pomosht

Здравейте,
Искам да споделя с вас моята болка.
От 4 години съм с един мъж, живеем заедно от 3. Имали сме доста различия в характерите, но с времето имахме и много трудности и хубави моменти и станахме почти като едно цяло. В последната 1а година никакви караници, всичко перфектно. Даже повече от перфектно, защото правехме планове за нов живот - нова къща, нова работа даже и деца... Макар за децата да не беше толкова уточнено. Така или иначе още en iskam detza защото искам малко да си поживеем 1а - 2 години без училище, с доста повече пари и да пообиколим и да наваксаме пропуснатите моменти заради пари или разни други ангажименти които вече нямам.
И както започнахме да правим първите планове за почивка, един ден моят любим идва и ми казва, че трябва да се разделим. Била съм чудесна, обичал ме, но той не бил за мен и не искал да ми очерня живота. Първата реакция - има друга. С времето успях да го накарам да си признае, че няма друга, но просто иска да живее ергенски живот. Аз съм готова да го оставя да си поживее и да си кажем след колко време ще пробваме да се съберем, но той абсолютно не иска да чуе - не можел нищо да ми обещае. ПОтвърди се факта, че няма друга, но е готов да скочи на всяка срещаната. А аз го обичам и абсолютно разбирам ,че повечето мъже им се иска да кривнат и съм готова да го преживея. Но той и така не иска. С едн адума предлагам му всичко, а той не иска нищо. В интерес на истината не ми е дал никаква причина защо се разделяме - всичко аз се опитвам да му изровя от устата и нищо не е потвърдено от него. МОже и да ме лъже че ме обича, може наистина просто да не иска да живеем вече заедно, може... И аз не знам вече какво може!
ОПитах да говорим, опитах какво ли не, никакъв резултат - никакво обяснение, никаква промяна на решението му. Страх от обвързването което ми е обещал?! Все някои може да е преживял нещо такова, плс помогнете

" А аз го обичам и абсолютно разбирам ,че повечето мъже им се иска да кривнат и съм готова да го преживея. Но той и така не иска. С едн адума предлагам му всичко, а той не иска нищо. "--уууууффффф, сигурно съм ужасно старомодна, но никак не те разбирам! С каква цел би направила такива компромиси-за да му е добре на него или ти да не останеш сама?! Аз поне си мисля, че няма нищо по-тъпо от принципа "целта оправдава средствата", но явно ти не мислиш така...

В този живот побеждава само този, който е победил себе си.

1. И аз така преди много години - с едно момиче - харесвахме се, обичахме се, излизахме заедно и уж всичко беше точно, докато един ден тя каза "до тука беше". Ей така без причина. Нито аз нещо съм я обидил, нито друга съм имал, нито пия нито бия, нито пък тя имаше друг. Нито пък съм я карал да се женим, та да кажеш, че се е уплашила. Просто ей така, няма обяснение.

2. Сестра ми 5 години ходи с един и той не се сещаше да й предложи брак. Аз никак не го харесвах тоя темерут, ама тя като се беше лепнала за него... Накрая все пак тя го изостави и срещна много добро момче и сега са женени щастливо и си имат момченце да са живи и здрави.

В моя случай - тя съжаляваше после, а не аз. В случая на сестра ми - той съжаляваше после, а не тя. Та исках да ти кажа - я не му се кахъри толкоз! За теб има някой добър мъж вече избран, просто ти не го познаваш още. А тоя скапаняк - хич не се ядосвай за него - остави го да си ходи по живо по здраво, после той ще разбере какво е загубил, а ти нищо няма да загубиш щом е такъв.
Много щастие ти желая!

Мило момиче,незнам дали осъзнаваш,че никой не може да ти помогне.
Прости и забрави.
Това е изпята песен...друг ще е твоя човек.

Миличка недей да мислиш така :отностно фразата"Предлагам му всичко,а той не иска и да чуе" остави го да прави каквото иска.Той не те е преценил,той не те заслужава.Не падай толкова ниско.Покажи му,че не ти пука,вдигни главата не е само той,направи се на пичка.Така излиза, че той не знае какво иска.А и те повечето мъже са такива.Болезнено е и то много.Но си казвай само той ли е,има и други,а може и да попаднеш на прекрасен човек,който поне знае какво иска.Да мъже които не знаят какво искат ги е страх от обварзване.Така,че горе главата и не му реви и го забрави.Той сам ще дойде да ти се извинява,че е сгрешил.Но ти не показвай пред него,че ти е мъчно.Желая ти късмет

Да знаеш как ме е страх да не дойде и при мен един такъв момент - да искам да си изживея ергенския живот
Сега не го искам, но кой знае какво ще стане след година-две или пет.
Обичам жената до себе си, но реално погледнато тя ми е почти единствената в живота - първата и за сега се надявам и последната. Та се чудя няма ли да дойде ден в който да ми се размъти главата от жажда за "ергенски живот"? Не толкова подмамен от други жени - тя е всичко което другите жени не могат да бъдат и от нея получавам всичко, което мога да пожелая... По-скоро от желание към самата свобода - страх от обвързване без да съм разбрал реално що е то свободен живот. Не знам, няма да узная и не искам да узнавам що е то
Абе... Реално погледнато ако любовта му към теб е поизстинала и желанието за свобода я е надвило. Приеми, че и без това връзката ви е обречена - щом той желае свободата пред теб...

