Малко въпросчета

Опс здравйте!За първи път пиша тук,обаче съм си наумил куп въпросчета дето искам да ви питам.Дано не досадя...
Такаааа....за моята сватба е разничко да се говори.Като ви гледам повечето вече са младоженци вече илистоят и тръпнат скоро да им се случи...
Ама аз искам да питам разно неща още преди да стигнете до тоя момент с жененето...
И щото съм любопитен сигурно ще се сетя да питам за куп работи,обаче като му дойде времето
Сега искам да върна повечето от вас в началото на събитията с няколко въпроса.Те са към всички,ама май повече са към колегите мъже
Та интересно ми е за годежния пръстен темата....
Ама наистина не мога да намеря никъде достатъчно информация.Вие с какъв пръстен пискахте ръката на жената и жените с какъв годежен пръстен се дадоха на мъжете си?Какво представляваше той?С камък или без камък беше?Какъв камък?Димант или...На каква стойност приблизтелно беше малкият и готин бонбон който се подарили или който ви подариха?
Щотото наистина сватбата е нещо готино,ама тя засяга толкова много хора и толкова различни неща,докато този момент с годежният пръстен е толкова мил и интимен някак си според мен.Щото засяга само двама души и там никой не се меси,не се бърка.Не знам дали правилно ме гонят усещанията,но ми се струва,че се подценява от много хора този момент.Някак си се опитват да уредят нещата предварително или и аз не знам...
За съжаление от моите приятели няма кой да питам за тези работи.Повечето не са се женили и най-лошото е,че не са се и засилили да го правят,а тези които са се оженили някак не могат д ами дадат отговор на въпросите.
Имаше в една от заглавните теми линкове и ги разгледах и най-много ме плаши,че не виждам нищо,което да ми грабне окото.Може би щото са снимки.Ама как може човек да покаже на една жена колко много я цени,колко много я иска,ако малкото и прекрасно бижу не е един блед образ на онова готино и силно чуство,което го кара да я иска до себе си и в хубави и в трудни моменти...
Малко повечко се разприказвах,ама хем ми е леко притеснено щото пиша за първи път тук,хем ми е готино

....аз лично взех пръстен, който не е като тези стандартните с едно камъче отгоре, а с няколко камъчета и те са хванати към самата основа на пръстена, а не така отгоре като защипани....дано разбереш за какво говоря......разбира се трябва да е златен, аз взех от бяло злато, защото жена ми си пада по сребро и да може да ги носи заедно....

Камъчетата разбира се не са диамант по обясними причини.....

Аз лично поисках ръката на моята женичка на Нова Година, уж на майтап, уж на сериозно и бях подметнал, че ще я питам след 12:00 часа дали ще се омъжи за мен.......купих пръстена, разбира се от там нанатък не смятам да разказвам, защото това са лични неща, но мисля, че без падане на колене няма как да минеш.....

Виж , трябва сам да прецениш - мястото, времето....всичко е много относително.....

Например аз си представям как някой алпинист иска ръката на жена си на някоя скала или дори на Еверест, тоест всеки преценява кога, къде и как......


Айде УСПЕХ и да разправяш после.....






