Индипасха- Странджа
4 отговора
610 прегледа
Индипасха- Странджа
Здравейте,
Някой може би си спомняте темата от преди три месеца за Анти-пасха, в която беше посочена и връзка към статия от Л.Цонев за светилището, която ми беше известна от преди и беше вече запалила интереса ми към това мистично място в Странджа. По случайно стечение на обстоятелствата, но и в резултат на тъпото ми упорство да посетя светилището, успях да достигна до него по доста труден начин, напълно подходящ като за измъчен поклоник по пътя му към свещена планина. Докато се търкалях по пясъка край Приморско, намиращата се зад мен Странджа мира не ми даваше, като се чудех как да стигна до някой от откъснатите села в центъра й с многото долмени край тях. Спрях се на по-"реалистичен" вариант да обиколя с байка североизточния край за един ден. Бях се подгрял няколко дена с двучасови обиколки наоколо, като посетих и интересното светилище Бегликташ на Маслен нос- между Приморско и Ропотамо.
"Прежалих" един ден плаж, и в 8:00 потеглих през Приморско към Ясна поляна. Нямах време да посетя намиращият се там музей на Толстоистите (с.Ясна поляна е май основано от тяхна колония), но селото има особено очарование и заслужава повторно посещение. Не се вслушах в съветите на местен жител да си заобиколя още 30 км по царския асфалт от Бургас за М.Тарново през Звездец, защото щях да се полякомя да мина и през Петрова нива покрай Велека, и нямаше да се прибера поне два дни (не бях взел даже топли дрехи и нещо за бивакуване). Избрах "прекия" третокласен път през баирите, който трябва да ме изведе над Визица. Скоро разбрах, че чакълирания на места път често се преплита с други подобни и няма да е лесно. За абсолютен мой късмет при две мои поемания в грешната посока срещах пратен от съдбата местен или горски, на който се натъквах малко след объркването, и който ме връщаше в правия път. Освен тях и стадата полудиви прасета единствените живинки бяха безбройните дребни мухички, които ме обвиха като облак от навлизането ми в гората до края. Единствено при спусканията и по-бързите отсечки им избягвах, но накрая свикнах с микроклимата около мен. Следвайки инструкциите на един горски, въпреки всичко завъртях един връх, и след 10 мин посоката на спускане ме притесни. Видях следи от гуми на колело- моето. Айде обратно нагоре. Почнах да изпитвам съмнения относно изпълнимостта на плана ми, понеже стигайки билото, отново нямах идея кой път да хвана. Късметът беше отново с мен- видях камион с дървосекачи, които привършваха товаренето. Горският заобеснява пресечките и вероятните места на загубване, но аз реших да се възползвам от превоза, и се метнах с байка върху дърветата. Спестиха ми 7 км сигурно губене. В местността Уграш излезохме на асфалт- шосето от Босна през Визица за Царево. Подминах Визица, спуснах се покрай Граматиково обратно към Малко Търново до долината на Велека- мах.Качул до моста. От тук все по течението покрай реката по черния път след 5км стигнах до разклона за Индипасха- стръмно качване около 25 минути по черен път, стига се до полянка с две дървени маси, от които вляво се спуска пътека на 150метра надолу в дерето на Аязмовска рекичка. Спуснах се между камъните в дъното на усоен тъмен дол до светилището. Докато слизах ми се счу нещо като разговор между двама души- почти бях убеден, че като слеза долу, ще видя хора. Долу нямаше никой- изчезна всеки звук, освен тихото църцорене на водата, излизаща на тънка струйка от една ниша под най-голямата канара. Реших да не се повлиявам от мистиката на това място и потърсих "рационално" обяснение на звуковите ми халюцинации с умората от бясното каране и бутане. Самото място наистина може да не се хареса на много хора с разнообразието от навързани парцали по дърветата за здраве, но трябва да се усети лично за всеки глухотата на дола, самотата, вярата и надеждата, засипващити те отвсякъде. Наближяваше 15:45, притесних се от бавната средна скорост макар да знаех, че бях минал по-трудния терен. Отделно си дадох сметка, че се бях разминал досега с евентуална повреда на байка (носих само резервни гуми), която би ме оставила на място. Дадох темпо в оставащите 13км до с.Кости, но от там до главния път след с.Българи 7-те км нагорнище ми дойдоха като капак, и все по-често слизах да разхождам байка, бутайки го. Потен, брадясал и неугледен се изтърсих на разклона точно за да ми се зарадва един граничен полицай. Понеже бях забравил да си взема някакъв документ, ме задържаха, докато направят справка в централния регистър, за да ми съставят акт за мотане в гранична зона без документ за самоличност.
