-Весели Стихчета-

Наскоро дочух, че на някои хора им се четат по- ведри стихчета, които да ги откъснат от собствените грижи и проблеми. Затова реших и аз да напиша нещо свежо, което противоречи на тематиката и идеологията ми като цяло. Дори не знам как ми хрумна да го напиша (хрумна ми под душа - моля, не си правете шеги от сорта "Къпи се по- рядко"), но някак си стана.
Това са първите ми стъпки във фолклорния стил както ще видите и се надявам много да ми се смеете, защото затова съм го написал все пак. Нека Калинка малинка се чувства поздравена, не за друго, а за да купя поне нейния глас(шегувам се Калинке, поздравявам те от сърце - тук навярно трябва да лепна едно от онези ухилени личица, но ужасно ги ненавиждам, все едно са болни от жълтеница)
Та така, ето го и стихчето/песента (още не съм решил какво да бъде):


Цъфнала теменужка,
гръмнала пушка -
Стоян воевода
проби небосвода.

Падат звездите
като през решето семе -
де са ти очите
воеводо Стоене!

Че момците - юнаци
като яхват орлите
и събират в калпаци
да качват звездите.

"Ей, гиди чета юнаци,
всичките верни ортаци!" -
викна Стоян воевода
и събра на мегдана народа.

Ей, воеводо Стояне,
пушкай момци да веселиш,
ала гледай заран като стане
слънцето да не уцелиш...

На баира стръмен края вече скивам
кръчмата надолу някъде остана
на оградата подпрян сега почивам
и се чудя ако падна ще успея ли да стана.

Бяла ивица след мен се вие по земята
Боже! Няма граници за мойта простотия.
Празна ролка още стискам във ръката.
От кенефа свил съм тоалетната хартия.

То бе континуед...

To be or not to be

трябва да ти кажа, че наистина имах нужда да прочета нещо ведро :))))))). Общо взето съм останала с впечатлението, че този стил в поезията някак се пренебрегва от пишещите - дали защото не е достатъчно атрактивен, дали защото не на всички им се отдава- ето , и аз не мога да пиша така, но за сметка на това чета почти всякакви стилове този ти стих определено ме усмихна. Особено този израз "пороби небосвода"... Не бях се замисляла , че човек може да го пороби / в добрия смисъл/...

Ами..пожелавам ти сбъдване, пък и да уцелиш слънцето съвсем не е толкова лошо.. Мен не ме е страх от опарване..В Индия имат един ритуал да се молят над огън.. Аз само съм го наблюдавала отстрани, но дори така ти се струва, че се пречистваш едно такова ..очите тисълзят от специфичния дим, аромата, топлината е някак друга..приятна е.. Та..това за слънцето ми напомни за него..

Да, точно твоите бяха думите че е хубаво да има весели стихове. Пък и е разнообразие. Ако някой друг има весели стихчета, нека се чувства поканен да ги напише в темата. Както видях, има и такива желаещи. Няколко усмивки в края на лятото... няма да навредят.

така е - то е, защото аз рядко пиша за весели неща ..някак тях си ги споделям с определени хора, а пък отрицателните - върху листа. И понеже не мога да пиша за весели неща често, ми харесва да ги чета, за да си върна баланса..

Обаче сега ще се възползвам от поканата да пусна едно мое свежо парче ..ееех...мило ми е това стихче..малко е по детски наивно , но така ми е дошъл поривът тогава...
Мисля, че ще ти върне парченце от лятото


Ела .. ще бъда
сладоледено момиче-
в косите с пуканки
наместо с маргарити..
Ще бъда ритъм - през тъгата
ще изтичам
и после ще запаля танц
в очите ти..
Не питай! Потанцувай с мен -
необяснимо,
когато се прегърнат тишината
и звука,
стопи ме в музика от слънце
и красиво..
Ела след дългия сезон на
влюбване..ела..
И ще запалим светлините
в лунапарка
с едно намигане
на пламъка в сърцето ни.. ела!
Ще си откраднем от съдбата
картите- измислици.
Ще ги объркаме .
И после

ще
гадаем
любовта...

Наистина е позитивно и отначало смешно стихче. С весела "душа", ако мога така да се изразя. Напомни ми за първата ми работа- продаване на пуканки. Само захарен памук липсва в него, но аз мислено ще си го добавя. Коси от памук с пуканки върху тях, става ли?
М, следващия път първо си изливай позитивните емоции върху листа и после върху хората. Така и вълкът ще е сит, и агнето цяло.

Разкажи ми приказка -
да има хубав край
и обезателно -
една добра принцеса,
която търси
спящия си принц,
да има мъдър цар
и дракони,
и черен рицар...
- А вещици?
Че може ли без тях!
Да има царство -
девет планини
и чак в десетата,
през няколко реки
и тъмен лес,
да има село
и глупак Иван
на печката -
по заповед на щуката -
в Багдат
с вълшебна лампа,
с бухали и мечки,
четиресет разбойника
и падишах...
Да има къщичка
от шоколад
и Баба Яга,
пътечка от трохи
и птица Жар
и огледален свят
в страна на чудесата,
а Тошко Африкански
за капак
на крокодила Гена
да му счупи очилата...
И с Ох-Боли
да тръгнем заедно
към Африка
с пиратски кораб -
ляв на абордаж -
ще приберем Крузо
от дивия му остров,
ще акостираме
в града на Оз...

А после тихо
ще се върнем вкъщи -
да не събудим
спящите звезди.
Разказвай приказката.
Аз ще слушам.
Нали ти беше
Оле-затвори-очи?

хм, а това минава ли за весело?