Там сме - 21.01.2006 LTU arena

Здравей!
Аз като съм от ранобудните и чета сутрин форума за настроение....ще ти споделя моята история първа.
В една хубава вечер с много настроение и смях,моят годеник/тогава просто гадже/ ме попита дали ще се оженя за него и къде на майтап къде наистина аз казах "да".С това разговорът ни на тая тема приключи и аз реших,че всичко е било просто изблик на моментна страст или нещо такова.Беше онова време с многото дъжд,дето не можехме да си покажем носа навън и си запълвахме свеободното време/24 часа/в леглото.В първата минута,когато дъжда спря,решихме да излезем на чист въздух,някъде по центъра.Той е чужденец и аз много исках да му покажа "прекрасната София".Та вървим си ние по Витошка и аз както винаги блуждая някъде по витрините-гледам и не виждам.В един момент той ми хваща ръката и буквално ме набутва в един златарски магазин,а аз горката гледам "умно" и се опитвам да разбера какво става и защо този мъж ме дърпа като куче.В магазина ме погледна право в очите и ми каза "Искам да си избереш пръстен,защото ти си много капризна и не искам аз да поемам риска".А аз горката.....ако беше се разтворила земята,щях да скоча надолу с главата.Опитах се да кажа,че това не е необходимо и не искам той да хвърля толкова пари за мен/това все пак беше Витошка/.Обаче той на много висок глас каза "Е добре де,аз така и не разбрах ти в крайна сметка ще се ожениш ли за мен или не?".И всички хора в магазина-и продавачи и клиенти-ме зяпнаха като осмото чуда на света,като че ли чакаха моя отговор.Имах чувствто,че от изчервяване съм станала синя,но в същото време бях толкова горда....аууу,думи нямам.В момента ,в който отново казах "да",половината продавачи вече ми предлагаха варианти.Той искаше да ми купи много голям и скъп пръстен.Аз обаче смятам,че годежният пръстен трябва да е много нежен/всеки с вкуса си/.И така,избрах си малък пръстен във вид на цветето кала.В средата на чашката на калата има малка бяла перла.
Та такива работи.Не е необходимо пръстенът да е скъп.Важното е да е подарен с любов.В крайна сметка от момента ,когато тя ти каже "Да" в ритуалната зала,ще имаш много поводи да и правиш скъпи подаръци.Годежният пръстен е много ценно бижу,дори ако е сребърен,а момента в който го поднасяш е най-щастливия в живота на една жена,решила да свърже живота си с теб.Нито един ценен метал на света не може да струва повече от любовта.
Пожелавам ти успех и искрено те поздравявам за смелата стъпка,която си решил да предприемеш.Бъдете много щастливи!

Здравей!
Пръстенът,които ми подари моят мъж,когато ми предложи беше класически годежен пръстен- златен със камъче.Един ден видях касовата бележка - струва 60лв.а пръстенът е наистина много красив и е точно годежен.
В което и да е златарско ателие да влезеш и да питаш те ще ти покажат годежни пръстени.
Така че няма от какво да се притесняваш.
Където и да и предложиш и както и да стане ,знай че това винаги ще е един незабравим миг и за двама ви.
Успех!

Да благодаря ти за информацията,но аз наистина не мога да си позволя обикновен пръстен просто.Просто аз не мога да си позволя да имам възможност да го купя просто така.Според моите разбирания поне минимум две работни заплати е минимума,който аз мога да отделя за такова нещо.За мен трябва д аима някаква прилична пропорционалност към бижуто и чуствата ми.Просот ми е някак странно някакъв домакински уред да струва повече пари от годежния пръстен.За съжаление хич не съм много богато момче а в такъв момент съжалявам наистина за това....
Сигурно е проява на идеализъм от моя страна

Извинявай, но ти чувствата си в пари ли ги измерваш ?
Въпросът изобщо не е в това колко ще дадеш за пръстена. Освен ако жената, която ще го получи не се интересува единствено от това. Но в такъв случай би било жалко за теб .
Хич недей съжалявай, че не можеш да отделиш две заплати (от заплата до заплата има разлика). Мисля, че по-важно е да подбереш пръстен, който ще се хареса на дамата ти .
Какво значи "не мога да си позволя обикновен пръстен"? Кога един пръстен е обикновен?
Я, по-ведро ! Преди да се впускаш в кахъра какво би искал ти да купиш, проучи какво би искала тя да получи.

Пръстенът трябва да е нежен и елегантен, а не някаква натруфена щуротия.


"Ще тръгнеш ли по пътека, за която знаеш, че няма да те отведе доникъде?"

Моят годежен пръстен е класическа халка от сребро, но надписът вътре е тоzи, който го прави важен...ПиШе "За винаги твой"...Нося си го на лявата ръка, а венчалната халка на дясната...Да ти кажа честно в моменти, който ми е било криво или поради една или друга причина сме били раzделени винаги като го докосна и прочета, zнам че сърцето на мъжът ми е с мен и ми става по_добре...БеШе ми подарен при много тъжни и zа двама ни обстоятелства и zа това аz каzах, че неискам да ме пита в тоzи ден, а да иzчака, когато Ще сме zаедно и няма пак да ни се налага да спим на 1000 км. един от друг...и така човекът ме иzчака и на 28 Януари към 7 часа бяхме на раzходка на едно наШе много лЮбимо място (един хълм, от който се вижда целият град), раzбира се пълнолуние, zвеzди, имаШе сняг, който пробляскваШе, мъжът ми иzвади десетина свеЩи нареди ги в кръг, zапали ги и т.н....ясни са ти нататък неЩата...
п.п.а zа цената нямам какво да ти кажа, това всеки сам си го реШава...Моят пръстен определено не е скъп, но и zа родии с черни диаманти не го сменям...

