Дамяница-Банско?

Ако някой знае колко часа е пътят от Дамяница до Банско, ще се радвам да сподели, та да си поразчета времето, че е кът

Между 4 и 5 часа. Върви се покрай една много хубава река. Пътят е хубав през първите часове, но после се излиза на асфалтовия път. Той на места се пресича от пътеки и така се скъсява.

А като сте на Дамяница да не забравите да посетите Газейския циркус - по новите имена "Стражишки циркус". Велииколепен е! Ако имате време оттам да качите и Полейжан и да се върнете - ще е супер!

Приятна разходка!

Мерси много

От това лято вече няма свободен достъп към Газейския циркус, включен е в резерват Юлен. На х. Демяница има указания, че нагоре може да се ходи само с разрешение и само с водач. Нямам идея забранено ли е да се подхожда откъм х. Безбог през Полежаните, въобще отгоре да се слезе. Но както ни казаха на х. Демяница пътеката не се поддържа, и особено през гората, клека и треволяка ще е трудно.
От х. Демяница към Банско е приятно, е по асфалта не съвсем.
Ако искате да избегнете асфалта, включете си ГСМ-а като стигнете асфалта (там вече обхвата е по-добър) и си викнете такси, а случва се да мине и да ви вземе някое от МПС-тата слизащи от х. Вихрен.

Приятно ходене!

"Трябва да взимаш решения, трябва да продължаваш да взимаш решения, дори и грешни решения."

Отсечката Вихрен-Банско е републикански шампион по стоп. Ако не ги вземе най-много третата кола, ще означава, че спортната форма на трасето е паднала следствие на ски популяризирането му и ерозията на склоновете-писти



Поздрави
Ясен

Красотата ще спаси света...

че върви там, върви, макар и сред пустите и овършани склонове на Пирин. А и след като местността стана съвсем цивилизована, колите са много, за съжаление

Предната седмица слизахме от Демяница към Банско. Като се появихме на асфалта, още първата кола спря и ни качи. И друг път е ставало така.

Относно времето .... ами максимум 4 часа, ако не ви качи никой!

Пък ако случайно е забранен (!?) достъпа до Газейския циркус, вдясно е Василашкия. Мисля, че не отстъпва по нищо на Газейския. А малко по-нататък са езерата Тодорини очи, после Дългото езеро, после ..... ееех, отплеснах се ....

Приятно ходене!

"О, неразумний юроде! Поради что се срамиш да се наречеш болгарин...."

От Демяница до Банско са към 4 часа, ако гониш автобус - прибави още половин час през Банско до автогарата. Но ако хванете стоп на шосето, може да имате късмет да ви закарат и до Благоевград или София.

Лучше гор могут быть только горы, на которых еще не бывал...

И като как си го представят че няма да има достъп???
Аз не си представям как ще ме спрат като тръгна за там, най-много да ме накарат да мина малко встрани от пътеката, което не е особен проблем. А и едва ли имат толкова много хора че да успеят да завардят отвсякъде

Не мисля, че ще има постове и заграждения. На хижата има човек от службите на резервата.
За достъпа - просто си представям, че пътеката ще се загуби, ако никой не я просича. Е, горе, през камъните, не мисля че някой ще мине да избута пирамидковата маркировка.

И на мене ми докривя, че слагат ограничения за бродене в едно от най-прекрасните места в Пирин (то всичко в Пирин ми е най-).
Обаче, за мене и хората, с които бродя, не е приемлив вариант да минаваме в прораслия клек.
Така за повечето любители най-близкия достъп откъм х. Демяница ще бъде ограничен от самата природа.

"Трябва да взимаш решения, трябва да продължаваш да взимаш решения, дори и грешни решения."

Такова ограничаване е нелепо. Не мисля че могат да спрат човек, който вече е навлизал в Стражишкия циркус да не се върне там ако пожелае. Пътеката скоро няма да се заличи, а и клекът там не е сериозно препятствие.
Преди 3 седмици като бяхме на Демяница никой не ни каза, че споменатият район е забранен. А имаше човек с яке на Юлен. За мен самия, след като видях какво става над Банско, думата "Юлен" започва да ми звучи грозно.

Позволявам си да кажа, че говорим за Газейския циркус - това е традиционното име, а употребеното от borges е измислено, нищо че го четете по-младите по разни карти. Най-сериозно, надявам се скоро да се забравят тези измислици.
Ето една смешно-тъжна случка: Това лято се разговаряме с един по-млад познат, на Тевното се засякохме, щял да си води хората към вр. Острец. Ние с моите приятели прихнахме - няма такъв връх в Пирин. Абе как да няма, казва той. И, вадим си картите да видим за една и съща планина ли си говорим. То и моята карта е с "новоизмислените" имена, ама я бях взела, че иначе като карта е добра, пък аз истинските имена си ги знам. Амииии, рече той, на картите по които разучавам Пирин така и така пише. Та разбрахме се за какво иде реч като погледнахме картинката по картите. (След няколко седмици пак се срещнахме с моя познат по пиринските пътеки, и си заразправяхме кой къде ходил, този път и без карти се разбрахме, знае вече имената!!!)
Представете си какъв конфуз може да настане, ако се срещнат хора нейде в нужда, и без карти, и се опитат да се упътват, пък едните знаят истинските имена, а другите - новоизмислените. Обърквация - ето това е резултата от новоизмислените имена, да не говорим за раната в паметта на Пирина и хората, които живеят там.

Иначе, относно ограничението - за което пише на едно табло пред хижата - и на мен ми се обърна всичко отвътре като го прочетох. Да не ви разправям какво ми стана като ни казаха из планината, че се замисля в бъдеще да се разрешава ходене само по маркираните пътеки с лентова маркировка и само с професионален водач, както било на запад.
Ееееех, волен Пирине, еееееееееееех волни пиринисти....

"Трябва да взимаш решения, трябва да продължаваш да взимаш решения, дори и грешни решения."