За Био

Наричам го така, не ме е срам - Био, понякога и Биошит!
Нашият биологичен баща, който се появява 1-2 годишно да ни доизчегърта остатъците от душа.

Днес прочетох това в отправка от друг клуб, и повярвайте ми, бях в състояние да го удуша с голи ръце, да ми беше пред очите!

Зная, че не всички тук ще ме разберат, но съм убедена за останалото мнозинство.


За бащите: Ако по някаква причина си попаднал тук и се вписваш в тази категория татковци, които по някаква причина са изоставили децата си трябва да знаеш, че дълбоко в себе си твоето дете те обича. По условие в неговото сърце има място за теб. И това място никой никога няма да го заеме. То е резервирано за бащата. Само ти можеш да решиш дали ще остане празно завинаги.
Трябва да знаеш, че в сърцето на твоето дете винаги ще стои този въпрос: “Кой е моят тати?”, “Къде е моят тати?” и в една по-късна възраст “Защо моят баща ме е изоставил?”, “Що за човек е той?”. Той ще ги задава на майка си, на близките си и дори на случайни хора.
Може би има хиляди основателни причини, за да не живееш с дадена жена, но не се сещам за нито една, за да се отречеш от собственото си дете. Може би ти ще ми я подскажеш?
Разумът на майката, изпаднала в ситуацията, в която ти си я поставил най-вероятно е силно възмутен от постъпката ти. Не смятам, че имаш причини да я виниш.
В моето сърце обаче има и една огромна болка за теб. Защото ти си този, който доброволно се е отрекъл от част от себе си. Може да спечелиш уважението и овациите на целия свят, да имаш всичко за каквото си мечтаеш, но си загубил най-ценното. И твоето сърце го знае.
Не искам да съм на твое място, когато те питат колко деца имаш. Не искам да съм на твое място когато гледаш как играят деца. Не искам да съм на твое място когато прегръщаш следващото си дете. Не искам да съм на твое място, когато собствената ти съвест казва: Ти нямаш сърце.
За съжаление аз не мога да ти осигуря чиста съвест, но мога да ти простя и да предам кратичкото послание от твоето дете, което може би никога не си виждал дори: То копнее да каже: “Тате!”

А , дей го са тати ,да го порчете тва! Начи съм ,баси късметлията ,дето моа Био не се е меркал от има нема 20-25 годинки! Няма кой да ми доизчегърта остатъците от душа!
Пък ,нъл знайш ,тука в тоа клуб ,НЕМА да намериш такова жувотну ,дето сас кеф е уставило десата си! На кофти място постиш! Наште татковци в клуба са се изфърлени ,изустаени ,измевстени с една дума ,тука не пишат Био'вци! Пък разбирам мъкатат ти ,ама как да ти помогна? Имаш моата подкрепа : И аз не уважавам и презирам всеки родител независимо дали е мъж или жена причинил на детето си тая болка!
Така добре ли е? Май да!


И аз и ти можеме, но козата...

Разбирам болката ти, разбирам чувствителността ти по темата и, вярвай ми, наистина ти съчувствам и ми е мъчно за терзанията, които изпитваш. Но най ми е криво, че ги задълбаваш всячески, че се оставяш една дума, един жест, един текст да те разтреперят. Така не може да се живее, това е пълен ужас безкрай.
Ти знаеш достатъчно за мен.
Към бащата на сина си изпитвам единствено благодарност, независимо от всичко - той е направил възможно щастието ми в живота и смисъла му - моето дете. Неслучайно казвам "моето", разбираш. Всичко останало му е простено от мен. За съвестта му не мога нищо да кажа, това си е негов проблем - дали е постъпил добре, или зле, той си знае, той си е преценил, с тази съвест той живее. Нямам право никого да съдя. Не искам да драматизирам нещата - те са такива, каквито са и синът ми ги приема спокойно такива, а за мен това е най-важното. Струва ми се, зависи доста от майката /в моя случай/ дали от нещата от живота ще се направи трагедия, или ще се приемат като нещо естествено, върху което не се акцентира. Защото в живота стават най-невероятни неща, най-неочаквани, най-необясними понякога и тук би трябвало човек да преглътне своето, меко казано, изумление, каквото и да му струва това и да го приглуши пред детето, давайки му да разбере, че животът продължава независимо от случилото се, да му даде нужната опора, за да не се спира естественият му ход напред, да му даде увереността, че всичко се преодолява въпреки трудните моменти както и знанието, че невинаги всичко върви гладко, но това не бива да го плаши.
Детската душа е крехка и ранима, детето реагира така, както го научиш - най-напред е имитацията на твоето поведение, чак после и много по-късно във възрастта, собствено премисляне на нещата, но пак основата е тази, която си заложила в по-ранно детство. Затова нашите думи, реакции, поведение трябва да са премислени и подчинени на мисълта за това, което градим и за живота, за който сме отговорни. За бъдещето, което не трябва да носи отломките от миналото, което не бива да е повлияно от нашия, тогава спонтанен, но постепенно превърнал се в постоянен и привичен гняв.
Стана дълго. Не знам дали успях да кажа това, което исках. Гузната съвест е проблем на този, който си я е докарал чрез действия, или бездействия и не ни засяга. Нашата работа е да създадем душевен комфорт на децата си, прикривайки собствените си отрицателни емоции по даден /подобен/проблем, а ако успеем - още по-добре - да ги елиминираме тотално, или поне да ги минимализираме максимално и да не разрешаваме по никакъв начин те да повлияят на настоящето и бъдещето.

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Колко годишно е това дете, което визираш?
(Аз, ти, той, тя.... също сме деца на своите бащи.)