Чуства си ги меря в уникалност за тази жена.Уникалността в лицето на годежния пръстен е едно бледо отражение.За съжаление в местата където има годежни пръстени на него пък съпоставят сума.И се получава,че трябва да е скъп.
А не съм казвал,че няма да успея да събера сума.Напротив.Просто съм малко нетърпелив.
Аз обичам да върша уникални за любимия човек неща.И затова искам да и дам най-красивото бижу,което някой и е давал.И най-уникалното

Ами нали и подаряваш сърцето си?Какво по-скъпо и уникално за една влюбена жена от това?Не разбираш ли,че годежният пръстен е символ и не можеш да го измерваш в пари и стойности.В този форум,както сам забелязваш,ти отговарят в повечето случаи жени.Мисля,че трябва да помислиш защо всички сме горе-долу на едно мнение.Всички ние се нуждаем преди всичко от истинска любов,а годежните ни пръстени ,дори изработени от сребро,са нещото,което ни напомня,че сме обичани.Това,че нашите пръстени не струват 2 или 200 заплати не означава,че нашите годеници или съпрузи ни обичат по-малко,отколкото ти обичаш своето съкровище.И къде в крайна сметка остава в този разговор мнението на твоята приятелка?Ако искаш да я изненадаш и си нетърпелив,то избери пръстен и и го подари.От женска гледна точка ти казвам,че тя никога няма да помисли колко точно струва бижуто.А ако помисли......сам знаеш.Надявам се разбираш,че аз просто се опитвам да ти обясня женския начин на мислене,който вие мъжете/с цялото ми уважение към вас/ разбирате малко късно,защото просто сме различни.Не че на нас всичко ни е ясно!.Помисли си пак дали трябва да чакаш още,за да засвидетелстваш своите чувства официално или просто трябва да го направиш скоро и да дадеш изблик на цялата нейна радост и щастие.Ех,само ако знаеше какво е чувството да ти предложат брак!!!А за вълненията около подготвяне на сватбата....няма да говоря.Да не пропусна и плановете за деца......Всичко това кара жената/поне мен/ да се чувства на върха на вселената,а не да смята колко струва годежният пръстен.

Абсолютно! Няма никакво знаение какъв е пръстена - важното е значението му за вас двамата .


"Ще тръгнеш ли по пътека, за която знаеш, че няма да те отведе доникъде?"

Ако искаШ уникални бижута Ел Градо е номер едно...Аz те съветвам да не купуваШ zлато, ако наистина ти се събират пари, а родии, титан или платина, не е zадължително да ги комбинираШ с диаманти, но ако има камък вzеми някой истински (по_добре малък рубин, сапфир, смарагд или гранат от голям циркон или кристалче или някакво стъкълце)...а ако имаШ въображение можеШ сам да си иzмислиШ модел, да отидеШ в някое zлатарско ателие и да кажеШ да го направят по твой модел...камък, ако Ще купуваШ zадължително от Сваровски, но както ти каzах гледай да не е кристалче...
п.п.Мен поне ме драzнят големи пръстени с много zлато и плякнат 1см. циркон, ала made in Turkey..така че като Ще събираШ парички недей се иzлага с някой турциzъм.

Пак не си разбрал, струва ми се .
Изобщо не е нужно да е скъп - виж какво са писали surfline и babymaria.
Красиво и уникално - не означава непременно скъпо.

Може и да не взимаш готов пръстен, а да поръчаш съобразно твоите виждания. Но не казвай за какво е, че нали знаеш как хвръкват цените като чуят думата "сватба" .
Така със сигурност ще имаш нещо уникално .

А знаеш ли какви са предпочитанията на любимата ти? Хората доста се различават във вкусовете си. А тя ще го носи все пак .


"Ще тръгнеш ли по пътека, за която знаеш, че няма да те отведе доникъде?"

Ей, мислим почти еднакво .


"Ще тръгнеш ли по пътека, за която знаеш, че няма да те отведе доникъде?"