Остави го, вероятно има основание да дойде и да ти каже нещо такова. Просто му повярвай и продължи напред. Такива сме, искаме да знаем каква е причината и защо, и влагаме много в такова "разучаване"... Вероятно ще разбереш причината, макар и след време. От това, което си написала, мога да кажа, че страха от обвързване няма нищо общо. Друга ще да е причината....Но сега си помисли - ами някъде те чака човека за теб. Обърни нова страница, започни да правиш нови неща, ангажирай се с нещо хубаво, което си отлагала по някаква причина, и изобщо - давай напред. За да откриеш човека, с който сте на една и съща страница, така да се каже :)))
Не поглеждай назад.

Абе животът си е пазарене, поне в любовта го направи по най-простия наЧин Ей така,ако може без планове, както дойде, защото ти харесва, защото да го изживееш, да усетиш тръпката......и .....много се разписах


Пък плановете си ги прави така, Че да ги изпълниш, независимо дали с него или сама.
2ма се събират за да ходят заедно по пътя, който по отделно са си избрали

Хайде успех

п.п. Ейй как се сетих как бях се разпланувала преди няколко години Тъкмо навършила 19г.....а до къде я докарах
Много незряла и заблудена възраст, не искам да я изживявам пак

Ще я разбереш, когато и ти го направиш. Разбира се ако го направиш изобщо някога, но нали знаеш, човеки никога не знае.....Питаш с каква цел би направила.........Не е цел причина е, ми поради същата поради която аз направих многото компромиси в сегашнта си шантава връзка, която е на приключване. Сега ако ме питаш грешка ли са били, труден въпрос, може би са били, но не съжалявам, е понякога може би се замислям малко но......Ако ме питаш дали ще ги направя отново, незнам, не мога да кажа, ако си струва може би, въпроса е, че предварително няма как да знаеш струва ли си или не, самозаблуждението е голяма работа и надеждата, бе сляпата лщбов си е голяма работа. Лошото е, че много скъпо плащаме обикновенно. Но пък мисля, че са единици хората които заслужават да потъпчеш всичко в себе си, като се замисля по-горното може би пак ще го направя, ще се превърне в "повече никога", само дето не е хубаво да се казва никога. И макар за себе си да не мога да кажа, бих посъветвал питащата да не си ги помисля изобщо тия неща, няма да се оправи връзката и най-вероятно (човек никога не знае де) свързани са с много болка, не си струва, освен това ако човека отсреща държи достатъчно на себе си и на теб няма да ти позволи..........Казвам всичко това защото хм преминах през него (още не е сършило де) и то без предварителните уговорки, че ще ми се налага да премина........Та такива работи.

каквото и да си мислиш, може и да не вярно ;-)

Само за едно ако ми позволиш да те поправя, може да не е скапаняк човека, освен това е човека когото питащата обича по този начин обиждаш чувствата и към него. По-добре ли щеше да е да продължи с нея и да я лъже, според мен не. Човека има смелоста да и каже, виж какво нещата са такива живее ми се и бла, бла, бла......Освен ако не някакъв страх от объврзване или......ако не е сигурен в себе си, по-добре е че и го казва, стига да искрен с нея и да и казва истината такава каквато е. Разбира се може и да греша де .........

каквото и да си мислиш, може и да не вярно ;-)

абе не ми стана все пак ясно как, ако обичам някого, ще искам да го шервам с още 2-3 каки(пък и само една да беше пак същата работа). Може да звучи много егоизтично, ама той или е мой или не-средно положение няма......поне при мен е така::-))))))То е ясно, че човек, когато е влюбен прави много грешки,ама си мисля, че дори и в такива моменти да потъпкваш собственото си достойнство си е направо налудничава работа. И ако не обичаш себе си, май няма как да обичаш някой друг.........знам ли.......може пък и да греша

В този живот побеждава само този, който е победил себе си.

Ми никой не иска да си шерва половинката аз такъв/а не познавам. Ми не принципно не грешиш, но хм, не съвсем толкова простичко. Всъщност простичко е мъ не знам как да ти го обясня на бързо.

