нощес

умря едно малко котенце, моето. беше жизнерадостно и игриво, и толкова тихо и любвеобвилно. тъкмо беше започнало да лови птички на двора. и беше започнало да придобива онази котешка мъдрост в погледа, която отличава възрастната котка от малкото любопитно пале. удушило се е на каишката против бълхи, която му бях купила преди доста време, кой-знае къде се е закачило и тя се е затегнала. най-много ме е яд заради нелепостта на такава смърт, и че не му я бях завързала както трябва може би също. и че се е мъчило, докато всички са били заети с нещо друго.

много тъжно.
съчувствам ти много.

Знам какво е. Тъгувам с теб ...

Боже, колко мъчно ми стана :(
съжалявам че чак сега прочитам какво ти се е случило.
мойто коте също умря нелепо и мъчително и аз умирам също всеки път когато се сетя за нея. иска ми се да ти разкажа за котешкия рай, където всяко коте си има свое отмъкнато от нас чорапче, обаче не знам дали това ще те успокои

Аз пък си съчиних куче6кия рай, когато в ръцете ми умря малко кученце сладко като картинка. Това е място с много обувки за гризане и много място за тичане. Сега се разплаках.

Светът е кръчма - да седнем всички на една маса.

... знам как се чувстваш .. моята котка роди 2 котенца .. и двете умряха задари една бялка която ги разкъса и майката не успя да ги опази (да уточна живея в къща и котенцетата бяха на двора)..
.. гадно ..

Stranded .. lost inside myself
my own worst friend and my own closest enemy...