не
само вина, не само неувереност в самата теб. Може и да
я обичаш, още и въпреки всичко, но......ако не се чувствваш добре
край нея, ако непрекъснато се самообвиняваш, ако...ако....какво значение има,
че я обичаш......щом не те кара да се чувстваш разбрана и щастлива
или поне да си мислиш,че е така..
Според мен не мисля,че единствено чувство за вина и съжаление
към някого могат да те задържат при него толкова години.
Кой знае кое е най-доброто, може би това знаеш само ти,
дълбоко в себе си..
Или ако все още не си опитала всички начини, за да настъпи мир
във връзката ви, опитай.. Но това е само твое решение..

След като си задаваш всичките тези въпроси, значи е дошло критичното време, последния срок да се разделите.
Това е същото като да отлагаш ходенето на лекар, когато се нараниш и не почистиш раната веднага.
Постепенно започва процес на възпаление. Но ти отлагаш още и още, търпиш болката и взимаш аналгин, тоест лекуваш симптомите ....
Така в един прекрасен ден болката е нетърпима и отиваш да ти направят операция - дотам са стигнали нещата ...
Накрая се оказва, че си много по-наранена, отколкото е можело да бъде, ако си се била погрижила за проблема по-рано.

Разбира се, че ако скъсате, ще я нараниш, ще нараниш и себе си.
Но трябва ли да чакаш нещата да станат нетърпимо сериозни и да
платиш огромна цена за това ?

Epoussette un peu les recoins
De ton coeur, y'en a grand besoin !

...не те познавам. нито теб. нито другата...
НО
...за каква твоя` жена говориш изобщо ?!
На семейство ли си играете ?! Жена ми, та жена ми ? Каква жена ти е тя на теб? Както и да е...

Представи си пиявица впита в кожата ти, която те използва и изсмуква по най-безобразен и бавно убиващ начин - радостта ти, светлината ти, ведростта ти, спокойствието ти, силите ти...

А ти се оставяш да го прави, защото мислиш, че я обичаш. Заблуждаваш се.

Да, знам - плаши те това, че ако си тръгнеш няма да имаш при кой да се прибираш всяка вечер и да се грижиш за него с радост, а от същия този всъщност да получаваш ТРОХИЧКИ нежност и внимание...

И да, все пак това са били ЦЕЛИ 3 години на взаимност. Добре, в никакъв случай не искам да опорочавам хубавото, което сте имали заедно! А вие сигурно сте го имали...
Ти сега не се вкопчвай в него, като спаситлна сламка, ами си набоди в очите истината, която става СЕГА. А тя е безобразна, нали? Ти го признаваш пред себе си дори...

Плаши те това, че няма до кой да се събудиш сутрин, а същия този да е мъртво пияно заспал /примерно/ и дори да не знае, че си до него в леглото...а ти ще стоиш и ще се взираш с надежда в затворените му очи...в скулите, в свивките на тялото, в пръстите на ръцете...

Ще ти е самотно, но това е неизбежно, защото не си гъз, а си обикновен ЧОВЕК...
Но ще ти мине. С времето. Пак - защото си обикновен човек...

Плаши те, че ще загубиш рутината, която сега имаш. Нормално! Човек е склонен да се привързва към нещо уж сигурно, но иначе просто инертно и да му се оставя да го води за вратлето като куче на каишка...само и само защото има Нещо което да го води, неосъзнавайки, че То го води към дъното...с всеки изминал ден...

Това ли исакш? НЕ.

Тогава престани да се вживяваш като добрата фея и се погледни отстрани.

ВИДЯ ЛИ СЕ ?

Малка, смешна, измъчена и нещастна`

Живота ти е като едно лайно.
Не, даже по-лошо!
ДЕНОНОЩИЯТА ти са като онзи виц дето Пух срещнал Прасчо в гората и го пита:

- Какво ядеш Пух?
- Ям портокал.
- Ама защо така ГАДНО смърди?
- Ами..., защото го ям за 5-ти път...

Разбираш ли? Така и ти. Кльопаш си портокала на разочарованията за N-ти път, снасяш го и пак го ядеш!

ДО КОГА?

Има една прекрасна книжка: "Светът е пълен с разведени жени"...

Мило момиче,
така е, но има една тънка червена деликатна подробност...
светът е пълен с преобладаващо
ЩАСТЛИВО разведени
жени...

И колкото по-рано, толкова по-добре...
И ти, да си една от тях...
Само ако знаеш дробовете ти как силно ще вдишват СВОБОДАТА...

*
Моля модераторите да не ме коригират или трият. Искам тя да го прочете точно в този му вид...*

----
За първи път откакто съм в клуба, а и изобщо... си позволявам да пиша с такъв стил и тон. Моля да ме извините, но ми се отприщи
перото`


И Септември ще стане Май...

мдаааа.....доста силни думи...дано и в действията касаещи собствения ти живот да си така категорична...само се чудя кой ти дава право да квалифицираш живота на Друг човек, който ти дори не познаваш като лайно??? коя си ти, че да ЗАДАВАШ решения?
аз имам особено мнение относно ситуацията, в която е Пух, но мисля, че тя знае за това...

а и само една забележка...някой обърна ли внимание за изречението в поста на Пух, че жената с която е е нещастна???

Мила Пух, ако търсиш решение за връзката си - мисля, че можеш да потърсиш отговора именно в това твое изречние.
ако търсиш решение за себе си - послушай Култивирана.