Ударих го на майтап на молба- "жената чака в Приморско- ще се притеснява, ако не се прибера", но ме контрираха, че ще ме задържат за 24часа, така, че го ударихме на лаф, докато ме актуват. То безтуй и шьофьорския талон ми смениха в Созопол с акт, тъй че мога да си гарантирам самоличността навсякъде с тези хартийки- символи на падението на индивида и либерализма.
Спуснах се бързо до морето и в 20:00 акостирах в ММЦ-то. Равносметката ми сочеше погрешните ми сметки- вместо 90км-115км, от които 40км черни пътища през пресечен терен. Затова после не се учудих, когато след спадане на мобилизацията на тялото ми след 1 час ми прилоша от натрупаната през деня умора. Но за да усетиш Странджа отвътре, трябва да се завреш в дебрите й, извън асфалта, при мухичките, но и при безкрайните гори от дъб, огромни буки, че и борове. Бива обаче освен непукизъм, човек да си носи някакъв репелент, плътни очила, подробна карта, повечко вода и торбата с късмет. Малко снимки и карта на прехода.
Някой може би си спомняте темата от преди три месеца за Анти-пасха, в която беше посочена и връзка към статия от Л.Цонев за светилището, която ми беше известна от преди и беше вече запалила интереса ми към това мистично място в Странджа. По случайно стечение на обстоятелствата, но и в резултат на тъпото ми упорство да посетя светилището, успях да достигна до него по доста труден начин, напълно подходящ като за измъчен поклоник по пътя му към свещена планина. Докато се търкалях по пясъка край Приморско, намиращата се зад мен Странджа мира не ми даваше, като се чудех как да стигна до някой от откъснатите села в центъра й с многото долмени край тях. Спрях се на по-"реалистичен" вариант да обиколя с байка североизточния край за един ден. Бях се подгрял няколко дена с двучасови обиколки наоколо, като посетих и интересното светилище Бегликташ на Маслен нос- между Приморско и Ропотамо.
"Прежалих" един ден плаж, и в 8:00 потеглих през Приморско към Ясна поляна. Нямах време да посетя намиращият се там музей на Толстоистите (с.Ясна поляна е май основано от тяхна колония), но селото има особено очарование и заслужава повторно посещение. Не се вслушах в съветите на местен жител да си заобиколя още 30 км по царския асфалт от Бургас за М.Тарново през Звездец, защото щях да се полякомя да мина и през Петрова нива покрай Велека, и нямаше да се прибера поне два дни (не бях взел даже топли дрехи и нещо за бивакуване). Избрах "прекия" третокласен път през баирите, който трябва да ме изведе над Визица. Скоро разбрах, че чакълирания на места път често се преплита с други подобни и няма да е лесно. За абсолютен мой късмет при две мои поемания в грешната посока срещах пратен от съдбата местен или горски, на който се натъквах малко след объркването, и който ме връщаше в правия път. Освен тях и стадата полудиви прасета единствените живинки бяха безбройните дребни мухички, които ме обвиха като облак от навлизането ми в гората до края. Единствено при спусканията и по-бързите отсечки им избягвах, но накрая свикнах с микроклимата около мен. Следвайки инструкциите на един горски, въпреки всичко завъртях един връх, и след 10 мин посоката на спускане ме притесни. Видях следи от гуми на колело- моето. Айде обратно нагоре. Почнах да изпитвам съмнения относно изпълнимостта на плана ми, понеже стигайки билото, отново нямах идея кой път да хвана. Късметът беше отново с мен- видях камион с дървосекачи, които привършваха товаренето. Горският заобеснява пресечките и вероятните места на загубване, но аз реших да се възползвам от превоза, и се метнах с байка върху дърветата. Спестиха ми 7 км сигурно губене. В местността Уграш излезохме на асфалт- шосето от Босна през Визица за Царево. Подминах Визица, спуснах се покрай Граматиково обратно към Малко Търново до долината на Велека- мах.