Храненето като проблем

безсмисленото тьпчене ме подлудява!Постоянно сьм на диети,тренирам.Обаче когато имам врьзка примерно започвам да се тьпча.Буквално да се тьпча с всияко,особенно сьс сладко.И то когато изобщо не изпитвам глад,ама изобщо не изпитвам глад.Правя го и когато трябва да контактувам с хора,имам важна работа-просто си мисля че ми трябва енергия.Вече ме е страх от себе сиКакво да направя?

Защо ли те разбирам... Е, при мен тъпченето вече премина в начална фаза на булимия, което ти определено не бива, а и имам усещането, че няма да допуснеш. Едва ли съм човекът, който да дава съвети и мнения, но ще си позволя няколко думи.
Защо не се опиташ да погледнеш на себе си малко по-егоистичо... Тогава ще забележиш, че тъпченето не те побърква само психически, но съсипва и тялото ти. И тук не говоря за трупане на килограми и т.н., а за "шокирането" на организма с огромни количества храна (вероятно безкрайно вредна), изтощителни упражнения и доразсипващи диети. Спри се навреме, защото нещата могат да станат сериозни.
От какво те е страх??? Хубаво...търсиш подкрепа в храната, но защо?
Проблема с тъпченето го имаме доста хора, но при всеки причината е строго индивидуална и е малко трудно да се обсъжда с малкото инфо, която даваш. А и мисля, че и сама можеш да откриеш доста отговори. Защо не опиташ???

ужас!Кажи ми че се лекувашСтрах ме е че ще стане по-лошо!Аз вече сьм в един крьг и немога,немога да излезна.Мисля си че трябва да намеря причината просто.Ти сега си добре нали???

След 2 години потъване и безуспешно търсене на дъното...вече почнах да се лекувам. Лошото е, че осъзнах проблема доста късно, иначе можеше и по-лесно да се справя. Е, каквото било - било. Но ти повтарям - помисли за себе си. Някои психични проблеми се лекуват, но понякога можеш да си причиниш доста сериозни физически проблеми, докато се осъзнаеш.

леле...Аз мисля че при мен е осьзнато.Поне така си го преценявам аз-незнам може и да греша.Мислиш ли че е по-добре да отида на психолог?Пожелавам ти искренно успех с лечението.

Определено трябва да отидеш на психоаналитик. То кой ли не трябва. Всеки има някакъв проблем, но някои го подтискат, което го увеличава. Отиди и пиши после... и си преглеждай бележките

проблема ти може би не е толкова психологически. често в такива случаи има нарушения в храносмилането, ниски нива на кръвната захар, замърсен организъм и/или паразити. защо не опиташ да се лекуваш със по-здравословен начин на живот, пречистване - физически и ментално, както и с хранителни добавки. често комбираните препарати далеч не са достатъчни. понякога просто недостига на жизненоважни витамини и минерали ни кара да се тъпчем, това е инстинкт на организма, за да набави липсващите вещества, но често разбира се посяга не към каквото трябва - например към захар, която още повеме влошава нещата и се получава затворен кръг. а лакомията и липсата ти на възможност да кажеш СТОП може да се дължи и на някакво хормонално неравновесие - това състояние е типично за пубертета, а едва с възрастта човек научава къде е границата. освен това е повече от нормално от едната крайност - някоя строга диета да изпаднеш в другата непосредствено след това.

опитай се по някакъв друг начин да усетиш тялото си - с някакво по-съзерцателно и концентрирано упражнение, да речем от областта на йога. има много много начини да се чувстваш добре и да се насладиш на тялото си извън храненето. можеш да пробваш да се поглезиш с вани и масажи - също самомасаж, носи удовлетворение и повдига самочувствието.

хомеопатия също може да регулира подобни състояния

също си набави качествени храни прости храни, които обичаш - плодове например, и им се наслаждавай. наблюдавай как се чувстваш след прекаляване с определена храна, как ти действа и дали въздействието й ти харесва

Ахам, самонаблюдаването е много важно, за да се научи човек изобщо да се чувства добре.

.why do they call this a word processor?
It's simple.You've seen what food processors do to food.

Успокои ме drum заклевам се(за което сьм много благодарна)Имам проблеми с крьвната захар (хипогликемичка сьм),пьк и много тренирам и не се вьзстановявам и явно има врьзка и това което казваш за минералите и витанмините!Наблудавала сьм се много!хванах се че го правя в период когато сьм обьркана и не мога да се намеря наи-вече,когато нещо ми се промени в плановете,когато трябва да се запозная с нещо ново........От стрес ли е от кво е???Но не е нормално от едната краиност да тичам на другата.Дразни ме това че не мога да се контролирам!Обаче ще се научазащото си е за мен,защото се самоунищогавам примерно.И все пак незнам мисля че е на психична основа

ха, радвам се

пробвай най-напред преди да правиш каквото и да е друго, да спреш захарта и всички подобни - глюкоза например. вместо това яж мед в умерени количества или някой естествен подсладител, кленов сироп или сушени плодове. така на първо време няма да ти пада рязко захарта в кръвта и като цяло ще се почувстваш много по добре. също на закуска пълнозърнест хляб или други зърнени храни гарантира че до следващото хранене няма да имаш "вълчи глад" за нещо сладко, защото се разгражда бавно и нивото на кръвната захар остава постоянно

пък после виж за психиката

аз съм си докарвала такива критични състояния само от физически недоразумения....

Виж тук:

[линк]

Бъди здрав/а!

Искай и ще ти се даде, чукай и ще ти се отвори!