каквото и да си мислиш, може и да не вярно ;-)

........ми лично аз съм доста крайна и никак не съм привърженичка на драмите, особено на онези, в които ми е отредена второстепенна роля.......В любовта, както и в живота, поне според мен, бързата смърт е за предпочитане пред агонията-в края на краищата и в двата случая се стига до един и същи резултат, само времето е различно.........

В този живот побеждава само този, който е победил себе си.

Ти ли прихващаш от мен или хм, щото ако някой погледне постовете ни ще остане с впечатлението, че голяма част от изреченията в българския език започват с "Ми", че една от доста често употребяваните думички е "ама", и ижасно често се среща ".............." :-). Добре, че поне не ядеш букви в бързината като мен, освен това съм почнал мноого гадни повторения да правя, нещо имам чувството напоследък съм затъпял нещо май, като, че ли речниковия ми запас почва нещо да обеднява май. Или е някакво последствие на форумното писане :-)

каквото и да си мислиш, може и да не вярно ;-)

Ситуацията в която аз се намирам е почти идентична с твоята.....

Само дето съветите, дето ти ги дават почти не вършат работа.....

То като си влюбен, кой каквото и да ти говори, файда нема!

Така че остави времето да покаже как ще се развият нещата....., а те ще се развият по някъкъв начин, вервай ми

имаше по радио Експрес едно време предаване с Кембъла(май така му беше името) и той(водещия) затваряше телефона на всички слушатели, които се обаждаха в ефир и започваха изрешението с "ами" , "ми" или нещо от сорта:-)

Аз пък много се кефя на думички като "кво", "тва" , "бре" и някои други, може би защото като цяло са доста дразнещи. Обаче кво от тва?!На мен ми харесват:-)))))

В този живот побеждава само този, който е победил себе си.

И аз им се кефя ако забелязваш си ги употребявам във форума, във разговорите "бре" много рядко, ама мнооооого. Иначе да като се замисля по форумите съм започнал да пиша по-зле от колкото говоря :-)

каквото и да си мислиш, може и да не вярно ;-)

...мда(още една празитна дума) и аз съм така-в смисъл тук пиша по доста по-различен начин, отколкото ми се налага в една нормална комуникация. А за "бре"-то и аз изключително рядко го използвам в разговор, но, когато пиша почти не го пропускам при обръщение. Иначе "бре"-то го прихванах от един линуксар, на който явно му беше леко неудобно да ми говори на "бе":-)

В този живот побеждава само този, който е победил себе си.

Споко, когато си на дъното, по-зле от това няма де да иде...Сега си зле, няма кой да ти помогне, както вече няколко души отбелязаха. Ще мине време, ще си задаваш въпроси, ще се самоизяждаш от тях. Ще си депресирана, няма да можеш да си намериш място. В тоя период важното е да излизаш с хора, да не се заседяваш сама, защото още по-зле става. С течение на времето ще се кротнеш, съзнанието ти няма на 100% да е ангажирано с мислите за този човек. И тогава всъщност вече може да се почувстваш по-добре. За съжаление ще трябва да употребя клише – времето лекува.
По отношение на конкретната ситуация – явно вече си опитала всички варианти. Щом човекът е категоричен, по-добре не настоявай. Остави го да си осмисли сам нещата, да види какво конкретно да прави. Ще ти е мн. трудно, но все пак гледай да се въздържаш да го търсиш, да искаш повече обяснения. Безсмислено е, явно няма и да ги получиш. А какво ще ти кажат хората в клуба – всичко това ще са основно догадки, щом самият той не ти е казал нещо смислено.
Имах една приятелка, която се раздели с гаджето си по аналогичен начин. Просто един ден й каза, че се разделят. Първите месеци ходеше като сомнамбул, не беше на себе си. Е, преживя го. Сега младежът съжалява. Тя – не. Просто има някои неща, които трябва да се случат и да се преживеят...

Благодаря ви на всички!
Моите въпроси продължават да се натрупват, защото все пак виждам неговите действия и това което се случва около нас. Може да се окаже много по-сложно. Доникъде ме плаши всичко това повече за него. За мен страшно няма ако се разделим. Разните каки ми изглеждат като параван донякъде - за да не ми каже истината. И ме залъгва с някакъв ергенски живот, които го беше изживял преди 7 години и точно защото го беше изживял се събрахме и останахме заедно толкова години... Но всичко са предположения - изследване на психиката му, на поведението му, на лапсусите които прави и т.н. Колко психология изчетох не е истина...
Много е тежко и знам че няма скоро да ми мине - пък и вече не съм на 19 ;-) Иначе излизам, гледам да не оставам сама или с него, защото все още живеем заедно по някакъв доста странен начин, но живеем.
Един ден ще разбера всичко, познавам се, късмет имам и може се случи когато вече съм го забравила, но ще се случи!!!
Така че това не ме успокоява, аз просто исках да го знам сега...

Всичко в този живот е измама!!!