Качул до моста. От тук все по течението покрай реката по черния път след 5км стигнах до разклона за Индипасха- стръмно качване около 25 минути по черен път, стига се до полянка с две дървени маси, от които вляво се спуска пътека на 150метра надолу в дерето на Аязмовска рекичка. Спуснах се между камъните в дъното на усоен тъмен дол до светилището. Докато слизах ми се счу нещо като разговор между двама души- почти бях убеден, че като слеза долу, ще видя хора. Долу нямаше никой- изчезна всеки звук, освен тихото църцорене на водата, излизаща на тънка струйка от една ниша под най-голямата канара. Реших да не се повлиявам от мистиката на това място и потърсих "рационално" обяснение на звуковите ми халюцинации с умората от бясното каране и бутане. Самото място наистина може да не се хареса на много хора с разнообразието от навързани парцали по дърветата за здраве, но трябва да се усети лично за всеки глухотата на дола, самотата, вярата и надеждата, засипващити те отвсякъде. Наближяваше 15:45, притесних се от бавната средна скорост макар да знаех, че бях минал по-трудния терен. Отделно си дадох сметка, че се бях разминал досега с евентуална повреда на байка (носих само резервни гуми), която би ме оставила на място. Дадох темпо в оставащите 13км до с.Кости, но от там до главния път след с.Българи 7-те км нагорнище ми дойдоха като капак, и все по-често слизах да разхождам байка, бутайки го. Потен, брадясал и неугледен се изтърсих на разклона точно за да ми се зарадва един граничен полицай. Понеже бях забравил да си взема някакъв документ, ме задържаха, докато направят справка в централния регистър, за да ми съставят акт за мотане в гранична зона без документ за самоличност.
Ударих го на майтап на молба- "жената чака в Приморско- ще се притеснява, ако не се прибера", но ме контрираха, че ще ме задържат за 24часа, така, че го ударихме на лаф, докато ме актуват. То безтуй и шьофьорския талон ми смениха в Созопол с акт, тъй че мога да си гарантирам самоличността навсякъде с тези хартийки- символи на падението на индивида и либерализма.
Спуснах се бързо до морето и в 20:00 акостирах в ММЦ-то. Равносметката ми сочеше погрешните ми сметки- вместо 90км-115км, от които 40км черни пътища през пресечен терен. Затова после не се учудих, когато след спадане на мобилизацията на тялото ми след 1 час ми прилоша от натрупаната през деня умора. Но за да усетиш Странджа отвътре, трябва да се завреш в дебрите й, извън асфалта, при мухичките, но и при безкрайните гори от дъб, огромни буки, че и борове. Бива обаче освен непукизъм, човек да си носи някакъв репелент, плътни очила, подробна карта, повечко вода и торбата с късмет. Малко снимки и карта на прехода.
Re: Индипасха- Странджа
Миналата седмица и аз имах удоволствието да премина през северо източна Странджа и останах със смесени чувсва. Това си е планино - хълма където ако кривнеш от главният път няма начин да не се затриеш, освен ако не си тренирал спортно ориентиране и имаш подробна карта.Както каза спътника ми туземците сигурно ползват пътните занци да си пекат чушки или да си градят кокошкарници. Но най си ми стана "любим" пътя Дебелт - Присад и Ясна Поляна - Приморско. А колкото до Бегликташ, аверчето ходи и каза че наистина било готино местенце ( аз предпочетох биричка и свежа дамска компанийка в к.Корал )
A Rolling Stone Gathers No Moss
A Rolling Stone Gathers No Moss
Re: Индипасха- Странджа
ММЦ не е ли нещо като Младежки Морски Център- едно време като нов хотелите, дискотеките и казиното са били хит, но сега е доста западнало и неприятно място. Стопанисва се от Албена АД, но сигурно скоро ще го рушнат, за да направят поредният комплекс. Намира се в гората между Китен и Приморско- присъствах там покрай Фотоваканция2005- тя се провежда всяка година на ММЦ-то.