Права си. Никой не ми дава право да квалифицирам чуждите животи.
При все това го направих.
Доста крайно...


Тя да си решава...

п.п.
Понякога човек има нужда някой да го ритне силно, за да го изхвърли от кладенеца с непитейна вода, в която е затънал...
Моят постинг беше такъв.

радвам се,че ме разбра без да се засегнеш.

на Пух стискаме палци.

Да направя някоя от нещастна щастлива... като и позволявам да ми надава тупаниците?

Естествено не е точно така реалната ситуация със сигурност, но това не умаловажава фактът,че между тях няма любов.Симбиоза може би да,любов...ммм силно се съмнявам.Всеки сам преценява какво да жертва за една връзка и какво не.Когато човек не се чувства добре в компанията на другарчето си за дълго и продължително време (много ясно че мимолетни такива чувства има... нали животът е пъстър все пак),тогава просто си тръгва.

.....ето как пак слънчицето свети,ето тука некво мъничко цвети.....

Да.

Пък аз стискам палци И на другата,
дето ще остане сама с нещастието и бездните си...

живот...
:`

За какво по4нахте да се карате?
Как се стигна до бой? Защо? Кой zапо4ваше и кой се иzвиняваше след това?

Има ли къде да отиде някоя от вас? Да се пренесе? Всъщност живеете ли още zаедно?

За теб тя любовта на живота ти ли е? Ти zа нея в каква графа влиzаш?

Ако искаш не ми отговаряй.

а и само една забележка...някой обърна ли внимание за изречението в поста на Пух, че жената с която е е нещастна???

да обърна ми на мен специално внимание точно това изречение,и затова споделих че не трябва заради нещастието на другите и ние самите да страдаме,аз лично съм го преживяла този момент и знаеш ли че аз не бях аз,нейното нещастие след като са били заедно толкова дълго време не е ли било малко егоестично от нейната страна(от страната на жената която Пух е обичала)?да прехвърля по-такъв начин своето нещастие на Пух?Мисля си че след като са живяли толкова време как Пух я е търпяла?Да, тя любовта е страшно нещо но защо трябва да е и толкова жестока? Не трябва да прехвърляме собствените си нещастия на любимият ни човек.

даммм....напълно съм съгласна с теб.
само дето някъде бях прочела, че си имала двугодишна връзка с жена.и успя да не и прехвърлиш никаква част от твоето нещастие??? бравооо, опасявам се обаче, че същото важи и за щастието ти.
така си мисля аз де. когато имаш връзка, сериозна и продължителна "прехвърлянето"на емоциите е неизбежно. не е ли това част от "смисъла" да имаш подобна връзка? иначе е далеч по-удачно да имаш връзки за по една нощ. там нищо не даваш и нищо не ти дават. освен това, което можеш и сама да си дадеш.
ама ти спомена, че сте се разделили.....така че това едва ли важи за теб.

да се караме толкова отдавна, че вече нямам спомен кога е бил първият път, а и това едва ли има особено значение в сегашната ситуация. "Кой започна пръв?"- въпросът често се задава на малките деца, и те винаги имат тенденцията да обвиняват "другарчето си". Аз обаче се придържам по-често към твърдението, че вината е винаги споделена, а дали се поделя поравно, не съм чак такъв експерт по въпроса и се съмнявам,че някой е. Всичко е субективно, дори(и най-вече!) когато си мислим, че носим цялата вина.
Как се стигна до бой ли? Ами, аз съм малко "цапната в устата", не си меря много приказаките, а тя се засяга и от половин дума(не казвам, че на мен не ми се случва). Когато ми прекипи, започвам да "стрелям" с думи. На което тя отговаря не с думи, ако разбираш какво искам да кажа.
Въобще не знам дали има смисъл да ги разказвам тези подробности, но поне да ти отговоря на питането.
Дали е любовта на живота ми ли? Не. Поглеждайки назад откривам, че в началото вярвах, че е така, защото някак си много исках да се замозаблудя. Сега обаче съм изгубила тези илюзии, а и от известно време си мисля, че никога няма да срещна любовта на живота си(ако изобщо съществува) Дали аз съм любовта на живота и? Казвала ми го е, но сега имам чувството, че и нейното е било заблуда. Но тя не съм аз, така че- не знам.
Кой се извинява? Ами, зависи. Този, който се чувства виновен. Случва ми се понякога да се извинявам без да се чувствам виновна, само за да настъпи мир. Всъщност, дори когато тя се държи ужасно, не се извинява много, а твърди, че аз съм я предизвикала, значи- според нея аз съм тази, която и дължи извинение. Ама това наистина са подробности.
Живеем заедно, и аз съм тази, която се "нанесе". Имам къде да се изнеса, поне временно,но засега още не съм го направила.
Сещам се и за още една подробност, за която не си ме питала, но ще си кажа пък! Навремето като се запознавахме на мен ми беше писнало от жени,които не приемат хомосексуалността си и тя ми направи впечатление на някой,който знае какво иска. Истината обаче се оказа съвсем друга. Тя иска всички да я мислят за хетеро,понеже се срамува от това,което е.Но според мен тя просто иска да отрази очакванията на другите към нея и колкото повече има "общественото" одобрение,толкова по-добре. Което значи че, дори да ме обича, аз все ще и напомням, че е хомосексуална, а това тя не го приема!Мисли,че хората я отхвърлят заради това и че,ако си хомосексуален,не можеш да живееш пълноцен живот. Тук вече навлязох в друга тема, така че спирам засега.