В зависимост от отговора могат да последват въпроси от рода:

Какво значи едно дете да обича баща си?
Колко то обича баща си?
Колко струва един баща - 1000, 10000, 100000 лв....?
Бащата човек ли е?
Кой определя кога трябва един баща да умре?

====
Поставям тези въпроси, защото има много условности при взаимоотношенията между деца и бащи (респ. майки). Не са рядки случаите, когато възрастни хора гният в старчески домове и децата се интересуват от тях колкото да се уведомят дали не е вече време за наследство.

Има и друг вид - Франкенщайн.

Животът може да поднесе абсолютно всичко - даже по-лошо от най-лошото.

=============
Скапана клавиатура - гълта букви.
Ха!!! Ама тя и пише ...!!!

Напълно съм съгласна с казаното от теб! И аз смятам, че ако ние, майките правим от това трагедия то ще бъде трагедия и за децата ни. Синът ми почти не се сеща за баща си вече, но не е виновно детето! Убедена съм, че баща му го обича, но се е опитал да постигне забрава и изглежда е успял. Аз от своя страна приех нещата такива, каквито са и престанах дори да си задавам въпроса Защо не се обажда да чуе как е детето? Ами, ако ще! Преди му се обаждах да го информирам за разни важни неща свързани с детето, но се оказа, че няма смисъл да го правя. Е, поне детето е спокойно и вече не тъгува за татко си така, както преди! Има дни, когато изобщо не го споменава и съм уверена, че наистина не се е сещал за него. В края на миналия месец татко му си дойде за 1 ден, че трябвало да си оправя документите за бъдещата сватба и се oбади, че иска да види сина си и да поговори с него. Каза му, че повече няма да се виждат и отговорът, който чу беше:
Ами добре, аз ще си играя!
Страхотно хлапе!
Да е жив и здрав баща му! Надявам се да е щастлив, където и да е!

обобщения,ах,обобщения.....
всичко е толкова индивидуално!познавам "бащата" на моето дете.био е от всякъде.но тя не си мисли за "тате".за това е необходима мноооого богата фантазия.и познавам бащи,които са разведени,не живеят с децата си,но просто няма какво лошо да кажеш за взаимоотношенията им.познавам себе си.не съм майката-мечта,но правя каквото мога по въпроса.но познавам и майки,които не сменят памперсите на децата си,защото е "гадно и мирише".иска ми се да си мисля че не е био-майка,ама ми е трудно...м/у другото бащата на същото това дете знае какво обича да яде детето му и как да го приготви.неща,които за същата тази майка са загуба на време.

А аз познавам възрастен мъж, женен, с дете, който още страда за това, че майка му го е оставила като бебе и не я е виждал. Така се били разбрали с бащата. Иска просто да я види.

Гледай сега, аз съм като този твоя Био, просто щото съм като в луксозен затвор тука в Америката.


А интересно ми е, майките, като са вдигали краката където не трябва и с когото не трябва, дали са мислели какво ще причинят на децата си, или много ги е сърбяло???

Да, не вярвам някой татко от сорта да го прочете, пък и кво ли от това и да го прочете. Ще вземе да се юрне да доказва, че не сме прави?
И всъщност въобще не ми пука дали Био смътно чувства нещо от това, което е написал автора на писанието. Пука ми за детето и не зная как да му помогна или по-точно не съм убедена, че му помагам достатъчно в тази посока.

20-25 години викаш?! Аз бих предпочела този вариант.

Бъди здрав, Опшън-е, и внимателно с тонизиращите напитки!

Ееееее това е много грубо
Не зная какъв ти е случая, но теб не те ли е грижа или Тя си ги е вдигнала сама да му мисли от тук нататък.

Благодаря ти!
Права си, както обикновено.
Знаеш, че опитвам, но не мога да се похваля с голям успех, засега. Да, този гняв ми се е насъбрал яко и не мога да стигна до тази житейска мъдрост, която ти споделяш. Аде, ще си говорим на друго място.

Поздравявам ви двечките с Ерика, а аз ще взема да ида с ЕнДжи на една литургия!

говоря за малки деца, невинни, и как те растат с чувството, че са ненужни на единия си родител!
И ако те се превърнат във Франкенщайн, няма да го отнесе, който трябва.

Може би е грубо. Аз и по-принцип пиша само когато някоя тема ме жегне. Но когато има вложени чувства, става страшно.

Но това което искам да кажа е, че ВСЕКИ трябва да е отговорен за постъпките си. Интересно ми е, какво ще обясни един ден майка му като я попита защо сме се разделили - ох, ами да, влюбих се в един друг мъж, много го обичах, че и забременях от него... Няма да мине, да знаеш

Естествено, че майката е виновна - ние сме за всичко виновни по дифолт!

Децата ще ни съдят един ден. Спокойно.

Наистина изказването ти е доста грубо, но не го приемам лично поне Не трабва ли да учим децата си, че дори, когато си вдигаме краката трябва да го правим с любов? Изумяваш ме!
Може да не съм доволна от бащинството, на което е способен екс-а, но не съжалявам, че той е баща на сина ми! Даже напротив! Омъжих се по любов, забременях от любов, а и детето беше желано какво повече да искам освен удовлетворение от това, че имаме детете на любовта!
Това, че сме се разделили не означава, че сме го планували! Раздялата, колкото и да е тъпо е правилно решение в нашия случай. За едно дете е по-добре да живее в семейство с разведени родители, отколкото в нездраво семейство!
А, какво толкова има да обяснявам на сина си, че съм забременяла от баща му!? Виж занапред трябва да внимавам с бременностите


Най-добре разведени, отколкото с калпав брак!