Минава! Тъкмо днес се сетих за Оле Затвори Очички, така че съвпадението го включвам в графата "аномалии".
А за приказките - никой никога няма да остарее за тях.
Само Крузо няма да го взимаме, защото вече е подивял на тоя остров; а и колкото по - дълго си седи на там, толкова по - по дълга ще е приказката. Изобщо, там си му е мястото.

с двеста и десет километра в час
по магистралата летя нарочно
задминавам фръцкайки се ВАЗ
калника оголвам си порочно

после идва ред на ЗИЛ
тоя нещо се опъва
шоферът му май е пил
даже клаксона надува

със свирка мен ли ше ме плаши?
и газ - форсирам се яко целата
по асфалта напечен пердаша
ше ме фане той за манивелата

ше мина всички от яд
баси как ме гадно изпревари
вчера около обяд
онова надървено ФЕРАРИ

По магистралата летиш нарочно
газта натискаш до откат,
обаче зад завоя точно,
причаква те служителят от КАТ.

Към теб радара е насочил,
кръвта във вените му ври,
и здравата се е наточил,
да те одруса със пари.

Най-обичам да съм змия- ем си лежим, ем си одим.

зарад оня дето го задминах
КАТ ме спира след завоя
сви ме под пилотската кабина
някой май си търси боя

кухи куки как ги мразя
убиха ми тия скоростта
сите ше ги изпогазя
и ше ги избутам в пропастта

мангизи никому не давам
ше ме цункат по задната броня
с пълна газ ги отминавам
жълто ФЕРАРИ имам да гоня

Щура Лада Мерцедеска :))))),
ще го гониш и нощеска
туй ФЕРАРИ от неделя,
но ще стигнеш май Михаля.

Я си карай кротко в дясно,
че платното ще ти стане тясно!
С таз машина, изпърдяла
и триколката те е отвяла.

Най-обичам да съм змия- ем си лежим, ем си одим.

Пожълте бела печурка,
войводата пойде да чурка
тамо зад храсталака.
Посърна и кукуряка...

Пада струя шуртяща.
(Гаче ли струя от семе?)
Ей го - с кеф се загащва
и лега да си подреме.

Чеше празни ташаци
през шаячени потури -
кви са тея глупаци
дет ми ревът за амури?

То булката друго си сака,
друго тука си требе,
да я подфане некой по-яката
па да я здраво на... зачете.

Ей гиди, булгар войводо,
не сваляш залудо звезди ти -
не ще излезе от мода
туй, дет го искат момите...

Само трябва да задраскаш 20 излишни реда и творбата ти ще е грандиозна.

на мен пък ми хареса, но сега нямам време да ти отговоря, как си требе

Най-обичам да съм змия- ем си лежим, ем си одим.

nevermind

И тъй веднъж в една гора
внезапно случай стар събра
под сянката на месец жълт
Червена Шапчица и Вълк.
Напук на всички правила,
той каза и: "Със мен ела!"
И тя повярва на вълкa
и двама тръгнаха на път.
Една звезда им беше знак.
Вървяха те под дъжд и сняг
без дъждобран и без чадър -
тя по-добра, той - по-добър.
Ала един ловец с перо
от приказка на Шарл Перо
изпълни свой служебен дълг,
убивайки добрия вълк.
О, смел ловец, поклон, поклон!
О, пушко, и на теб поклон!
Поклон на точния патрон!
Поклон на строгия закон!
Червена Шапчице, здравей -
недей да плачеш ти, недей!
Къде бе тръгнала, къде?
Той щеше да те изяде.
Но кой ще разбере защо
без шапчица и без палто
тя все тъй броди в оня лес
и търси своя вълк до днес.

И тъй веднъж в една гора
внезапно случай стар събра
под сянката на месец жълт
Червена Шапчица и Вълк.
Напук на всички правила,
той каза и: "Със мен ела!"
И тя повярва на вълкa
и двама тръгнаха на път.
Една звезда им беше знак.
Вървяха те под дъжд и сняг
без дъждобран и без чадър -
тя по-добра, той - по-добър.
Ала един ловец с перо
от приказка на Шарл Перо
изпълни свой служебен дълг,
убивайки добрия вълк.
О, смел ловец, поклон, поклон!
О, пушко, и на теб поклон!
Поклон на точния патрон!
Поклон на строгия закон!
Червена Шапчице, здравей -
недей да плачеш ти, недей!
Къде бе тръгнала, къде?
Той щеше да те изяде.
Но кой ще разбере защо
без шапчица и без палто
тя все тъй броди в оня лес
и търси своя вълк до днес.

Много сладко стихче... и смешно, и тъжно, и изпипано... ех, защо никой не вярва на вълка. Според мен нямаше да я изяде. Само в приказките става това с яденето... Малко прилича на историята със Красавицата и Звяра, ех тази невъзможна любов. Много свежо стихче се е получило.
Благодаря!

Nevermind, изпращам ти едно весело стихотворение от уважение към идеята.

Ти си далеч и все пак близък,
все същият и непознат,
до мен си ти, а недостигнат
от мен в безкрайния ти свят.

Потъвам там, и в миг видения
изпълват смаяния взор:
това си ти, непроменения,
сред необятния простор.

Обличам се във дрехи от цветя,
на среща с теб, ухаеща на младост,
а ти разпръскваш лъч от светлина
и ме обливаш със зари от радост.

Момче, танцувай вечния ни танц
и изплети ми мрежа от коприна,
и в тази люлка само ти и аз
да гледаме света със жар невинна.

Иди и пренеси ме през звезди,
излей върху ми пламнали искри,
и нека двама с теб да полетим
далеч-към омагьосани гори.

И нека да потънем във забрава,
и нека този приказен разкош
да бъде нашата Божа награда
за чистата, свещената любов.