Моят скромен съвет е преди да се хвърлиш да купуваш каквото и да е подпитай любимата си как си представя такъв момент. Аз лично исках просто момента да е специален, вечеря, свещи, интимна обстановка (но не в ресторант, защото ще ни трябва време за да приберем). Тези неща сме си ги споделяли много преди да станем гаджета, просто в компания. Тогава той сподели, че си представя този момент по същия начин, но и кутийка със специален пръстен.

Когато се събрахме, тъкмо родителите ми отиваха на море и майка ми ме попита какво бих искала да ми донесе от там и аз неволно казах ако има пръстен с Ин и Ян на него. Помня, че тогава той се заслуша. После ми е споделял, че тогава е решил точно такъв да бъде годежния пръстен. Не вярвал, че по морето може да се продават точно такива неща. Да обаче жената наистина се върна с такъв пръстен. Струвал точно 5 лева. Повярвайте ми 3 години не съм го сваляла, но не е мръднал. Нямам понятие от какъв материал е направен, но прилича на сребро. Та тогава той измислил друг вариянт и една вечер като се прибрах от работа той ме посрещна на вратата и си спомням, че така извъртя нещата да не вляза в кухнята. После поиска да се облека официално и аз си помислих, че е намислил да излизаме някъде. Заведе ме в ... кухнята ... празнично украсена, свещи и вечеря. Стана ми много приятно от изненадата. По едно време когато вече допивахме от виното извади една кутийка - в нея имаше картичка и колие - с Ин и Ян, да бъдели комплект с пръстена, а надписът на картичката - в стихотворна форма искаше ръката ми. Докато го прочета вече бе паднал на колене. После ме занесе в спалнята и остави на мен само колието...

Както виждаш и от другите мнения - важен е начина, не пръстена, който май е по-важен за мъжете отколкото за жените.

Определено съгласна.И с теб и с Ганима.Моя пръстен го бях сънувала и ходихме заедно да го изберем.И макар,че ми беше малко голям ,го взехме,защото сред десетките други пръстени той си беше там-Моят пръстен!
Не беше най-скъпия ,който можеха да ни предложат,но си беше Моят пръстен,от Него.

"Пръстенът трябва да е нежен и елегантен, а не някаква натруфена щуротия."

Ами, хора разни - има жени, на които едно тъничко пръстенче ще им се стори, че е претупана работа. Просто някои хора харесват тежки бижута, затова според мен е най-важно да се съобразиш със стила на твоята бъдеща съпруга.

И съм съгласна, че бижуто трябва да е специално. Това е моето лично мнение!!!! . Аз съм получавала годежен пръстен, който беше някакво дребосъчесто нещо, което изобщо не беше съобразено с факта, че аз жълто злаго не носи и харесвам големи изчистени пръстени. Е, в резултат аз си поръчах копие от бяло злато с диаманти на въпросното жълтурче с мини-циркончета (не става въпрос човекът да не е можел да си позволи!!!!!!!!! - просто поспестил все едно купува салам). Но всичко това беше само още едно доказателство, че ние нямахме нищо общо, защото липсата на съобразяване с гледната точка на партньора рано или късно изкристализира и е много по-добре да е рано. Отношението към подобни събития също е важно. Като ще се прави годеж, да се прави. Иначе двамата спокойно могат да си направят прекрасно пътешествие за отбелязване на решението да се оженят до някоя хижа, да си се радват и да носят само халки. Важно е да има съобразяване с човека и това, което го вълнува!

Виждате ли - за вас този пръстен е бил важен, защото сте го виждали красив, защото е избиран заедно, защото е бил по ваш вкус, а моят някого беше грозен. по моя вкус беше много грозен е много точно показваше нещата, но аз бях малка и глупава и не прозрях. И ми струва години страдание, но си научих урока! Пръстенът (ако има такъв) трябва да вълнува жената и за нея да е най-красивият на света! И с халките е същото!

"Надявам се разбираш,че аз просто се опитвам да ти обясня женския начин на мислене," - не на всички жени, моля моля!

Да ама не - написаното от surfline описва едно много скъпо бижу! Титан с камъни Сваровски - ха, ако това не е скъпо не знам кое е. А платина ще изработят само на определени места, защото дава много фира и не се купува в малки количества, което пък оскъпява поръчките неимоверно

О, не си ме разбрала .
"Нежен и елегнатен", не означава "тъничък" .
Както и "натруфена щуротия" не е "голям пръстен".


"Ще тръгнеш ли по пътека, за която знаеш, че няма да те отведе доникъде?"